Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали, 10.01.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Мариана Кадиева
и с участието на прокурор Делчева – окръжен
прокурор в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 138 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на С.С.А. от ***, чрез пълномощник, срещу
Решение № 14/03.07.2023 год. по а.н.д. № 18/2023 год. на Районен съд - Ардино. Твърди
се незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се
съображения за необоснованост на извода на районния съд, че е осъществен целия
състав на соченото в НП и АУАН административно нарушение по чл. 258, ал. 1 от ЗМВР, тъй като в случая липсвала една от кумулативните му предпоставки: след
като е бил редовно призован, умишлено да не се е я явил без уважителна причина
в местата по чл. 69, ал. 1 от ЗМВР.
Следващо, посочено в
жалбата, основание за неправилност на оспореното решение е наличието на
процесуално нарушение – съставяне на АУАН в нарушение на разпоредбата на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН, а именно съставен в отсъствието на нарушителя, въпреки, че
бил известен и не бил надлежно поканен, което процесуално нарушение районния
съд е констатирал, но е приел, че то не било съществено. Посочва се, че доколкото АУАН е съставен при
нарушена процедура по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, връчването на същия по реда чл.
43, ал. 4 от ЗАНН, както в случая е процедирано, също
представлява процесуално нарушение.
Изразяват се и претенции,
че в оспореното НП липсват мотиви относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, както
и такива защо наложената санкция е в максимално предвидения в закона размер.
Искането е да се отмени
обжалваното решение и се постанови решение по същество, с което да се отмени наказателното
постановление на началник на РУ – Ардино към ОДМВР – Кърджали. Претендира се присъждане
на деловодни разноски за две инстанции.
В съдебно заседание, касаторът, не се представлява. В молба на пълномощник е
направено изявление за поддържане на жалбата по изложение в нея съображения.
Ответникът – Началник РУ –
Ардино към ОДМВР – Кърджали, редовно призован, не се представлява. От
пълномощник е постъпило становище за неоснователност на касационната жалба,
претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, при
евентуално уважаване на жалбата.
Представителят на ОП –
Кърджали дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение на РС
- Ардино.
Касационният съд,
след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от страна по а.н.д. № 18/ 2023 г. по описа на РС – Ардино, за която
оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по същество на жалбата АС –
Кърджали взе предвид следното от фактическа страна:
С оспореното решение
РС – Ардино е потвърдил Наказателно постановление № 2023-238-1-14 от 10.04.2023
г., издадено от началник на РУ – Ардино при ОДМВР – Кърджали, с което на С.С.А. от ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 258, ал. 1
от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на основание чл. 258,
ал. 1 от ЗМВР, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
Със същото решение е осъдил настоящия касатор да
заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
РС – Ардино е приел
за безспорно установено и доказано извършването от страна на С.С.А. нарушение на чл. 258, ал. 1 от ЗМВР. В случая лицето, след
като е било надлежно призовано с призовка, не се явило на посочена дата и място
в РУ-Ардино за даване на обяснения във връзка с извършваща се проверка с рег. №
***/*** г. по описа на РУ – Ардино. След обсъждане на приложените писмени
доказателства е прието, че не е налице уважителна причина за неявяването му
пред полицейските органи. Посочено е, че представената от наказаното лице
молба, съдържаща искане за разпит по делегация, поради неотложни служебни
ангажименти, не го освобождава от задължението по чл.258, ал.1 ЗМВР, доколкото
полицейския орган не е длъжен да уведомява участниците в производства, за
резултатите от техните искания, освен в изрично предвидени в закона
случаи. Съдът е приел, че не са
допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на НП. АУАН и атакуваното постановление са
съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат
необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Обсъдени са и доводите в
жалбата за допуснати нарушения при съставяне на АУАН в отсъствието на
нарушителя, както и за неспазване на предвидената в ЗАНН процедура относно
връчването на акта в хипотезата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Изложени са мотиви,
че съставянето на АУАН в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, при липса на
надлежно връчена покана, би било съществено нарушение, само ако е довело до
нарушаване на правото на защита на наказаното лице. В случая такова нарушение
не е налице, тъй като наказаният е
реализирал правото си на защита, подавайки възражение срещу предявения
му АУАН.
Настоящият състав на
АС – Кърджали приема, че решението е валидно, допустимо и правилно.
Районният съд е
събрал всички необходими доказателства и е направил законосъобразен и обоснован
извод за доказаност на извършеното нарушение по чл.
285, ал. 1 от ЗМВР, както и за липса на установени съществени нарушения при
съставяне и връчване на АУАН.
В касационната жалба
са изложени доводи за неправилност на оспореното решение, отнасящи се до
незаконосъобразност на наказателното постановление, които са били посочени в
жалбата пред РС – Кърджали, а именно наличие на уважителна причина за
неявяването. В проверяваното решение се съдържат мотиви за недоказаност
твърденията на касатора за неотложна служебна
ангажираност, към които касационната инстанция препраща на основание чл.221,
ал.2 от АПК. Освен това следва да се посочи, че от направена от РС - Ардино
справка в Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ се установява, че към
11.05.2023 г. лицето действително е било управител на две търговски дружества,
които обаче са имали повече от един управител, като представителството на
фирмата се е осъществявало от който и да е от управителите, т.е. поотделно.
Относно твърдението,
че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, касационния състав
приема, че констатираното нарушение няма за последица ограничаване правото на
защита на наказаното лице и/или препятстване на съдебния контрол. В случая АУАН
действително е бил съставен в отсъствие на нарушителя и без последния да е би
надлежно поканен за съставянето му. Видно от приложените доказателства обаче,
съставеният АУАН е надлежно предявен на С.А. и той го е подписал, и му е връчен
екземпляр от акта. Това означава, че за него не е имала пречка да организира
защита си, респ. имал е възможност да даде обяснения или да направи възражения
по акта и се е възползвал от тази възможност, поради което не е налице
съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказаното
лице, в какъвто смисъл са и мотивите на районния съд.
Правилно, по
изложените от районния съд съображения, които настоящата инстанция споделя
напълно, е определен и размерът на наказанието, с оглед установените отегчаващи
вината обстоятелства, като наказващия орган не дължи мотиви за липсата на
маловажен случай, обуславящ прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
От
изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а решението като
правилно следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора, съгласно чл. 63д, ал. 4, във с вр.
ал. 5 от ЗАНН, в полза на ответника по касация се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.,
определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Ето
защо и на основание чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 14/03.07.2023 г., постановено по а.н.д. № 18/2023 год. по
описа на Районен съд - Ардино.
Осъжда С.С.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет
лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.