ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6870
Варна, 23.06.2025 г.
Административният съд - Варна - VII състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | СТАНИСЛАВА СТОЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА административно дело № 20247050700936 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във вр. с чл.80 от ГПК вр. чл.144 от АПК.
Образувано е по подадена от Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП молба с.д. № 8692/23.05.2025г. за изменение на постановеното по адм. д. № 936/2024г. Решение № 4853/05.05.2025г. в частта му за разноските. Направено е искане за изменение на решението, като не бъдат присъждани разноски на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, тъй като не са представени доказателства за доказателство наличие на договор, по силата на който правната помощ да се оказва безплатно. Възразява се и срещу определеното за ответника възнаграждение, като вместо присъденото 1942.02лв., размерът следва да бъде 2166.20лв., съобразно отхвърлената част на жалбата.
Молбата е връчена на Д. И., чрез адв. А., на 09.06.2025г., като не е постъпил отговор.
За да се произнесе по молбата, съдът констатира следното:
С решение № 4853/05.05.2025г. е отменен Ревизионен акт № Р-03000322007538-091-001/30.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 13/11.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на Д. И. И. са установени задължения за данък върху дохода по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п. 2017г. и д.п. 2018г., както и за д.п. 2019 г. - за разликата над 7 568.80 лева до 8 506.26 лева – главница и за разликата над 2 906.58 лева до 3 266.59 лева – лихви и е отхвърлена жалбата на Д. И. в частта, с която на Д. И. И. са установени допълнителни задължения за данък върху дохода по чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п. 2020 г. в размер на 7 133.12 лева – главница и 2 015.99 лева – лихви.
На основание чл. 161 ал. 1 от ДОПК, „на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат“. Към момента на приключване на делото е в сила Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, като съгласно чл. 7 ал. 2 т. 3 от Наредбата, минималното възнаграждение, което се дължи за юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес, а именно размера на размера на сумата в частта от РА, за която жалбата е отхвърлена – 19 624.49 лева е в размер на 2166.20 лв., а не както е посочил съдът 1942.02 лв.
Основателно е и възражението срещу посочения от съда размер на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя, което съобразно отменената част на РА – 14 660.25 лв. е 1719.42лв, а не посоченият в съдебния акт размер от 1797.12 лв. Съдът не споделя възражението, че липсата на договор за безплатна правна помощ е основание за неприсъждането на възнаграждение на адвоката.
С оглед изложеното, на основание чл. 248 от ГПК, вр. чл.144 от АПК Варненският административен съд, VІІ-ми състав
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ решение № 4853/05.05.2025г. по адм. дело № 936/2024г. в частта на разноските, както следва:
ОСЪЖДА НАП София да заплати на Д. И. И., [ЕГН] разноски по делото в размер на 1719.42 /хиляда седемстотин и деветнадесет лева четиридесет и две стотинки/ лв.
ОСЪЖДА Д. И. И., [ЕГН] да заплати на НАП София разноски по делото в размер на 2166.20 /две хиляди сто шестдесет и шест лева и двадесет стотинки/ лв.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
| Съдия: | |