Номер / .08.2022
год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х тричленен състав,
в закрито
заседание на двадесет и четвърти август през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
МАРИАНА
ШИРВАНЯН
РАЛИЦА
АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия Андонова кАНД № 1914 по описа за 2022 год,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по касационна жалба
от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Варна чрез процесуалния
му представител Дарина Ошавкова – началник отдел „АИПО“, против Решение № 723/31.05.2022г по АНД № 454/2022г на РС – Варна, 45 с-в, с което е отменено НП №03-013032/08.07.2020г на
касатора и наложената на „Тийм Пауър
Европа“ ЕООД – Варна, имуществена санкция в размер на 2000лв. на осн.чл.415 ал.1 от КТ. Със същото решение
е оставена без уважение претенцията на дружеството за присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Решението е връчено на служител на
дружеството на 07.06.2022г,
като в срока за касационното му обжалване – на 20.06.2022г, е постъпила молба по чл.248 от АПК за изменение
на решението в частта за разноските,
с изложени подробно мотивирани съображения в подкрепа на това
им искане. ВРС е разпоредил препис от тази молба
да се връчи
на ответния АНО, след което делото
да се изпрати
на АС – Варна по компетентност, ведно с касационната жалба от директора
на Д „ИТ“ – Варна, т.е. без да
се е произнесъл по искането на
„Тийм Пауър Европа“ ЕООД.
Касационният съд в настоящия си състав
намира следното:
Съобразно предвиждането на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по
реда на АПК, т.е. по чл.143 от АПК, а за неуредените
там случаи – чл.144 от АПК. От това
законодателно разрешение произтича и самостоятелният характер на решението
на въззивния ВРС в частта му за
разноските, отделно от решението му
по същество на спора за
законосъобразност на актовете по чл.58д от ЗАНН, за което
са приложими правилата на НК и НПК. Поради това и редът
за защита срещу решението на въззивния съд
в частта му за разноските не
се препокрива с реда за защита
срещу решението в частта му по
същество на спора. При постановяване
и оспорване на решението на въззивния
съд относно претендираните от страните разноски, извън случаите по чл.143 от АПК, по силата на
изричното препращане на чл.144 от АПК са приложими материалноправната
норма на чл.78 от ГПК и процесуалната такава на чл.248 от ГПК. Този ред
предвижда задължително произнасяне по оспорването на акта в частта му
за разноските от съда, постановил
обжалваното решение, като предварителна фаза на разглеждането
на същия въпрос от касационната
инстанция, и то в случай, че страните
останат неудовлетворени от изменението или отказа да
бъде направено такова от въззивния
съд. В конкретния случай се оспорва
произнасянето с решението му в частта за
разноските от ВРС с конкретни аргументи, различни от тези
във връзка с произнасянето по същество на спора,
и компетентен да се произнесе по
това оспорване по реда на
чл.248 от ГПК е въззивният съд, постановил обжалваното понастоящем решение. Едва неговото произнасяне
по това оспорване
подлежи на касационно обжалване в случай, че не
удовлетворява страните в процеса, и ще бъде
разгледано съвместно с касационното оспорване на решението му
по същество на спора.
Касационният съд при постановяване на окончателното си решение на
свой ред дължи произнасяне по искането на
страните за присъждане на разноски,
и то за двете
инстанции – било чрез потвърждаване или изменение на
произнасянето на ВРС в тази му част,
съобразно произнасянето му по същество
(освен в случай на отмяна и връщане
на делото за ново разглеждане
от друг състав
на въззивния съд). Липсата на
произнасяне от въззивния съд по
оспорването на частта на решението
му относно разноските, присъдени в полза на някоя
от страните, препятства упражняването на това правомощие,
понеже произнасянето по този въпрос
за първи път от този
съд би лишила
страните от инстанция по същество.
В обобщение на изложеното – наличието на молба
по чл.248 от АПК, адресирана до въззивния
съд в производство по ЗАНН, във всички
случаи изисква неговото произнасяне, връчване на акта
му на страните,
и изпращане на делото – било само
по касационната жалба, по частната
касационна жалба, или по двете
– само след изтичане на срока
за обжалване на това произнасяне.
Неизпълнението на това задължение във всички случаи
ще резултира в прекратяване на образуваното касационно производство и връщане на делото на
въззивния съд за надлежно изпълнение
на правомощията му.
Гореизложеното налага прекратяване на образуваното касационно съдебно производство, и връщане на делото
на РС – Варна за произнасяне по молбата за
именение на решението му от
31.05.2022г в частта за разноските на осн.чл.63д ал.1 от ЗАНН вр.чл.143, съотв.чл.144 от АПК. Едва след постановяване на съответния акт и изтичане на срока
за обжалването му делото следва
да бъде изпратено
на Административен съд – Варна за
произнасяне по касационната жалба на Д „ИТ“ – Варна от 08.06.2022г по същество на решението
на ВРС.
Предвид изложеното касационният съдебен състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по кАНД №1914/2022г
на Административен съд – Варна, и ВРЪЩА делото на Районен съд
– Варна, 45 с-в, за произнасяне по молбата на „Тийм
Пауър Европа“ ЕООД – Варна за изменение
на негово решение № 723/31.05.2022г по АНД
№454/2022г в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.