РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2034/12.11.2020г.
гр. Пловдив,12.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря М.Г.и с участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от съдията
Л. Несторова КАНД № 2149 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от управителя С.У., депозирана чрез адвокат Н., против Решение №
991 от 24.06.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2058 по
описа на същия съд за 2020г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
16-002762/02.03.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Пловдив, с което на „АТЕНШЪН
РЕНТАЛС“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв.
Касационният
жалбоподател твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН и
задължителното приподписване от двама свидетели.
Твърди, че са нарушени изискванията на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
като районният съд не е обсъдил тези пороци в НП. Излага подробни съображения в
тази посока.
Претендира се отмяната на съдебния акт, респективно на НП. Не се претендират разноски
по делото.
Ответникът по касационната жалба, чрез
процесуалния си представител, намира касационните оплаквания за неоснователни.
Твърди, че свидетелят Н. е свидетел при съставянето на акта и същевременно
свидетел при установяване на нарушението.
Претендира отхвърляне на касационната жалба и
юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:
На „АТЕНШЪН РЕНТАЛС“ ЕООД е наложена
имуществена санкция, тъй като на 17.12.2019г. е извършена проверка на същото
дружество по повод постъпило, чрез Информационната система на вътрешния пазар,
поддържана от Европейската комисия, предназначена за обмен на информация между
компетентните органи по спазване на трудовото законодателство, запитване от
Кралство Белгия за командировани лица - работници на дружеството на територията
на друга държава членка на ЕС.
На 20.12.2019 г. и на 24.01.2020 г. в
Дирекция „Инспекция по труда" - Пловдив, упълномощено лице на работодателя
„Атеншън ренталс" ЕООД
е представило документи, от които е установено, че на 25.10.2019г. от страна на
работодателя „Атеншън ренталс"
ЕООД е допуснато командироването на Г.П.Г. на длъжност - работник, изграждане и
ремонт на покривни покрития, в рамките на предоставяне на услуги на територията
на друга държава членка на ЕС - Кралство Белгия, в предприятие „Фърст тент", за срок от
25.10.2019г. до 07.11.2019г., без да е сключил с него споразумение за изменение
на трудовото правоотношение за срока на командироване по реда на чл. 2, ал. 1
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
Съдът е установил, че командироването на
работника е в изпълнение на договор от 01.10.2019 г. между „Атеншън
ренталс" ЕООД и „Фърст
тент" за извършване на строителни и монтажни
работи на покриви и палатки, извършено
със заповед № 26/25.10.2019 г., издадена по седалище и адрес на управление на
дружеството работодател.
ПРС е обсъдил събраните писмени и
гласни доказателства и е приел, че доказателствата по
административнонаказателната преписка напълно потвърждават констатациите
отразени в АУАН.
Приел е, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН, не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Приел е, че както в АУАН, така и в НП ясно са посочени
нарушените правни норми, а именно, чл. 7, вр. чл. 2,
ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги.
Според районния съд АУАН реално е бил
съставен в присъствието на свидетел и
надлежно е подписан от него, като това обстоятелство, ведно с присъствието на
представител на наказания субект, снабден с изрично пълномощно при съставяне на
АУАН, е достатъчна гаранция за
законосъобразността на издаването на АУАН.
Първоинстанционният
съд е приел, че е приложена правилната санкционна норма, а именно тази на чл.
414, ал.1 КТ, като наложеният размер на санкцията е в рамките на специалния
минимум.
Изложени
са подробни мотиви относно неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Касационният
съд намира следното: Съгласно чл. 2,
ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници
и служители в рамките на предоставяне на услуги, при командироване на работници
или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ работодателят и работникът
или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на
съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.
Съгласно чл. 7 от посочената наредба не се
допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е
сключено споразумение по чл. 2, ал. 1 или трудов договор по чл. 3, ал. 1.
Нарушението
е ясно описано в словесната част на АУАН и в НП и подведено под правилната
материалноправна норма, ето защо е верен изводът на ПРС, че правото на защита
на административнонаказаното лице с нищо не е накърнено.
Настоящият
съдебен състав констатира, обратно на посоченото в жалбата, че са спазени
императивните процесуални правила при съставяне на АУАН и издаването на НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42,
43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление
в обективната действителност.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо
актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса.
В случая, липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в
тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление що се отнася до свидетелите на нарушението,
тъй като съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, при отсъствие на свидетели на
нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест,
тези свидетели са свидетели за съставянето на акта, а не на нарушението и не са
очевидци на самото нарушение. Нещо повече, в чл. 40, ал. 4 ЗАНН законодателят е
предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е
свидетели. В този смисъл, ролята на свидетелите или свидетеля е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до съществен порок на акта. Безспорно е, че административнонаказателно производство може да започне и
при липса на свидетели на нарушението, като установяването на правнорелевантните факти в производството по оспорване на
НП пред съда би следвало да стане с всички останали допустими по закон
доказателствени средства, а неблагоприятните последици от недоказване на
горепосочените факти би останало в ущърб на наказващия орган и би довело до
отмяна на НП като необосновано, но не и като незаконосъобразно.
Предвид изложените мотиви касационната инстанция
намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което
същото следва да се остави в сила.
При този изход на делото претенцията за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и
следва да бъде уважена в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/, на основание
чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 991 от
24.06.2020г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №2058 по описа на
същия съд за 2020г.
ОСЪЖДА „АТЕНШЪН
РЕНТАЛС“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 152, офис
1-2Б, представлявано от управителя С.У., да заплати в полза на Дирекция
„Инспекция по труда“-Пловдив сумата в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.