Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№2761
27.07.2017 г., гр.Разград
Атанас Христов, съдия-докладчик по гр. д. № 1586/2017г. по описа на Районен съд –
Разград, като се запознах с материалите по делото намерих за установено
следното.
Ищците С.З.Б. и Е.Щ.А., и двамата действащи чрез пълномощника си адв. Е.С. ***,
са депозирали Искане с вх. № 7750 от
27.07.2017г. /л. 24-25/, относно Разпореждане № 2606 от 18.07.2017г. по гр.д. №
1686/2017г. по описа на РС – Разград, с което на осн. чл. 129, ал.2 ГПК, им е
указано да отстранят нередовности в исковата молба.
1.
С Искането ищците отстраняват една от нередовносттите
допусната в исковата молба, като
посочват че ЕГН на Е.Щ.А. е **********.
2.
Сочат, че съдът неправилно е указал на ищците да впишат
исковата молба, тъй молбите за делба на недвижим имот не подлежали на вписване.
Ето защо, по същество се прави искане за отмяна в следствие на грешка на
Разпореждане № 2606 от 18.07.2017г. по гр.д. № 1686/2017г. по описа на РС –
Разград, в частта му с която на ищците е указано на впишат исковата молба, на
осн. чл. 253 ГПК. При условие на евентуалност, се прави искане съдът да
разпореди исковата молба да се изпрати до службата по вписване.
По искането на ищците да се
отмени разпореждането, с което е указано вписването на исковата молба.
Относно вписването на исковите молби по делата за делба
на недвижим имот в Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. на ВКС по
т. д. № 3/2009 г., ОСГК, е посочено, че:
„Разбирането на съдилищата, че неизпълнението на
указанията на съда за вписване на исковата молба има за последица приложението
на чл. 100, ал. 2 ГПК (отм.), като
приложим процесуален закон към момента на постановяването им, а при действащия
ГПК - на чл. 129, ал. 3 ГПК, се базира на
обстоятелствата, че изискването на законодателя за вписване на исковите молби
по чл. 114 ЗС, макар и да не е
еднозначно на основание за редовност на същата по см. на чл.
127 ГПК (чл.
98 ГПК - отм.), е изискване за всички искови молби по чл.
114, ал. 1, б. "в" ЗС. Това изискване е уредено от императивна
правна норма и съставлява, според чл.
114, ал. 2 ЗС, процесуално правило по законосъобразното движение на
делото. Регламентираното процесуално задължение "да не се дава ход на
исковата молба" до нейното вписване, за разлика от изискванията за
редовност на исковата молба по чл.
127 ГПК (чл.
98 ГПК-отм.), въпреки че няма отношение към съдържанието на
подлежащия на вписване акт, има значение за оповестяването на процеса и
противопоставимостта на спорното материално право спрямо трети лица, поради
което Общото събрание на гражданската колегия на ВКС намира, че това становище
следва да бъде възприето като правилно.
По силата на допълнението към ЗС (ДВ. бр.
34/25.04.2000 година, в сила от 1.01.2001 година), в който смисъл е и
изменението на чл. 4, б. "а" от Правилник за
вписванията /ПВп/, с новата редакция на чл.
112, б. "а" ЗС законодателят приема, че се вписват
"всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се
учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим
имот, както и актовете, с които се признават такива права". Функционалното
тълкуване на нормата във вр. с разпоредбите на чл.
112, б. "з" ЗС във вр. с чл.
114, ал. 1, б. "в" ЗС налага извод, че за исковите молби, с които
се инициира производство за защита правото на собственост или друго ограничено
вещно право - чл. 124, ал. 1 ГПК, чл.
108 ЗС е налице императивно формулирано изискване да бъдат
вписани.
Съгласно чл.
1 на ПВп, вписването е юридически акт с гражданско-правно
действие, изразяващо се в даване гласност на подлежащия на вписване акт,
визиран с разпоредбата на чл.
112 ЗС, и защита на преобретателя на един недвижим имот или
ограничено вещно право.
Вписването на исковата молба има цел да даде гласност на
съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури
противопоставимост на правата на страната - ищец срещу всички права, придобити
от трети лица, след вписването. Като правно действие вписването е без отношение
към съдържанието на гражданско-правния спор и без да може да въздейства на
спора така, като обстоятелствата и исканията, заявени с исковата молба.
Невписването на искова молба не се отразява на спорния предмет, защото - по
арг. от чл. 115, ал. 4 ЗС, влезлите в сила
решения по тези дела, също подлежат на вписване, а дори и невписани, тези
решения обвързват страните със силата на присъдено нещо, но придобитите вещни
права ще бъдат противопоставими на третите лица, едва след вписването.
Съгласно разпоредбата на чл.
129, ал. 2 във вр. ал. 1 ГПК съдът приема за редовна онази искова молба,
която отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 ГПК и чл.
128 ГПК - а именно да е написана на български език, с точно
посочване на съда, до който е адресирана, имената на страните с необходимите
индивидуализиращи белези на физическите и юридически лица, цена на иска при защита
на имуществените оценяеми права, изложение на онези обстоятелства, на които
страната ищец основава иска си и очертава предмета на спорното право, коректно
формулиране на искането и подпис на лицето, подало исковата молба, както и да
са налице необходимите приложения - -пълномощно, когато исковата молба се
подава от пълномощник, документ за внесена държавна такса по сметка на съда и
разноски, когато такива се дължат за събиране на доказателства и преписи с
приложения за всички ответници.
Съгласно чл.
129, ал. 3 ГПК неизпълнението указанията на съда за отстраняване на
констатиран недостатък на исковата молба или по приложенията към нея, води до
връщането й на ищеца.
ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА
ГРАЖДАНСКАТА КОЛЕГИЯ НА ВКС ПРИЕМА, ЧЕ ОТ ГЛ. Т. НА ПРОЦЕСУАЛНИ ПОСЛЕДИЦИ,
НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО ОТ СТРАНА НА ИЩЕЦА В СРОК НА УКАЗАНИЕТО НА СЪДА ЗА ВПИСВАНЕ НА
ИСКОВА МОЛБА ПО ЧЛ. 114
ЗС /В Т. Ч. И ЗА
СЪДЕБНА ДЕЛБА/, СЛЕДВА ДА СЕ ПРИРАВНИ С ТЕЗИ ПО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА УКАЗАНИЯТА НА
СЪДА ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ НА КОНСТАТИРАН ПОРОК /НЕДОСТАТЪК/ НА ИСКОВАТА МОЛБА ПО ЧЛ. 127 И ЧЛ. 128 ГПК, Т. Е. ДА СЕ
ПРИЕМЕ, ЧЕ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ Е ПРИЛОЖИМА РАЗПОРЕДБАТА НА ЧЛ. 129, АЛ. 3 ГПК.
Изискването за вписване по чл.
114, ал. 1, б. "в" ЗС във вр. с чл.
112, б. "з" ЗС и чл.
114, ал. 2 ЗС макар и имащо за цел оповестително- защитна функция по
отношение на трети лица или спрямо трети лица - приобретатели на спорното вещно
право, от гл. т. на обществения интерес и правна сигурност на гражданския оборот,
като защитим по-висш интерес, задължава съда като правоприлагащ орган да следи
служебно в рамките на проверката по чл.
127, 128
ГПК и чл.
130 ГПК за наличието на вписана искова молба по исковете по чл.
114 ЗС /в т. ч. и по искове за съдебна делба/. Уредено от
специалния закон, като предпоставка за надлежното движение на производството,
изискването за вписване обуславя приложението на чл.
129, ал. 3 ГПК в рамките на едно разширително тълкуване и прилагане на
санкционните последици на закона, след като съдът изрично е указал на страната
задължението й да извърши съответното правно действие - вписване на исковата
молба, и е налице неизпълнение на това указание на съда.
Императивно формулираната процесуално правна норма на чл. 127, ал. 1
ГПК, респ. чл.
128 ГПК, не може да се тълкува в по-широк смисъл от този, вложен
от законодателя. Но установените от
законодателя последици, а именно тези на чл. 129, ал. 3 ГПК, свързани с процесуалното поведение на страната ищец в
разрез с указанията на съда, могат да се приложат и по отношение неизпълнението
на изискването за вписване на определената от законодателя категория искови
молби.
НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО ОТ
СТРАНА НА ИЩЕЦА ПО ДЕЛОТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРЕДПРИЕТАТА ОТ НЕГО
ИСКОВА СЪДЕБНА ЗАЩИТА НА ОПРЕДЕЛЕН ВИД СУБЕКТИВНИ ПРАВА, УСТАНОВЕНИ ОТ
МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН, КОЙТО ГИ УРЕЖДА, СЛЕДВА ДА СЕ ПРИРАВНИ ПО ПОСЛЕДИЦИ С
НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА РЕДОВНОСТ НА ИСКОВАТА МОЛБА, макар и това
изискване да няма правната характеристика на реквизит на редовната искова
молба.
По този начин се постигна и една по-висша цел на
гражданския процес: яснота за заявените в съдилищата искови молби, подлежащи на
вписване и по-голяма стабилност на решенията по тези дела, с оглед защитата и
на обществения интерес при засиления граждански оборот на сделките с вещните
права.“
Ето защо, съдът намира за неоснователно искането на ищците за отмяна на
Разпореждане № 2606 от 18.07.2017г. по гр.д. № 1686/2017г. по описа на РС –
Разград, в частта му с която на ищците е указано на впишат исковата молба, на
осн. чл. 253 ГПК.
По искането на ищците, съдът служебно
да изпрати исковата молба на съдията по вписванията за да бъде вписана.
Както е посочено в постановеното по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, т.е. представляващо
задължителна практика за долустоящите на ВКС съдилища, Определение № 723 от
28.12. 2012 г. по ч. гр. д. № 552/2012 г. по описа на ВКС, І г.о., ГК : „при представяне на един подлежащ на
вписване акт пред ненадлежен орган, последният не е задължен служебно да изпрати акта на съдията по вписванията.
Дори да му бъде вменено такова задължение, с това не би се постигнал целеният
резултат - вписване на съответния акт, ако нормативно установените изисквания
за вписване на акта не са изпълнени. Указанията на съда във връзка с
необходимостта от вписване на една искова молба са такива относно нейната
редовност. Задължението за отстраняване на допуснати нередовности е на ИЩЕЦА И ИМЕННО ТОЙ СЛЕДВА да
извърши дължимите действия за привеждането й в съответствие с изискванията на
закона и изричните указания на съда, в това число и ДА ПРЕДСТАВИ ПОДЛЕЖАЩАТА НА ВПИСВАНЕ ИСКОВА МОЛБА ПРЕД КОМПЕТЕНТНИЯ
ОРГАН - СЪДИЯТА ПО ВПИСВАНИЯТА. Изводът следва още и от
обстоятелството, че редът на вписването запазва права, така че в тежест на ищеца, а не на съда, е да представи исковата
молба за вписване. Обратното би означавало съдът да отговаря за евентуално
забавено вписване, което е извън неговите задължения.” Така и Определение №
57 от 03.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 498/2014 г. на ВКС, І г.о, ГК.
Както е посочено и в Определение № 98 от 08.04.2015
год. по ч. гр. д. № 1663/2015 год. на ВКС, ІІ г.о., ГК : „Процедурата по вписване или отбелязване по чл. 11 ПВп на исковите
молби е уредена в чл. 12 ПВп – за да се извърши вписването или отбелязването се
представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за
образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата. Исковата
молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 6, като проверката за това е в
правомощията на съдията по вписванията. Тази проверка е различна от проверката
за редовност на исковата молба, съгласно чл. 129, ал. 1, вр. с чл. 127 ГПК,
като обстоятелството, че по последната е
образувано дело не означава имплицитно и редовност по чл. 6 ПВп, нито
означава, че съдът е наредил вписването, с което съдията по вписванията
следва да се съобрази. В подкрепа на горния извод е и разпоредбата на чл.
114, ал. 2 ЗС, съгласно която ход на делото не може да се даде докато
подлежащите на вписване искови молби не бъдат вписани. В този смисъл е
указанието на съда, пред който жалбоподателят е подал исковата си молба, да я
впише, като при предприемане на последното същият има задължението да представи
искова молба, подлежаща на вписване, т. е. със съдържанието, изисквано от чл. 6
ПВп.”
За горното изрично
са уведомени ищците с постановеното по реда на чл. 129, ал.2 ГПК Разпореждане № 2606 от 18.07.2017г. по
гр.д. № 1686/2017г. по описа на РС – Разград.
Ето защо, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 7750 от 27.07.2017г., на ищците С.З.Б. и
Е.Щ.А., за отмяна на Разпореждане № 2606 от 18.07.2017г. по гр.д. № 1686/2017г.
по описа на РС – Разград, в частта с която им е указано че в едноседмичен срок
от получаване на съобщението, следва да впише исковата молба по гр.д. №
1586/2017г. по описа на РС Разград, на основание чл. 114, б.
"в" във вр. с чл. 112, б.
"з" ЗС, като в същия срок депозират на регистратурата
на Районен съд Разград вписан екземпляр от исковата молба.
ОСТЯВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 7750 от 27.07.2017г., на ищците С.З.Б. и
Е.Щ.А., съдът да служебно да изпати исковата молба гр.д. № 1586/2017г. по описа
на РС Разград на съдията по вписванията.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Районен съдия: