Р Е Ш Е Н И Е № 218
гр. Сливен, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Сливен, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Администратиен
съдия: Детелина
Бозукова
при секретаря Николинка Йорданова и в присъствието на прокурора……….като разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 292 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството се движи по реда на чл.172
ал.5 от ЗДвП.
Делото е образувано по жалба на Р.М.И. ***, подадена чрез адв. М.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19 – 0804 – 000551 от 30.06.2019 г. на началник сектор "Пътна полиция" към ОДМВР Сливен, с която е приложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрация на МПС за срок от 190 дни“ на основание чл. 171, т.2а от ЗДвП.
В жалбата се развиват съображения,
че заповедта е незаконосъобразна и необоснована,
както и че при издаването и е нарушен процесуалният закон. Твърди се, че неправино
е определен адресатът на заповедта. Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени
обжалваната заповед. Претендират се разноски. В съдебно засеание
оспорващият не се явява. Представлява се от пълномощник - адв.
М.П. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Ответникът по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.
Административният съд намира
жалбата за допустима, тъй
като е подадена в законовия срок и от надлежна страна. Заповедта е връчена на
оспорващия на 03.07.2019 г., а жалбата е подадена на 17.07.2019 г. в
деловодството на съда.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Видно от обстоятелствата, описани в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ № АА 138466 на 30.06.2019 г. около 17,30 часа в гр. Сливен, пл.“Х.Димитър“ до Драматичен театър, водачът С. К. е управлявал лек автомобил " Рено Мастер", с рег. № ………….., като при извършената проверка от полицаи, водачът не е представил свидетелство за управление на МПС, като същият не притежава такова, т.е. е неправоспособен.
На същата дата срещу Р.М.И. е издадена оспорената заповед, с която е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни на лек автомобил " Рено Мастер", с рег. № ………….., чрез отнемане на СРМПС и 2 бр. регистрационни табели.
Доказателствата по делото – приобщени справки от АИС –КАТ Сливен/л.48 и сл. от делото/ установяват, че автомобилът - " Рено Мастер", с рег. № ………….. е с. на "В." ООД гр. Сливен, както и че оспорващият Р.М.И. е у. на дружеството, заедно с лицето А. Т. Ч..
Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 343з – 86/ 20.01.2017 г., директорът на ОДМВР Сливен е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които и началника на сектор "ПП" при ОДМВР Сливен, поради което съдът приема, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.
Наложената принудителна административна мярка обаче е незаконосъобразна, тъй като Заповед № 19 – 0804 – 000551 от 30.06.2019 г. на началник сектор "ПП" към ОДМВР Сливен е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.
Според разпоредбата на чл. 171, т.2а от ЗДвП, ПАМ се налага на собственика на МПС, а в случая адресат на заповедта е лице, което не е такъв.
С оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът намира, че при издаването на заповедта административният орган неправилно е определил субекта на процесната ПАМ. Същата може да се причисли към категорията на преустановителните административни мерки, целта на които е пресичане на закононарушения. С фактическото прилагане мярката по чл. 171, т.2а от ЗДвП, собственикът на автомобила се лишава от възможността да ползва превозното средство, съобразно неговото предназначение. С тази мярка по същество се разпорежда забрана за движение на пътното превозно средство по пътищата, като ограничението от същата рефлектира пряко и непосредствено в правната сфера на собственика на автомобила, поради което и именно собственикът е адресат на акта, с който се налага ПАМ. В случая от приложените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че собственик на МПС е търговското дружество „В.“ ООД, а не соченият като адресат на заповедта Р.М.И.. Неправилното определяне на адресата на акта е съществено процесуално нарушение, което налага неговата отмяна. На практика е издадена ПАМ спрямо лице, което не е собственик на автомобила. Видно от данните от Търговския регистър при Агенция по вписванията, Р.И. е с. и с. на дружеството, но ПАМ не е приложена спрямо дружеството, представлявано от неговия у. И., а на последния в лично качество. Следователно процесната ПАМ не е приложена по отношение на собственика на автомобила "В." ООД, а по отношение на Р.И., като физическо лице. Мярката по чл. 171 т. 2а ЗДвП не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на оспорващия И., тъй като той не е собственик на МПС и следователно не може да бъде адресат на издадения индивидуален административен акт по чл. 171, т. 2а ЗДвП. ПАМ е следвало да бъде приложена спрямо дружеството - собственик на процесното МПС. Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания, случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП урежда изрично кръгът на правните субекти, спрямо които могат да се прилагат ПАМ от категорията на процесната, а именно собствениците на МПС, които могат да бъдат както физически, така и юридически лица.
Воден от горното и на
осн. чл. 172, ал.2 от
АПК, Административен съд Сливен
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл. 172 ал.5 от ЗДвП.