ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 1379 23.07.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: двадесет и трети юли две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 946 по описа за 2019 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.577, вр. чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частната жалба от С.С.Б. ***, подадена чрез адв.Иванка Стайковска, против определение № 1/04.06.2019 г. на и.ф. съдия по вписванията при РС – Царево, с което е отказано заличаване на вписаната възбрана в Службата по вписванията – гр.Царево под № 112, том 1, вх.рег.№ 1373/18.08.2011 г., вписана въз основа на обезпечителна заповед от 10.08.2011 г. по гр.д.№ 197/2011 г. по описа на БАС, за обезпечение на бъдещ иск на Г. А. М. Б., гражданин на Република И.против “Глобъл Дивелъпмънтс“ ЕООД гр.Бургас.
Жалбоподателят оспорва постановения отказ като незаконосъобразно с доводи, че е представил всички необходими документи за заличаване на вписаната възбрана. В тази връзка посочва, че е представил отказ от учредените права на строеж, който е вписан в СВп-Царево на 14.04.2014 г. и върху които е била наложена възбрана по обезпечението на бъдещия иск, като счита, че именно този отказ представлява удостоверение по на чл.31, ал.2 ПВп, поради което съдията по вписванията не е имал основание да откаже заличаване на вписаната възбрана. В жалбата е изложена хронология на събитията, довели до извършването на отказ от правото на строеж от страна на дружеството-суперфициар, като се счита, че в момента има възбрана върху несъществуващ и невъзможен предмет. Посочва се също, че по обезпечителното дело е образувано изп.дело № 408/2013 г. на ЧСИ Делян Николов, по което е била наложена възбрана върху правата на строеж, която е заличена от ЧСИ на 30.08.2013 г., тъй като върху правата на строеж не съществуват и върху тях не може се провежда изпълнение. Жалбоподателят сочи също, че съдът по обезпечението е отказал да издаде определение, с което да се отмени обезпечителната заповед. Моли съда да отмени отказа на съдията по вписванията като незаконосъобразен и да го задължи да впише заличаване на възбраната върху правата на строеж. Представени са писмени доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в жалбата доводи, представените по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Възбраната, чието заличаване се иска, е наложена с Обезпечителна заповед от 10.08.2011 г., издадена въз основа на определение № 173/08.08.2011 г. по гр.д.№ 197/2011 г. по описа на Апелативен съд-Бургас, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Г. А. М. Б. против „Глобъл Димелъпмънтс“ ЕООД за заплащане на парична сума, чрез налагане на възбрана върху следния недвижим имот – правата на строеж на „Глобъл Дивелъпмънтс“ ЕООД върху поземлен имот 44094.23.24 по КК на землището на с.Лозенец, обл.Бургас, за обектите, находящи се в предвижданата за застрояване жилищна сграда, секция „Б“ в туристически комплекс „Парадайз клуб“, а именно: апартамент № * с площ от 90,70 кв.м., апартамент № * с площ от 74,80 кв.м., апартамент № * с площ от 31,20 кв.м., апартамент * с площ от 62,80 кв.м., апартамент № * с площ от 54,90 кв.м. и апартамент № * с площ от 54,10 кв.м.
С определение № 103/17.01.2019 г. по
ч.гр.д.№ 1172/2011 г. по описа на ОС-Бургас, потвърдено с определение
№144/15.04.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 127/2019 г. по описа на Апелативен съд-Бургас,
е отхвърлено искането на С.С.Б. (настоящият жалбоподател) за отмяна на
допуснатото обезпечение с определение № 173/08.08.2011 г. по гр.д.№ 197/2011 г.
по опис на Апелативен съд-Бургас.
С молба от 04.06.2019 г., отправена до Служба по вписванията – Царево, настоящият жалбоподател е поискал заличаване на вписаната възбрана, наложена с посочената по-горе обезпечителна заповед. В молбата си е изложил съображения, че правата му като трето заинтересовано лице произтичат от учреденото от него на дружеството „Глобал Дивелъпмънтс“ ЕООД права на строеж, върху които е наложена възбрана с обезпечителна заповед на съда, но тези права на строеж вече не съществуват, поради погасяването им по чл.67 ЗС и поради отказ от тях от страна на суперфициаря, вписан в СВп-Царево. Приложил е писмени доказателства в подкрепа на искането си.
С обжалваното Определение № 1/04.06.2019 г. на съдия по вписванията при
РС-Царево е отказано заличаването на вписаната възбрана, наложена с
обезпечителна заповед по гр.д.№ 197/2011 г. на БАС, поради непредставяне на
изискуемите съгласно чл.402, ал.3 ГПК документи – влязло в сила определение на
съда за отмяна на допуснатото обезпечение.
С оглед установените
факти, Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, като
споделя изводите на съдията по вписванията, че в случая не са налице
предпоставките за исканото заличаване на вписаната възбрана.
Съгласно разпоредбата на чл.31 от Правилника за вписванията, вписването на възбраните се заличава по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението (ал.1), а когато гаранцията или обезпечението не са послужили, заличаването на възбраната става по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи (ал.2). Следователно, заличаването на възбрана се извършва по реда и условията на чл.31 ПВп, за което е необходимо удостоверяване от органа, който я е наложил, че вписването може да бъде заличено. Актът, с който законодателят е предвидил да се извърши отмяната на наложеното обезпечение е влязло в сила определение по чл.402, ал.1 и ал.3 ГПК и именно въз основа на него се извършва заличаване на наложената възбрана. В този смисъл, императивните изисквания на чл.31 ПВп ще са изпълнени, ако към молбата е приложен официално заверен препис от влязъл в сила съдебен акт, постановен по реда на чл.402 ГПК. Едва след като обезпечението бъде отменено от съда, въз основа на постановения съдебен акт жалбоподателят може да поиска от съдията по вписванията заличаване на възбраната. Видно от данните по делото, това условие не е налице в конкретния случай.
Настоящият жалбоподател не е представил пред съдията по вписванията акт по чл.31 ПВп, а именно влязло в сила определение на съда за отмяна на обезпечителната мярка възбрана, наложена с определение № 173/08.08.2011 г. по гр.д.№ 197/2011 г. по описа на Апелативен съд-Бургас. Не съставлява такъв акт по смисъла на посочената разпоредба представения от Б. отказ от вещни права на строеж, извършен от суперфициаря „Глобъл Дивелъпмънтс“ ЕООД (л.14-15), поради което доводите в жалбата в този смисъл са неоснователни. Няма такова значение и представената от ЧСИ Делян Николов молба до СВп-Царево (л.49-67), по която на 30.08.2013 г. е заличена наложената по изпълнително дело № 408/2013 г. по описа на същия ЧСИ възбрана върху правата на строеж на „Глобъл Дивелопмънтс“ ЕООД, тъй като посоченото изпълнително дело не е било образувано по обезпечителната заповед от 10.08.2011 г. по гр.д.№ 197/2011 г. на БАС, а е било образувано по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 1667/2011 г. по описа на БОС, видно от искането на ЧСИ Николов от 29.03.2013 г. за вписване на възбраната (л.30-48). Ето защо, доводите в този смисъл на жалбоподателя също са неоснователни.
Тук следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.402 ГПК, съдът отменя допуснатото обезпечение, след като се увери, че причината, обосновала допускането му, е отпаднала. В случая е допуснато обезпечение по чл.390 ГПК и е наложена възбрана върху правата на строеж на „Глобъл Дивелъпмънтс“ ЕООД върху поземлен имот 44094.23.24 по КК на землището на с.Лозенец, обл.Бургас, за обектите, находящи се в предвижданата за застрояване жилищна сграда, секция „Б“ в туристически комплекс „Парадайз клуб“, индивидуализирани в акта на съда по гр.д.№ 197/2011 г. на БАС. От представените към частната жалба доказателства е видно, че жалбоподателят С.Б. е депозирал до съда молба по чл.402 ГПК за отмяна на допуснатото обезпечение, но искането му е оставено без уважение с определение № 103/17.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 1172/2011 г. по описа на ОС-Бургас, потвърдено с определение №144/15.04.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 127/2019 г. по описа на Апелативен съд-Бургас. Ето защо, в случая не са налице основания за заличаване на вписваната възбрана, тъй като наложената обезпечителна мярка възбрана не е отменена с акт на съда, който да представява писменото нареждане на длъжностното лице, наложило възбраната, съгласно чл.31, ал.1 ПВп. Ето защо, след като не е налице произнасяне на съда по чл.402 ГПК, с което да се отменя допуснатото обезпечение, то не са налице предпоставките на чл.31 ПВп и липсва основание за заличаване на възбраната от съдията по вписванията. Извън компетентността на последния е извършването на исканото заличаване на възбраната, без наличието на визираното в чл.31, ал.1 ПВп нареждане. Липсата на такова нареждане от съда е достатъчно основание да се откаже извършването на исканото от жалбоподателя действие, поради което постановеният от съдията по вписване отказ е правилен и законосъобразен В този смисъл е и постоянната съдебна практика – Определение № 576/17.12.2008 г. по ч.гр.д.№ 1836/2008г. на ВКС, І г.о, Определение № 55/03.02.2016 г. по гр.д.№ 309/2016 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 187/19.04.2017 г. на ВКС по ч.т.д.№ 242/2017 г. на ВКС, I т.о.
Ирелевантни за настоящото производство са наведените в частната жалба
доводи, че правата на строеж, върху които е наложена възбраната, не
съществували към момента, поради погасяване по давност и отказ от права. Тези
доводи са извън предмета на охранителното производство по заличаване на
вписаната възбрана, тъй като последната може да бъде заличена само при
наличието на условията по чл.31 ПВп, която норма е императивна и не може да се
тълкува разширително.
С оглед горните съображения, съдът намира, че частната жалба е неоснователна, а отказът на съдията по вписванията да заличи вписаната възбрана е правилен и постановен в съответствие с изискванията на закона, поради което следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1/04.06.2019 г. на и.ф. съдия по вписванията при РС – Царево, с което е отказано заличаване на вписаната възбрана в Службата по вписванията – гр.Царево под № 112, том 1, вх.рег.№ 1373/18.08.2011 г., вписана въз основа на обезпечителна заповед от 10.08.2011 г. по гр.д.№ 197/2011 г. по описа на БАС, за обезпечение на бъдещ иск на Г. А. М. Б., гражданин на Република И.против “Глобъл Дивелъпмънтс“ ЕООД гр.Бургас
Определението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя.