№ 1148
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500575 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Н. П., ЕГН: ********** и Т. Б. П., ЕГН:
**********, двамата от гр. П, ул."Ц" № **, избен етаж чрез адвокат П.А. от БАК против
определение от 18.02.2022г., постановено от Районен съд – Поморие по гр. д. № 330/2019г.,
с което е оставено без уважение искането им за присъждане на съдебни разноски.
Частните жалбоподатели твърдят, че производството с правно основание по чл.64 от
ЗС представлява спорна съдебна администрация, поради което правилото на чл.78 от ГПК
не се прилага. В това производство, според жалбоподателите, всяка от страните трябва да
понесе извършените от нея разноски. П.П. и Т.П. искат от въззивната инстанция да отмени
определението на първоинстанционния съд и да върне делото със задължителни указания за
присъждане на разноски.
Ответната страна – М. АНГ. Д. представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на частната жалба и иска от въззивната инстанция да
потвърди първоинстанционното определение.
Като взе предвид твърденията на страните и фактите по делото, Бургаският окръжен
съд намира следното:
ФАКТИ:
С решение № 162/06.07.2020г., Районен съд – Поморие определя право на ползване
на М. АНГ. Д., ЕГН: ********** в поземлен имот с идентификатор № 57491.506.251,
представляващ УПИ VII-2312 в кв.125 по плана на гр. Поморие с площ от 417 кв. м.,
собственост на П. Н. П., ЕГН: ********** и Т. Б. П., ЕГН: ********** върху прилежаща
площ, графично отразена върху скица, представляваща неразделна част от решението, която
да се ползва за достъп до входа и външните стени на самостоятелен обект с идентификатор
57491.506.251.1.1, представляващ апартамент с площ от 105 кв. м., разположен на първи
жилищен етаж в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор 57491.506.251 при
необходимост от поддръжка и ремонт на същия и доколкото това е необходимо за
използване на обекта по предназначение. С това решение, районният съд осъжда ответните
страни П. Н. П. и Т. Б. П. да заплатят на ищцата М. АНГ. Д. съдебни разноски в размер на
1 235,71 лева.
На 10.07.2020г. Т.П. и П.П. подават молба за изменение на решението в частта за
1
разноските. Молителите твърдят, че производството по чл.64 от ЗС представлява спорна
съдебна администрация, в която не се признава или отрича съществуването на материални
права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване. Поради това,
нормата на чл.78 от ГПК не се прилага в това производство. Според молителите, съдебното
решение ползва и двете страни, поради което разноските трябва да се понесат така, както са
направени.
В отговор на молбата, ответната страна оспорва искането. Ответникът твърди, че
производството по чл.64 от ЗС не представлява такова по спорна съдебна администрация за
разлика от производството по разпределение на реалното ползване, регламентирано в чл.32,
ал.2 от ЗС. Поради това, ответницата настоява за отхвърляне на молбата.
С определение от 19.07.2021г., районният съд оставя молбата без разглеждане, тъй
като ответниците - молители не са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Определението е обжалвано и отменено от Окръжен съд – Бургас, който връща делото на
районния съд за произнасяне по същество (определение № 2036/21.12.2021г., постановено
по възз. гр. д. № 560/2021г.).
С определение от 18.02.2022г. Районен съд – Поморие допълва решение №
162/06.07.2020г. в частта за разноските и отхвърля искането на П.и за изменение на
съдебното решение в тази част.
За да постанови този резултат, съдът приема, че проведеното производство е исково и по
правилото на чл.78, ал. 3 от ГПК, разноски в полза на ответника не се дължат. Отделно от
това, съдът допълва, че ответните страни не са представили доказателства за извършените от
тях разноски.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната
жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.64 от ЗС собственикът на постройката може да се
ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката
съобразно с нейното предназначение. Целта на тази норма е да се осигури максимална
защита на суперфициарния собственик за използване на земята, когато съществува разделна
собственост между земята и постройките върху нея. Използването на имота от
суперфициарния собственик не е безпределно, а се ограничава само в рамките на
необходимото пространство за използване на сградата. Редът, по който се определят
прилежащите площи към съществуващите сгради, е разписан в чл.22, ал.7 от ЗУТ и Наредба
№ 7/2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони. Правото да се осигури достъп до входа и фасадата на сградата и да се
определят прилежащите площи от терена за използване на сградата по предназначение,
суперфициарният собственик може да упражни чрез иск по чл.64 от ЗС.
Производството с правно основание чл.64 от ЗС е сходно с производството по чл.32,
ал.2 от ЗС. То се осъществява като спорна съдебна администрация по граждански дела,
която има за цел да установи и да уреди едно фактическо положение.
Производствата за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не
са регламентирани в ГПК. Поради това, доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата специфика на съответното производство не
налага друго, по отношение на тях се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес. В този смисъл са указанията, дадени в т.2 от ТР № 13/10.04.2013г. по тълк. дело №
13/2012г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай съдът е уважил иска на ищците, поради
което правилно е възложил разноските в тежест на ответната страна. В този смисъл е
2
практиката на ВКС, обективирана в решение № 60132/20.01.2022г., постановено по гр. д. №
1125/2021г., решение № 48/25.04.2014г., постановено по гр. д. № 2410/2013г. и решение №
538/09.07.2010г., постановено по гр. д. № 519/2009г.
Като е оставил без уважение искането на ответниците за понасяне на разноските от
двете страни, районният съд е постановил правилно определение, по отношение на което не
са налице основанията за отмяна, въведени в частната жалба.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.02.2022г., постановено от Районен съд –
Поморие по гр. д. № 330/2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3