Присъда по НОХД №336/2024 на Районен съд - Гоце Делчев

МОТИВИ по НОХД №336/2024г

РП е повдигнала обвинение срещу Г. Д. Г., роден на ***********г. в гр.Ихт., В., обл. Бл., с
постоянен и настоящ адрес в гр.К., обл. Бл., ул. "Н. В." № 13, българин, ******** гражданин,
със ********** образование, ********, *********, ********, ЕГН: **********, за това,
че:На неустановена дата в периода 25.04.2023г. - 05.05.2023г. в гр. Г. Д., обл. Бл., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение у Л. Д. Д. от гр.Г. Д., обл.Бл., че
срещу капаро от 1000 евро ще му достави моторно превозно средство - лек автомобил марка
и модел „Голф 7“ и с това му причинил имотна вреда в размер на 1950 лева, които Д. му
превел на 05.05.2023г., а той не му доставил автомобил - престъпление по чл.209, ал.1 НК.
Допуснат е предявен граждански иск от пострадалия Л. Д. Д., от гр. Г.Д., ул. Д. Г.№ 18,
вх.А, с ЕГН ********** срещу подсъдимия Г. Д. Г. с постоянен адрес, гр. К., ул. Н. В. № 13,
с ЕГН – **********, за сумата от 1950 лв. представляващи обезщетение за имуществени
вреди причинени от престъплението предмет на настоящия обвинителен акт, ведно със
законната лихва считано от датата на извършване на деянието 05.05.2023 г., както и
направените разноски по делото.
Подсъдимият не се признава за виновен и дава обяснения по случая.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства – обясненията на
подсъдимия Г. Д. Г., показанията на свидетелите Л. Д. Д. (граждански ищец), св. Г. и Г., както
и писмените доказателства (разпечатки от кореспонденция, разписки за паричен превод,
експертизи), прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. Г. се е занимавал с внос и транспорт на автомобили от чужбина като
физическо лице от около 20 години, без да има регистрирана търговска фирма. Тази дейност
е осъществявал предимно чрез телефон и обяви в социалните мрежи, използвайки търговски
профили (напр. "Louis Philips"), за да улесни комуникацията с чуждестранни продавачи. Тези
обстоятелства се установяват както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на
св. Г. и св. Гунчев, който е поддържал коректни търговски отношения с Г. от 2015 г.,
правейки сделки с автомобили и части. В периода края на април – началото на май 2023 г.,
св. Л. Д., които също често осъществявал сделки с автомобили, осъществил контакт с
подсъдимия чрез профила "Louis Philips" във "Фейсбук" (група "Коли десен волан"). Д. се
интересувал от закупуване на автомобил за части, като впоследствие харесал ударен "Ф.н Г.
7", намиращ се в Германия. Показанията на св. Д. и обясненията на подсъдимия Г. се
различават относно точния предмет на уговорката. Д. твърди, че уговорката е била за
директна покупка на автомобила, който да му бъде доставен срещу капаро от 1000 евро. Г.
твърди, че уговорката е била за съвместно начинание – Д. да даде 1000 евро (1950 лв.), той
да докара автомобила, да се ремонтира от майстори на Д. и след продажба на трето лице, да
си разделят печалбата, приспадайки разходите му за транспорт. И в двата случая е налице
действителна търговска уговорка за доставка/покупка на автомобил. Преди превода на
сумата, подсъдимият е изпратил на Д. снимка на пълната си лична карта, въз основа на която
е извършен и паричният превод на 05.05.2023 г. в размер на 1950 лева. Подсъдимият е
изтеглил сумата в същия ден в К. Сделката не могло да бъде осоществена. Причините за
неизпълнението са следните. На първо място при пристигането в Германия на подсъдимият
лицата от които трябвало да вземе автомобила му показали "Голф 6", който нямал нищо
общо с уговорения "Голф 7", т.е. уговорения и видян от страните автомобил не е бил
наличен. На второ място при пътуването обратно подсъдимият е получил авария на
ремаркето, което направило невъзможно да извърши превоз на какъвто и да е автомобил до
България. На последно място след прибирането си, здравословното състояние на
подсъдимия рязко се е влошило (100% инвалидност, установена с решение наТЕЛК), което
1

се потвърждава от показанията на сина му, който посочва, че "след случая с Д., баща ми се
срина - 100% инвалидност с патерици". След провала на сделката между страните
възникнали спорове как да уредят финансовата страна на вазимоотношенията си.
Гражданският ищец искал пълната сума която платил да му се върне, а подсъдимият искал
компенсация за направените разходи в чужбина. В крайна сметка Г. не е доставил автомобил
и не е върнал парите, като комуникацията им се е прекъснала. Опитите за намиране на
решение не завършили успешно.
Съставът на престъплението "измама" по чл. 209, ал. 1 от НК изисква наличието на пряк
умисъл, като целта на дееца да е била да причини имотна вреда чрез въвеждане в
заблуждение още преди получаването на имотната облага. Съдът счита, че в конкретния
случай не е доказан субективният елемент – прекият умисъл за измама. В тежест на РП е да
установи по безспорен начин намерението на подсъдимият да увреди пострадалия, като
"възбудил заблуждение". В случая се касае за една неуспешна сделка, която се провалила
поради обективни причини, а не заради създаване на някакви неверни представи у
пострадалия от подсъдимият. Напротив Д. е бил наясно, че съществува риск автомобила
които е бил видян в интернет пространството да не е идентичен с този които е наличен на
място. Така се и оказало, автомобила които подсъдимият намерил не бил "Г. 6", който
нямал нищо общо с уговорения "Г. 7". Невъзможността да бъде осъществена сделката в
опредлените параметри довело да спорове за дължими суми между страните.
От събраните доказателства се установи намерение на подсъдимия за изпълнение. Той е
пътувал в чужбина за да веземе автомобила. Освен това св. Гунчев категорично
свидетелства, че подсъдимият е коректен търговец с дългогодишна практика и че не е чувал
той да е лъгал някого. Гунчев е правил сделки "на доверие" и винаги е получавал обещаното.
Този факт сочи на действително намерение за осъществяване на сделка и липса на изграден
престъпен умисъл. Обясненията на подсъдимия за провалената сделка в Германия и
техническата авария са логични обективни пречки, които водят до неизпълнение, а не до
изначална измама.
Липсата на намерение за измама се вижда и от липса на прикриване на
самоличността. Подсъдимият е изпратил на св. Д. снимка на личната си карта, въпреки че е
комуникирал с търговски профил. Св. Д. сам е убеден от този акт, че обвиняемият е
коректен. Това поведение е несъвместимо с умисъла за измама, тъй като лице, което има за
цел да присвои чужди средства, не би дало пълните си лични данни, по които може да бъде
открито.
Влошеното здравословно състояние на подсъдимия (потвърдено от сина му), аварията на
ремаркето и липсата на търсения автомобил са обективните причини за провала на
доставката, които настъпват след получаването на парите. Това означава, че имотната вреда е
причинена от последващо неизпълнение на задължение, а не от въвеждане в заблуждение с
цел присвояване на сумата.
Съдът намира, че налице е неуспешна търговска операция, преминала в гражданско-правен
спор за неизпълнение на задължение, което изключва съставомерността на деянието по чл.
209, ал. 1 от НК. Поради недоказаност на субективния елемент, Съдът ПРИЗНАВА
подсъдимия Г. Д. Г. ЗА НЕВИНЕН в извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Гражданският иск, предявен от Л. Д. Д., е за обезщетение за имуществени вреди в размер
на 1950 лева. Съгласно НПК, оправдателната присъда по наказателното обвинение не
освобождава съда от задължението да се произнесе по гражданския иск, ако се установи, че
причинената вреда е резултат на гражданскоправно нарушение (неизпълнение на договор
или причиняване на вреда по деликт). Въз основа на показанията на св. Д. и обясненията на
подсъдимия Г. се установява безспорно, че: Подсъдимият е получил сумата от 1950 лева от
ищеца по неформална уговорка. Подсъдимият не е изпълнил задължението си за доставка на
автомобил. Получената сума не е върната на ищеца. Подсъдимият сам заявява, че му
2

"дължи" и че "пари не съм връщал", оправдавайки това със спор за разходите и засегнато
достойнство. Липсата на доказателства за размера на евентуалните разходи на подсъдимия,
които да бъдат приспаднати, и пълният провал на търговската цел, водят до извода, че
цялата сума от 1950 лв. представлява пряка имуществена вреда за ищеца. Следователно,
налице е гражданска отговорност за обезщетяване на вредите, произтичащи от неизпълнение
на поетото задължение (чл. 79 от ЗЗД) и неоснователно обогатяване (чл. 55 от ЗЗД). Предвид
изложеното, Съдът намира предявеният граждански иск за основателен и доказан по размер.
С оглед на което подсъдимия Г. Д. Г. трябва да ЗАПЛАТИ на Л. Д. Д. сумата от 1950 лв.
(хиляда деветстотин и петдесет лева) – обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането (05.05.2023 г.)
до окончателното изплащане на сумата.
Гражданския ищец не доказа направени разноски по делото, поради което и такива не се
присъждат.
Подсъдимият следва да запалати на РС Гоце Делчев тържавна такса по гражданския иск.

РАОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	24
Дата:	13 октомври 2025 г.
Съдия:	Стоян Георгиев Хаджиев

Дело:	20241220200336
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 октомври 2024 г.

Присъда по НОХД №336/2024 на Районен съд - Гоце Делчев

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите