Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Етрополе,30.06.2020
год.
в името на
народа
Етрополски районен съд в публично заседание на
шестнадесети юни двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ
при секретаря:Сияна Манчева, като разгледа докладваното
от Председателя гр.дело №00005 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 и чл.225 ал.1 от КТ от КТ.
Ищецът В.Т.П., чрез адв.Г.У. твърди в
предявената искова молба против „Е.М.“ АД, че от 17.11.2000г. до 06.11.2019г.
работел на длъжност „шофьор, теж.авт./ 25т.,автомонтьор“ в цех
ТАТ-„Експлоатация на автомобилен транспорт“ в РК „ЕЛАЦИТЕ“ - гр. Етрополе към
„ЕЛАЦИТЕ-МЕД“ АД-с.Мирково. Твърди, че оттогава и до момента на уволнението му,
винаги стриктно, точно, навреме, според указанията на всичките му по ранг
началници, съгласно разпоредбите на КТ и вътрешните правила на предприятието, е
изпълнявал съвестно и в интерес на работодателя своите задължения.
Доказателство за това е и факта, че до момента не е бил наказван. На
18.09.2019г. се явил на работа с около половин час по - рано от установеното -
около 14,30ч., с транспорт на работодателя, който се отпуска ежедневно с цел
извозването на работниците от управлението до рудодобивния комплекс. Това бил
единствения начин, по който на работа пристигат и всички останали работници в
тази смяна, като така по-рано се пристига и за всички останали смени, за да не
се закъснява-спазвайки политиката на предприятието за ранно извозване.
Задължение на всеки шофьор/вкл. и на него/ е извършването на щателен оглед на
машината, което е установено във вътрешните правила за работа. Този оглед
обикновено се извършва за времето от пристигането им на работа в 14,30 ч. до
15,00ч., когато започва работната им смяна. Този промеждутък от време за около
половин час е за тяхна сметка и винаги е в интерес на работодателя. Извършвайки
както обикновено досега тези свои задължения и то в продължение на 19 /деветнадесет/
години по един и същи начин, твърди, че открил теч на масло, който трябвало да
се отстрани, за да се види по-обстойно откъде идва. За тази цел трябвало да
ползва пароструйка, което се прави в такива случаи. Взел я да я ползва, но едно
лице което не познава /по-късно разбрал, че се казва Валентин В.-по
прякор„Куковия“/ му казал,ч е има забрана за това. Тогава решил да се обади на
началниците, които могат да дадат разрешение за това-В.В./организатор в цех ТАТ
и негов пряк началник, Е.И./началник на цех ТАТ и началник на В.В. и на него/ и
Г.В. /началник склад ГСМ и началник на този Валентин В./. След тяхното
одобрение се върнал отново при пароструйката, казал за това на Валентин В., но
той продължил да го възпрепятства да си свърши работата, въпреки, че получил
разрешение от тях това да стане до 15,00ч. на същия ден.В резултат на това
между тях възникнал спор, като това лице се нахвърлило върху него с юмруци за
саморазправа и той започнал да се защитава. Всичко това го имало записано на
видеозапис. От тази свада и двамата получили леки телесни наранявания. Била
извършена проверка както от работодателя, така и от органите на МВР и
прокуратурата в гр.Етрополе, които констатирали, че няма извършено престъпление
от негова страна. Въпреки това обаче, на 06.11.2019г. получил Заповед №1731 от
ответника, че на осн. чл.195, вр. чл. 188, т.З, вр. чл.187, ал.1, т.3, т.5,
т.7, т.8 и т.10, вр.чл.190, ал.1, т.4 и т.7 от КТ, го наказва с най-тежкото
наказание-дисциплинарно уволнение. Оспорва фактическата обстановка описана от
работодателя в процесната заповед, както и правните основания посочени в нея.
Твърди, че те не отговарят на обективната истина. Твърди също, че са нарушени
драстично, както процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а така
също и разпоредбите на материалния закон. Отделно от това му е наложено
неправомерно и несправедливо най-тежкото наказание по чл.188, т.З от КТ-уволнение, като умишлено е пренебрегнато поетапното им степенуване. Твърди, че
от тогава до 03.12.2019г. бил без работа, като на тази дата започнал да работи
във фирма „Техноинженеринг-96“ЕООД-гр.Ботевград, където е и понастоящем.
Моли уволнението му да бъде
признато като незаконно и бъде отменено, да бъде възстановен на предишната
работа, да получи обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради уволнението-от датата на заповедта за уволнение-06.11.2019г. до
03.12.2019г. е бил без работа/един месец/,като от 03.12.2019г. и към датата на
подаването на исковата молба работи в посочената фирма. Твърди, че това
обстоятелство ще продължи дълго време, поради което претендира обезщетение на
осн. чл.225, ал.1, вр. ал.2, вр. чл.228 от КТ в размер от 15831,74 /петнадесет
хиляди осемстотин тридесет и един лев и седемдесет и четири ст./лв.
Моли да бъде признато
прекратяването на трудовото му правоотношение за незаконно, същото да бъде
отменено, да бъде възстановен на предишната заемана от него работа, като
ответника бъде осъден да му заплати обезщетение за времето на оставане без работа,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски и прави
доказателствени искания.
В едномесечния срок за
отговор на исковата молба ответника е депозирал такъв, като оспорва предявения
иск като неоснователен и недоказан, и излага подробни съображения за това.
Твърди се, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
мотивирана-посочено е правното основание и фактическото основание. Твърди се,
че заповедта е издадена при спазване изискванията на закона, а обективната
невъзможност е налице.
В съдебно заседание
ищеца, редовно призован се явява лично и с адв. Г.У., като поддържа предявения
иск и моли да бъде уважен. Прави искане на основание чл.214 ал.1 от ГПК за
изменение на иска, като същия е намален със сумата от 398.42 лева, или да се
счита за предявен за сумата от 15 433.32 лева, вместо за сумата от
15 831.74 лева.
В съдебно заседание
ответното дружество „Е.М.“ АД, чрез юрк. Лазарина Бонева оспорва предявените
искове.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства по реда на чл.315 ал.1 от ГПК и изслуша
доводите и становищата на страните,намери следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От личното трудово досие на ищеца се установява, че същия е постъпил на
работа в ответното дружество на 17.11.2000 год., съгласно Трудов договор
№67/16.11.2000 година, като преди прекратяване на трудовото правоотношение не е
бил наказван за нарушения на трудовата дисциплина.
От Заповед №1731/06.11.2019 година /л.6/ се установява, че на основание чл.195
вр. чл.188 т.3 и чл.187 ал.1 т.3, т.5, т.7, т.8 и т.10 вр. чл.190 ал.1 т.4 и т.7
от КТ, изпълнителния директор на “Е.М.”
АД е наказал с “уволнение” В.Т.П., на длъжност „Шофьор, теж. Авт./ > 25 т., автомонтьор“ в цех ТАТ
– „Експлоатация на автомобилен транспорт“ в РК „ЕЛАЦИТЕ“ – гр.Етрополе към „Е.М.“
АД, ***. Препис от заповедта е връчен лично на работника на 06.11.2019 година.
В заповедта за уволнение е посочено, че на работникът е допуснал три
нарушения – 1. На 18.09.2019 година е бил на работа по график, втора смяна в
цех ТАТ – „Експлоатация на автомобилен транспорт“ в РК „ЕЛАЦИТЕ“ – гр.Етрополе,
като не се е явил пред прекия си ръководител, съгласно Наредба
№РД-07-02/16.12.2009 год., за да премине ежедневен /ежесменен/ инструктаж,
което е нарушение на чл.36 ал.1 б.“б“ от Правилника за вътрешния трудов ред на
дружеството във връзка с Фирмена инструкция 08-01-08 Оперативно управление за
транспортиране на минни маси с автосамосвали над 25 т., с които е бил надлежно
запознат; 2. На същата дата е управлявал камион „БЕЛАЗ“ 102 без да премине
назначение от КПП и без да получи пътен лист, като е закарал машината пред
входа на масленото стопанство за измиване и 3. На 18.09.2019 год., в
следобедните часове работникът В.П. влязъл в словесен спор с Валентин Кръстев В.,
работник в ГСМ, във връзка с използването на водоструйка. Словесния спор между
двамата прераснал във физическо съприкосновение, при което В.П. причинил на
работника Валентин В. прободна рана с нож в левия долен крайник, което наложило
на последния да му бъде оказана спешна медицинска помощ, да бъде извикана
линейка и да бъдат уведомени органите на МВР. Посочено е, че с действията си
работника В.П. е причинил трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО,
злоупотребил е с доверието на работодателя и е уронил доброто име на
дружеството.
От констативен протокол
/л.49-50/, изготвен от инж.Е.И., Началник цех „ТАТ“ се установява, че същия
констатирал, че В.П. е участвал в сбиване с работника Валентин В. от склад
„ГСМ“. С действията си е застрашил живота на лицето Валентин В., нанасяйки по
прободна рана в долен крайник, за което са уведомени ФСМП и МВР.
От Протокол за трудова
злополука /л.51/ се установява, че същия е съставен на 20.09.2019 година, като
е описана фактическата обстановка около настъпване на злополуката, от която се
установява, че словесното пререкание между работниците П. и В., прераства във
физически сблъсък, при което В.П. изважда свое собствено джобно ножче и
намушква Валентин В. в задната част на бедрото на левия долен крайник. В
протокола е посочено, всеки един от двамата работници какво е нарушил.
На ищеца В.П. е връчено
искане по чл.193 от КТ /л.54-55/, в което подробно е описано, какви нарушения
на трудовата дисциплина е извършил, като е поканен в тридневен срок да даде
писмени обяснения. Искането му е връчено на 09.10.2019 година. На същата дата
му е връчено и искане по реда на чл.333 от КТ /л.56-57/.
На 10.09.2019 година
ищеца е представил писмени обяснения /л.58-59/, които са входирани в
деловодството на ответника на 11.10.2019 година.
Искане по чл.193 от КТ е
връчено и на работника Валентин Кръстев В. /л.60/, като същия е дал обяснения
/л.61-62/. Със Заповед №1732/06.11.2019 година /л.66/ е наказан и работника
Валентин Кръстев В., като му е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение
за уволнение“.
От Правилник за
вътрешния трудов ред на основание чл.181 от КТ /л.28-43/ се установява, че „Работникът
или служителят са длъжни да изпълняват трудовите си задължения частно и
добросъвестно, точно и с необходимите усилия и старание, както проявява и
инициатива, както и … Да спазва техническите и технологични правила; Да спазва
правилата за безопасни и здравословни условия на труд; Да спазва вътрешните
правила, приети в дружеството и общите норми за поведение и да не пречи на
другите работници или служители да изпълняват трудовите си задължения; Да
познава нормативните актове, които регламентират упражняваната от него дейност,
както и да следи непрекъснато за настъпилите промени в тях“. От Раздел VI Трудова дисциплина се
установява, че съгласно чл.29 ал.4 б.“Г“–„Дисциплинарно уволнение може да се
налага за злоупотреба с доверието на работодателя…“.
От Фирмена инструкция
/л.44-47/ се установява, че във връзка със спазване технологията на работа
„Преди излизане на работа в рудника, всички работници се инструктират съгласно
РИ 8-13-1“, „След което се явяват при сменния механик, където получава пътен
лист“.
От Списък на водачите от
смяна „А“ в цех „ТАТ“ /л.48/ се установява, че ищеца е запознат с Правилника за
вътрешен трудов ред, като се е подписал под №3 в списъка.
От Постановление от
02.12.2019 год. на Районен прокурор при Районна прокуратура-Етрополе по
пр.преписка №320/2019 год. се установява, че същия е отказал да образува
досъдебно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.131 ал.1
т.1 т.2 и т.12 от НК. Същия обаче приема за установено, че между В.П. и
Валентин В. възникнал спор на територията на РК „Елаците“, който прераснал във
физическа размяна на удари, като в един момент В.П. извадил от джоба си сгъваем
нож, с който нанесъл прободна рана в областта на бедрото на левия крак на В..
От показанията на св.Е.И.,
който е началник цех „ТАТ“ се установява, че на процесната дата, когато станала
трудовата злополука, около 14,30 часа получил обаждане от ищеца, който му се
оплакал, че не може да измие камиона си на автомивката. Свидетеля се обадил на
отговорника на автомивката, който му казал, че до 15.00 часа ищеца може да си
измие камиона. Около 14,50 часа ищеца се обадил отново на св.И., като му казал,
че е станало сбиване и отишъл при него. Двамата заедно отишли при автомивката,
където св.И. видял, че пострадалия работник се нуждае от спешна помощ.
Прегледал видеозаписи от обекта, от които се виждало, че двамата работници
влизат в спор и физическо спречкване, след което ищеца вади нещо от джоба си и
нанася удар по крака на другия работник. Сочи, че в този ден ищеца пропуснал да
се назначи. Установява, че обикновено шофьорите отиват на работа половин час
преди започване на смяната, за да преминат инструктаж, да се назначат и да
подготвят машините си, за да могат да започнат работа точно в 15.00 часа,
когато е началото на смяната.
От показанията на св.Г.В.
се установява, че работи като началник „ГСМ“. На 18.09.2019 година, около 14,30
часа получил обаждане от св.Е.И., който го попитал дали един от шофьорите може
да си измие камиона. Той ми отговорил, че до 15.00 часа може. Докато говорели
влязъл ищеца, като св. Г.В. му казал, че може да си измие камиона. След 10
минути получил обаждане от св.Марияна Асенова, която му казала, че е станало
сбиване и „В. е наръчкал с нож Валентин“. Установява, че „Валентин имал дупка
от остър предмет, а В. имал капки кръв по лицето“.
От показанията на св.В.В.
се установява, че същия е зам. ръководител на цех „ТАТ“. Около 14,25 часа в
процесния ден, ищеца му се обадил да го попита дали може да си измие камиона,
като той му разрешил. След това ищеца дошъл и съобщил за спречкване с Валентин.
Установява, че втората смяна започва от 15.00 часа, като шофьорите идват около
14,25 часа, за да имат време да подготвят машините си, да минат инструктаж и да
се назначат. Сочи, че щом като ищеца не се е назначил значи не е минал и
инструктаж.
От показанията на
свидетелите Йордан Иванов Стойчовски и Васил Иванов Дончев, и двамата работници
в дружеството като шофьори, се установява, че преди този инцидент процедирали по
следния начин – първо отивали при камионите си, преглаждали ги, а след това
минавали през инструктаж и получаване на пътен лист, което означавало да се
назначиш на работа в смяната. След този инцидент правилата се променили, като
водачите на тежките камиони преди започване на смяната си, първо преминават за
инструктаж, получаване на пътен лист, а едва след това отивали при машините си.
От показанията на
св.Марияна Асенова, която работи в „ГСМ“ се установява, че за инцидента на
18.09.2019 година почти нищо не й е известно, като установява, че св.Валентин В.
дошъл като й казал, че е „намушкан“, като тя го превързала.
От показанията на
св.Валентин В. се установява, че на 18.09.2019 година между него и ищеца
възникнало пререкание във връзка с това, че ищеца искал да си измие камиона, а
св.В. не му разрешил, т.к. имало забрана от ръководителя на „ГСМ“-ма. Ищеца
казал, че ще пита ръководителя – св. Г.В., като след малко се върнал и му
казал, че той е разрешил. След като се разминали, ищеца се повърнал, двамата се
сбили и в един момент ищеца извадил нож, с който го намушкал.
От показанията на
св.Станка Димитрова се установява, че същата работи в деловодството при
ответника. Във връзка с дисциплинарните производства установява, че от седалището
на дружеството в с.Мирково се изпращат искания за обяснения на лицата, които са
направили нарушение, като тя им ги връчва срещу подпис. На 09.10.2019 година на
ищеца било връчено искане за обяснение, което той подписал, а на другия ден
-10.10.2019 год., донесъл и писменото си обяснение.
От заключението на в.л. Ц.И.Д. по назначената ССчЕ, което съдът възприема
изцяло като обективно и пълно се установява, че размерът на обезщетението на ищеца
по чл.225 ал.1 от КТ за един месец възлиза на 2 572.22 лева, а обезщетението
по чл.225 ал.2 от КТ към момента на изготвяне на експертизата не може да бъде
определено, т.к. не е изминал периодът от шест месеца, за които същото е
дължимо. От Трудов договор /л.13-14/ се установява, че считано от 03.12.2019
година, ищецът е в трудово правоотношение с „Техноинженеринг – 96“ ЕООД с
месечно трудово възнаграждение 560.00 лева.
На основание чл.214 ал.1
от ГПК е допуснато изменение на иска, като същия е намален със сумата от 398.42
лева, като се счита предявен за сумата от 15 433.32 лева, вместо за сумата
от 15 831.74 лева.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Предявените искове са допустими, т.к. са депозирани пред компетентния съд,
в района на който се намира Рудничен комплекс „Елаците“, част от „Е.М.“ АД,
където ищеца обичайно е полагал своя труд и са подадени в двумесечния срок.
Същите са неоснователни по следните съображения.
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.344 ал.1 т.1 от КТ работникът или служителят
има право да оспорва законността на уволнението и да иска признаване на същото
за незаконно, както и неговата отмяна.
Задълженията, които произтичат за работодателя преди налагане на
дисциплинарно наказание са визирани в чл.193 ал.1 от КТ, а именно да изслуша
работника, или да приеме писмените му обяснения и оцени посочените
доказателства.
Защитата на ищеца счита, че не му е даден подходящ разумен срок за
представяне на писмени обяснения или възможност да бъде изслушан, като съгласно
практиката на ВКС, дори и 5-дневен срок е недостатъчен. В конкретния случай,
искането по чл.193 от КТ е връчено на 09.10.2019 год. на ищеца, като му е
определен тридневен срок за даване на обяснения. Същия е депозирал подробни
писмени обяснения още на следващия ден, като не е възразил, че срока не му е
достатъчен.
Не се споделя от съдебния състав и твърдението, че писмените обяснения на
ищеца не са били приети от работодателя. Това не е така, т.к. е видно, че
същите са приложени към отговора на исковата молба, а се съдържат и в личното
трудово досие на работника. В заповедта за уволнение е посочено, че писмените
обяснения са подадени от В.П. с вх.№2006/11.10.2019 год. в деловодството на
дружеството и дори са обсъдени по реда на чл.193 ал.1 от КТ, като работодателя
„не ги е приел, т.к. аргументите, изложени в него не могат да служат за
оправдание на извършените от В.Т.П. дисциплинарни нарушения“. За съдебния
състав е ясно, че работодателя не е възприел обясненията, но че са приети и
обсъдени, това е несъмнено, т.к. същите са приложени по делото и са коментирани
в заповедта за уволнение. Предвид горното съдът намира, че процедурата по
чл.193 ал.1 от КТ е спазена.
Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага.
От приложената по делото Заповед №1731/06.11.2019 година е видно, че е
посочен нарушителя – В.Т.П.; нарушенията – 1. На 18.09.2019 година е бил на
работа по график, втора смяна в цех ТАТ – „Експлоатация на автомобилен
транспорт“ в РК „ЕЛАЦИТЕ“ – гр.Етрополе, като не се е явил пред прекия си
ръководител, съгласно Наредба №РД-07-02/16.12.2009 год., за да премине
ежедневен /ежесменен/ инструктаж, което е нарушение на чл.36 ал.1 б.“б“ от
Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството във връзка с Фирмена
инструкция 08-01-08 Оперативно управление за транспортиране на минни маси с
автосамосвали над 25 т., с които е бил надлежно запознат; 2. На същата дата е
управлявал камион „БЕЛАЗ“ 102 без да премине назначение от КПП и без да получи
пътен лист, като е закарал машината пред входа на масленото стопанство за
измиване и 3. На 18.09.2019 год., в следобедните часове работникът В.П. влязъл
в словесен спор с Валентин Кръстев В., работник в ГСМ, във връзка с
използването на водоструйка. Словесния спор между двамата прераснал във
физическо съприкосновение, при което В.П. причинил на работника Валентин В.
прободна рана с нож в левия долен крайник, което наложило на последния да му
бъде оказана спешна медицинска помощ, да бъде извикана линейка и да бъдат
уведомени органите на МВР. Посочено е, че с действията си работника В.П. е
причинил трудова злополука по смисъла на чл.55 от КСО, злоупотребил е с
доверието на работодателя и е уронил доброто име на дружеството; посочено е
също така кога е извършено - на 18.09.2019 год.; посочено е наказанието
-дисциплинарно уволнение; посочен е законния текст възоснова на който се налага
- чл.187 ал.1 т.3, т.5, т.7, т.8 и т.10 вр. чл.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ.
Съдебния състав приема, че е спазена и новелата на чл.189 ал.1 от КТ, а
именно при определяне на
дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя.
В заповедта за дисциплинарно наказание работодателя е посочил, че е събрал
и оценил доказателствата във връзка със случая, при което е взел решението за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Другия спор между страните е дали наложеното наказание съответства на
тежестта на нарушението, а това подлежи на преценка от съда, винаги когато се
обжалва уволнение. Това е така, тъй като на работодателя е предоставена възможност
за преценка, кое от изброените в чл. 188 от КТ дисциплинарни наказания да
наложи като известно ограничение при определянето им се въвежда с чл. 189, ал.
1 КТ.
Съгласно редакция на чл. 190 от КТ в тези случаи работодателят има
възможност както да наложи, така и да не наложи дисциплинарно уволнение. И в
единия, и в другия случай обаче работодателят е длъжен да извърши преценка на
конкретно извършеното дисциплинарно нарушение - какво е извършено, при какви
обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението
му, личността му, настъпили ли са вредни последици и пр. (чл. 189 КТ). При
обжалване на заповедта за уволнение, съдът проверява преценката на работодателя
относно съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното
дисциплинарно наказание, т. е., дали работодателят е приложил чл. 189, ал. 1 КТ.
В конкретния случай при извършена от съда оценка за законност на наложеното
на ищеца дисциплинарно “уволнение”, намира преценката на работодателят за
тежестта на нарушението за правилна, по следните съображения.
Работодателя е мотивирал заповедта за уволнение с разпоредбите на чл.187 ал.1 т.3 - неизпълнение на възложената работа,
неспазване на техническите и технологичните правила, т.5 - неспазване на правилата за здравословни и безопасни
условия на труда, т.7 - неизпълнение на законните нареждания на
работодателя, т.8 - злоупотреба с доверието и уронване на доброто
име на предприятието…, т.10 - неизпълнение
на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени
при възникването на трудовото правоотношение, като тези нарушения дават основание за налагане на дисциплинарно уволнение по чл.190 ал.1 т.4 - злоупотреба с доверието на работодателя и т.7 - други тежки нарушения на трудовата дисциплина от Кодекса на труда.
Съдът приема, че първите две нарушения, отразени в заповедта за уволнение,
касаещи това, че преди да отиде до тежкотоварния автомобил, ищеца е следвало да
се яви на инструктаж и да премине назначение на КПП, не са достатъчно тежки, за
да обосноват налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В тази насока
съдът кредитира показанията на свидетелите Йордан Иванов Стойчовски и Васил Иванов Дончев,
които установиха, че преди този инцидент шофьорите са процедирали именно по
този начин, а след това редът на работа е променен, като първо преминават през
инструктаж и назначаване, а след това пристъпват към обслужване на машините си
преди започване на работната смяна. Обстоятелството, че работниците са се
подписали в списък, за това, че са запознати с правилник за вътрешния трудов
ред е безспорно, както е ясно и това, че трябва да спазват обявените им от
работодателя правила, но от доказателствата се установи, че спазването на тези
правила не е било изисквано стриктно от ръководството на рудничния комплекс,
поради което и тези нарушения не биха могли да бъдат вменени във вина на ищеца. Съдът ги приема за формални нарушения, които сами по себе си не биха
обосновали налагането на дисциплинарно наказание уволнение.
Съдът обаче приема, че другото дисциплинарно нарушение, отнасящо се до
нанесената прободна рана с нож на св.Валентин В. е достатъчно тежко, за да
обоснове дисциплинарното уволнение на ищеца. В случая не е необходимо
работодателя да изчаква заключението на разследващите органи, за това има или
не извършено престъпление. Работодателя не е ангажиран с изхода на
предварителната проверка, най-малкото защото е обвързан със срок за налагане на
дисциплинарно наказание, а на следващо място уволнението не е по реда на чл.330
ал.2 т.1 от КТ – „Работодателят
прекратява трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде
лишен с присъда или по административен ред от право да упражнява професия или
да заема длъжността, на която е назначен“. Единствено при
тази хипотеза е от значение изхода от едно наказателно производство, образувано
срещу работник или служител, но не и в настоящия случай, поради което и това
възражение е неоснователно.
В случая виновното поведение на
ищеца е било установено по безспорен начин, както със свидетелски показания,
така и чрез системата за видеонаблюдение, от които се установило, че ищеца в
следствие на скандал и физически сблъсък е пробол с личния си нож св.Валентин В.
по време на работа в РК „Елаците“.
Това деяние е наложило намесата на друг работник, който да окаже
първоначална медицинска помощ, известяване на Център за спешна медицинска помощ
и органите на РУП-Етрополе. Съдът счита, че това нарушение на трудовата
дисциплина само по себе си е достатъчно за налагане на дисциплинарно уволнение,
т.к. напълно кореспондира с разпоредбата на чл.187 ал.1 т.8 от КТ, касаеща злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че Заповед №1731/06.11.2019 година
на изпълнителния директор на “Е.М.”АД е законосъобразна, поради което
предявения иск за отмяна на наложеното с нея дисциплинарно уволнение ще следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на спора по тази претенция на ищеца В.Т.П., ще следва да се
отхвърли като неоснователен и предявения от него иск по чл.344, ал.1 т.2 от КТ,
т.к. правото на работника или служителя да се възстанови съществуването на
прекратено трудово правоотношение между него и работодателя, произтича от
признаването на уволнението за незаконно и отмяната му.
По иска за обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, съдът
намери същия за неоснователен поради акцесорния му характер и предвид
неоснователността на главния иск.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.78 ал.3 вр. ал.1 от ГПК
ищецът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Етрополе сумата в
размер на 60.00 лева за платено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.Т.П., ЕГН-**********,***, със
съдебен адрес *** - Кантора адв. Г.У. САК, при условията на обективно
съединяване искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ против “Е.М.”АД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление ***, с които се иска признаване
уволнението със Заповед №1731/06.11.2019 год. за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за времето, през
което е останал без работа.
ОСЪЖДА В.Т.П., ЕГН-**********,*** да заплати по сметка на РС-Етрополе сумата в размер на 60.00 /шестдесет
лева/ разноски по делото за възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок, считано
от връчване съобщение на страните, като незабавно им се връчи препис от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ЦВЕТОМИР ЦВЕТАНОВ/