№ 212
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500244 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№1508/27.04.2022г., подадена чрез куриер
на 26.04.2022г. от ВЛ. Т. Л. с ЕГН:**********, чрез пълномощника му
адв.Т.Д. – гр.С., ул. М., № **, против Разпореждане №122 от 04.04.2022г.,
постановено по в.ч.гр.дело №81/2022г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с
което е върната подадената от него частна касационна жалба вх.
№1151/01.04.2022г. срещу Определение №159/16.03.2022г. по същото дело в
частта му, с която е отменено Определение №30/14.01.2022г. по гр.дело
№761/2014г. на Районен съд-Смолян, като недопустима. Жалбоподателят
счита обжалваното разпореждане за невалидно, недопустимо и неправилно по
съображения, че е постановено еднолично от съдията-докладчик, т.е. от
незаконен състав, при положение, че окръжните съдилища в правомощията си
на въззивна инстанция се произнасят в тричленен състав от трима съдии,
както и е постановено от некомпетентен съд, тъй като въззивният съд
разполага с правомощия по чл.262,ал.2 от ГПК единствено да провери дали
подадената срещу определението му частна касационна жалба отговаря на
изискванията на чл.260,т.1,2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК, съгласно препращащата
норма на чл.275,ал.2 от ГПК, но не и да преценява допустимостта и
1
основателността на същата, което е в компетентността на ВКС. Претендира за
отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на Окръжен съд-
Смолян за продължаване на процесуалните действия по администриране на
частната касационна жалба. Претендира разноски.
Ответниците по частната жалба ХР. К. Б., АЛ. К. Б. и СТ. Б. Б. са подали
чрез пълномощника им адв.М. М. писмено становище, според което същата е
допустима, но неоснователна, тъй като определението на окръжния съд в
обжалваната му с върнатата жалба част не е от категорията на подлежащите
на касационно обжалване, а би се отразило на законосъобразността на
решението по същество на спора, която се проверява по реда на
инстанционния контрол за законосъобразност на същото, и съдът,
проверявайки допустимостта на частната жалба, е действал в рамките на
своята компетентност, предвид посоченото в съдебния акт коя част от него
подлежи на обжалване пред ВКС и съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК,
приложима по аналогия към частните жалби. По тези съображения
ответниците по частната жалба претендират за потвърждаване на
обжалваното разпореждане и за присъждане на направените от тях разноски.
Частната жалба е подадена по пощата в първия работен ден в срока по
чл.275,ал.1 във връзка с чл.60,ал.6 във връзка с чл.62,ал.2 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – ответник; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във
връзка с чл.286,ал.2 във връзка чл.278,ал.4 и чл.279 от ГПК, разпореждане за
връщане на частна касационна жалба, и откъм съдържание и приложения е
редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я
намира за неоснователна по следните съображения:
С Определение №159 от 16.03.2022г., поправено с Определение №234 от
28.04.2022г., постановено по в.ч.гр.дело №81/2022г. по описа на Окръжен
съд-Смолян, е отменено Определение №30/14.01.2022г. по гр.дело
№761/2014г. на Районен съд-Смолян в частта му, с която е прекратено
производството по делото в частта му по предявените от ХР. К. Б. и АЛ. К. Б.
искове с правно основание чл.108 от ЗС срещу ВЛ. Т. Л., поради отказ от
иска, и вместо това е отхвърлено искането им за прекратяване на
производството по тези искове, поради липса на валидно волеизявление, като
делото е върнато на Смолянския районен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия в тази част. Със същото определение е
2
прекратено производството по делото в частта му по частната жалба на СТ. Б.
Б. срещу Определение №30/14.01.2022г. по гр.дело №761/2014г. на Районен
съд-Смолян. Посочено е, че определението подлежи на обжалване пред ВКС
в едноседмичен срок от връчването му на страните единствено в частта, с
която е прекратено производството по частната жалба на СТ. Б. Б.. Препис от
определението е връчен на ответника ВЛ. Т. Л. на 23.03.2022г. От него чрез
пълномощника му адв.Т.Д. е подадена по пощата на 30.03.2022г. частна жалба
вх.№1151/01.04.2022г., с която определението се обжалва в частта му, с която
е отменено Определение №30/14.01.2022г. по гр.дело №761/2014г. на Районен
съд-Смолян в частта му, с която е прекратено производството по делото в
частта по предявените от ХР. К. Б. и АЛ. К. Б. искове с правно основание
чл.108 от ЗС срещу ВЛ. Т. Л., поради отказ от иска. С обжалваното
Разпореждане №122 от 04.04.2022г. окръжният съд в едноличен състав е
приел, че въззивното определение в обжалваната му част не е преграждащо
по-нататъшното развитие на делото, поради което не са налице
предпоставките на чл.274,ал.3,т.1 във връзка с ал.1,т.1 от ГПК и то не
подлежи на обжалване, а законосъобразността му подлежи на преценка при
инстанционната проверка на акта по същество на делото, по които решаващи
съображения е постановил връщане на частната касационна жалба като
недопустима.
Настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за валидно,
допустимо и правилно, противно на оплакванията на жалбоподателя. Според
задължителните указания по т.10 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпорежданията, с
които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по
чл.286,ал.1 от ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично, както е
процедирано и в случая, тъй като разпореждането се отнася до действия по
администриране на касационната жалба, които не се извършват в качеството
на въззивна инстанция по спора. Разпоредбите на чл.286,ал.1 и ал.2 от ГПК
намират приложение и за частните касационни жалби против въззивните
определения, съгласно чл.278,ал.4 от ГПК. Неоснователно в тази връзка
жалбоподателят се позовава на нормите на чл.260, чл.261 и чл.262 от ГПК,
тъй като те касаят проверката на редовността на въззивната жалба, която
извършва първоинстанционният съд. Подадената от жалбоподателя Л. частна
жалба против въззивното Определение №159 от 16.03.2022г. е касационна и
3
по отношения на нея се прилагат правилата за касационно обжалване на
решенията. Според чл.286,ал.1,т.3 от ГПК, касационната жалба се връща от
въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по чл.280,ал.3 от ГПК, съответно касационната частна жалба се
връща от въззивния съд, когато въззивното определение не подлежи на
касационно обжалване по чл.274,ал.3 и ал.4 от ГПК. При това положение,
извършвайки преценка дали частната касационна жалба е подадена срещу
подлежащо на касационно обжалване въззивно определение, съдът е действал
в съответствие с така предоставените му правомощия и компетентност.
Посоченото в съдебния акт относно неговата обжалваемост нито създава нито
препятства правото на обжалване, тъй като то произтича от закона. Според
чл.274,ал.3 от ГПК, когато са налице предпоставките на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на
въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу
определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. В случая с
обжалваното в тази му част въззивно определение, частната жалба на ищците
ХР. К. Б. и АЛ. К. Б. против прекратителното първоинстанционно
определение не е оставена без уважение, като същото е отменено и делото е
върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по предявените от тях искове по чл.108 от ЗС. В този смисъл въззивното
определение в атакуваната му част не е от категорията на подлежащите на
касационно обжалване като преграждащи по-нататъшното развитие на делото
по чл.274,ал.3,т.1 от ГПК. Не е и такова по чл.274,ал.3,т.2 от ГПК, с което се
дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда
неговото развитие. Правилно при това положение и на основание чл.286,ал.2
във връзка с ал.1,т.3 във връзка с чл.278,ал.4 от ГПК подадената частна
касационна жалба е върната с обжалваното разпореждане и същото следва да
се потвърди.
С оглед неоснователността на частната жалба и във връзка с изричното
искане на ответниците по нея за присъждане на направените от тях разноски,
жалбоподателя следва да бъде осъден да им заплати такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 450лв. по представен договор за правна защита и
съдействие от 16.05.2022г.
Предвид изложените мотиви, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №122 от 04.04.2022г., постановено по
в.ч.гр.дело №81/2022г. по описа на Окръжен съд-Смолян, с което е върната
частна касационна жалба вх.№1151/01.04.2022г. от ВЛ. Т. Л., чрез
пълномощник адв.Т.Д., срещу Определение №159/16.03.2022г., поправено с
Определение №234 от 28.04.2022г., по същото дело, в частта му, с която е
отменено Определение №30/14.01.2022г. по гр.дело №761/2014г. на Районен
съд-Смолян, като недопустима.
ОСЪЖДА ВЛ. Т. Л. с ЕГН:**********, от гр.С., ул. Б., № ******, да
заплати на ХР. К. Б. с ЕГН:**********, от гр.Г. О., ул. В. Г. № ****, АЛ. К. Б.
с ЕГН:**********, от гр.Г. О., ул. В. Г. № ****, и СТ. Б. Б. с ЕГН:**********,
от с.Г. Д. Г., община Г. О., сумата от 450лв. /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща разноски в производството пред Апелативен съд-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК в едноседмичен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5