Решение по дело №243/2018 на Районен съд - Свищов

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 40

 

гр. Свищов, 18.04.2019г.

 

Свищовският районен съд в публично заседание на 13.03.2019г.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 243 по описа за 2018год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Постъпила е жалба срещу наказателно постановление №17-0352-001152/25.08.2017г. на Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ на МВР Свищов.

Жалбоподателят Д.И.П. с ЕГН ********** *** обжалва наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание глоба за нарушение на чл. 150 от ЗДвП в размер на 200 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.  Твърди, че издаденото срещу него НП е незаконсъобразно, постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното наказателното постановление. В съдебно заседание редовно призован се явява, представлява се от адв. С.П..

Ответникът по жалбата – РУ Свищов, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат  становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

На 25.07.2017г. около 13,15ч. жалбоподателят управлявал скутер  марка „Пиаджо Веспа ЕТ4“ с рег. табели ****** по ул.“Патриарх Евтимий“ в гр.Свищов в посока от път ІІІ-407 към гр.Свищов. В началото на улицата бил спрян за проверка от полицейски служители сред които св.П.П.. Поискали му документите и тъй като счели, че има нередовни документи, извикали за съдействие колегите си от пътен контрол. На място пристигнали св.К.Д. и св.Б.Д.. Жалбоподателят представил документ на английски език, за който твърдял, че е документа за регистрация на МПС, което управлява. Св.Д. приел, че водачът нарушава разпоредбите на чл.100 от ЗДвП – т.1, т.2 и т.3, поради което съставил АУАН №1128 от 25.07.2017г. бл. №932864 за това, че на 25.07.2017г. в гр.Свищов, ул.Патриарх Евтимий“ в посока ІІІ-405 към гр.Свищов управлява мотоциклет PIAGGO VESPA ET4 с англ. рег. табела, негова собственост като не носи: СУМПС и контролен талон към него, Свидетелство за регистрация на МПС и документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“  на автомобилистите за МПС. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения.

На основание акта за нарушение, на 25.08.2017г. Началника на РУ на МВР Свищов издал обжалваното наказателно постановление. В него посочил възприетото и отбелязано в АУАН нарушение. Освен това посочил, че след служебна справка в АИС –АНД е установено, че срещу жалбоподателя има издадена ЗППАМ №17-4332-000297/26.01.2017г. на СДВР, Отдел ПП по чл. 171, т.4 от ЗДвП Временно отнемане на СУМПС на водач на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Видно от същата е, че жалбоподателя бил с отнети общо 67 контролни точки. Ето защо квалифицирал нарушението на жалбоподателя като такова по чл.150 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 13.06.2018г. Жалбоподателят подал настоящата жалба до РС Свищов чрез административнонаказващия орган на 20.06.2018г.

След приключване на съдебното следствие е депозирана молба от процесуален представител жалбоподателя, в която е представено заверено копие от свидетелство за правоуправление № TRIFO 82150VT9RT, издадено от Обединеното кралство на 12.04.2016г., поради което моли съдът да отмени определението си, с което е даден ход на съдебните прения.

Съдът намира, че изложената фактическа обстановка се е установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и от всички писмени доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

По отношение на нарушението по чл. 150 от ЗДвП: Съгласно нормата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство па време на обучението по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждане на изпита за придобиване на правоспособност по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. Качеството "правоспособен водач" се удостоверява от притежанието на валидно свидетелство за правоуправление на МПС. В конкретния случай жалбоподателят попада сред лицата, на които е вменено посоченото в цитираната разпоредба задължение, което той не е изпълнил, тъй като е управлявал лекия автомобил след като СУМПС му е било отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Последната разпоредба препраща към чл. 157, ал. 4, според която водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят към момента на извършване на проверката – 25.07.2017г.е неправоспособен. От тях е видно, че със ЗППАМ № № 17-4332-000297/26.01.2017 г. на жалбоподателя е иззето свидетелство за управление на МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Независимо, че тази заповед не е връчена на жалбоподателя, но е обжалвана от него и първоначално е отменена с Решение №6410 от 07.11.2017г., на АССГ, а след това с Решение №7794 от 11.06.2018г. на ВАС, седмо отделение, е  отхвърлена жалбата му, то съгласно разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на заповедта.

Въпреки това е налице основание за отмяна на наказателното постановление в тази част, тъй като администратино наказващия орган е извършил съществено процесуално нарушение. Същият, след е установил нарушението по чл.150 от ЗДвП е следвало да анулира АУАН в тази част и да състави нов. Така е защото, с АУАН АНО е констатирал нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП – за това, че водача не носи СУМПС и контролен талон към него, като едва със НП за първи път вменява вина у жалбоподателя за извършено друго нарушение – това по чл.150от ЗДвП.

Така е защото, видно от приложената по делото ЗППАМ №17-4332-000297/26.01.2017г. на пол.инспекторГ.Б., Отдел ПП, СДВР жалбоподателят действително е неправоспособен към момента на извършване на проверката – 25.07.2017 г. Установява се обаче от справката за нарушител/водач, в частта за издадени ЗППАМ в т. 3, че със ЗППАМ № 17-4332-000297/26.01.2017 г. на жалбоподателя е иззето свидетелство за управление на МПС, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, като в т. 5 е отразено, че е налице обжалване на първа съдебна инстанция. Видно от изисканите от съда и представени допълнителни  доказателства тази заповед е отменена с Решение №6410 от 07.11.2017г., на АССГ, което с Решение №7794 от 11.06.2018г. на ВАС, седмо отделение, е отменено и е отхвърлена жалбата на Д.П.. Следователно към момента на процесното нарушение -25.07.2017г. не е безспорно установена неговата неправоспособност, т.е. към него момент с оглед обжалваемостта на ЗППАМ, същата не е влязла в сила и административнонаказаващия орган не може да се позовава на същата. Съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Настоящият случай не е такъв -правната квалификация на деянието от наказващия орган се различава от тази, посочена в АУАН, като същевременно фактически фактическите констатации, отразени в АУАН за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП.

В този смисъл НП по т. 1 се явява незаконосъобразно и необосновано, и като такова следва да бъде отменено.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП: От събраните по делото доказателства, съдът приема, че АНО не е приложил правилната материалноправна норма. Съгласно чл. 100, ал.1 ,т.2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява или тегленото от него ремарке, а чл.100, ал.1, т.3 от същия закон вменява водачът да носи задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за МПС, което управлява или тегленото от него ремарке. От събраните доказателства се установи, че по време на проверката жалбоподателят е представил свидетелство за постоянен износ в оригинал, което му дава право да пререгистрира закупеното от него МПС –скутер марка „Пиаджо“ с рег. табели ****** в новия лицензиращ орган. Посочено, че това свидетелство се издава, когато превозното средство е окончателно изнесено от Обединеното кралство в продължение на 12м. и повече месеца.  В специални забележки на документа е посочено, че „горепосоченото лице, че той/тя е станал собственик на това превозно средство. Не можем да го запишем, защото даденият адрес е извън Обединеното кралство“. Следователно процесното МПС е дерегистрирано от държавата, в която е закупено и логически не е възможно новият собственик – жалбоподателя да представи документ за регистрацията му.   По същата логика няма и валиден договор за сключена застраховка гражданска отговорност. Нарушението за непредставяното на такива документи не е идентично с липсата на въобще на регистрация и сключена застраховка, поради което съдът намира, че административнонаказаващия орган не е приложил правилната материална норма, а от там и съответна й санкционна такава. Ето защо в тази част наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

Р Е Ш И:

          ОТМЕНЯ наказателно постановление №17-0352-001152/25.08.2017г. на Началник РУП към ОДМВР Велико Търново, РУ на МВР Свищов, с което на Д.И.П. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба за нарушение на чл. 150 от ЗДвП в размер на 200 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

 

 

                                                                   РАОНЕН СЪДИЯ: