№ 595
гр. Враца, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500618 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 10847/06.08.2024г. депозирана от Ю. А. Н. ЕГН
********** от ***, чрез упълномощения й адвокат Ц. Н. С. от АК гр. Враца с адрес за
призоваване и връчване на съобщения: ***, Адвокатско дружество „П. и К.” против
Решение № 440/2024г. по гр.д.№ 494/2024г. по описа на РС Враца, с което предявените от
жалбоподателката Н., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.
2 КТ, за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РД-20-1176/12.02.2024 год. и за
възстановяване на предишната й работа са срещу Средно училище „***“, БУЛСТАТ ***, с
адрес ***, представлявано от директора В. К., са отхвърлени, като неоснователни.
С решението си съдът осъдил Ю. А. Н. да заплати на Средно училище „***“, гр. Враца
разноски по делото в размер на 1200,00 лева.
Въззивницата счита първоинстанционното решение за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.
На първо място, посочва, че е налице противоречие в мотивите на атакуваното
решение, тъй като съдът приел, че работодателят е спазил нормите на чл.193 и чл.195 от КТ,
но не е спазил изискването на чл.189 ал.1 от КТ. Счита, че неразбираемата воля на съда,
неясните и противоречиви мотиви не обуславят недопустимост на съдебния акт, цитирайки
практика на ВКС в тази насока.
Навежда твърдения, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички доводи на
страните релевантни за спора, като неправилно и незаконосъобразно се е произнесъл по
предявените от ищцата искове. Процедурата по налагане на дисциплинарно наказание
уволнение на ищцата била изпълнена формално, което по същество се явява нарушение на
1
разпоредбата на чл. 193 КТ. Били изискани от ищцата обяснения с искане вх. № АТС-01-232
от 29.01.2024 год. (връчено й на същата дата) и с искане вх. № АТС-01- 251/07.02.2024 год.
(връчено й на същата дата) в посочените срокове, които са крайно недостатъчни тя да
организира защита си, като дадените от нея писмени обяснения и възражения не са
обсъдени в заповедта за уволнение. В случая само формално било изпълнено изискването на
чл. 193, ал. 1 от КТ, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 193, ал.
2 КТ, и само на това основание наложеното на ищцата дисциплинарно наказание
"уволнение" да бъде отменено, и без да се разглежда спора по същество цитирайки съдена
практика. В жалбата се посочва, че дадените от ищцата писмени обяснения с вх. № АТС -
01- 1502/30.01.2024г. и с вх. № АТС-01-11753/08.02.2024г. са дадени в хода на
дисциплинарното производство, но не са тези непосредствено преди налагането на
дисциплинарното й наказание на 12.02.2024г. съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ.
Поради това неправилно и незаконосъобразно PC - Враца не е приложил разпоредбата на чл.
193, ал.2 КТ и само на това основание е следвало да отмени обжалваната Заповед № РД-20-
1176/12.02.2024г. на Директора на СУ „***“- Враца.
Сочи се, че приписваните на Н. нарушения на трудовата дисциплина не са
конкретизирани в процесната уволнителна заповед по вид, дати и нормативни текстове,
които се нарушават с всяко едно от тях. Същите не били доказани в процеса по безспорен и
категоричен начин от установените по делото факти, поради което е невъзможно да се
извърши съдебна проверка на твърдението на наказващия орган за наличие на системност на
нарушения на трудовата дисциплина от ищцата.
На следващо място, въззивницата сочи, че работодателят не се е съобразил критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ излагайки правни доводи. По делото не били събрани доказателства
учениците и техните родители да са изразили недоволство от работата на Ю. Н. като *** / V-
VII клас/ и така наложеното дисциплинарно наказание „Уволнение“ е несъразмерно тежко.
На следващо място сочи, че по молба на ищцата е образувано гр.д. № 3226/2023г. по описа
на РС-Враца, с която атакувала предходно наложено й наказание „Предупреждение за
уволнение“ със Заповед №РД -12- 276/19.10.2023г. издадена от Директора на Средно
училище „***“ – Враца. С Решение № 218/12.04.2024г. по гр.д.№ 3226/2023г.
първоинстанционния съд отменил тази заповед, като незаконосъобразна. По този начин
работодателя знаейки за образуваното гражданско дело за отмяна на неговата предходна
заповед, която не била влязла в законна сила е имал намерение да уволни ищцата от
повереното му учебно заведение. Същият съобразно доказателствената му тежест по
чл.154,ал.1 от ГПК не успял да проведе пълно и главно доказване, че визираните в
уволнителната заповед нарушения са извършени от Ю. А. Н., цитирайки отново съдебна
практика на ВКС.
По изложените в жалбата съображения, въззивницата моли въззивния съд да уважи,
като основателни и доказани предявените от нея искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и т.2 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и за
възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност - „*** “ (V-VIII клас) в
ответното училище. Претендира за разноски пред настоящата съдебна инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпило писмено възражение /отговор/ с вх.№
12288/11.09.2024г. от въззиваемата страна Средно училище „***“, БУЛСТАТ ***, с адрес
***, представлявано от директора В. К., чрез пълномощника му адв. Я. Я., с който оспорва
жалбата и счита, че същата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
2
В отговора се излагат доводи, че обжалваното Решение № 440/2024г. по гр.д.№
494/2024г. по описа на РС-Враца е правилно и законосъобразно, като съдът обсъдил
подробно и в цялост събраните по делото доказателства и направил задълбочен извод за
отхвърляне на предявените искови претенции на ищцата.
Сочи, че процесното наказание „Уволнение“ е наложено на основание на чл. 190, ал.1,
т. 3 от КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина, установени с Констативен
протокол № 51/17.01.2024 г., Констативен протокол № 55/19.01.2024 г. и Констативен
протокол № 56/22.01.2024 г. на Д. Г. - заместник-директор по учебна дейност и подробно
описани в отговора.
Изискани били от ищцата писмени обяснения, каквито тя дала с вх. № АТС-01-1502/
30.01.2024 година и вх.№ АТС-01-1753/ 08.02.2024 год. с които не отрекла извършените
нарушения, но същите не дават основание тя да бъде освободена от носене на
дисциплинарна отговорност. При налагането на процесното наказание „Уволнение“ на
ищцата, работодателят съобразил изцяло разпоредбата на чл. 189 от КТ, взимайки предвид
тежестта на нарушенията — системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1,
т. 3 от КТ, всички обстоятелства около тях поведението на служителя.
Заповедта й е връчена срещу подпис от нейна страна за получаването й. Ищцата
писмено е декларирала по реда на чл.333 от КТ, че не се ползва със закрила при
уволнението.
Моли решението на PC-Враца да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
С въззивната жалба и с отговора страните не представят доказателства и не правят
доказателствени искания.
В проведеното открито съдебно заседание по делото въззивницата-ищца редовно
призована се представлява от адв. С., който моли подадената въззивна жалба да бъде
уважена, а решението бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което
исковете на ищцата да бъдат уважени и да й се присъдят направените по делото разноски и
пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемия-ответник редовно призован, се представлява от упълномощения си
процесуален представител адв. Я., който моли въззивната жалба на ищцата да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Не претендира разноски пред настоящата съдебна инстанция.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав
обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с
изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:
3
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявени от Ю. А. Н. ЕГН
********** от ***, чрез упълномощения й адвокат Ц. Н. С. от АК гр. Враца с адрес за
призоваване и връчване на съобщения: ***, Адвокатско дружество „П. и К.” против Средно
училище „***“, БУЛСТАТ ***, с адрес ***, представлявано от директора В. К., искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване, като незаконосъобразно
дисциплинарно наказание "Уволнение", наложено на ищцата и отмяна на Заповед № РД-
201176 от 12.02.2024 г. на директора на училището, с която трудовото й правоотношение е
прекратено, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата Ю. А. Н.
на заеманата от нея преди уволнението длъжност "*** (V-VII клас)" и да й се присъдят
направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата навежда твърдения, че действията с които й е наложено
наказанието "дисциплинарно уволнение" не могат да бъдат квалифицирани като нарушение
на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 186 КТ, а с процесната Заповед № РД-20-1176 от
12.02.2024 г. на директора на СУ "***" е ангажирана дисциплинарната й отговорност за
действия, които не представляват виновно неизпълнение на задължения, възложени й с
трудовия договор. Твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си при налагане на
дисциплинарно наказание да прецени в какво се изразява конкретното нарушение и при
какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението и
личността му, както и дали са настъпили вредни последици от деянието му, като в случая
той не е извършил такава преценка.
Сочи, че наложеното й дисциплинарното наказание "Уволнение" не съответства на
тежестта на твърдените от ответника извършени нарушения на трудовата дисциплина и
същите не са свързани с престирането на работната сила. Излага, че в процесната заповед,
работодателят е записал, че наложеното дисциплинарно наказание е във връзка с
Констативен протокол № 51/17.01.2024 г., Констативен протокол № 55 от 19.01.2024 г.,
Констативен протокол № 56 от 22.01.2024 г. и Констативен протокол № 57 от 24.01.2024 г. на
заместник директора по учебната дейност на СУ "***" – Д. Г., като не е ясно, дали тези
протоколи били доведени до знанието на ищцата.
Ищцата твърди, че преди налагане на дисциплинарното й наказание не била изслушана
от работодателя, нито са и били поискани писмени обяснения, което е в нарушение на
чл.193,ал.1 от КТ. Цитираните в процесната заповед писмени обяснения вх. № АТС-01-
1502/30.01.2024 г. са били дадени от нея в хода на дисциплинарното производство, а не
такива, които следвало да бъдат поискани от същата на 12.02.2024 г., непосредствено преди
налагане на дисциплинарното наказание.
Сочи, че нарушенията на трудовата дисциплина, за които е наложено дисциплинарното
наказание не са конкретизирани по вид, дата и нормативна разпоредба, която нарушават.
Моли да бъде признато дисциплинарното й уволнение със Заповед № РД-20-1176 от
12.02.2024 г. на директора на Средно училище „***“ гр. Враца за незаконно и заповедта да
бъде отменена, както и да бъде възстановена на предишната й работа на длъжност "***
(VVII клас)" в училището.
Претендира разноски.
В писмен отговор депозиран в срока по чл.131 от ГПК, ответното Средно училище
„***“, БУЛСТАТ ***, с адрес ***, представлявано от директора В. К., чрез процесуалният
си представител адв. Я. Я. оспорва предявените искове по изложените в него съображения.
4
Поддържа, че наказанието е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, за системни
нарушения на трудовата дисциплина, установени с Констативен протокол № 51/17.01.2024 г.,
Констативен протокол № 55 от 19.01.2024 г. и Констативен протокол № 56 от 22.01.2024 г. на
заместник директора по учебната дейност на СУ "***" Д. Г. на следните дати: На 16.01.2024
г. по време на учебен час в група за целодневна организация на учебния ден (ЦОУД), в 16:
10 часа, в присъствието на ищцата е възникнал конфликт между ученици, при който е
пострадал В. Б. Й., ученик в 7г клас. Наранено било окото на ученика, а ищцата не взела
адекватно отношение, което съставлявало нарушение на задълженията й и на Правилника за
дейността на училището. Съществувала е реална възможност да настъпят тежки последствия
за пострадалия ученик. В случая ищцата не е изпълнила задълженията си по опазване
живота и здравето на учениците. Не е проверила състоянието на пострадалия ученик и не е
взела мерки с оглед контузията и изпитваните от същия болки.
Също на 16.01.2024 г. ищцата не изпълнила задълженията си във връзка с Механизма
за противодействие на насилието и тормоза, като не уведомила незабавно - директор,
заместник-директор, педагогически съветник/психолог, както и родителите на учениците,
замесени в конфликта, възникнал същия ден.
На 17.01.2024 г. ищцата ползвала мобилно устройство по време на учебен час по
самоподготовка в нарушение на Заповед № РД-12-884/15.01.2024 г. на директора на
училището.
На 24.01.2024 г. при извършена проверка било установено, че ищцата системно не е
отразявала отсъствия в електронния дневник в групата за ЦОУД на 7б и 7г клас, за периода
15.01.2024 г. - 18.01.2024 г.
На 19.01.2024 г. било установено, че ищцата не е отразила отсъствията за всички шест
учебни часа на учениците от 7б и 7г клас по дневния режим на групата за ЦОУД, при
условие, че същата се състои от 22 ученици, а при проверка в 16: 30 часа в групата
присъствали 7 ученици.
От ищцата били изискани писмени обяснения, които тя дала на 30.01.2024 г. (вх. №
АТС-01-1502) и на 08.02.2024 г. (вх. № АТС-01-1753), но същите не дават основание тя да
бъде освободена от носене на дисциплинарна отговорност. същата не била отрекла
извършените нарушения.
Работодателят не е приел, че ищцата има медицински познания, за да определи
състоянието на ученика във връзка с възникналия на 16.01.2024 г. конфликт дали е сериозно.
На следващо място сочи, че ищцата използвала мобилното си устройство по време на
учебен час, което не било използвано за целите на учебния процес.
На трето място сочи, че неотразяването на отсъствията на учениците в електронния
дневник води до сериозни затруднения в учебния процес, поради което следва да понесе
своята отговорност. Претендира разноски.
С атакуваното решение, първоинстанционния съд отхвърлил предявените от Ю. А. Н.
ЕГН **********, чрез упълномощения й адвокат Ц. Н. С. от АК гр. Враца с адрес за
призоваване и връчване на съобщения: ***, Адвокатско дружество „П. и К.” против Средно
училище „***“, БУЛСТАТ ***, с адрес ***, представлявано от директора В. К., обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за отмяна
на уволнението, извършено със Заповед № РД-201176/12.02.2024 г. и за възстановяване на
предишната работа, като неоснователни.
Със същото решение присъдил в полза на ответното Средно училище "***" гр. Враца
5
разноски за адвокатско възнаграждение.
В решението си, първоинстанционния съд приел, че работодателят е спазил нормите на
чл.193,ал.1 от КТ, като е изискал писмени обяснения от ищцата преди налагане на
процесното дисциплинарно наказание, като й е даден разум срок за изготвянето им.
Спазил е разпоредбата на чл.195,ал.1 от КТ, като в процесната заповед е посочено, че
наказанието се налага на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, за системни нарушения на
трудовата дисциплина, които са установени с Констативен протокол № 51 от 17.01.2024 г.,
Констативен протокол № 55 от 19.01.2024 г., Констативен протокол № 56 от 22.01.2024 г. и
Констативен протокол № 57 от 24.01.2024 г., всички изготвени от Д. Г. - заместник-директор
в ответното училище. Същите са предоставени на ищцата за запознаване и връчени срещу
нейн подпис и е била наясно за кои конкретни нарушения на трудовата дисциплина е
ангажирана дисциплинарната й отговорност.
Съдът посочил в решението си, че работодателят взел предвид като критерий при
определяне вида на наказанието на ищцата системност на нарушенията, а не само едно
извършено нарушение, подробно описвайки всяко едно от тях.
Съдът извел извод, че ищцата извършила повече от три нарушения на трудовата
дисциплина, като никое от тях не е било санкционирано до момента на издаването на
заповедта за дисциплинарно нарушение и нито едно от нарушенията не е било заличено или
погасено по давност. Приел, че същите показват постоянство в укоримо поведение, поради
което счел, че дисциплинарното наказание е съобразено с тежестта на нарушенията;
съобразено е още и с липсата на критичност у ищцата и с начина на осъществяването на
нарушенията. При тези мотиви отхвърлил исковете на ищцата предявени против ответното
училище.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е копие от
трудовото досие на ищцата.
От същото е видно, че ищцата Ю. А. Н. преди прекратяване на ТПО е заемала
длъжността "*** (V-VII клас)" в СУ "***" - гр. Враца.
С процесната Заповед № РД-20-1176 от 12.02.2024 год. на директора на СУ "***", гр.
Враца на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение", на основание чл. 190,
ал. 1, т. 3 КТ - системни нарушения на трудовата дисциплина, установени с Констативен
протокол № 51 от 17.01.2024 год., Констативен протокол № 55 от 19.01.2024 год.,
Констативен протокол № 56 от 22.01.2024 год. и Констативен протокол № 57 от 24.01.2024
год., всички на Д. Г. – заместник директор по учебната дейност в СУ "***", гр. Враца.
В заповедта е отразено, че 16.01.2024 год., по време на учебен час в група за
целодневна организация на учебния ден (ЦОУД), в 16:10 часа, присъствието на ищцата
възниква конфликт между ученици, при който е пострадал В. Б. Й. - ученик от 7г клас,
наранено било окото на ученика, а ищцата не е взела адекватно отношение, което било в
нарушение на задълженията й по длъжностна характеристика и Правилника за дейността на
училището. Налице била реална опасност да настъпят вредни последици за ученика. Ищцата
не изпълнила задълженията си по опазване здравето и живота на учениците, като не
проверила състоянието на пострадалия ученик и не взела мерки с оглед контузията и
болките изпитани от същия.
В заповедта също се сочи, че отново на 16.01.2024 год. ищцата не изпълнила
задълженията си по длъжностна характеристика във връзка с Механизма за противодействие
6
на насилието и тормоза, като не уведомила незабавно всички лица - директор, заместник
директор, педагогически съветник/психолог, както и родителите на двете деца, във връзка с
възникналия конфликт между ученици, при който пострадал В. Б. Й. ученик от 7г клас.
На 17.01.2024 год. по време на учебен час по самоподготовка, ищцата използвала
своето мобилно устройство /телефон/, което било в нарушение на Заповед № РД-12-884 от
15.01.2024 год. на директора на училището.
На 24.01.2024 год. при извършена проверка било установено, че ищцата системно не
отразявала отсъствията на в електронния дневник на училището, на учениците от групата за
ЦОУД на 7б и 7г клас, за периода 15.01.2024 год. - 18.01.2024 год., като с това си
бездействие не изпълнила задължения, вменени й по длъжностна характеристика и
вътрешни актове на училището.
На 19.01.2024 год. ищцата не отразила отсъствията за всички шест учебни часа по
дневния режим на групата за ЦОУД на 7б и 7г клас, при условия, че групата се състои от 22
ученици, а към момента на извършената проверка - 16:30 часа, в класната стая присъствали
седем ученици.
Тези нарушения са констатирани с Констативен протокол № 51/17.01.2024 г.,
Констативен протокол № 55 от 19.01.2024 г., Констативен протокол № 56 от 22.01.2024 г. и
Констативен протокол № 57 от 24.01.2024 г. на заместник директора по учебната дейност на
СУ "***" – Д. Г., които били доведени до знанието на ищцата.
По делото са представени и доклади вх. № АТС-01-1418/19.01.2024 год. и вх. № АТС-
01-1419/19.01.2024 год. от Д. Г. - заместник-директор учебна дейност в СУ "***", гр. Враца
до директора на СУ "***", гр. Враца, в които са отразени установените нарушения от
ищцата по време на учебния процес.
Приложена е по делото Заповед № РД-12-1016 от 26.01.2024 год., с която на основание
чл. 261, ал. 1 ЗПУО и във връзка с ползване на отпуск за временна неработоспособност, вр-
.чл.162 от КТ директорът на СУ "***", гр. Враца В. К. е определил Д. Т. Г. - заместник-
директор по учебната дейност за свой заместник до завръщане на титуляря.
От ищцата са изискани писмени обяснения, които е депозирала на 30.01.2024 год. /вх.
№ АТС-01-1502/ и на 08.02.2024 год. /вх. № АТС-01-1753/, в които сочи, че във връзка с
възникналия конфликт между ученици на 16.01.2024 год. тя преценила, че състоянието на
ученика не е толкова сериозно, което било потвърдено и от прегледа на лекар. Била
уведомила бащата на ученичката предизвикала инцидента, но не и родителите на момчето.
Едва на следващия ден уведомила училищния психолог, изготвила доклад по случая и
разговаряла с класния ръководител и с майката на детето.
По нататък в обясненията си ищцата сочи, че ползването на мобилното устройство
било инцидентно във връзка с целите на учебния процес.
Относно групата състояща се от 22 души, ищцата сочи, че 9 от тях имат подписани
декларации от родителите да си тръгват по-рано по различни причини, 4 ученика пътуващи
се прибират с родителите си, след обаждане, а 5 ученика посещават „занимания по
интереси“-баскетбол или волейбол. В сочения период имало състезание по баскетбол, в
което участвали 4 ученика. Понякога тя освобождавала ученици по уважителни причини.
В класната стая присъствали 8 ученичка, като в момента на проверката една ученичка
била до тоалетната.
От приета по делото декларация от 12.02.2024 год. от Ю. А. Н. по чл. 333 КТ, се
установява, че по отношение на същата не са налице обстоятелствата по чл. 333 КТ.
7
Приложени са извадки от електронния дневник на учениците от ЦДО на 7б и 7г клас за
следните дати: 15.01.2024 год.; 16.01.2024 год.; 17.01.2024 год. и 18.01.2024 год., от които се
установява, че на 15.01.2024 год. в дневника са отразени отсъствията на трима ученика - Г.
П. Н., Т. Г. Г. и Т. П. Ц.; на 16.01.2024 год. в дневника са отразени отсъствията на
отсъствията на един ученик - Т. П. Ц.; на 16.01.2024 год. в електронния дневник са отразени
отсъствията на един ученик - В. Б. Й.; на 18.01.2024 год. в електронния дневник не са
отразени отсъствия на нито един ученик.
По делото е приета справка с последните двадесет влизания на ищцата в платформата
„Школо“, от която се установява, че на процесната дата 16.01.2024 год. ищцата е посетила
платформата през мобилно приложение в 11:58 часа. Останалите влизания в платформата от
тази дата са осъществени в часовете 13:10 и 16:00 часа.
От приложената в трудовото досие длъжностна характеристика за длъжност „*** V-VII
клас“, с код по НКПД: 2330; 5020, с която ищцата Ю. А. Н. се е запознала, респ. получила е
копие от същата на 11.02.2020 год. се установява, че сред трудовите функции на служителя
са:
1/Планира, организира и провежда образователния процес и/или дейностите по
самоподготовка, организиран отдих, физическа активност и занимания по интереси, като
ориентира дейността си към придобиване на ключови компетентности от учениците. /т. 1 от
раздел „Трудови функции, права и задължения“/;
2/Отговаря за опазване на живота и здравето на учениците, включително и по време на
организираните допълнителни дейности или занимания по интереси. /т. 13 от раздел
„Трудови функции, права и задължения“/;
3/Води и съхранява документация, свързана с неговата дейност, при спазване на
нормативните изисквания и дадените разпореждания на училищно ниво. /т. 14 от раздел
„Трудови функции, права и задължения“/;
4/Познава същността, проявленията и последиците от насилието и тормоза и участва в
реализирането на училищната политика по превенция и противодействие на училищния
тормоз. Участва в идентифицирането и провеждането на дейности с ученици, насочени към
превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение, съобразно сферата си на
компетентност. /т. 19 от раздел „Трудови функции, права и задължения“/;
5/Да спазва Правилника за вътрешния трудов ред и Правилника за учебната дейност. /
т. 30 от раздел „Трудови функции, права и задължения“/;
6/Работа с електронен дневник. Своевременно попълва данни и текущи, срочни и
годишни оценки в електронен бележник, в дневника на класа и в електронния дневник на
училището. /т. 32 от раздел „Трудови функции, права и задължения“/.
В раздел „Отговорности на длъжността“ на същата характеристика се установява, че
старши учителят в група за целодневна организация на учебния ден V – VII клас отговаря
за:
1/Опазване живота и здравето на учениците, включително и по време на
организираните допълнителни дейности или занимания по интереси /т. 1/;
2/Спазване на Механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите
в системата на предучилищното и училищното образование и алгоритъм за неговото
прилагане, утвърдени от министъра на образованието и науката и въведените на училищно
ниво норми и изисквания /т. 4/;
8
3/Водене на учебната и училищната документация, свързана с неговата дейност при
спазване на нормативните изисквания. /т. 9/.
Установява се, че служителят на длъжност *** V-VII клас“ следва да познава и прилага
техники за превенция и справяне с конфликтна ситуация, да подбира методи и подходи,
ориентирани към формиране на съпричастност, ангажираност, солидарност, съобразяване с
личностните и ценностни различия между хората като основа за взаимно разбирателство. /т.
5.6. от раздел „5. Управление на процесите в отделни групи или паралелки от класове“/.
Свидетелите Т. И. Н. - педагогически съветник/психолог и Д. Т. Г. - заместник-директор
учебна дейност в СУ "***", гр. Враца свидетелстват за неизпълнение на задълженията по
трудовата характеристика от ищцата, като подробно описват всяко едно от извършените
нарушения, които са обективирани в горецитираните доклади и констативни протоколи. И
двете свидетелки са извършвали проверки на ищцата относно учебния процес и са
констатирали процесните нарушения в процесния период.
Въззивната инстанция споделя направените от районния съд фактически и
правни изводи и намира, че решението му е постановено при правилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото, при което на основание чл.272 ГПК
се присъединява и препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и
следното:
В жалбата се поддържа, че работодателят не е спазил нормите на чл.193,ал.1 от КТ и
чл.195,ал.1 от КТ, както и изискването на чл.189 от КТ. Доводите, които се развиват в
жалбата по отношение на така твърдените нарушения, сочат, че спорни пред въззивната
инстанция са останали въпросите: спазена ли е процедурата по чл.193,ал.1 от КТ,
мотивирана ли е заповедта за дисциплинарно наказание в съответствие с изискванията по
чл.195 КТ и спазена ли е нормата на чл.189 от КТ.
Относно възражението във въззивната жалба за приложението на чл.193,ал.1 от
КТ, въззивния съд намира следното:
В съдебната практика се поставя въпроса: „Необходимо ли е работодателят да открие
специална процедура за установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на наказание
за него и да уведоми работника за това преди да пристъпи към искане на обяснения по чл.
193 КТ?".
В константната практика на Върховния касационен съд, този въпрос е получил
отрицателен отговор. Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на дисциплинарно
наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му
обяснения, но разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно
производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника, нито за посочване в
поканата, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. КТ не урежда
производството по налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически
състав. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие, той не е длъжен да
уведоми работника за "висящото дисциплинарно производство", нито да му съобщи какво
дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Необходимо и достатъчно за
изпълнението на чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието работодателят да поиска по
разбираем за работника или служителя начин обяснения за действията или бездействията,
9
които счита за нарушения на трудовите му задължения. /Решение № 126 от 26.06.2013 г. по
гр. д. № 1060/2012 г. на ВКС, III ГО; Решение № 722 от 3.01.2011 г. по гр. д. № 518/2009 г. на
ВКС, IV ГО, Решение № 198 от 2.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2019 г., IV г. о., ГК и
др./.
Въз основа на изготвените и представени доклад вх. № АТС-01-1418/19.01.2024 год.,
доклад вх. № АТС-01-1419/19.01.2024 год., Констативен протокол № 51/17.01.2024 г.,
Констативен протокол № 55 от 19.01.2024 г., Констативен протокол № 56 от 22.01.2024 г. и
Констативен протокол № 57 от 24.01.2024 г. на заместник директора по учебната дейност на
СУ "***" – Д. Г., с искане вх. № АТС-01-232 от 29.01.2024 год., връчено на ищцата на
същата дата, директорът на СУ "***", гр. Враца е поискал от същата в срок до 31.01.2024
год. да представи писмени обяснения във връзка със случай от 16.01.2024 год. относно
възникнал конфликт между ученици, при който е пострадал ученикът от 7г клас В. Б. Й.;
относно неизпълнение на задълженията й по длъжностна характеристика и по Механизма за
противодействието на насилието и тормоза; относно използвано от ищцата мобилно
устройство /телефон/ по време на учебни занимания, констатирано на 19.01.2024 год.;
относно системно неотразяване на отсъствията на ученици в електронния дневник на
училището за периода 15.01.2024 год. - 19.01.2024 год. на учениците от 7б и 7г клас,
констатирано при извършена на 24.01.2024 год. проверка, както и относно констатирано на
19.01.2024 год., неотразяване на отсъствията по всички шест учебни часа от дневния режим
на групата за ЦОУД на 7б и 7г клас, при условие, че същата се състои от 22 ученици, а по
време на проверката е констатирано присъствие в час на седем ученика. В искането се сочи,
че цитираните нарушения са такива на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.
Ищцата е представила писмени обяснения в срок /вх. № АТС-01-1502 от 30.01.2024
год./.
В писмените си обяснения ищцата Н./вх. № АТС-01-1502 от 30.01.2024 год./ посочва,
че състоянието на ученика не било толкова сериозно по нейна преценка, което се
потвърдило и от прегледа от лекар. Веднага след случилото се уведомила бащата на
ученичката проявила агресивно поведение, а на следващия ден уведомила училищния
психолог, изготвила доклад по случая и се уверила в доброто здравословно състояние на
ученика, чрез разговор между класния ръководител и майката на пострадалия ученик.
От обясненията се установява, че ищцата използвала мобилен телефон в час
инцидентно и то за нуждите на учебния процес. Що се касае до броя на децата установени в
час, при което от 22 ученици, присъствали само 7, ищцата обяснила, че били налице девет
подписани декларации от родители на ученици, които могат да си тръгват по-рано по-
различни причини, като част от тези декларации са на разположение на г-жа Г. /заместник
директор учебна дейност/, от които четирима ученика се прибират с родителите, а петима
посещават занимания по интереси - баскетбол и волейбол. В посочения период се
провеждали състезания по баскетбол, в които взели участие четирима ученика от групата.
Ищцата сочи, че понякога и тя освобождава ученици от групата по уважителни причини.
Установява се от обясненията, че на 19.01.2024 год., броят на учениците в час не е бил
седем, а осем, тъй като една ученичка е била до тоалетна. В обясненията си ищцата сочи, че
не са прегледани записите от видеокамерата, разположена в учителската стая, от която било
видно, че спазва трудовата дисциплина.
С ново искане вх. № АТС-01- 251/07.02.2024 год., връчено на ищцата на същата дата
/искането е подписано за директор от заместник-директора, съгласно Заповед № РД-12-
10
1016/26.01.2024 год./ е поискано от същата в срок до 09.02.2024 год. да даде писмени
обяснения във връзка с горепосочените нарушения. Същата е представила писмени
обяснения в срок /вх. № АТС-01-1753 от 08.02.2024 год./.
В настоящия случай работодателят е изпълнил задължението, вменено му с
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ. Преди налагане на дисциплинарното наказание двукратно
на 29.01.2024 год. и на 07.02.2024 год. работодателят по ясен и категоричен начин е поискал
от ищцата писмени обяснения, в които подробно е описал извършените от нея
дисциплинарни нарушения, посочил е, че цитираните нарушения са такива на основание чл.
190, ал. 1, т. 3 КТ и е предоставил срок за представяне на писмени обяснения от страна на
ищцата, като й е указал, че може да посочи и доказателства за твърдени от нея факти.
Дадените от ищцата писмени обяснения са относими именно към описаните
нарушения на трудовата дисциплина, като същата не е била поставена в положение на
изненада спрямо нарушенията, за които е наказана и следователно процедурата по чл. 193,
ал. 1 от КТ е надлежно спазена.
Относно възражението във въззивната жалба за приложението на чл.189,ал.1 от
КТ, въззивния съд намира следното:
Преценката за тежестта на нарушението се прави за всеки отделен случай, съобразно
конкретно установените по делото обстоятелства, като се вземат пред вид значимостта на
неизпълненото задължение, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя,
обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и
доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят
неблагоприятни последици, съобразяват се конкретните условия и обстановка в
предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражението върху
останалите работници и служители, а при оценката на поведението на работника/служителя
се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли
неправомерността на същото и неговите последици /вж. в този смисъл решения № 109 от
13.08.2018 г. по гр. д. № 3323/2017 г. на ІV г. о., № 227 от 29.06.2012 г. по гр. д. № 1417/2011
г. на ІІІ г. о., № 156 от 3.07.2018 г. по гр. д. № 4920/2017 г. на ІV г. о., Решение № 60166 от
6.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2405/2020 г., IV г. о., ГК, Решение № 152 от 7.03.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 1932/2023 г., III г. о., ГК,/
Настоящият съдебен състав намира, че в заповедта е отразена такава преценка на
работодателя за тежестта на нарушението и обосновка за избора на съответно на
нарушението дисциплинарно наказание за извършеното нарушение и че преценката е
законосъобразна. Съобразени са нарушенията на задълженията на ищцата произтичащи от
длъжностната й характеристика, от механизма за противодействие на насилието и тормоза,
вътрешни правила за наблюдение, установяване и докладване на нарушенията и за
предприемане на последващи мерки при прилагане на етичния кодекс.
Поради това съдът приема извода, че работодателят е приложил законосъобразно
критериите за определяне на дисциплинарното наказание, предвидени в чл. 189, ал. 1 КТ, от
което следва извод за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание и като
последица от това – за неоснователност на предявения иск за признаване на уволнението за
незаконно и за възстановяване на Ю. Н. на работа и за неоснователност на останалите
искове, които са обусловени от първия.
11
Определянето на дисциплинарното наказание е в съответствие с критериите на чл.
189, ал. 1 КТ – т. е. наказанието е съответно на тежестта на нарушенията, на
обстоятелствената, при които са извършени и е отчетено поведението на санкционираното
лице.
В случая извършеното от ищцата неизпълнение на трудовите й задължения, описано
по - горе, не може да се окачестви като маловажно нарушение на трудовата дисциплина,
доколкото то има отношение към работния процес. Освен това нарушенията са извършени
съзнателни, което е основание да се третира като по -тежко в сравнение с извършено такова
по небрежност. Ищцата не е предприела адекватни действия във връзка с опазване здравето
на учениците в час относно възникнал конфликт на 16.01.2024 год. по време на час по
самоподготовка в група за ЦОУД на 7б и 7г клас, при който е пострадал ученик, чието око е
било наранено. Не е изпълнила и задълженията си, вменени й с Механизма за
противодействие на насилието и тормоза в ответното училище и е уведомила
непосредствено след случая единствено бащата на ученичката нанесла удара, като същата е
следвало незабавно да уведоми и родител на пострадалия ученик, педагогическия съветник
и директор/заместник-директор. Системно не е отразявала отсъствия на учениците от група
за ЦОУД на 7б и 7г клас в електронния дневник на училището на 15,16,17, 18 и 19.01.2024
год., а на 17.01.2024 год. по време на час е използва мобилен телефон в нарушение на
установена такава забрана, както за учениците, така и за учителите. Установени са повече от
три нарушения на трудовата дисциплина, като никое от тях не е било санкционирано до
момента на издаването на заповедта за дисциплинарно нарушение и нито едно от
нарушенията не е било заличено или погасено по давност./ Решение № 335 от 7.06.2024 г. на
ВКС по гр. д. № 4502/2023 г., IV г. о., ГК./
На следващо място е установено, че неизпълнението на трудовите задължения от
страна на ищцата не е изолиран случай, като за идентично поведение относно нарушаване
на учебния процес е ангажирана дисциплинарната й отговорност със Заповед № РД-12-
128/20.09.2023г. с която й е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“/не обжалвана
пред съда/ и със Заповед Д РД-12-276/19.10.2023г., с която й е наложено дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“/която е отменена от съда на процесуално
основание с Решение № 218/12.04.2024г. по гр.д.№ 3226/2023г. по описа на РС-Враца и
потвърдено с Решение № 506/25.09.2024г. по ВГД № 477/2024г. по описа на ОС-Враца./.
Изложеното, обсъдено и във връзка с проявеното от ищцата безкритично отношение
към неизпълнението на трудовите й задължения, израз на което отношение към конкретното
неизпълнение на трудовите й задължения са и дадените от нея обяснения, обуславят извода,
че наложеното й наказание е в съответствие с тежестта на нарушенията.
Относно възражението във въззивната жалба за приложението на чл.195,ал.1 от
КТ, въззивния съд намира следното:
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда, че "дисциплинарното наказание се налага
с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Задължението
по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед
изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на
сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник да упражни правото си на
защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за
12
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ. При
наложено дисциплинарно наказание - няма пречка нарушението, за което е наложено
наказанието, да бъде индивидуализирано и в друг документ, посочен в заповедта за
уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник. Целите на
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата
дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за
работника или служителя начин / в този смисъл решение № 722 от 3.1.2011 г. по гр. д. №
518 по описа за 2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 322 от 7.11.2012 г. по гр. д. № 278/11 г.
на ІІІ г.о., решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999 по описа за 2009 г. на ІV г.о. на
ВКС, решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 по описа за 2009 г. на ІV г.о. на ВКС,
решение № 629 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 279 по описа за 2009 г. на ІV г.о. на ВКС, решение
№ 177 от 17.06.2014 г. по гр. д. № 7430/2013 г., г. к., III г. о. на ВКС/.
Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ не поставя изискване към работодателя да
посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, кои задължения
по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са
нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл.187 от КТ е
извършено. Достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по
разбираем за работника начин.
Съдът намира, че процесната заповед е издадена при спазване реквизитите на чл.195 от
КТ, в която е отразено, че наказанието се налага на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ- за
системни нарушения на трудовата дисциплина, които са установени с Констативен протокол
№ 51 от 17.01.2024 год., Констативен протокол № 55 от 19.01.2024 год., Констативен
протокол № 56 от 22.01.2024 год. и Констативен протокол № 57 от 24.01.2024 год., всички
изготвени от Д. Г. - заместник-директор в ответното училище. В процесната заповед в точки
от 1 до 5 са описани подробно установените нарушения, както следва:
1/ На 16.01.2024 год., по време на учебен час в група за целодневна организация на
учебния ден (ЦОУД), в 16:10 часа, присъствието на ищцата възниква конфликт между
ученици, при който е пострадал В. Б. Й. - ученик от 7г клас, наранено било окото на ученика,
а ищцата не е взела адекватно отношение, което било в нарушение на задълженията й по
длъжностна характеристика и Правилника за дейността на училището. Налице била реална
опасност да настъпят вредни последици за ученика. Ищцата не изпълнила задълженията си
по опазване здравето и живота на учениците, като не проверила състоянието на пострадалия
ученик и не взела мерки с оглед контузията и болките изпитани от същия.
2/ На 16.01.2024 год. ищцата не изпълнила задълженията си по длъжностна
характеристика във връзка с Механизма за противодействие на насилието и тормоза, като не
уведомила незабавно всички лица - директор, заместник директор, педагогически
съветник/психолог, както и родителите на двете деца, във връзка с възникналия конфликт
между ученици, при който пострадал В. Б. Й. - ученик от 7г клас;
3/ На 17.01.2024 год. по време на учебен час по самоподготовка, ищцата използвала
своето мобилно устройство /телефон/, което било в нарушение на Заповед № РД12-884 от
15.01.2024 год. на директора на училището;
4/ На 24.01.2024 год. при извършена проверка било установено, че ищцата системно не
отразявала отсъствията на в електронния дневник на училището, на учениците от групата за
ЦОУД на 7б и 7г клас, за периода 15.01.2024 год. - 18.01.2024 год., като с това си
бездействие не изпълнила задължения, вменени й по длъжностна характеристика и
13
вътрешни актове на училището и
5/ На 19.01.2024 год. ищцата не отразила отсъствията за всички шест учебни часа по
дневния режим на групата за ЦОУД на 7б и 7г клас, при условия, че групата се състои от 22
ученици, а към момента на извършената проверка - 16:30 часа, в класната стая присъствали
седем ученици.
Ищцата се е запознала с цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание констативни протоколи преди издаването на същата. Тя се е запознала с тяхното
съдържание преди да й бъдат поискани писмени обяснения с искане вх. № АТС-01-232 от
29.01.2024 год. и вх. № АТС-01- 251/07.02.2024 год., била е информирана по разбираем
начин за кои конкретни нарушения на трудовата дисциплина е ангажирана дисциплинарната
й отговорност, поради което настоящият въззивен състав приема, че Заповед № РД-20-
1176/12.02.2024 год. на директора на СУ "***", гр. Враца е мотивирана и съдържа всички
необходими реквизити, посочени в чл. 195, ал. 1 КТ, а именно нарушенията са
конкретизирани с посочване на извършителя, вида на наложеното наказание, законовото
основание, посочване на времето, мястото и конкретизация на фактическите обстоятелства,
поради което възражението на ищцата в тази връзка е неоснователно.
В заключение, съдът приема оспорената заповед за законосъобразно издадена от
работодателя, а предявеният главен иск като недоказан по основание за неоснователен.
Неоснователността на последния обуславя същия изход и по обусловения от изхода му
конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
Предявените искове като неоснователни поради изложеното следва да се отхвърлят.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
РАЗНОСКИ:
С оглед изхода на делото въззивникът-ищец няма право на разноски и такива не му се
дължат за адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК на въззиваемата страна се
дължат разноски, но процесуалният й представител в с.з. заявил, че не претендира разноски
пред въззивната инстанция, поради което не следва да му се присъждат такива.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд
Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 440/2024г. по гр.д.№ 494/2024г. по описа на РС-Враца, с
което предявените от Ю. А. Н. ЕГН ********** от ***, чрез упълномощения й адвокат Ц.
Н. С. от АК гр. Враца с адрес за призоваване и връчване на съобщения: ***, Адвокатско
дружество „П. и К.” обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ, за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № РД-20-1176/12.02.2024 год. и за
възстановяване на предишната й работа са срещу Средно училище „***“, БУЛСТАТ ***, с
адрес ***, представлявано от директора В. К., са отхвърлени, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15