Решение по дело №674/2020 на Окръжен съд - Хасково

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260036                                       17.III.2021 год.                      гр.Хасково

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен  съд, Наказателна колегия,

в публично заседание  на шестнадесети февруари

през две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                                       

                                                                                           Председател :  СТРАТИМИР Д.

                                                 

                                                                                                   Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА

                                                                                                                      КРАСИМИР Д.

 

при секретаря: Мая Славилова

прокурора: Павел Жеков

като разгледа докладваното от съдията Стр.Д.

Внохд дело  № 674 по описа за 2020 год.,

за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 260013 от 27.Х.2020 год. по нохд № 720/2020 год. РС– Хасково  е признал подсъдимия Я.П.Д. *** за виновен в това, че на 2.ХII.2018 год. в гр. Х. причинил на С. И. М. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в травматично разкъсване на сухожилието на дългата глава на двуглавия сгъвачен мускул на дясната ръка с подкожен хематом в мястото на разкъсването, причинило трайно затруднение в движението на дясната ръка, поради което и на основание чл.129 ал. 1 вр. ал.2 и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК му наложил наказание „пробация” при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 1/една/ година с периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок също от 1 /една/ година.В съответствие с така постановеното е поставил в тежест на подсъдимия и направените по делото разноски, произнесъл се е също и по веществените доказателства.

Недоволен от така постановената присъда останал защитникът на подсъдимия, който в законния срок я обжалва с искане да бъде отменена, вместо което да се постанови нова – оправдателна. Поддържа, че първоинстанционният съд е ценил само доказателствата, подкрепящи обвинителната теза, но не и противостоящите ѝ такива, не  анализирал същите в тяхната съвкупност, поради което изводите му са необосновани.

В законния срок против жалбата не е постъпило възражение.

В с.з. пред въззивната инстанция въззивният жалбоподател и подсъдим Я.П.Д. и неговият защитник поддържат жалбата и изложените по нея оплаквания. Защитникът изтъква, че анализът на събраните доказателства от първоинстанционния съд е твърде теоретичен и страда от липса на конкретност. Акцентира се върху изразеното от вещото лице – съдебен лекар становище, че полученото от пострадалия нараняване категорично не би могло да се причини по описания от него самия начин и механизъм. В мотивите към присъдата това било компенсирано с изтъкване на противоречия в експертното заключение. Правилният извод бил, че не е налице причинна връзка между деянието на подсъдимия и нанесеното телесно увреждане на пострадалия. Поради това намира изводите на първоинстанционния съд за доказани авторство на деянието и вина необосновани и резултат на погрешна оценка на събраните доказателства.

Прокурор от ОП – Хасково намира жалбата неоснователна, а първоинстанционната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, поради което следвало да бъде потвърдена. Механизмът на причиняване на телесната повреда бил правилно изяснен и приет, били изложени от районния съд подробни, обстойни и аналитични мотиви. Наложеното наказание било справедливо.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените във въззивната жалба оплаквания и изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло на осн. чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от легитимирана да обжалва страна с правен интерес, поради което е допустима. Преценена по същество обаче е неоснователна.

По фактическата обстановка:

Подсъдимият Я.П.Д. е на ** год., роден и живущ ***, ******* гражданин, *******, ****** за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, ***** със ****** образование, ********. С противоречиви, по-скоро отрицателни лични характеристични данни.

Пострадалият С. И. М. е на ** год. също от гр.Х., *******, ******, работи като ******  ***** в ****.

Подсъдимият и пострадалият не се познавали.

На 2.12.2018 год. около 19 часа подс.Д. и неговият приятел свид.Р. Т. били заедно пред магазин „В.“ в близост до блок ** в ж.к. “О.“ в гр.Х., където на маси на открито се сервирал алкохол. Двамата изпили по няколко бири. Около 21 часа решили да се прибират. Магазинът, респ. масите пред него били разположени в локалното платно на бул.“В. Л.“, обслужващо транспортния достъп до жилищните блокове на жк“О.“ източно от самия булевард. Двамата живеели в различни посоки, подсъдимият - в намиращия се в съседство блок №***, а свид.Т. – в блок №**, който е от другата страна на булеварда, непосредствено до бензиностанция „Ш.“. Подс.Д. решил да изпрати свид.Т., за да си купи цигари от бензиностанцията и тръгнал с него към кръстовището с кръгово движение на бул.“В. Л.“, където пресичането е възможно.

По същото време пострадалият, свид.М., се прибирал от блок №** в жк“О.“, където посетил свой познат, към дома си на бул.“В. Л.“ №** и преминал покрай седящите на масите хора в близост до същия блок. Не им обърнал внимание и продължил пътя си, който също преминава покрай кръговото движение на булеварда. Така посоките им на движение съвпаднали. Свид.М. бил разпознат от подсъдимия като познат на неговия брат от детинство, когото преди много години набил. Когато свид.М. наближил кръговото кръстовище, чул зад гърба си викове „стой“. Обърнал се и видял пред себе си подсъдимия и свид.Т., видимо пияни. Подсъдимият запитал пострадалия дали познава брат му В. и му потърсил сметка защо преди много години го набил. Пострадалият се сетил кой е В. и отвърнал, че двамата са приятели. Подсъдимият обаче го блъснал с ръка. Държал се агресивно, ръкомахал. През това време свид.Т. се опитвал да го възпре, и дори казал на свид.М. да отговори, че не познава никакъв В. За да няма неприятности, пострадалият започнал да увърта, че не познава В. След размяна на реплики, подс.Д. наредил на пострадалия да бяга, да изчезва оттам, защото ще го смачка. Свид.М. решил да бъде разумен и си тръгнал. Преминавайки на отсрещния тротоар обаче /отсрещен за локалното платно, но не  и за булеварда/, той решил да се обади на тел.112, че е в опасност поради агресивно отношение на двама мъже към него, и извадил мобилния си апарат от джоба.

Подсъдимият и свид.Т. обаче възприели, че пострадалият извадил телефона си и решили да му потърсят сметка на кого се обажда. Последвали го и препречили пътя му. Сега подсъдимият поискал обяснение от него с кого говори и защо, хванал ръката му, в която бил телефонът и се опитал да го отнеме. Свид.М. опитал да се отскубне и обяснил, че вика такси. Подс.Д. отново повторил „Казах ли ти да бягаш, изчезвай“, при което свид.М. побягнал надолу по булеварда към дома си. Подсъдимият и свид.Т. обаче го последвали. Свид.М. слязъл на самото пътно платно на булеварда и затичал срещу движещите се автомобили, с надежда да привлече вниманието им и да получи помощ. По едно време загубил преследвачите си от поглед, спрял до жилищния блок на бул.“В. Л.“ №** и се обадил на тел.112. Провел разговор обяснил къде се намира. Разговорът бил проведен от телефон с абонатен номер ********** в 21:17 часа на 2.12.2018 год.

Веднага след това пострадалият видял, че двамата мъже отново идват срещу него. Попитал ги няма ли да го оставят намира, при което подсъдимият ускорил ход и се затичал към него. Свид.М.  побягнал към своя жилищен блок на бул.“В. Л.“ №**, но си дал сметка, че подсъдимият ще го застигне, преди да се скрие в дома си. Навел се да вземе камък от земята, с който да сплаши нападателя, но не намерил такъв и хванал листо. Като се уверил, че пострадалият държи в ръката си не камък, а листо, подсъдимият се нахвърлил върху него. Извил дясната му ръка назад, след което го съборил на земята по очи и паднал върху него. При това ръката на пострадалия останала затисната зад гърба му от тялото на подсъдимия. В това взаимно разположение подс.Д. започнал да нанася на свид.М. удари с юмруци в областта на главата. Свид.М. изпитал болка  в областта на извитото си дясно рамо. Свид.Т.  се намесил, разтървял двамата, като хванал приятеля си – подсъдимия, и го изправил. Така и свид.М. получил възможност да се изправи. Продължила словесна разправия, но в този момент пристигнали полицаи, изпратени на място по сигнала на тел.112. Първоначално това били свидетелите А. А. и П. Г. Те заварили всички изправени, но подс.Д. и свид.Т. във видимо нетрезво състояние, като свид.Т. едва пазел равновесие. Извикали подкрепление, за да могат да разделят спорещите на две групи. Бил изпратен втори полицейски екип в състав – свидетелите П. К. и Х. Х. С двата полицейски автомобила тримата били откарани в управлението.

Докато всички писали обяснения, пострадалият продължил да изпитва болки в рамото си и след като бил освободен, отишъл в ЦСМП при УМБАЛ АД – Хасково. Бил прегледан, била му направена рентгенова снимка, на която не било разчетено счупване  /травматични промени на костите на дясна раменна кост/. Било му назначено лечение. Още на следващата сутрин дясната ръка на свид.М. посиняла от рамото надолу. През следващите дни болката не отшумявала въпреки приема на лекарства и на 12.12.2018 год. той посетил ортопед. Била му поставена диагноза - травма на мускулите и сухожилията на дългата глава на двуглавия мускул. Било му предложено оперативно лечение, но той предпочел имобилизация с шина. След това посетил и съдебен лекар, който констатирал в издаденото съдебно-медицинско удостоверение оток, хематом по предна повърхност на дясната мишница с наличие на бразда в областта на дългата глава на двуглавия сгъвач на дясната мишница, силно ограничени и болезнени пасивни и активни движения в дясната раменна и лакътна стави, парастези на първи и втори пръсти на дясната длан в зоната, инервирана от междинния нерв.

Със заключение на назначена на ДП съдено-медицинска експертиза е установено, че на пострадалия е било причинено травматично разкъсване на сухожилието на дългата глава на двуглавия сгъвачен мускул на дясната ръка с подкожен хематом в мястото на разкъсването – трайно затруднение на движението на дясната ръка по смисъла на чл.129 от НК. Посочено е, че описаните увреждания са причинени от действие на твърд, тъп предмет и могат да се получат в условията на побой, по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните сведения. Като най-достоверен механизъм на причиняване на конкретното разкъсване е посочен опит ръката да бъде извита настрани и назад, при оказана съпротива от страна на пострадалия.

Гореописаната фактическа обстановка като цяло е била приета за установена и от районния съд.

Тъкмо против наличието на основания за нейното възприемането в този ѝ вид, са насочени оплакванията по въззивната жалба.

Първото от тях е свързано с необективна оценка на събраните доказателства, при което първата инстанция ценила само подкрепящите обвинителната теза такива, но не и противостоящите ѝ, като доказателственият материал не бил анализиран в съвкупност. То се преценява от настоящата инстанция като неоснователно.

Вярно е, че за да се възприеме тази фактическа обстановка, преди всичко са кредитирани свидетелските показания на пострадалия – свид.С. М. Това е обективно предопределено, защото, макар между подсъдимия и пострадалия да са се състояли три, ясно разграничими във времето конфликтни ситуации – инциденти, на всеки от тях са присъствали само те двамата и свид.Т., който е приятел на подсъдимия. Пристигналите на финала на събитията полицаи не са заварили и не са възприели непосредствено и лично събитията, при които на пострадалия е било причинено инкриминираното увреждане, а само една словесна разправия.

Подложени на критична оценка и всестранна проверка чрез съпоставянето им с останалите събрани доказателства обаче, показанията на свид.М. издържат и намират потвърждение. Напротив, обясненията на подс.Д. и свид.Т. убедително се опровергават от цялостния доказателствен материал и това следва именно въз основа на преценката на всички доказателства в тяхната взаимна връзка и в съвкупност. Основания за такъв извод въззивната инстанция намира в следното:

Пострадалият от една страна, и подсъдимият и свид.Т. от друга, не се познават лично. Нямат предхождащи случая лични отношения, стари вражди, спорове, респ. мотив за саморазправа. Ако се кредитират обаче показанията на свид.М., подсъдимият го познавал по физиономия като приятел на неговия брат от детинство, когото преди много години набил. Това, макар и несериозен, е единственият установен по делото мотив за възникване на конфликтна ситуация и предприемане на физическа саморазправа.

С категоричност е установено по делото въз основа на единодушните показания на свидетелите – полицейски служители, че и подсъдимият, и свид.Т. са били силно повлияни от употреба на алкохол. Красноречиви са показанията, че свид.Т. едва се крепял на краката си и дори пред очите им паднал в мига, в който подсъдимият престанал да го подкрепя. Напротив, за свид.М. няма никакви данни да е бил повлиян от употреба на алкохол.

При това положение напълно недостоверни са обясненията на подсъдимия и показанията на свид.Т., че начало на конфликта е поставил пострадалият, който пръв почнал се заяжда с тях, започнал най-напред словесна, с псувни и обиди, но след това и физическа разправа, като хванал подсъдимия за якето и го блъснал. Пострадалият обаче нито е имал причина, мотив за такива действия, нито е бил пиян.

Следва да се оцени поради това критично и позицията на подсъдимия и неговия приятел, че пострадалият се е движил срещу тях и заяждането започнало, докато се разминавали в района на кръговото кръстовище на бул.“В. Л.“ с ул.“К.“. Тъкмо обратното, като се съобрази разположението на жилищни блокове **, ***, **, ** в ж.к.“О.“, както и на тези на бул.“В. Л.“№№** и **, кръговото кръстовище и бензиностанция „Ш.“ напълно достоверни се явяват показанията на свид.М., че се е прибирал от блок №** в жк“О.“ към дома си на бул.“В. Л.“ №** и е бил застигнат в гръб от подс.Д. и свид.Т., първият от които имал за цел да му търси сметка за някакво събитие от далечното минало.

Подсъдимият и свид.Т., а така също и свидетелите И. К. и П. П. сочат съвсем различни места на настъпване на събитията. В техните показания се съобщава за един-единствен инцидент, състоял се на тротоара, непосредствено до кръговото кръстовище на бул.“В. Л.“ с ул.“К.“. Възможно е свидетелите К. и П. да са възприели първоначалния инцидент, който действително се е състоял на това място, но това не е местопрестъплението и това не са събитията, за които се води делото, тъй като по това време и на това място не е причинено инкриминираното телесно увреждане на свид.М. Всички свидетели – полицаи са категорични, че са заварили тримата участници в конфликта пред жилищните блокове на бул.“В. Л.“ на №** и №**. Това е напълно достоверно, тъй като пострадалият живее на бул.“В. Л.“ №** и е съвсем логично да се е опитал да се добере до дома си, където да се скрие. Подсъдимият и свид.Т. обаче описват само един инцидент и от техните думи не може да се намери обяснение как и защо са се озовали в близост до дома на пострадалия, където са ги заварили полицаите, и който е отдалечен от въпросното кръгово кръстовище поне на 200 – 300 м. Впрочем показанията на свидетелите К. и Пенков следва да се игнорират напълно, тъй като са нямали видимост чак до пространството пред блока на бул.“В. Л.“ №**. 

На тел.112 се е обадил именно свид.М., той се е оплакал от агресивно поведение на непознати лица спрямо него. Посочил е местонахождение на събитията, където са изпратени полицейски служители и те са заварили тримата участници тъкмо там. 

Най-после, след окончателното приключване на разправията, словесна и физическа, с причинено телесно увреждане е само свид.М. То е било нанесено именно по време на същата. Веднага след като е освободен от полицейското управление, където тримата са били отведени за обяснения, той се е отправил към Спешното отделение на болницата, за да търси медицинска помощ. Приобщена е медицинската документация от престоя му в отделението, установява се, че същият е бил от 22:05 до 22:55 часа на 2.12.2018 год., а първоначално поставената диагноза е била „Контузия на дясна раменна става“. Съобщил е, че е пострадал при побой.

На фона на всичко гореизложено, защитата на подсъдимия спекулира с едно непремерено изявление на вещото лице - съдебен лекар при разпита му на съдебното следствие пред първата инстанция. Преди всичко, съобразно разпоредбата на чл.152 ал.1 от НПК вещото лице изготвя заключение по поставените му въпроси писмено, при което излага в изготвения от него документ – основанието за изготвяне на експертизата, поставената задача, евентуално използваните материали, проведените изследвания, ползваните научни и технически средства, получените резултати и в крайна сметка своите изводи. В изготвеното и депозирано на ДП заключение, надлежно възложено му от разследващия орган, вещото лице е посочило дословно:“Сухожилието на дългата глава на двуглавия мускул на мишницата се къса при внезапно свръхмерно усилие на сгъване на ръката в лакътната става, или съпротива към разгъване от свито положение. В този смисъл най-достоверният механизъм за конкретното разкъсване е опит ръката да бъде извита настрани и назад, при оказана съпротива от пострадалия. Причинено е трайно затруднение в движението на дясната ръка по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи на разкъсването на сухожилието на двуглавия мускул на ръката.“

Така изготвеното заключение и изразено експертно становище напълно кореспондира с гореизложения прочит на събраните доказателства, който според настоящата инстанция е единствено възможен, ако трябва за отговаря на доказателствените стандарти за обоснованост на изводите. Освен това то е и надлежният, установен от НПК способ за доказване, върху който съдът следва да основава изводите си.

Затова, правилно според настоящата инстанция районният съд е отбелязал, че не следва да кредитира част от дадените при разпита на вещото лице устни разяснения, тъй като същите интерпретират само част, и то от само едно доказателствено средство – показанията на пострадалия, докато задължение и прерогатив единствено на съда е да анализира всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

Ето защо настоящата инстанция отхвърля като неоснователни оплакванията по въззивната жалба за превратно и необективно интерпретиране на събраните по делото доказателства и за необоснованост на изводите на първостепенния съд. Фактическата обстановка по делото е била изяснена обективно, всестранно и пълноценно.

Няма оплаквания във връзка с правната квалификация на деянието и вида и размера на наложеното наказание. Въззивният съд също счита, че дейността на първата инстанция по тези въпроси не полежи на ревизиране, или коригиране. Правната квалификация на деянието не буди никакви съмнения и не поставя особени правни въпроси, тя е дадената по обвинителния акт и тази, по която подсъдимият е бил признат за виновен. Наказанието е отмерено точно и адекватно – по вид и размер с оглед постигане на целите, прокламирани в чл.36 от НК.

При служебната проверка на присъдата по реда на чл.314 от НПК, служебно и изцяло, въззивната инстанция не установи други основания за нейното изменение или отмяна.   

Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл.338 от НПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260013 от 27.Х.2020 год., постановена по нохд № 720/2020 г. по описа на РС – Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ :