РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Плевен , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Й. Димитрова Ковачева Въззивно
гражданско дело № 20214400500402 по описа за 2021 година
С решение №260016 от 23.02.2021 г. по гр.д. №405/2020 г. Никополски
Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл. 243 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
ОБЩИНА НИКОПОЛ, представлявана от Кмета И. С., ДА ЗАПЛАТИ на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, чрез ОПУ –
Плевен, сумата от 10 954 лв., представляваща обезщетение за причинени на
ищеца вреди вследствие на продажбата на метална конструкция на железен
мост – собственост на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ОПУ –
Плевен, получен от ответника за временно ползване по договор за заем за
послужване № *** от 10.10.1994 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 08.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ ОБЩИНА НИКОПОЛ ДА ЗАПЛАТИ в полза на
НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД ДТ в размер на 438.16 лв.
Недоволен от решението е останал ответникът ОБЩИНА НИКОПОЛ и
е подал въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено и вместо
1
него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск
като неоснователен и недоказан. Въззивникът претендира направените
разноски в двете инстанции.
ОБЩИНА НИКОПОЛ счита, че не е установена безспорно идентичност
между описаната в договора от 10.10.1994 г. мостова конструкция и
посочената в исковата молба.
Според въззивника, давността за погасяване на претенцията за
процесното обезщетение тече от момента на установяване на съответното
неизпълнение, т.е. от 30.07.2015 г. От тази дата са изтекли много повече от 3
години преди да се предяви иска, което го прави погасен по давност.
В жалбата ОБЩИНА НИКОПОЛ се позовава и на придобивна давност,
твърдейки, че съоръжението е „стопанисвано и управлявано“ повече от 10
години, в резултат на което е станало нейна собственост.
Препис от въззивната жалба е връчен на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ /за краткост по-нататък АПИ/, чрез ОПУ – Плевен на
17.05.2021 г. и на 21.05.2021 г. е депозиран отговор, в който се моли да бъде
потвърдено обжалваното решение и се претендират направените разноски за
юриск. възнаграждение.
Според АПИ, ОБЩИНА НИКОПОЛ не е доказала, че действието на
договора от 10.10.1994 г. е преустановено и че е върнала процесното мостово
съоръжение, поради което твърдението за липса на идентичност е
несъстоятелно.
АПИ твърди, че ОБЩИНА НИКОПОЛ е нарушила чл.6 от договора от
10.10.1994 г., като действията са довели до нарушаване на конструктивната
цялост на съоръжениет.
Въззиваемият намира, че погасителната давност започва да тече от
момента, в който вземането стане изискуемо, а не от момента на установяване
на договорното неизпълнение.
С определение №729 от 31.05.2021 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з.
На 21.06.2021 г. по делото е постъпила молба от ОБЩИНА НИКОПОЛ,
в която се поддържа въззивната жалба и се иска присъждане на разноските за
двете инстанции. Направено е и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
В о.с.з. на 24.06.2021 г. не са се явили представители и на двете страни.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
2
Видно от договор №*** от 10.10.1994 г., ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ –
ПЛЕВЕН е предоставило на ОБЩИНА НИКОПОЛ за временно и
безвъзмездно ползване собствената си метална конструкция с дължина 39 м.,
явяваща се дясната част на моста на р. Искър по посока течението на реката,
находящ се на път *** гр. К. – гр. Д. Д., при км ***. Според чл.4 от
договора, ОБЩИНА НИКОПОЛ е следвало демонтира и превози за своя
сметка конструкцията, като не е упоменато къде ще бъде ползвана тя.
Общината е поела задължението да не нарушава схемата и конструктивната
цялост на съоръжението /чл.6/, да го поддържа и санира периодично / чл.7/,
както и да го върне при поискването му от собственика /чл.5/. При
неизпълнение на така поетите задължения, Общината дължи на собственика
обезщетение в размер на нанесената вреда, но не по-малко от 10 000 лв.
/чл.8/.
Видно от констативен протокол от 30.07.2015 г., комисия назначена
от директора на ОПУ-Плевен, заедно с кмета на с. ***, са посетили мястото,
където е била разтоварена конструкцията по горепосочения договор от
10.101.1994 г., а именно – в близост до моста над р. Осъм, на РП *** *** – ***
– *** – *** км ***+***и са установили, че конструкцията липсва.
Видно от приложените към ИМ постановления, във връзка с
констатациите по протокола от 30.07.2015 г. е подаден сигнал до Никополска
Районна прокуратура и е образувана преписка №00663/2015 г. При
извършената проверка е установено и е видно от счетоводна справка, че
мостовото съоръжение през м. септември 2012 г. е осчетоводено в ОБЩИНА
НИКОПОЛ по сметка дебит *** и сметка кредит *** със стойност 1 000 лв.
Като основание в счетоводната справка е записано – „с/но договор №***/1994
г.“. Прокурорската проверка е установила още и е видно от приложеното
препис-извлечение от протокол №18/30.10.2012 г., че с решение
№203/30.10.2012 г. ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – НИКОПОЛ е дал съгласието си
мостовото съоръжение, представляващо метална конструкция, находяща се на
р. Осъм в с *** – като общинско имущество да бъде продадено чрез публичен
търг с явно наддаване при начална цена 42 000 лв.
Видно от договор №209 от 25.06.2013 г. , по реда на ЗОС чрез публичен
търг на „ДРАГЕВИТ“ЕООД-с. *** като общинско имущество мостово е
продадено за сумата от 33 600 лв. съоръжение с дължина 40.5 м.,
представляващо метална конструкция, находяща се на левия бряг на р. Осъм
в с ***.
При така установената фактическа обстановка АПИ се позовава на
пълно неизпълнение на задълженията по договора от 10.10.1994 г. от страна
на ОБЩИНА НИКОПОЛ, от което неизпълнение са претърпени
имуществени вреди – загуба и претендира обезщетение в размер на 10 954 лв.,
равняващо се на стойността на мостовото съоръжение.
3
ОБЩИНА НИКОПОЛ не оспорва, че е получила процесната
конструкция от АПИ в изпълнение на договора от 10.10.1994 г., но не
уточнява докъде я е превозила и къде я е ползвала по предназначение. Прави
възражение за липса на идентичност между описаната в договора
конструкция и тази, находяща се на р. Осъм в с. ***. Ако съдът приеме, че
такава идентичност е налице, заявява, че следващото се съгласно чл.8 от
договора обезщетение е в размер на 10 000 лв. и че вземането за него е
погасено по давност с изтичането на 3-годишен срок, начиная от 30.07.2015 г.
Едва в пледоарията си по съществото на спора процесуалният представител
на ОБЩИНА НИКОПОЛ – адв. П. е заявил, че процесното съоръжение е
станало общинска собственост по реда на ЗОС – без в т.вр. да прави
конкретни фактически твърдения и да излага конкретни правни аргументи.
В обжалваното решение правилно Никополски Районен съд е приел, че
процесният договор от 10.10.1994 г. има характер на договор за заем за
послужване по чл.243 от ЗЗД, че ответникът не е оспорил изправността на
ищеца като страна по договора и че се претендира на основание чл.79, ал.1,
предл.2 от ЗЗД обезщетение за неизпълнение на договора.
АПИ не е твърдяла, че е поискала връщане на конструкцията и че
такова връщане не е осъществено от ОБЩИНА НИКОПОЛ, т.е. АПИ не се е
позовала на неизпълнение на задължението по чл.5 във вр. с чл.3 от договора.
Подобно искане е безпредметно с оглед установената с протокола от
30.07.2015 г. липса на конструкцията на брега на р. Осъм в с. ***. Следва да
се отбележи, че в протокола е отбелязано участието в огледа на Кмета на с.
*** и че в тази част протокола не е оспорен като неверен документ. ОБЩИНА
НИКОПОЛ не е твърдяла, а още по-малко доказала, че посочената в договора
конструкция е ползвана от нея на място, различно от брега на р. Осъм в с.
***. Освен това в счетоводната справка от 2012 г., в решението на
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ НИКОПОЛ от 30.10.2012 г. и в договора от 25.06.2013
г. /все изходящи от въззивника документи/ се съдържа косвено признание за
идентичността между описаната в договора от 10.10.1994 г. конструкция,
осчетоводената през 2012 г. конструкция и продадената през 2013 г.
конструкция. Така изброените документи установяват хронологията на
твърдяното от АПИ неизпълнение на задължението на ОБЩИНА НИКОПОЛ
по чл.6 от договора. До този именно извод е достигнал и Никополски Районен
съд.
Правилен е извода в обжалваното решение, че претенцията на АПИ е за
обезщетение за неизпълнен договор по смисъла на чл.111, б.“б“ от ЗЗД и че
съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, 3-годишната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Въззивната инстанция намира, че
обезщетението е станало изискуемо не от момента на установяване на
неизпълнението на договора – с протокола от 30.07.2015 г., а от момента на
поискването му – с исковата молба. Ето защо вземането за обезщетението не е
4
погасено и се дължи в минималния размер, посочен в чл.8 от договора –
10 000 лв. Както е постигната, уговорката в посочената договорна разпоредба
освобождава АПИ от необходимостта да доказва размер на вредата до 10 000
лв. Обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено
само в частта му по съществото на спора, с която е присъдена разликата от
10 000 лв. до 10 954 лв., доколкото АПИ не е ангажирала доказателства
нанесената вреда, респ. стойността на конструкцията да надвишава 10 000 лв.
Правилно в обжалваното решение не е обсъждано възражението на
ОБЩИНА НИКОПОЛ, че процесното мостово съоръжение е станало
общинска собственост, тъй като то не е релевирано своевременно и с
необходимата фактологическа и правна точност. По същите съображения това
възражение няма да бъде обсъдено и от въззивната инстанция.
При този изход на спора по същество, обжалваното решение следва да
бъде отменено и в частта му относно разноските, с която ОБЩИНА
НИКОПОЛ е осъдена да заплати в полза на Никополски Районен съд
разликата от 400 лв. до 438.16 лв. като ДТ според уважената част на иска.
АПИ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ОБЩИНА
НИКОПОЛ сумата от 91.71 лв., явяваща се направени в първата инстанция
разноски за адв. възнаграждение според отхвърлената част на иска.
ОБЩИНА НИКОПОЛ следва да бъде осъдена да заплати в полза на
АПИ сумата от 254.71 лв., явяваща се направени във въззивното
производство разноски по компенсация. При съответните изчисления
Плевенски Окръжен съд е определил на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от ЗПП и чл.25 от НЗПП юриск. възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№260016 от 23.02.2021 г. по гр.д. №405/2020 г. по описа на Никополски
Районен съд в частта му, с която на основание чл. 243 от ЗЗД във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД ОБЩИНА НИКОПОЛ Е ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, чрез ОПУ – Плевен, разликата от 10 000
лв. до 10 954 лв. като обезщетение за причинени на ищеца вреди вследствие
на продажбата на метална конструкция на железен мост – негова
собственост, получен от ответника за временно ползване по договор за заем
за послужване № 13 от 10.10.1994 г., ведно със законната лихва върху тази
разлика, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
08.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и вместо него
ПОСТАНОВИ следното:
5
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения
от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, чрез ОПУ – Плевен срещу
ОБЩИНА НИКОПОЛ иск по чл.79, ал.1, предл.2 във вр. с чл.243 от ЗЗД иск
за сумата от 954 лв., претендирана като обезщетение за вреди от
неизпълнение на чл.6 от договор №13 от 10.10.1994 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от завеждане на делото – 08.10.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№260016 от 23.02.2021 г. по гр.д. №405/2020 г. по описа на Никополски
Районен съд в частта му, с която ОБЩИНА НИКОПОЛ Е ОСЪДЕНА ДА
ЗАПЛАТИ в полза на НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД разликата от 400
лв. до 438.16 лв. като ДТ, дължима според уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати в полза на ОБЩИНА НИКОПОЛ сумата
от 91.71 лв., явяваща се направени в първата инстанция разноски за адв.
възнаграждение според отхвърлената част на иска.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №260016 от 23.02.2021 г. по гр.д. №405/2020 г. по описа на
Никополски Районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК ОБЩИНА НИКОПОЛ да
заплати в полза на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ сумата от
254.71 лв., явяваща се направени във въззивното производство разноски по
компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6