РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Плевен , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20214430200444 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-005299 от
23.12.2020 година на ***ектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с
което на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 ЗДП, чл. 174 ал. ІІІ предложение ІІ от
ЗДвП, чл. чл. 183 ал. І т. 1 предложение І от ЗДвП и чл. 183 ал. І т. 1
предложение ІІ от ЗДвП и чл. 183 ал. І т. 1 предложение ІІI от ЗДвП на ИВ.
П. В. от град Плевен, ЕГН *** са наложени пет административни наказания –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 103 ЗДП; глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП; глоба в
размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100 ал. І
т. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева за извършено административно
нарушение по чл. 100 ал. І т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за
извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДП.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява. Представлява се
от адвокат Л.П., АК - Ловеч. Последният навежда доводи за материална
1
незаконосъобразност на наказателното постановление, както и за нарушения
на процесуалните правила: нарушение на разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5
ЗАНН – липсват дата и място на извършване на нарушението; липсват
доказателства за съставомерност на нарушенията по чл. 174 ал. 3 ЗДП и тези
по чл. 100 ал. 1 т.1, 2 и 3 ЗДП поради липсата на субективна страна. Твърди ,
че доверителят му е бил поставен в обективна невъзможност както да даде
кръвна проба в посочените в талона дата и час, така и да представи
свидетелство за управление на МПС, контролен талон и свидетелство за
регистрация на автомобила, тъй като е бил неправомерно задържан и отведен
в полицията. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление,
както и да присъди в полза на доверителя му направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно
заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо
същата писмо с изх. № 316000-7675 от 25.02.2021 година ангажира
становище, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано
и следва да бъде потвърдено като такова.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено
ксерокопие Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на
вътрешните работи е, че *** на сектор „ Пътна полиция“ при ОД на МВР са
овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по
ЗДП.
На 15.12.2020 година, полицейските служители И.Д., И.М. и И.Д.
изпълнявали служебните си задължения като извършвали обход в *** в град
Плевен. Полицейският автомобил управлявал свидетелят И.Д..
2
Около 15:00 часа на същата дата, тримата полицейски служители се
движели по улица „***“ в град Плевен в посока към улица „ ***“. На
кръстовището с улица „***“ , идвайки отдолу по улица „ ***“ в посока
противоположна на движението на патрулният автомобил, видели да
приближава лек автомобил „ Мерцедес“. Последният се движел обратно – в
посока към улица „ ***“. При разминаването на двата автомобила, лекият
автомобил „Мерцедес“ навлязъл в лентата за движение на патрулният
автомобил, което наложило свидетелят И.Д. да отбие леко вдясно. В този
момент и тримата полицейски служители видели как водачът на лекият
автомобил „ Мерцедес“ демонстративно им показал неприличен жест с
дясната си ръка и продължил движението си.
Свидетелят И.Д. незабавно обърнал посоката си на движение и
последвал лекият автомобил „ Мерцедес“, но го загубил и не успял да го
настигне. И.Д. спрял патрулният автомобил в близост до кръстовище между
улиците „ ***“ и улица „ ***“ в град Плевен. През това време свидетеля И.Д.
се опитал да направи справка чрез дежурния при ОД на МВР Плевен кой е
собственика на процесният лек автомобил „ Мерцедес“ , чиито номер
запомнили. Докато изчаквали справката, полицейските служители видели
същият лек автомобил да се приближава към кръстовището, където се
намирали и самите те, като се движел в посока от улица „ ***“, пресичайки
ул. „***“.
Свидетелят И.М. излязъл от патрулния автомобил и застанал на пътното
платно със стоп - палка в ръка. М. подал ясен сигнал на водача да преустанови
движението си и да отбие вдясно. Водачът на лекият автомобил „ Мерцедес“
не спрял на подадения му сигнал, дори не намалил скоростта си на движение
и продължил да се движи в посока към улица „ ***“. Полицейските
служители се качили в патрулния автомобил и последвали водача с включени
светлинен и звуков сигнал на същия. Водачът на лек автомобил „ Мерцедес“
излязъл отново на улица „ ***“ в град Плевен и се насочил към улица „***“.
На кръстовището между двете улици завил надясно, минал покрай магазин „
***“, продължил под разположеният наблизо пешеходен надлез, след това
завил наляво. След тази маневра, лекият автомобил „ Мерцедес“ останал
извън полезрението на полицейските служители около секунда, две, след
което същите го видели да спира пред една от къщите, разположени на улица
3
„ ***“ и се насочили натам.
Веднага след като спрял, водачът на лекият автомобил излязъл от него
и тръгнал да бяга срещу полицейския автомобил. Свидетелите М., Д. и Д.
слезли от патрулният автомобил и спрели бягащия. Попитали го какво прави,
а той отговорил, че е пешеходец и не могат да му искат каквито и да е
документи. След това се опитал да избута полицейските служители и да си
тръгне. Тогава свидетелите Д., М. и Д. видели, че лицето е във видимо
нетрезво състояние и миришело силно на алкохол, дори се учудили как е
управлявал автомобила си. Същият бил физически много здрав, поради което
се наложило и тримата да използват физическа сила, за да го задържат и да
му поставят белезници. Същият бил отведен в патрулният автомобил. След
справка в масивите на МВР била установена самоличността на водачът на лек
автомобил „ Мерцедес“ Е 220 с рег. № *** в лицето на жалбоподателя ИВ. П.
В.. На място бил извикан екип на сектор Пътна полиция Плевен, за да
изпробва водача за употреба на алкохол.
На подаденият сигнал се отзовали ******* Г.Р. и Б.К.. Последният
подканил В. да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, но същият
категорично отказал. На водачът бил издаден талон за медицинско
изследване. Предвид демонстрираното от него поведение и състоянието, в
което се намирал същият бил отведен в сградата на Второ РУ при ОД на МВР
– Плевен и задържан за срок от 24 часа по ЗМВР.
Жалбоподателят бил откаран от полицейските служители в ЦСМП
Плевен на 15.12.2020 година в 17:25 часа, където същият отново отказал да
даде кръвна проба.
На 15.12.2020 година, в сградата на Второ РУ при ОД на МВР- Плевен
на жалбоподателят бил съставен акт за установяване на административно
нарушение за извършени пет административни нарушения, а именно:
нарушение по чл. 103 ЗДП – неспиране при подаден сигнал за това от
контролен орган, нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП – отказ да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и три нарушения по чл.
100 ал. 1 т. 1 и 2 – неносене на свидетелство за управление на МПС,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното от него
4
моторно превозно средство. Жалбоподателят В. подписал съставеният му акт
и срещу подпис получил и препис от същия.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление,
което санкционира жалбоподателя както следва: глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 103 ЗДП; глоба в размер на 2 000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП; глоба в размер на 10
лева за извършено административно нарушение по чл. 100 ал. І т. 1 от ЗДвП,
глоба в размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл.
100 ал. І т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение по
чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства - акт за установяване на
административно нарушение № 349160 от 15.12.2020 година на младши
автоконтрольор при сектор ПП - Плевен; наказателно постановление № 20-
0938-005299 от 23.12.2020 година на ***ектор към ОДМВР - Плевен, сектор
ПП - Плевен; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с
регистрационен № 316000-664 от 06.01.2021 година на ОД на МВР - Плевен;
талон за изследване № 0052132 от 15.12.2020 година, 15:15 часа; Заповед №
8121з – 515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи;
справка за нарушител на името на жалбоподателя ИВ. П. В..
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са
изслушаните непосредствено в съдебно заседание показания на свидетелите
Б.К., И.Д. и И.М..
В хода на въззивното производство е допусната и назначена съдебно –
почеркова експертиза. Съгласно заключението по същата подписът над графа
„ подпис на един свидетел“ в подложените на криминалистическо изследване
АУАН серия GA Акт № 349160/15.12.2020 година и подписът под имената
„ИВ. П. В.“ в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества и техните аналози
с вх. № *********/06.01.2021 година на ОД на МВР Плевен вероятно са
5
положени в моментна ситуационна транскрипция и умишлено изменение на
подписа, така нареченият автоподлог от ИВ. П. В., ЕГН **********.
Заключението по поставената на експерта допълнителна задача,
подписът за „ нарушител“ в същия АУАН серия GA Акт №
349160/15.12.2020 година и подписът в разписка към акта след думата
„Подпис“ вероятно са положени в моментна ситуационна транскрипция и
умишлено изменение на подписа, така нареченият автоподлог от ИВ. П. В.,
ЕГН **********.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът прие за
установено от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 103 от ЗДП вменява императивното задължение за
водачите на МПС при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство да спрат плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
Събраните в хода на въззивното производство гласни и писмени
доказателства установяват по категоричен начин, че жалбоподателя не
изпълнил това си задължение. В потвърждение на този извод са показанията
на свидетелите И.Д. и И.М.. И двамата категорично установяват, че на
15.12.2020 година, в град Плевен на кръстовище между улиците „ ***“ и
улица „ ***“ на жалбоподателят бил подаден ясен сигнал със стоп палка от
свидетеля М. да преустанови движението на управляваният от него лек
автомобил „ „Мерцедес“ и да спре вдясно на пътното платно, но същият не
спрял а продължил демонстративно покрай него като дори увеличил
скоростта си на движение. Показанията на свидетелите Д. и М. установяват и
причината, поради която жалбоподателят бил последван за проверка, а
именно неадекватността в поведението му като водач на МПС, демонстрирана
по-рано когато навлязъл в платното за движение на срещуположно
движещите се автомобили по улица „ ***“ в град Плевен и показаният
неприличен жест с ръка на полицейските служители, с чиито автомобил се
разминал именно на същата улица.
Съдът даде вяра на показанията н свидетелите М. и Д. и ги възприе като
6
достоверни. Същите са еднопосочни, последователни непротиворечиви,
взаимно допълващи се. По делото липсват каквито и да е доказателства за
обстоятелства, сочещи на пристрастност в показанията на същите свидетели.
Като ги кредитира с доверие съдът прие за безспорно доказано, че
жалбоподателят В. осъществил състава на нарушение по чл. 103 ЗДП. Тук
следва да се отбележи, че съдът намери за неоснователни възраженията на
защитника за липса на точно описание на нарушението в акта и последвалото
го наказателно постановление. Безспорно установено и посочено е и в двата
акта, че деянието е извършено на 15.12.2020 година, около 14:55 часа, в град
Плевен, на кръстовище между улиците „ ***“ и улица „ ***“.
Съдът намери, че наказващият орган е правилно е подвел конкретно
установените факти под правната норма на чл. 103 ЗДП, за което нарушение е
приложил и санкционната разпоредба на чл. 175 ал.1 т. 1 ЗДП. Наложеното на
жалбоподателя В. наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца е правилно индивидуализирано с
оглед конкретната степен на засягане на охраняваните от ЗДП обществени
отношения и личността на дееца.
По отношение на така наложеното на жалбоподателя второ наказания
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 2 години за извършено нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174 ЗДП водачите на МПС са длъжни да
оказват съдействие на полицейските органи като изпълни задължението,
визирано в съответната правна норма. Това свое задължение жалбоподателят
не изпълнил като категорично отказал да бъде извършена проверка за
установяване употреба на алкохол в кръвта. Това неизпълнение се
санкционира от разпоредбата на чл. 174 ал. 3 предложение първо от ЗДП,
която съдържа в себе си едновременно диспозиция и санкция.
Събраните в хода на проведеното против жалбоподателят
административно наказателно производство и съдебното следствие
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите И.Д., И.М. и Б.К.
установяват по категоричен начин, че жалбоподателят е нарушил
задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 174 ал. 3 ЗДП.
7
Жалбоподателят В. бил установен на улица „ ***“ в град Плевен/ след
известно преследване, инициирано и провокирано от поведението на самия
В./ когато същият преустановил движението на автомобила и демонстративно
тръгнал срещу полицейските служители с думите, че вече не е водач на МПС
и не могат да искат нищо от него. Свидетели на тези прояви на чувство за
безнаказаност у В. станали и полицейските служители Б.К. и Г.Р., които като
част от състава на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Плевен се
отзовали на молбата на колегите си, за да изпробват установеният от тях
водач за употреба на алкохол. Причина В. да бъде изолиран в полицейският
автомобил / а впоследствие и задържан за 24 часа/ било собственото му
неправомерно поведение и опити с физическа сила и противодействие да
осуети започнатата спрямо него проверка. Този извод потвърждават и
установените в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция
факти, съдържащи се във възпроизведения непосредствено в съдебно
заседание видеозапис, експортиран на диск и осигурен от ***ектор ПП -
Плевен, изготвен от АИС „ВОДПК“ към патрулен автомобил „Киа Сийд“ с
регистрационен № ***, за времето от 07:00 часа на 15.12.2020 година до 19:00
часа на 15.12.2020 година, архивиран от 15:00 до 15:36 часа с дежурен
полицейски патрул Б.К. и Г.Р..
Жалбоподателят категорично отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол и след като му бил издаден талон за медицинско изследване . Този
отказ същият удостоверил лично с подписа си в Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/ или
наркотични вещества и техните аналози с вх. № *********/06.01.2021 година
на ОД на МВР Плевен. Този извод подкрепя и заключението по изготвената
съдебно – почеркова експертиза, съгласно която този подпис е положен от
ИВ. П. В., ЕГН ********** в моментна ситуационна транскрипция и
умишлено изменение на подписа и представлява автоподлог.
Предвид горното съдът прие, че с поведението си И.В. осъществил и
състава на нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП – на 15.12.2020 година, в град
Плевен, ул. „ ***“ отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. За
същото нарушение наказващият орган правилно е приложил предвидената в
санкционната част на нормата на чл. 174 ЗДП санкция, определена в
конкретно определен размер, а именно глоба в размер на 2000 лева и
8
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години/ 24 месеца/.
Като неотносими в конкретното производство съдът възприе писмените
доказателства, ангажирани от защитата на жалбоподателя за последвалото
задържане на В. за 24 часа по ЗМВР, установените на същия травматични
увреждания след престоя му в поделенията на МВР. Съдържащите се в тях
факти биха били относими в друго производство, което следва да инициира
жалбоподателя В. пред съответните компетентни органи, ако желае. В
настоящото производство тези факти, съдът възприе като опит от страна на
защитата да оправдаят поведението на жалбоподателя, който не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, провокирало
извършената му проверка. Своеобразен опит за това са и навежданите доводи
за липсата на обективна възможност жалбоподателят да представи
документите си на контролните органи, тъй като самите те го поставили в
обективна невъзможност да го направи. Доказателствата по делото,
обективирани в показанията на свидетелите Д., К. и М., кореспондиращи и с
установеното чрез възпроизвеждането на предоставеният видеофайл от Н- ка
на сектор ПП при ОД на МВР- Плевен установяват по категоричен начин, че
В. демонстративно слязъл от автомобила си и отказал да представи каквито и
да е документи, като афиширал, че вече не е водач и полицейските служители
не могат да искат от него каквито и да е документи. Доказателствата по
делото установяват, че именно агресивното поведение на В. с цел да осуети
проверката му и да демонстрира чувство за безнаказаност наложило
използването на физическа сила спрямо него и задържането му в поделенията
на МВР.
Предвид горното съдът прие за установен по несъмнен начин и факта на
извършени три нарушения от страна на жалбоподателя по чл. 100 ал. 1 т. 1 и
2 ЗДП.
Разпоредбата на чл. 100 от ЗДП установява материалното правило за
поведение водачите на МПС да носят редица документи, в това число и
документите, които не са установени у жалбоподателят – контролен талон
свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на
автомобила. Неизпълнението на горното правило за поведение се
санкционира от разпоредбата на чл. 183 ал.1 т. 1 ЗДП, която е приложена от
9
наказващият орган и е определена санкция в точно определен размер – глоба
10 лева за всяко от нарушенията.
При така изложените правни и фактически съображения съдът прие, че
издаденото против жалбоподателя наказателно постановление е правилно и
законосъобразно, издадено в съответствие както с материалния, така и с
процесуалният закон. В хода на административно наказателното
производство са спазени всички изисквания на чл. 40 и следващите от ЗАНН,
няма допуснати нарушения, които да са нарушили / или ограничил правото на
защита на жалбоподателя. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на нарушителя и В. го подписал макар
и в моментна ситуационна транскрипция като умишлено изменил подписа си,
което дава основание на експерта по изготвената съдебно – почеркова
експертиза да приеме и посочи пред съда, че същият подпис представлява
автоподлог, но е положен именно от ИВ. П. В., ЕГН **********. По същият
начин жалбоподателят В. положил подписа си и в приложената разписка към
акта за установяване на административно нарушение и в протокола за
медицинско изследване, който факт категорично установява заключението по
съдебно – почерковата експертиза, възприета от съда като обективна и
безпристрастна, основаваща се на специалните знания на експерта,
притежавани в този дял на криминалистиката. Наличието на положен подпис
на Г.Р. като свидетел на отказ от страна на жалбоподателя В. да подпише
АУАН серия GA Акт № 349160/15.12.2020 година, макар и представляващо
нарушение съдът възприе като несъществено и такова, което по никакъв
начин нито е нарушило, нито ограничило в значителна степен правата на
жалбоподателя в хода на административно наказателното производство.
Съдът прие че, в хода на проведеното административно наказателно
производство наказващият орган правилно е подвел установените факти под
конкретни правни норми, нарушенията са правилно квалифицирани, спазен е
принципа на чл. 27 ЗАНН за съответност на нарушението и наложеното
наказание за всяко нарушение. Наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
следното:
10
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019
г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид изложеното и с оглед
изхода на конкретното производство съдът намери искането на
процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане в негова полза
на направените по делото разноски/ 400 лева адвокатско възнаграждение и
202,97 лева депозит за изготвяне съдебно – почеркова експертиза/ за
неоснователно, поради което и следва да бъде отхвърлено като такова.
При този изход на делото в тежест на жалбоподателя следва да бъдат
възложени направените в хода на въззивното производство разноски от
бюджета на РС- Плевен – 177,85 лева, представляващи изплатено
възнаграждение на експерта по изготвената допълнителна съдебно –
почеркова експертиза.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0938-005299 от
23.12.2020 година на ***ектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с
което на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 ЗДП, чл. 174 ал. ІІІ предложение ІІ от
ЗДвП, чл. чл. 183 ал. І т. 1 предложение І от ЗДвП и чл. 183 ал. І т. 1
предложение ІІ от ЗДвП и чл. 183 ал. І т. 1 предложение ІІI от ЗДвП на ИВ.
П. В. от град Плевен, ЕГН *** са наложени пет административни наказания –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 103 ЗДП; глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 174 ал. ІІІ от ЗДвП; глоба в
11
размер на 10 лева за извършено административно нарушение по чл. 100 ал. І
т. 1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лева за извършено административно
нарушение по чл. 100 ал. І т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за
извършено нарушение по чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДП.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО искането на адвокат Л.П., АК
– Ловеч да бъдат присъдени в полза на ИВ. П. В. от град Плевен, ЕГН ***
направените по НАХД № 444/2021 година по описа на РС Плевен разноски
както следва: 400 лева адвокатско възнаграждение и 202,97 лева депозит за
изготвяне съдебно – почеркова експертиза.
ОСЪЖДА ИВ. П. В. от град Плевен, ЕГН *** ДА ЗАПЛАТИ
сумата от 177,85 лева, представляваща направените разноски по НАХД №
444/2021 година по описа на РС Плевен за възнаграждение на експерта Г.Г. –
ОД на МВР- Плевен, за изготвяне на допълнителна съдебно – почеркова
експертиза в полза на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12