Р Е Ш E Н И Е
№ 232
гр. Перник, 16.07.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд–Перник, в публично съдебно
заседание проведено на пети юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния секретар Е. В. и с участието на прокурор Г. А.
от Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 208/2019 година
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорност на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с. Д.***, представлявано от управителя П.К.Л.,
чрез адвокат П.В., от АК-В. срещу Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 3. Ищецът претендира присъждане на имуществени вреди в размер на 600 лева за
платено адвокатско възнаграждение в производството по отмяна на наказателно постановление № *** от
28.04.2017г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Перник. С наказателното постановление е била
наложена имуществена санкция на ищеца в размер на 1 500.00 лева на
основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено
нарушение на чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал.
2 от КТ. Сочи, че наказателното постановление е отменено с Решение № 608
от 23.10.2017г., постановено по АНД № 972/2017г. по описа на районен
съд-Перник, което е оставено в сила с решение № 9 от 17.01.2018г. постановено по КАНД № 656/2017г.
по описа на Административен съд-Перник. Ищецът твърди, че пред съдебните
инстанции е ползвал адвокатска защита и е заплатил адвокатско възнаграждение.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 600.00 лева, изразяващи се в платено адвокатско
възнаграждение в производството по отмяна на наказателното постановление.
Заявява претенция и за заплащане на законната лихва, считано от
27.03.2019г.–датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и присъждане на сторените по настоящето производство разноски.
В проведеното съдебно заседание на 05.07.2019г. ищецът
„Еко лукс“ ЕООД редовно призован се
представлява от управителя П.Л. и адв. П.В., от АК-В.. Поддържа исковата молба
и пледира същата да се уважи. Претендира и
присъждане на направените съдебни разноски в настоящото съдебно производство по
приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 05.07.2019г.
ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ редовно призован за
представител изпраща старши юрисконсулт А. М.. Поддържа отговора по исковата
молба и пледира предявения иск, като неоснователен и недоказан да се отхвърли.
Алтернативно заявява, че същият е прекомерно завишен. В депозирани по делото
писмени бележки доразвива доводите си.
Представителят
на Окръжна прокуратура-Перник дава заключение за основателност на предявения
иск, поради което предлага да бъде уважен изцяло.
Административен съд–Перник, след като
обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени
събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
С наказателно постановление №***т
28.04.2017г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Перник е наложена на „Еко лукс“ ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Д.***, представлявано от
управителя П.К.Л., на основание чл. 416, ал. 5, във
връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500.00
лева за извършено нарушение на чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 62, ал. 1 вр. с
чл. 1, ал. 2 от КТ.
Наказателното постановление е оспорено от
настоящия ищец-„Еко лукс“ ЕООД и е образувано
АНД № 972/2017г. по описа на районен съд-Перник. От събраните по делото писмени
доказателства съдържащи се в АНД № 972/2017г., се установява, че настоящия ищец
е упълномощил адв. Анжела Асенова да го представлява пред районен съд-Перник.
Последната от своя страна е преупълномощила адв. П.В., от АК-Враца да осъществи процесуално
представителство по делото. Сключен бил и договор за правна защита и съдействие
№ 6555, приложен в оригинал в кориците на това дело. Видно от същия страните не
са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото са проведени три
открити съдебни заседания, на които са се явили пълномощниците на
жалбоподателя, ангажирали са доказателства. Получавали са съобщенията и книжата
по делото. С решение № 608 от 23.10.2017г., постановено по делото, наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразно. По
жалба на настоящият ответник е подадена срещу решението касационна жалба.
Образувано е КАНД № 656/2017г. по описа на Административен съд-Перник. По това
производство „Еко лукс“ЕООД не е изпратило представител и не е взело становище
по жалбата. С решение № 9 от 17.01.2018г. постановено по КАНД № 656/2017г. е
оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отменено наказателното
постановление. Решението е влязло в сила на 17.01.2018г.
При така
установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено
с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразно наказателно постановление
издадено от ответника. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е
юридическо лице, поради което иска за отговорност на държавата за вреди,
причинени от незаконосъобразен акт на администрацията е редовно предявен от
надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205
от АПК. По изложените съображения съдът дължи произнасяне по съществото на
правния спор.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съгласно, разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Ищецът основава претенцията си на отменено като
незаконосъобразно НП и от тази отмяна се твърди настъпили имуществени вреди,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, чието обезщетение се
претендира с разглежданата искова молба.
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв
административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. Липсата, на който и да е от елементите на
този фактически състав препятства реализирането на отговорността на държавата
по посочения ред. Първото условие е актът да е в изпълнение на административна
дейност.
В разглеждания случай се установи, че издаденият от
администрацията на ответника акт, чийто адресат е ищецът, а именно - НП 14-0000458 от
28.04.2017г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Перник е отменен като незаконосъобразно с
влязло в сила съдебно решение. Изхождайки от мотивите по т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/20014 на Общото събрание на
колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, съдът приема, че издаването на
това наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание е
административна дейност и в този смисъл наказателното постановление
представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че
поражда наказателноправни последици, е резултат от санкционираща
административна дейност. Именно такъв акт е отменен от съда като
незаконосъобразен. Следва, че е осъществена първата от визираните в чл. 204,
ал. 1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен
орган, издаден при упражняване на административна дейност. Несъмнено, отмененото НП съставлява незаконосъобразен
административен акт по смисъла на чл.
203, ал. 1 от АПК и чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите причинени
от него могат да се компенсират по реда
на чл.
1 от .
Ищецът твърди, че от незаконосъобразния
акт – отмененото наказателно постановление претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в
производството по обжалването му.
Ищецът трябва да докаже действително
заплащане на адвокатско възнаграждение, за което в
исковата молба се сочи, че е в размер на 600
лева, а именно, че същото е изплатено за процесуално представителство по образуваното пред Районен съд–Перник дело от
административнонаказателен характер, което съгласно указаното в Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017г. на
колегиите на ВАС на РБ съставлява имуществена вреда и е пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразното наказателно постановление, отменено с влязло в сила решение.
В случая не е доказано от ищеца, чиято е
доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в
заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на
отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно
постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с
надлежна представителна власт. В представения в това производство оригинал на договор
за правна защита и съдействие с № 6555 първо няма отразена дата на сключване,
второ не е вписано договорено възнаграждение, поради което и не е посочен начин
на плащане. Видно от представения по настоящето дело договор
за правна защита
и съдействие с № 6555 в него вече е вписано договорено възнаграждение 600лв. и
съответно е вписана платена сума 600лв. В него също няма вписана дата на
сключване, както и няма отбелязване на
начин на плащане. Представеното ксеро-копие на договора по настоящето дело напълно съответства на оригинала съхраняван
при адвоката, което се установи от направената съпоставка. Този договор не може
да бъде приет за достатъчно доказателство за плащане
на исковата сума, след като в него е отразено единствено договорено възнаграждение 600 лв., но липсва
отразяване за дата и начин на извършено плащане.
Записванията в договора за правна
помощ и съдействие имат силата на разписка, с която се доказват вписаните в него обстоятелства (в този смисъл вж. Тълкувателно решение №
6 по тълкувателно дело № 6/2012 г. на
Върховния касационен съд). В договора,
представен по АНД не е вписана договорена
сума, съответно не посочен начин на плащане. В настоящето производство под
същия номер на договора за правна помощ е вписана договорена сума и съответно
заплатена сума в размер на 600лв., без посочен начин на плащане. Пред районен съд-Перник не са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като списък на
разноските, фактури и др. Изводът е, че както в производството по АНД №
972/2017г., така и в настоящето не е
представен изискуемия по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор
между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд.
След като няма изричен запис,
че договореното възнаграждение от 600 лв., е заплатено в брой, то същият няма
характер на разписка, така както пледира ищеца. Не е доказан факта на заплащането
на 600 лв. по договора, представен пред
РС – Перник.
Изводът за липсата на
сторени разноски не се променя и от представения в настоящия процес под същия номер договор за правна помощ, в
който е вписана договорена сума и съответно заплатена сума в размер на 600лв.
Този договор няма дата, да не говорим за достоверна, няма и посочен начин на плащане.
Същият
е частен свидетелстващ документ с недостоверна дата, който не се ползва с
материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да го преценява в съвкупност с
всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на тези доказателства
се приема, че обсъдените частни
документи не доказват плащане на
адвокатско възнаграждение по конкретното дело. Както бе посочено по-горе
приложения оригинал по АНД и представения такъв по настоящето дело са с
различно съдържание. Това мотивира съда да приема, че представения с исковата
молба договор за правна защита и съдействие и по специално вписванията в същия са
направени в по-късен момент или специално за целите на исковото производство. Двата
договора не кореспондират по между си и
не доказват реално плащане на уговорения адвокатски
хонорар като необходимо условие за репарирането на вреди. В този смисъл не са доказани претендираните от ищеца
настъпили имуществени вреди от направени разходи за адвокатско възнаграждение
на стойност 600.00 лв. при обжалване на НП № 14-0000458
от 28.04.2017г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник,
а оттам и не е налице пряка причинно-следствена връзка между тази вреда и
отмененото като незаконосъобразно НП. Въз
основа на изложеното се приема, че не е доказана да е настъпила реално
причинена имуществена вреда от отменения акт на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“-Перник и предявеният иск се явява недоказан. В следствие на това и
акцесорния иск за присъждане на лихва е неоснователен.
По тези съображения съдът намира, че не са
доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на
държавата по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявените искови
претенции от „Еко лукс“ ЕООД срещу
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва
да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
По разноските:
При този изход на спора страните нямат право на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 203 и чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Еко лукс“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление с. Д.***, представлявано от управителя П.К.Л.
против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 3 да заплати на
сумата от 600 (шестстотин) лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление №*** от 28.04.2017г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Перник, което е отменено с влязло в сила решение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2019г. до окончателното й
изплащане.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховен
административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: