РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Б. , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско
дело № 20202100502182 по описа за 2020 година
С Решение № 33 от 07.02.2020г., постановено по гр. дело №
523/2018г. по описа на Районен съд – Карнобат е отхвърлен иска на Б. М. М.
от с. К., Община С. против В. Л. Л. от гр. С., с който иск Б. М. М. претендира
да бъде обявен за недействителен спрямо него като сключен при липса на
представителна власт Договор за аренда на земеделски земи от 18.12.2015г.
сключен между К. Б. К. от гр. Б. в качеството й на арендодател чрез
пълномощника й Н. Е. Т. съгласно нотариално заверено пълномощно и В. Л.
Л. в качеството му на арендатор чрез пълномощника му Н. Е. Т. съгласно
нотариално заверено пълномощн, същият Договор нотариално заверен на
18.12.2015г. от Нотариус Таньо Великов с район на действие – Районен съд –
Карнобат, с който договор са пердоставени под аренда за срок от 10
стопански години, считано от 01.10.2016г. до 30.09.2016г. по отношение на
множество земеделски земи, които са подробно и изчерпателно изброени в
диспозитива на постановеното първоинстанционно решение.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Б.
1
М. М. от с. К., Община С. чрез адвокат Мирослав Стойков, с която се
претендира да бъде отменено изцяло постановеното решение и вместо него да
бъде постановено решение, с което да бъде уважена изцяло предявената
претенция и да бъде прогласена нищожността на договора изцяло, а при
условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на договора по
отношение единствено на Б.М.. В жалбата се посочва, че решението е
противоречащо на материалния и процесуалния закон, същото е
необосновано и противоречи на събрание по делото доказателствен материал.
В жалбата се посочва, че съдът неправилно е квалифицирал предявения иск с
правно основание чл. 42, ал. 2 от ГПК, тъй като не може да има потвърждение
на първоначално нищожен договор. В жалбата се посочва, че ищецът се е
позовал на нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД като
лице – приобретател на имотите от друг собственик, който не е бил редовно
представляван при подписване на договора. В жалбата се посочва, че дори и
да се приеме тезата на съда, то потвърждение е дадено само за собствените на
К. Б. земеделски земи, но за всички земи. В жалбата се посочва, че няма
съгласие, дадено впоследствие в нотариална форма за всички имоти, а само за
собствените на К. Б. – в този смисъл тя потвърждава действията на Н. Е..
Посочва се, че К. Б. не може да потвърди Договор за аренда, за който няма
съгласие между всички съсобственици, тъй като един от тях- ищецът Б.М. не
е съгласен с потвърждението и го е оспорил в съда чрез процесуалния си
представител. В жалбата се сочи, че в конкретния случай К. Б. действа като
законен представител на всички съсобственици, а не като носител на цялото
спорно право в пълен обем, поради което и тя не може да потвърждава изцяло
договор, без да е носител на правото на собственост върху всички имоти,
поради което конкретния договор за аренда е нищожен, а не както счита съда
– относително недействителен и впоследствие потвърден от К. Б..
Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, не изпраща
представител и не взима конкретно становище по основателността на
претенцията.
Ответната страна по жалбата – В. Л. Л. от гр. С. чрез своя
2
процесуален представител – адвокат Павлина Вълканова депозира по делото
писмен отговор на въззивната жалба, в който заявява, че оспорва твърденията,
изложени в депозираната въззивна жалба, като счита същите за необосновани,
неоснователни и недоказани. В депозирания писмен отговор се посочва, че
обжалваното решение е правилно, обосновано, постановено при спазване на
материалния закон и съдопроизводствените правила, съдът е изяснил в
пълнота фактическата страна на спора като е събрал и приложил достатъчно
доказателства за изясняване на фактите по делото и е обсъдил поотделно и в
тяхната съвкупност всички събрани доказателства и е направил обосновани и
логични правни изводи. В отговора се посочва, че е необосновано
твърдението на жалбоподателя, че сключеният между спорещите страни
договор за аренда е нищожен, тъй като между лицата – страни по договора е
постигнато недвусмислено съгласие досежно обекта, предмет на договора и
цената (размера на арендното плащане), тоест – досежно неговото съществено
съдържание и правилно е приел районния съд, че договор, който е сключен
при липса на надлежна представителна власт, е висящо недействителен.
Посочва се, че съдът правилно е констатирал, че К. Б. К. е потвърдила изцяло
и безрезервно сключения процесен договор за аренда, а с извършените
последващи правни действия, договорът се санира и същия става изцяло
валиден, без да страда от пороци, именно поради изричното му
потвърждаване. Претендира се атакуваното решение да бъде потвърдено и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – В. Л.
Л. чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че
следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от Б. М. М. против В. Л. Л., с който се претендира
да бъде прогласена нищожността на сключен Договор за аренда от
3
18.12.2015г. поради липса на съгласие, а при условията на евентуалност да
бъде унищожен поради измама и въвеждане в заблуждение при сключването
на Договора за аренда. В исковата молба се посочва, че ищецът е собственик
на редица земеделски земи, които са описани в Договор за аренда от
18.12.2015г. и които са придобити от негова страна по силата на три
сключени Договора за покупко-продажба с нотариални актове. В исковата
молба се твърди, че той в качеството си на собственик на земеделски земи,
предмет на Договор за аренда от 18.12.2015г. би следвало да встъпи в правата
по този договор, поради което и твърди, че положеният подпис на К. Б. К.
върху пълномощно от 20.11.2015г не е неин, а на нейния брат. В исковата
молба се твърди, че именно въз основа на това пълномощно е сключен и
процесния договор за аренда в земеделието, договорът е подписан от
„Упълномощената“ Н. Е. Т., която представлява едновременно и двете страни
по договора – и арендодателя и арендателя, но в случая липсва валидна воля
за сключване на аренден договор от страна на арендодателя поради факта на
използване на неистински документ – пълномощно от 20.11.2015г., с което Н.
Т. е упълномощена от арендодателя да сключи договора. В исковата молба се
сочи, че се оспорва Пълномощно от 20.11.2015г. Към исковата молба е
представен и Договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2015г., от който е
видно, че К. Б. К. в качеството си на арендодател чрез своя пълномощник – Н.
Е. Т. (нотариално заверено пълномощно от 20.11.2015г.) е предоставила на В.
Л. Л. в качеството му на арендатор, действащ чрез своя пълномощник – Н. Е.
Т. (нотариално заверено пълномощно от 27.10.2015г.) за срок от десет
стопански години собствената си земеделска земя, находяща се в с. К.,
Община С..
С молба от 23.07.2018г. ищецът е оттеглил своя предявен иск, с
който се претендира да бъде унищожен сключеният Договор за аренда на
земеделска земя от 18.12.2015г.
По делото е представен Договор за аренда на земеделска земя, от
който е видно, че К. Б. К. в качествотовото си на арендодател, действаща
чрез своя пълномощник Н. Е. Т. е предоставила на В. Л. Л. в качеството му на
арендатор, действащ чрез своя пълномощник Н. Е. Т. за срок от десет години
собствената си земеделска земя, находяща се в землището на с. К., Община
С., област Бургас, като в договор за изброени множество недвижими
4
земеделски имоти.
По делото е представено пълномощно, от което е видно, че К. Б. К.
е упълномощила Н. Е. Т. да я представлява пред нотариус и да сключи от
нейно име Договор за аренда за десет години с В.Л. за съсобствени
наследствени земеделски земи, находящи се в землището на с. К., Община С.,
област Бургас.
Безспорно е, че с предявения иск Б.М. претендира да бъде прието
за установено, че сключения между К. Б. К. и В. Л. Л. Договор за аренда от
18.12.2015г. е недействителен поради липса на представителна власт, като
изрично в исковата молба се сочи, че положеният подпис под пълномощното,
с което К. К. упълномощава Н. Т. не е положен от К. К.. Мотивиран от
изложеното и като взе предвид представения по делото Договор за аренда на
земеделска земя от 18.12.2015г. и страните, които са го сключили като
арендодател и арендополучател, настоящата инстанция намира, че Б.М. е
лице, чуждо на създалото се правоотношение и безспорно е трето лице за
Договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2015г., за който договор той
желае да бъде прогласена недействителността поради липса на
представителна власт за Н. Т., която е действала в качеството си на
представител на арендодателя – К. Б. К.. Ищецът твърди, че за него е налице
правен интерес да претендира прогласяване нищожността на сключения
договор, тъй като след сключването на този Договор за аренда на земеделска
земя е закупил с три договора за покупко-продажба на недвижими имоти,
сключени с нотариални актове – общо - ½ ид.ч. от земеделските земи,
предмет на Договора за аренда на земеделска земя от 18.12.2015г.
С оглед на приетото в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г.,
постановено по търговско дело № 5/2014г. по описа на ВКС на РБ е
безспорно, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да
има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици. Същите не настъпват, ако
лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42,
ал. 2 от ЗЗД. В т. 2.4 от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г.,
постановено по търговско дело № 5/2014г. по описа на ВКС на РБ, ОСГТК
когато се сключва договор чрез представител, последният формира и изразява
5
воля, т. е. - прави волеизявление, изразява съгласие от името на
представлявания, и съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗЗД правните последици от
договора настъпват направо за представлявания. Поради това, липсата на
представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между
представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена
единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания.
Установената с нея висяща недействителност само временно препятства
директното настъпване на правните последици от договора в неговия
патримониум, като нормата му предоставя потестативното право да потвърди
договора. Ако той го потвърди, правните последици са същите, каквито биха
били при наличие на надлежно учредена представителна власт още при
сключването на договора. Потвърждаването на договора съгласно и във
формата по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД означава и че мнимо представляваният се
отказва от възможността да се позове (включително и пред съда) на
недействителността, която е установена единствено в негов интерес. Ако
мнимо представляваният откаже да потвърди договора, той окончателно
отклонява произтичащите от него права и задължения от своята правна сфера
и същевременно се позовава на установената в негов интерес
недействителност. В своето Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016г.,
постановено по тълкувателно дело № 5/2014г. по описа на ВКС на РБ, съдът
приема, че единствено мнимо представляваният разполага с правото както да
потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и
да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на
потвърждение, на недействителността може да се позове само лицето, от
името на което е сключен договора или неговите универсални
правоприемници. Другата страна по договора, която не разполага с право да
го потвърди, няма и право, респ. - правен интерес да се позове на
недействителността, още по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за
договора лица.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че в конкретния
случай ищецът – Б. М. М. е трето лице за договора, за който твърди, че е
сключен без представителна власт, настоящият състав намира, че за него не е
налице право да се позовава на недействителността и да претендира
6
прогласяване недействителността на този договор. Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че предявеният иск е недопустим, а като го е
разгледал и се е произнесъл по недопустим иск, първоинстанционният съд е
постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и
производството по делото да бъде прекратено. В случай, че ищецът твърди, че
упълномощеното лице се е разпоредила с повече права отколкото тя самата
притежава, то при това положение правата между К. Б. К. и Б. М. М. следва да
се уредят по предвидените в Закона за арендата в земеделието и Закона за
собствеността правила, при случаите в които съсобственик предприема
действия по управление на съсобствена вещ и получава ползите от това свое
действие.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК следва да бъде уважено искането
на ответната страна и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски, тъй като ответната страна има право на разноски и при
прекратяване на иска – сума в размер на 1 070 лева, представляваща
направените разноски в първоинстанционното производство и сума в размер
на 1 070 лева, представляваща направените по делото разноски пред
настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 33 от 07.02.2020г., постановено по гр.
дело № 523/2018г. по описа на Районен съд – Карнобат и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения от Б. М.
М., ЕГН ********** от с. К., Община С., Област Бургас против В. Л. Л., ЕГН
********** от гр. С., ул. „С.“ № * иск, с който се претендира да бъде
прогласена недействителността на Договор за аренда на земеделска земя от
18.12.2015г., сключен между К. Б. К. в качеството й на арендодател,
действаща чрез нейния представител Н. Е. Т., по силата на който предоставя
на В. Л. Л. в качеството му на арендатор, действащ чрез неговия представител
Н. Е. Т. за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2016г. до
7
30.09.2026г. земеделска земя, находяща се в землището на с. К., Община С.,
Област Бургас.
ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН ********** от с. К., Община С., Област
Бургас да заплати на В. Л. Л., ЕГН ********** от гр. С., ул. „С.“ № * сума в
размер на 1070 (хиляда и седемдесет) лева, представляваща направените по
делото разноски в първоинстанционното производство и сума в размер на
1070 (хиляда и седемдесет) лева, представляваща направените по делото
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на
Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за
запознаване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8