Р Е Ш Е Н И Е №97/13.2.2020г.
гр.Ямбол........13.02........2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................двадесет и седми...януари………..............................
През две хиляди и двадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове: ........................
........................
При секретаря................И.Г......................и в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 3834
за 2019 година............................................................................................
Производството по делото е образувано по искова молба на Н.А.М. *** против „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата 301,92 лв., представляваща общото задължение по договор за мобилни услуги № *** г. и договор за лизинг № *** г., да бъде прогласена нищожността на договора, вследствие на който ищецът е длъжник, както и присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че когато на 14.12.2018 г. ищецът отишъл да плати месечната си сметка в „Теленор“ служителка му предложила подарък таблет, безплатно и за да го получи да се подпише на един екран. Когато на 5.01.2019 г. отишъл отново се оказало, че е подписал нов договор при положение, че бил уверен от служителката, че му дава апарата като подарък безплатно. Ищецът депозирал жалба пред КЗП, откъдето излезли с указание към него да претендира пред търговеца за разваляне на договора сключен в резултат на нелоялна търговска практика по реда на чл.68м от ЗЗП. М. депозирал искане за разваляне на договора от 14.12.2018 г., но без резултат. Счита, че са налице основания и за унищожаемост на договора за мобилни услуги, тъй като е бил подведен да го сключи като по този начин ответника е приложил нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г ал.2 от ЗЗП и да иска унищожаване на договора по съдебен ред. Претендира се унищожаване на договора поради грешка в предмета и начина на сключване на същия, тъй като ищецът е бил лишен от информиран избор при приложена нелоялна забранена търговска практика от ответника.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил, искът се оспорва изцяло като неоснователен и се желае отхвърлянето му. Според ответника ищецът с ясно съзнание и в пълна дееспособност е подписал атакувания договор като е поел задълженията по него. Договорът е в сила между страните и ги обвързва като всяка една страна е длъжна да изпълнява задълженията си по тях.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
Ответникът редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С исковата молба ищецът е представил договор за мобилни услуги от 14.12.2018 г., сключен между Н.А.М. и „Теленор България“ ЕАД с абонаментен план интернет 10,99 лв. и промоционален месечен абонамент 8,99 лв. на месец за 24 месеца /лоялен клиент/ като е посочено, че договорът е нов. Съгласно този договор М. закупува мобилен апарат таблет, модел PRESTIGIO GRACE 3157 7 при цена в общ брой или обща лизингова цена с абонаментния план 86,16 лв. и стандартна цена на устройството /в брой, без абонамент/ 254.90 лв., т.е. отстъпка от стандартната цена е 168.76 лв. Срокът на договора е 24 месеца до 14.12.2020 г. Представен е и договор за лизинг от 14.12.2018 г., с който „Теленор България“ ЕАД е предоставил на лизингополучателя Н.А.М. устройството таблет, а той се задължава да заплати обща лизингова цена в размер 82.57 лв. с включен 20 % ДДС. В договора за лизинг се съдържа погасителен план за изплащане на устройството на 23 равни месечни вноски по 3.59 лв.
Както и в исковата молба е посочено Н.М. е депозирал до КЗП жалба против „Теленор България“ ЕАД относно това, че спрямо него като потребител е приложена нелоялна търговска практика във връзка със сключените договори за мобилни услуги и за лизинг. В жалбата М. излага същите обстоятелства като в исковата молба, а именно, че служителка в магазина му е предложила мобилния апарат таблет безплатно като подарък, а впоследствие се оказало, че е подписал договор за мобилни услуги и договор за лизинг за закупуване на този апарат. На тази жалба КЗП, ГД „Контрол на пазара“ е отговорила на 11.05.2019 г., че ще се извършат проверки, а като краен резултат от същите, М. е уведомен на 27.09.2019 г., че във връзка със зачестили сигнали от възрастни хора за това, че са били подведени по един или друг начин да сключат неизгодни за тях договори за услуги с „Теленор България“ ЕАД от КЗП е издадена заповед № *** г., с която председателят на комисията е забранил на дружеството прилагането на тази нелоялна практика и му е наложена имуществена санкция. С това писмо КЗП е посъветвало М. на основание чл. 68м от ЗЗП да претендира пред търговеца за разваляне на договор, сключен в резултат на нелоялната търговска практика, а ако той откаже може да предяви иск пред компетентния съд, за който на основание чл.68м заповедта има обвързваща сила като правилна и законосъобразна.
Съдът изиска и по делото от КЗП бе изпратена заповед № *** г., с която председателят на комисията е забранил на „Теленор България“ ЕАД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно извършване на действия от страна на търговеца, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засягат или към когото са насочени, в случая особено уязвима категория потребители – възрастни хора в нарушение на чл. 68в, във вр. с чл. 68г ал.1 от ЗЗП. Тази заповед е влязла в сила, видно от представеното от ищеца решение № 4752/20.04.2016 г., постановено по адм.дело № 10515/2015г. на ВАС, с което е оставено в сила решение № 4734/3.07.2015г. на АС София, с което е потвърдена заповед № *** г. на председателя на КЗП.
Съобразно указанията на КЗП, ищецът е депозирал пред „Теленор България“ ЕАД своят претенция за разваляне на договора за мобилни услуги и договора за лизинг, двата от 14.12.2018 г. на основание чл.68м от ЗЗП в резултат на това, че са сключени при нелоялна търговска практика. Тази претенция М. е изпратил до дружеството по куриер и видно от приложената разписка за това същата е получена на 9.10.2019 г.
В съдебно заседание по делото бе разпитана водената от ищеца свидетелка Г.М.М. негова съпруга. Свидетелката М. заяви, че не е била със съпруга си, когато при посещение в „Теленор“ са му предложили таблет. Разбрала за това в същия ден, когато Н. се прибрал и зарадван й казал, че са му дали подарък. Свидетелката го попитала защо му е този подарък, тъй като той не чува, не вижда, но той бил радостен, че е получил такъв подарък и казал, че няма да го върне като му го дават безплатно. В „Теленор“ са му казали да вземе таблета, защото му е подарък. Свидетелката заявява, че съпругът й не може да работи с такава техника, защото трудно чува и вижда дори телефонът, който ползва е от най-обикновените само, за да се чуват с децата. Според свидетелката, когато се дава подарък, той не се плаща, а съпругът й не го е искал, от „Теленор“ са настоявали да го вземе и той съответно го е взел като му казват, че е подарък.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.143 от ЗЗП във връзка с чл.68м ал.1 от ЗЗП за недействителност на договор за мобилни услуги и лизинг и чл.124 от ГПК за недължимост на сумата 301,92 лв.
Съдът намира за основателен предявеният иск за обявяване на недействителност на договорите за мобилни услуги и за лизинг от 14.12.2018 г. поради това, че клаузите им са неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл.143 от ЗЗП понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, а те не са индивидуално уговорени, когато са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. По делото се потвърди изложената в исковата молба фактическа обстановка за това, че ищецът М. при посещение на 14.12.2018 г. в магазин на „Теленор“, за да си плати сметката му е било заявено, че имат за него подарък – таблет, който той ще получи безплатно и за да го получи трябва да се подпише. На следващия месец, когато отново отива да си плати сметката, М. разбира, че е сключил нов договор за мобилни услуги, както и за лизинг за изплащане на подарения му таблет. Въз основа на същата фактическа обстановка – многобройни подобни случаи с потребители на дружеството, е издадена влязлата в сила заповед № *** г. на председателя на КЗП, с която на ответника „Теленор България“ ЕАД е забранено да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по отношение на особено уязвима категория потребители – възрастни хора, какъвто в случая е ищеца. Забранено е да извършва действия, които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на потребителя. Т.е. в настоящия случай се установи, че сключвайки договора за мобилни услуги и договора за лизинг по отношение на М. „Теленор България“ ЕАД е приложил нелоялна заблуждаваща търговска практика. С оглед на това съдът счита, че тези договори са сключени с М. като потребител при условията на нелоялна търговска практика с неравноправни клаузи, тъй като не са индивидуално уговорени предварително и той не само, че не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, а е бил заблуден от служител на ответника за това, че изобщо сключва договор. При положение, че на М. е предложен мобилен апарат таблет като подарък, същият няма как да стигне до извода, че полагайки подписа да го получи е сключил два нови договора, включително и за изплащане на получения подарък.
По тези съображения съдът счита, че процесните договори следва да бъдат обявени за недействителни като съдът не споделя съображенията на ответника за неоснователност на иска, тъй като договорите са сключени с ясно съзнание и воля от страна на ищеца М.
Що се отнася до установителната претенция за това, че ищецът не дължи на ответника сумата 301.92 лв., съдът намира същата за частично основателна. Предвид обявената недействителност на договора за мобилни услуги и за лизинг от 14.12.2018 г., съдът приема за безспорно установено и че ищецът не дължи суми по тези договори, тъй като не се е договарял за заплащането им. Искът е основателен частично, тъй като видно от двата договора цената на мобилното устройство – таблет е в размер 86.16 лв. и липсват доказателства за това от какво се състои над тази сума претенцията на ищеца до размера 301.92 лв.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер 257,07 лв.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителни договор за мобилни услуги от 14.12.2018 г. договор за лизинг от 14.12.2018 г., сключени между Н.А.М., ЕГН ********** *** в качеството му на потребител и „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *** гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6 на основание чл.143 от ЗЗП във вр. с чл.68м от ЗЗП.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Теленор България“ ЕАД гр.София, че Н.А.М. с посочени данни не дължи на дружеството сумата 86.16 лв. въз основа на договор за мобилни услуги от 14.12.2018 г. договор за лизинг от 14.12.2018 г. като искът в разликата над 86.16 лв. до размера на 301.92 лв., като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Теленор България“ ЕАД да заплати на Н.А.М. с посочени данни направените по делото разноски в размер на 257,07 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: