РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Пловдив, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за
възобновяване № 20235000600099 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано на основание чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по
искане на осъдения И. Е. Б., чрез защитника му – адв. Д. С. от АК – * за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 570/2020г. на
Хасковския окръжен съд.
С Присъда № 260005/15.09.2020 г., по НОХД № 88/2018 г. на Районен
съд – Харманли осъденият И. Е. Б. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода от 3 години и 6 месеца, както за престъпление по чл.
194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и на основание чл.54 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода от 1 година, а на основание чл.23, ал.1 от НК
му е определено едно общо и най-тежко наказание от 3 години и 6 месеца,
което съобразно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален
„общ“ режим.
1
По жалба на защитата е образувано ВНОХД № 570/2020 г. на
Хасковския окръжен съд, по което с Присъда № 260004/05.12.2022г. е
отменена частично горепосочената присъда на Районен съд – Харманли, като
осъденият И. Б. Е. е признат за невиновен и оправдан в частта й за
обвинението за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за приложението на чл.23, ал.1 от НК
и за разноските за това престъпление, а в останалата й част по обвинението за
престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и наложеното му
ефективно наказание лишаване от свобода за срок от една година е
потвърдена. Присъдата на въззивния съд е окончателна по отношение на
потвърдителната й част, досежно престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК и не подлежи на касационен контрол.
В шестмесечен срок от влизането й в сила е постъпило искане от
осъдения И. Б., чрез неговия защитник – адв. С. за възобновяване на
наказателното производство. Твърди се, че в хода на съдебното
производството са били допуснати съществени процесуални нарушения по
смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, по отношение на постановения съдебен
акт на въззивната инстанция в потвърдителната му част за престъплението по
чл.194, ал.1 от НК в нарушение на материалния и процесуалния закон, по
повод на наложено явно несправедливо наказание. Посочва се, че в
нарушение на закона не е съобразено от съда, извършването на деянието от
страна на осъдения Б. докато е бил непълнолетен, поради лекомислие, което
дава възможност да се отмени присъдата в тази й част като бъде освободен от
наказателна отговорност на основание чл.78, вр. чл.61 от НК.
В тази връзка се иска възобновяване на наказателното производство с
отмяната на присъдата на окръжния съд в тази й част и освобождаването му
от наказателна отговорност на основание чл.425, ал.1, т.3 от НПК.
Осъденият И. Б. се явява лично и с упълномощения му защитник – адв.
С. от АК –*, като поддържат направеното искане по изложените в него
съображения.
Представителят на АП - Пловдив, намира искането за неоснователно,
тъй като във въззивното производство по отношение на постановената
присъда в потвърдителната й част, досежно извършеното престъпление по
чл.194, ал.1 от НК не е допуснато нарушение на материалния закон и на
2
процесуалните правила, като на осъдения е наложено справедливо наказание.
Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в
искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка
за правилността на постановената и влязла в законна сила присъда в
горепосочената й част, намира за установено следното:
Искането на осъдения Б. е неоснователно.
На първо място, липсват допуснати съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК при постановяването на
въззивния съдебен акт.
Окръжният съд в пределите на своята компетентност, по реда и със
средствата на НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина,
като е провел въззивно съдебно следствие, свързано с преназначаването на
допълнителни експертизи, разпит на свидетели, приобщаването на писмени
доказателства и др.
Мотивите към произнесената присъда на въззивния съд са съобразени с
изискванията на чл. 339 от НПК, като макар и накратко е обсъдено отново
инкриминираното деяние по чл.194, ал.1 от НК, даден е отговор и на доводите
на защитата за наложеното наказание.
На второ място, не е налице нарушение на материалния закон във
връзка с възприетата правна квалификация и наложено явно несправедливо
наказание за престъплението по чл.194, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, по
смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НК.
Законосъобразно в мотивите към постановената нова присъда на
въззивната инстанция е прието за установено от събраните по делото
доказателства, извършването от осъдения И. Б. на престъпление по чл.194,
ал.1 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до осем
години. Тъй като осъденото лице към момента на извършване на деянието е
било непълнолетно, на основание чл.63, ал.1, т.3 от НК е съобразена
редукцията на наказателната отговорност до три години.
При определяне размера на наказанието от окръжния съд са възприети
изложените съображения в мотивите на първоинстанционната присъда за
наложеното наказание на осъдения Б. при условията на чл.54 от НК с
отчетени смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства.
3
Безспорно отегчаващо обстоятелство се явява високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние предвид на особените обстоятелства, при
които е било осъществено. Затова и поведението на това лице не може да се
квалифицира като проява на лекомислие, защото самото деяние разкрива
признаците на класическа кражба с висока степен на обществена опасност. От
друга страна смекчаващи отговорността обстоятелства са направените
самопризнания, липсата на предходни осъждания, ниската стойност на
отнетото и продължителността на наказателното производство. И правилно
последните не са преценени като изключителни или многобройни по смисъла
на чл.55 от НК.
Затова и съдът, напълно законосъобразно е счел, че следва да се
определи наказанието спрямо И. Б. при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства в размер от 1 година „Лишаване от свобода“,
което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.
С оглед на гореизложеното, а и поради навършването междувременно
на пълнолетие от страна на осъденото лице, не само двете редовни съдебни
инстанции, но и настоящата извънредна такава не би могла да преценява по
повод на отправеното искане за възобновяване, наличието на условията на
чл.78, вр. чл.61, ал.2, вр. ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност с налагането на възпитателна мярка по ЗБППМН.
В този смисъл, наложеното наказание е напълно справедливо и
достатъчно за постигане целите на специалната и генералната превенция, за
поправянето на дееца, както и за предупредително въздействие върху
останалите членове на обществото.
В тази връзка искането на осъдения за възобновяване на наказателното
производство е неоснователно, поради което и на основание чл. 424, ал.1 от
НПК, Пловдивския апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Е. Б. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 570/2020 г. на
Хасковския окръжен съд по отношение на наложеното му наказание за
престъплението по чл.194, ал.1 от НК и освобождаването му от наказателна
4
отговорност на основание чл.78, вр. чл.61, ал.1 от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5