Решение по дело №203/2021 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………

 

гр. Варна, 22.07.2021 г.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 СЪДИЯ:     Кремена Данаилова

при секретаря  Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното административно дело № 203/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на чл.210, ал.3 вр. чл. 215 ал.1 и 2 от ЗУТ.  

Образувано е по жалба от Н.Д.Н. ЕГН ********** и Д.Д.Н. ********** против Решение № 10-11 от Протокол № 10/18.12.2020 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Варна, с което е определено: обезщетение за ПИ 10135.3523.271, засегната площ 141 кв. м, попадащи в трасето на временния път, собственост на Н.Д.Н. и Д.Д.Н., за една година – 1308 лв. Стойност на еднократно обезщетение за насажденията, които се унищожават от временния път – 183 лв.

Жалбоподателите сочат чрез адв. Б.Б., че обезщетението е силно занижено. Не са използвани актуални данни, не са съобразени спецификите на пазара, липсват мотиви, оценката е направена при липса на основни критерии за оценяване, нарушен е принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Комисията не се е съобразила с Решение № 6/04.07.2006 г. на Конституционния съд на РБългария по конст. дело № 5/2006 г., с което е дадено задължително тълкуван на понятието „Равностойно обезщетение“, а именно това което дава равностойна обезщета. Намира определеното обезщетение за дърветата също за несъразмерно. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и да се определи обезщетение за ПИ 10135.3523.271 по КККР – Варна и за насажденията, които ще бъдат унищожени. В съдебно заседание, чрез преупълномощен адв. Н. Б. моли оспореното решение да бъде отменено, претендира присъждане на сторени разноски в размер на държавната такса и депозит за вещо лице.

Ответникът – Община Варна, чрез гл. юрисконсулт Н. оспорва жалбата. Намира, че определеното обезщетение за 141 кв. м е правилно определено, поради което жалбата е неоснователна в тази част. Вещото лице не е обосновало и доказало с реални сделки определената оценка в размер на 180 лв. на кв. м. Относно обезщетението за унищожени трайни насаждения поради установените пропуски в административното производство, предоставя на съда да се определи справедливия размер на това обезщетение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Заинтересована страна – С.С.И., чрез адв. И.В. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Административният съд – Варна приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 1958/30.06.2017 г. на заместник - кмет на Община Варна, на основание чл.190, ал.1 и ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ е разрешено на С.С.И. – собственик на ПИ 10135.3523.270 по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“, прокарване на временен път през ПИ 10135.3525.271 по КК на гр. Варна, СО „Кочмар“, собственост на Н.Д.Н. и Д.Д.Н. с широчина 3,5 м покрай част от северната граница на имота, общо засегната площ 141 кв. метра.

С Решение № 2303/28.11.2018 г. по адм. д. № 2301/2017 г. на Адм. съд – Варна е отхвърлена жалбата на Н.Д.Н. и Д.Д.Н. срещу Заповед № 1958/30.06.2017 г. на заместник - кмет на Община Варна. С Решение № 14572/30.10.2019 г. по адм. д. № 2413/2019 г. на ВАС е оставено в сила Решение № 2303/28.11.2018 г. по адм. д. № 2301/2017 г. на Адм. съд – Варна.

С  окончателно решение № 1480/15.10.2020 г. по адм. д. № 258/2020 г. на Адм. съд – Варна е отменено Решение № 11-32 по Протокол №11/22.11.2019 година на Комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Варна за определяне на пазарната стойност за прокарване на временен път през ПИ 10135.3523.271, собственост на  Н.Д.Н. и Д.Д.Н. в размер на 1248 лева годишно и 104 лева месечно. Прието е с посоченото решение, че  административния орган не е определил обезщетение за подобренията, които ще се унищожат, каквото задължение и имал съгласно чл. 191, ал.2 от ЗУТ и т. 3  от заповедта от 30.06.2017 г.

Със Заповед  № К-007/29.01.2020 г. на кмет на Община Варна е наредил на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА, във връзка с ползване на плътен годишен отпуск на 30.01.2020 г. функциите му на кмет да се изпълняват от заместник – кмет Пейчо Х. П. /л.60/.  До областен управител  - Варна и Общински съвет – Варна е изпратено писмо рег. № РД2000215ВН/30.01.2020 г. за уведомяване относно отсъствието на кмет на Община Варна и заместването му.

Със Заповед № 0383/30.01.2020 г. на зам. – кмет на Община Варна е назначена комисия по чл.210 вр. чл. 16 и чл.205 от ЗУТ /л.59/.

В административното производство е изготвена Пазарна оценка от Нелияна Иванова, със сертификат за оценителска правоспособност за оценка на недвижими имоти. Определено е към м.12.2020 г. годишно обезщетение за част от имот 10135.3525.271 за прокарване на временен път до ПИ 10135.3525.270 в СО „Кочмар“, гр. Варна с площ 141 кв. м в размер на 1308 лева и стойност на еднократното обезщетение за насажденията, които се унищожават от временния път, платими преди заемане на временния път в размер на 183 лева.

С Решение № 10-11 от Протокол № 10/18.12.2020 г. на комисия назначена със Заповед № 0383/30.01.2020 г. на кмет на Община Варна /в условия на заместване/ е определено обезщетение за ПИ 10135.3525.271, засегната площ 141 кв. м, попадащи в трасето на временния път, собственост на Н.Д.Н. и Д.Д.Н. за една година 1308 лева. Стойност на еднократно обезщетение за насаждения, които се унищожават от временния път – 183 лева. Решението е взето при гласували 8 члена на комисията – „за“, няма „против“ и „въздържал се“.

В съдебното производство е изготвена и приета съдебно – оценителна експертиза, чрез която е установено: Прокарването на временен път с площ от 141 кв. м е част от територията на ПИ 10135.3523.271 с обща площ 1348 кв. м, собственост на жалбоподателите. Имотът попада в урбанизирана територия, обл. Варна, община Варна, район Младост, СО „Кочмар“. Начинът на трайно ползване е ниско застрояване. В имота има изградена жилищна сграда, разположена в източната част. В частта на имота по северната граница, която попада трасето на временния път от 3,5 м е без застрояване, а само с находящи се налични растителни видове: ябълки, джанки, дюля, смокиня и розмарин. По границата между ПИ 271 и ПИ 563 има ограда от бетонови колове и метална оградна мрежа. Същата може да бъде демонтирана. На оградата не се определя стойност. Преместването е за сметка на ползвателя на временния път. Имот с ид. 10135.3523.270, в полза на който се учредява временният път е собственост на С.С.И..

За определяне на пазарната цена за един кв. м от имот с ид. 10135.3523.271, с площ от 141 кв. м, предназначена за терен на временен път е ползван сравнителния метод на пазарните аналози. За целта информация за изповядани сделки на поземлени имоти, урбанизирани територии, без застроявания, относително съпоставими на обекта за оценяване е получена от Агенцията по вписвания - клон Варна. Същите са показани в таблица:

Определена е средно претеглена цена въз основа на посочените сделки в размер на 48,08 лева за кв. м, а съобразно данъчните оценка е в размер на 23,95 лева за кв. м. Пазарната оценка на площта на трасето на временния път от 141 кв. м, при средно притеглена цена от 48,08 лв./кв.м, с точност до лева, възлиза на 6 779 лева.

Информацията за номерацията на нотариалните актове е от Службата по вписванията – Варна и същите са приложени към експертизата. Сумите посочени в таблицата са в левове. Изповяданите сделки в евро са преизчислени в левове съгласно приетия фиксинг на БНБ спрямо еврото към момента на сделките. В последната колона на таблицата, данъчните оценки на ПИ , ползвани за аналози, са посочени информативно за сравняване с резултата от установената пазарна цена.

Вещото лице е дало заключение, че двойно по - високата пазарна цена от тази на данъчните оценки, установена на 48.08 лв./кв. м, по мнение на брокери е също занижена, особено за ПИ 10135.3523.271, в който район има повишено търсене. Възможна е цена от 100 евро/кв. м. Експертизата след допълнително проучване е коригирала цената на 180 лв./кв. м.

Определяне стойността на обезщетението за частта от ПИ 10135.3523.271 на площ от 141 кв. м. Попадащи в трасето на временния път е посочена в следната таблица :

         Пазарната стойност на средномесечно обезщетение е 114 лв. към 18.12.2020 г.  

         Пазарната стойност на средногодишно  обезщетение е 1368 лв. към 18.12.2020 г.

На базата на подробни изчисления, посочени в експертизата е определена стойността на установените трайни насаждения които ще се унищожат:

1     брой ябълка  20 г. - 430,66 лв. – 10%................387,59 лв.

1     брой ябълка – 7 г. – 229,46 лв. …………………………… 229,46 лв.

1     брой дюля – 15 г. – 38,97 лв. ……………………………….. 38,97 лв.

1     брой джанка – 30 г. – няма стойност

6   броя джанки – 15 г. – 640,80 лв. – 20%............. 512,46 лв.

1     брой смокиня – 15 г. - 104,80 лв.………………………… 104,80 лв.

2     брой розмарин – 15 г. - 84,00 лв. ……………………………84,00 лв.

общо …………1357,46 лв.

         Дадено е заключено, че с към 18.12.2020 г. пазарната стойност на трайните насаждения, които ще се унищожат с точност до лева е в размер на 1357 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателите на 12.01.2021 г., жалбата е подадена на 19.01.2021 г. в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от лица с правен интерес от оспорването, пред надлежен съд поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

С оглед отсъствие на кмет на Община Варна поради платен годишен отпуск на основание чл.39, ал.2 от ЗМСМА е наредил на 30.01.2020 г. функциите му да се изпълняват от зам.-кмет на Община Варна – П. П.. Със Заповед № 0383/30.01.2020 г. издадена от заместник – кмет на Община Варна, в условията на заместване е определен състав на комисия по чл.210 вр. чл.16 и чл.205 от ЗУТ, която се състои от председател – П. Б., зам.-председател – В. Б. и шест члена – С. Н., С. М., К. Ц., Р. С., П. В. и П. А.. На проведено заседание на комисията на 18.12.2020 г. са присъствали председател – П. Б., зам.-председател – В. Б. и шест члена – С. Н., С. М., К. Ц., Р. С., П. В. и П. А., които с мнозинство от 8 гласа „за“ са взели Решение № 10-11/18.12.2020 г. Оспореното решение е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Същото е мотивирано и при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно Заповед № 1958/30.06.2017 г. на зам.-кмет на Община Варна влязла в сила на 30.10.2019 г. е наредено в т.3 - Размерът на обезщетението за годишен наем, подобренията и насажденията на трасето за временен път в ПИ 10135.2523.271 ще бъде определен от комисия по чл.210 от ЗУТ в Община Варна, като оценката подлежи на отделно обжалване. След влизане в сила на оценката собственикът на служещия имот следва да бъде обезщетен за всяка една календарна година, през която ще ползва имота.

На основание чл. 191 от ЗУТ: ал.1 - Обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища; ал.2 - Обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, се определя за съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Обезщетението за подобренията, които се унищожават във връзка с временните пътища, се изплаща в брой преди заемане на поземлените имоти; ал.4 Размерът на обезщетенията се определя по реда на чл. 210.

С чл.210, ал.1 от ЗУТ е предвидено - Изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината.

Следва, че оценката на поземлен имот, използван за временен път е по пазарни цени за съответната година и се изплаща на равни месечни вноски, съответно обезщетението за подобренията, които се унищожават във връзка с временните пътища се определя по пазарни цени и се изплаща в брой преди заемане на поземлените имоти.

Според чл. 7, ал.2 от Закона за нормативните актове наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В този контекст Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, съобразно чл. 1 от същата урежда редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени между свързани лица за целите на данъчното облагане, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, отличаващи се от условията между несвързани лица. Следва, че тя не е приложима за оценка по реда на чл.191 от ЗУТ.

         В случая следва да се определи пазарна цена на имота и насажденията, съгласно чл. 210, ал.1 от ЗУТ. Легално определение на "Пазарни цени" е дадено с §1а, т.2 от ДР на Закон за държавната собственост - "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

От посочената законова уредба се установява, че оценката следва да се определи, въз основа на сделки - пазарни аналози, вписани в СВ – Варна в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката /в случая 18.12.2020 г./. Напълно е изключено определяне пазарната оценка по офертни цени.

Видно от пазарната оценка дадена в административното производство са използвани три аналога от сайта на „Имоти.бг“, не са използвани аналози на реални сделки. Определена е стойност на обезщетение за частта от ПИ 10135.3523.271 с площ 141 кв. м, попадаща в частта на трасето за временен път в размер на 1308 лева  - годишно и 109 лева – месечно.

 Съдебно-оценителната експертиза приета в съдебното производство, чрез използване на четири сделки с аналогични имоти, сключени в периода 11-16.12.2020 г. е установила, че пазарната цена на 1 кв. м е 48,08 лева, съответно за 141 кв. м е 6779 лева. Вещото лице е посочило, че по мнение на брокери установената цена от 48,08 лева за кв. м е занижена, особено за процесния имот, за които има повишено търсене. След допълнително проучване експертът е приел, е стойността на 1 кв. м от имота е 180 лева. Вещото лице на база средна пазарна цена в размер на 180 лева за кв. м е определило, че месечното обезщетение е в размер на 114 лева и годишното обезщетение е в размер на 1368 лева. Заключението на вещото лице в частта, с която се определя цена в размер на 180 лева за 1 кв. м от процесния имот не се основава на реални сделки, от това следва, че  определеното месечно и годишно обезщетение в размер съответно на 114 лева и 1368 лева е необосновано и недоказано.

В административното производство също не са използвани реални сделки, но с оглед заключението на вещото лице в съдебното производство, че при използване на аналогични реални сделки пазарната цена е 48,08 лева за 1 кв. м, следва че при отмяна на административния акт в тази част и връщането на административната преписка на комисията за ново произнасяне и определяне обезщетението по пазарни цени на тази база, би се влошило положението на жалбоподателите. Видно от оценката направена в административното производство стойността на 1 кв. м от ПИ 10135.3523.171 е 171,96 лева, съответно на 141 кв. м е 24 250 лева и на тази база е определено годишно обезщетение 1308 лева.

 При липса на жалба от заинтересованата страна С.И.С. и с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателите въведена с чл.271 ал.1 от ГПК, вр. чл. чл.144 от АПК, следва да се приеме, че оценката на 141 кв. м в размер на 24 250 лева, въз основа на която е определен и размера на обезщетението: 1308 лева – годишно и 109 лева – месечно е законосъобразна. Съответно комисията по чл.210 от ЗУТ законосъобразно е определила обезщетение за една година в размер на 1308 лева. Жалбата в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.

Относно определяне стойността на подобренията се установява, че в административното производство е направена оценка на: ябълка – 15 г. 69,62 лв.; дюля – 15 г., 45,23 лв.; смокиня – 15 г., 49,35 лв. и розмарин – 10 г., 19,08 лв., определена е обща стойност на трайните насаждения – 183,28 лева.

Вещото лице изготвило СОЕ в съдебното производство е установило, че освен оценените в административното производство трайни насаждения са налични и други, а именно: ябълка – 7 г. и джанки – 2 бр.

       В съответствие с чл. 10, ал.1 и ал.2 от Наредба за базисните цени на трайните насаждения вещото лице е обосновало подробно определянето на стойността на веси един от растителните видове. С оглед установеното, чрез СОЕ  в съдебното производство съдът приема, че пазарната стойност към 18.12.2020 г. на трайните насаждения, които ще се унищожат в площта от 141 кв. м от временния път предвиден да премине през поземления имот с иден.10135.3523.271 е в размер на 1 357 лв. В този размер следва да се заплати обезщетение на жалбоподателите.

Оценката на имота и трайните насаждения е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материалноправните предпоставки за издаването на оспорената заповед, в частта относно размера на обезщетението. Несъответствието между възприетата от административния орган оценка на трайни насаждения в имота, подлежащи на унищожаване и тяхната пазарна цена, установена по настоящото дело, обосновава извод за материалноправна незаконосъобразност на оспорения акт в тази част. 

          От изложеното следва, че Решение № 10-11 от Протокол №10/18.12.2020 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Варна е законосъобразно в частта, с която е определено обезщетение за ПИ 10135.3523.271, засегната площ 141 кв. м, попадащи в трасето на временния път, собственост на Н.Д.Н. и Д.Д.Н. за една година в размер на 1308 лева и незаконосъобразно в частта, с която е определено, че стойността на еднократното обезщетение за насажденията, които се унищожават от временния път е 183 лева. В незаконосъобразната част решението следва да се измени и вместо него да се определи обезщетение в размер на 1357 лева.

Оспорен е административен акт, относно размера на определено обезщетение при прокарване на временен път. Същото има парична стойност, но определеното обезщетение не е възложено като задължение за жалбоподателите, а е в тяхна  полза, т.е. този размер не може да бъде определен като материалния интерес по делото. Оценката на имота определената в съдебното производство, която ще се заплати като обезщетение няма предварително определена горна граница, за да се приеме като материален интерес по делото. Следва, че настоящото административно дело е без определен материален интерес. Предвид  частичната основателност на жалбата и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на жалбоподателите за присъждане на сторени разноски е основателно. Всеки от тях е заплатил държавна такса 10 лева, депозит за експертиза по 161, 50 лева, поради което на всеки от жалбоподателите следва да се присъди сумата от 171,50 лева, платима от бюджета на Община Варна.

Поради това, че жалбата е частично основателна по арг. на противното на чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

На основание чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ вр. §83 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр.16 от 2021/ настоящето решение е окончателно.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Решение № 10-11 от Протокол № 10/18.12.2020 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Варна, в частта с която е определено за ПИ 10135.3523.271, собственост на Н.Д.Н. и Д.Д.Н. еднократно обезщетение за насажденията, които се унищожават от временния път в размер на 183 /сто осемдесет и три/ лева, като вместо него определя еднократно обезщетение за насажденията, които се унищожават от временния път в размер на 1357 /хиляда триста петдесет и седем/ лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Н.Д.Н. и Д.Д.Н. против Решение № 10-11 от Протокол № 10/18.12.2020 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Варна, в частта с което е определено: обезщетение за ПИ 10135.3523.271, засегната площ 141 кв. м, попадащи в трасето на временния път, собственост на Н.Д.Н. и Д.Д.Н. за една година – 1308 /хиляда триста и осем/ лева.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Н.Д.Н. ЕГН ********** сумата от 171,50 лева  /сто седемдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени разноски.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д.Д.Н. ********** сумата от 171,50 лева /сто седемдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени разноски.

Решението е окончателно.

 

 

 

СЪДИЯ: