Р Е
Ш Е Н
И Е № 1053
В ИМЕТО НА НАРОДА
06.07.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На единадесети март две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Г.
Като разгледа докладваното от съдията
АНД №
7772
по описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 473359-F496811/28.10.2019г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, с което на И.А.А.,
ЕГН **********, за
нарушение на чл.185, ал.3 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл.185, ал.3 от ЗДДС е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на Централно управление на Национална агенция по приходите сумата в
размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляваща разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 473359-F496811/28.10.2019г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, с което
на И.А.А., ЕГН **********, за нарушение
на чл.185, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на
основание чл.185, ал.3 от ЗДДС е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева.
Жалбоподателят, И.А.А.,
в жалбата си оспорва фактическата обстановка и прави искане за отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Навежда
твърдение за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. В съдебно заседание, редовно призована, не се явява и не се представлява от
процесуален представител.
Административнонаказващия
орган – ЦУ на НАП се представлява от
юрк.Ф., която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Пловдивският
районен съд - VІI н.с., като прецени събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е, и разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 12.06.2019 г. в 11:30
часа служители на ГДФК, отдел
„Оперативни дейности“-Пловдив, сектор „МГ“-Пловдив, сред които и св.А.Г.И., на
длъжност „****“ извършили проверка на магазин за дрехи, находящ се в
гр.Пловдив, ул.“Златю Бояджиев“ № 2, Новотел Пловдив, стопанисван от „Мода
Карт“ ЕООД, ЕИК *********. Преди да се легитимират, проверяващите извършили
контролна покупка на дамско бельо на обща стойност 40 лв. и платили в брой. При
покупката И.А.А., изпълняваща длъжността „****“ в магазина приела плащането в
брой, но не издала фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално
устройство – Datecs DP-50 KL с ИН на
ФУ DT360248 и ФП 02564865 или
бележка от кочан с ръчни касови бележки, макар да се явявала лице, което е
длъжно да издаден касова бележка. Поведението й било възприето от контролния
орган като нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС, констатирано и документирано с
ПИП, серия АА № 0412486/12.06.2019 г.
За установеното нарушение по
време на извършената на 12.06.2019 г. проверка св.А.И. съставила срещу И.А.А.
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F496811/01.07.2019 г. за извършено нарушение
на чл.185, ал.3 от ЗДДС.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя било наложено
административно наказание "глоба" в размер на 100 лева на основание чл.
185, ал.3 от ЗДДС.
В хода на съдебното
следствие, в качеството на свидетел е
разпитан актосъставителят А.Г.И., която поддържа
съставения от нея акта. Свидетелят сочи, че на извършената на 12.06.2019 г.
проверка в магазин за бельо, намиращ се в Новотел Пловдив извършили контролна
покупка на бански на стойност 40 лв. За покупката жалбоподателя И.А. не издала
фискален бон, за което свидетеля й съставила АУАН.
Съдът кредитира
изцяло изложеното от актосъставителя, като счита, че показанията му са
обективни, логически последователи и безпротиворечиви.
Съдът кредитира
събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по
предвидения в НПК ред.
При така
установената фактическа обстановка, съдът счита, че както актосъставителят,
така и наказващият орган правилно са квалифицирали конкретно установеното
поведение на жалбоподателя И.А. като нарушение на чл. 185, ал.3 от ЗДДС.
Посочената разпоредба предвижда, че се наказва физическо лице, което фактически
е било длъжно да издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС и е приело плащане без
да издаде такъв документ. Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС всяко регистрирано и
нерегистрирано по закона лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. В случая е
установено, че в обекта на контрол, където жалбоподателя е приела плащане по
извършената продажба на бельо на стойност 40 лева от проверяващите служители,
които са се представили като обикновени клиенти, е било въведено в експлоатация
и е работило фискално устройство, поради което и жалбоподателкя е следвало да
издаде фискален бон, което не е сторила. Същата не е издала и бележка от кочан
с ръчни касови бележки. Ето защо и правилно е била ангажирана отговорността й
за така установеното виновно извършено нарушение по чл.185, ал.3 от ЗДДС, която
разпоредба определя едновременно и хипотезата на нарушението и съответната
санкция за същото, като предвижда глоба от 100 до 500 лева. В случая е наложена
минимално установената от закона санкция, като е взето предвид, че нарушението
е за първи път.
Правилен е изводът на наказващия орган, че
в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не би могло да се
приеме, че е налице маловажен случай на извършеното нарушение. С текста на чл.
28 от ЗАНН на наказващия орган е предоставена възможност да не наложи
наказание, ако прецени, че е налице маловажен случай на нарушение. Критерият за
маловажност винаги е обвързан с преценката за обществена опасност. Издаването на
фискален бон при всяка продажба е задължително, а обратното води до
невъзможност да се проследи паричния поток в търговския обект и представлява
нарушение на правилата за регистрация и отчетност по ЗДДС. Налице е формално
административно нарушение, при което е налице неизпълнение на правилата за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, въведени с цел препятстване възможността за укриване на обороти и
произтичащото от това невнасяне на дължимите върху тях данъци в държавния
бюджет. Обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение, не е в
състояние да обуслови маловажност на случая, тъй като само по себе си не е
достатъчно да обоснове по-ниска обществена опасност на същото от обичайните
нарушения от същия вид. Както се посочи по-горе същото е било взето предвид от
АНО при индивидуализиране размера на
наложеното наказание. Доколкото нарушението е формално и за съставомерността му
не се изисква настъпването на вредоносни последици, то без е значение
стойността на покупката. В обобщение на гореизложеното, настоящата инстанция
инстанция споделя направения от АНО извод, че не са налице предпоставки случая
да бъде квалифициран като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
При съставянето на
АУАН и издаване на НП, са спазени изискванията, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализиране на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производството.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на
спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда
съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80
лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер от 80 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
МГ