Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Христинка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 18121 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 23, ал. 1 СК.
Ищцата В.П.К.
твърди, че с ответника П.Й.К. сключили граждански брак на 22.06.201З г. Излага,
че на 15.10.2008 г. подписала с „М.-Ф.“ ЕООД споразумение за сключване на
договор за покупка на лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, peг. № В 7145
НХ, рама WF0HXXWPJH8E35582, двигател 8Е35582, цвят зелен металик. Срокът за
сключване на договора бил уговорен до 31.10.2008 г., като при подписване на
споразумението В.К. платила депозит в размер на 1000 лв. На 23.10.2008 г. между
нея и „М.-Ф.“ ЕООД бил сключен договор за лизинг на автомобила с опция за
прехвърляне на правото на собственост. С последния били уговорени следните
условия: срок от 60 месеца, лизингова цена с включена годишна лихва в размер на
9880.50 евро без ДДС, начална вноска в размер на 2067.05 евро без ДДС и 59
месечни вноски в размер от по 125.42 евро без ДДС. На 03.11.2008 г. автомобилът
бил предаден на ищцата след като заплатила началната вноска по договора, ведно
с дължимия ДДС.
В.К.
поддържа, че закупила автомобила за лично ползване и за упражняване на
професията си, като вноските по договора за лизинг заплащала от трудовите си
доходи. Твърди, че след изплащане на дължимите суми по договора за лизинг, на
28.10.2013 г. между нея и лизингодателя било сключено допълнително
споразумение, по силата на което лизингодателят се задължил да ѝ
прехвърли собствеността върху процесния автомобил срещу заплащане на
остатъчната стойност в размер на 970.27 лв. с вкл. ДДС. Посочва, че остатъчната
стойност заплатила с лични средства от трудово възнаграждение. На 08.11.201З г.
автомобилът ѝ бил прехвърлен от лизингодателя по нотариален ред, с
подписване на договор за покупко-продажба на МПС. Заявява, че с лични средства
платила всички дължими нотариални такси и разноски и данъка за придобиване.
Ищцата
твърди, че съпругът ѝ П.К. не е страна по договора за лизинг нито по този
за покупко-продажба и не е участвал в изплащането на автомобила. Заявява, че
средствата, вложени в покупката му, са изцяло нейни лични, от трудови доходи.
Отправя
искане до съда за приемане за установено в отношенията между страните, че лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, peг. № В 7145 НХ, рама
WF0HXXWPJH8E35582, двигател 8Е35582, цвят зелен металик, е нейна лична
собственост.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.Й.К., който признава иска.
Потвърждава, че с ищцата са сключили граждански брак на 22.06.2013 г. Признава
и обстоятелствата, изложени в исковата молба досежно начина на придобиване на
процесния лек автомобил, както и това, че ищцата е заплащала лизинговите вноски
от трудовото си възнаграждение и е ползвала автомобила само за лични нужди.
Навежда
доводи, че никога не предявявал претенции за собственост върху автомобила и не
го е ползвал. Заявява, че движимите вещи, придобити по време на брака, страните
следвало да поделят след влизане в сила на решението по гр.д. №5757/2018 г. на
ВРС, предмет на което е иск по чл. 49 СК. Счита, че не е дал повод за завеждане
на делото, поради което разноските по него следва да бъдат възложени в тежест
на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Моли да
бъде постановено решение при признание на иска, като разноските бъдат възложени
на ищцата.
Съдът, след
като взе в предвид отправеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на
предявения иск от страна на ответника, обективирано в отговора на исковата
молба.
В подадено преди първото заседание
по делото становище ищцата е отправила искане за постановяване на решение при
признание на иска. В случая не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237,
ал. 3 ГПК, поради което съдът намира, че са спазени всички общи и специални
изисквания за постановяване на решение при признание на иска, с което същият да
бъде уважен.
По разноските:
Съдът
намира, че предвид направеното от ответника признание на иска и доколкото
същият не е дал повод за завеждане на делото, разноските следва да бъдат възложени
на ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Липсват каквито и да било
доказателства е подкрепа на твърденията на В.К. за предявени от страна на
ответника претенции по отношение на процесния лек автомобил. Само по себе си
изявлението на последния, че страните е следвало да поделят придобитите по
време на брака движими вещи след влизане в сила на бракоразводното решение, не
обуславя извод за обратното. Влошените отношения между съпрузите също не дават
основание да се приеме, че ответникът е дал повод за предявяване на иска по чл.
23, ал. 1 СК.
Поради
изложеното и съобразно изричното искане на ответника на последния следва да
бъдат присъдени извършените по делото разноски в размер на 300 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата В.П.К.,
ЕГН **********,***, и ответника П.Й.К., ЕГН **********,***, че лек автомобил
марка „Форд“, модел „Фиеста“, peг. № В 7145 НХ, рама WF0HXXWPJH8E35582,
двигател 8Е35582, цвят зелен металик, е лична собственост на В.П.К., ЕГН **********, на основание чл. 23, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА В.П.К., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на П.Й.К., ЕГН **********,***,
СУМАТА ОТ 300 /триста / лева, представляваща разноски в първоинстанционното
производство, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: