№ 38
гр. К., 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20245100600379 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 57/31.10.2014 год., постановена по Н.ч.х.дело № 785/2023
год., К.йският районен съд е признал подсъдимия Д. Т. К. от гр.К. за виновен в
това, че на 11.08.2023 год. в гр.К. причинил на Т. И. С. от гр.К. лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания
на горните крайници и състресение на мозъка без загуба на съзнание, довела
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради
което и на основание чл.130 ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на
наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, изпълнението на което е
отложил на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. С присъдата съдът
е осъдил подсъдимия Д. Т. К. да заплати на Т. И. С. от гр.К. сумата от 1 500
лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението по чл.130
ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
11.08.2023 год., до окончателното й изплащане, като е отхвърлил гражданския
иск за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 6 000 лв., като
неоснователен и недоказан. Осъдил е Д. Т. К. да заплати на Т. И. С. и
направените по делото разноски, в размер на 1 000 лв.; а по сметка на Районен
съд – К. – да заплати дължимата държавна такса върху уважената част на
1
гражданския иск, в размер на 60 лв., както и 5 лв. държавна такса за изготвяне
на справка за съдимост. С присъдата съдът се е разпоредил и с вещественото
доказателство, приобщено по делото.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от
защитника на подсъдимия Д. Т. К. – адв.И. Б. от АК – К., в която се твърди, че
първоинстанционната присъда е неправилна – необоснована и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Жалбодателят моли същата да бъда отменена изцяло,
вместо което да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият Д. Т. К.
бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му по частен ред
обвинение. В съдебно заседание подс.Д. К. не се явява, редовно призован.
Защитникът му изразява становище, че поддържа въззивната жалба. Развива
съображения, че от събраните по делото доказателства не е доказано
извършено престъпление от подсъдимия. Алтернативно пледира за
приложение на разпоредбите на чл.78а от НК, с оглед настъпила реабилитация
по отношение на подсъдимия по предходните му осъждания. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – частния тъжител Т. И. С. от гр.К., уведомена от
съдебно заседание, не се явява. Повереникът й – адв.Д. Ш. от АК – К., в
представено писмено възражение против въззивната жалба изразява
становище, че същата е необоснована. Развива съображения, че присъдата на
първоинстанционния съд е постановена в съответствие с материалния и
процесуалния закон и е обоснована. Намира проведеното съдебно следствие
за подробно, задълбочено и всестранно, при което са събрани многобройни
доказателства, които са били обсъдени и преценени обективно и
безпристрастно от съда. С възражението моли първоинстанционната присъда
да бъде потвърдена, като алтернативно изразява становище за нейното
изменение в наказателната й част, с приложение на разпоредбата на чл.78а от
НК и налагане на подсъдимия на съответно наказание, и потвърждаване на
присъдата в гражданско - осъдителната й част. В съдебно заседание пред
въззивния съд повереникът на частния тъжител изразява становище, че
жалбата е неоснователна, като развива съображения, аналогични на
посочените във възражението. Претендира разноски във въззивното
производство.
2
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда,
с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и
сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от легитимирано за подаването й лице, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, макар и по
съображения, различни от изложените от жалбодателя в нея.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за
цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред
обвинение на подсъдимия Д. К.. Събрани са необходимите и възможни, искани
и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване
по чл. 102 от НПК, поради което не са извършвани процесуално-следствени
действия в тази връзка от въззивната инстанция. От събраните от
първоинстанционния съд доказателства по делото се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Т. К. е роден на **.**.**** год.. в с.О., обл.К., като
постоянно живее в гр.К., кв.„В.“, ул.„П.“ № **. Има завършено основно
образование, женен е, пенсионер, не е осъждан.
На 11.08.2023 год., около 17.00 часа тъжителката Т. И. С. се намирала на
ул.„П.“ в гр.К., в градината пред дома си, където чистела трева. Неин съсед
бил подсъдимият Д. Т. К., който по това време се приближил до оградата,
разделяща двата имота, в близост до която се намирала и тъжителката С..
Отношенията между тъжителката и подсъдимия били влошени от години,
повод за което било местоположението именно на тази ограда, включително
тъжителката подавала сигнали в РУ- К. срещу подсъдимия. Виждайки го до
оградата, тъжителката се обърнала към него с думите: „Д., стига сте местили
тази ограда“. Разменили ли си словесни нападки, след което тъжителката
плиснала вода към подсъдимия и го намокрила. Подсъдимият К. се надвесил
над оградата и ударил с твърд предмет /дървен или железен прът/ тъжителката
по главата, в областта на темето. Подсъдимият продължил да нанася удари
към главата й, при което тя вдигнала ръце, за да се предпази. Усетила
световъртеж и паднала на земята, като й потекла кръв от главата, при което
подсъдимият преустановил действията си и тръгнал навътре към дома си.
3
След случилото се, тъжителката позвънила на съпруга си – св.Г. С., който по
това време бил отишъл до магазина, като се опитала да го уведоми за
инцидента. След като св.С. се прибрал от магазина, намерил съпругата си в
двора на къщата им. След това пристигнали служители на РУ- К., а именно -
свидетелите С. О. и Н. А.. Те установили подсъдимия и тъжителката, всеки от
тях в своя дом, след което им снели обяснения. В писмените си обяснения още
тогава Т. С. посочила, че е ударена с дървен или железен прът по главата от
подсъдимия. Подсъдимият Д. К. твърдял, че е залят с кофа с вода от
тъжителката. На двамата участници в конфликта били съставени протоколи за
предупреждение по реда на ЗМВР, а тъжителката била закарана до ЦСМП –
К., където била прегледана и й била оказана необходимата медицинска помощ,
обработка на рана и превръзка на главата, след което били уведомени
служители на РУ- К., а тъжителката била освободена. Същата вечер след
инцидента на 11.08.2023 год., в дома на тъжителката С. дошла дъщеря й –
св.И. И.. На следващия ден - 12.08.2023 год., тъжителката Т. С. била приета в
хирургично отделение на МБАЛ „Д..“ АД – гр.К. с диагноза: „Мозъчно
сътресение без открита вътречерепна травма“. Там престояла 5 дни за
лечение, след което била изписана.
На 16.08.2023 год. тъжителката Т. С. била прегледанa от съдебен лекар,
видно от съдебномедицинско удостоверение № 198/2023 год. В същото били
описани констатираните при прегледа наранявания, а именно: в дясната
половина на теменната област на главата е установена цепковидна рана с
неравни ръбове и дължина 2 см; по задната повърхност на дясната ръка, в
долната трета на предмишницата и в областта между основите на пръстите и
гривнената става е установено синкаво - мораво кръвонасядане с кафеникав
оттенък и размери 1 см; такова кръвонасядане с размери 4/3.5 см е установено
по вътрешната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета. В
съдебномедицинското удостоверение съдебният лекар е посочил, че
констатираните и описани увреждания – цепковидна рана с неравни ръбове и
дължина 2 см в дясната половина на теменната област на главата, синкаво-
мораво кръвонасядане с кафеникав отенък и размери 1 см по задната
повърхност на дясната ръка, в долната трета на предмишницата и в областта
между основите на пръстите и гривнената става, и кръвонасядане с размери от
1 см по вътрешната повърхност на лявата предмишница, в долната й трета, са
получени при действието на твърд тъп или тъпо - ръбест предмет и по време и
4
начин е възможно да са възникнали така, както съобщава освидетелстваната.
Съдебният лекар е дал заключение, че разкъсно-контузната рана на главата и
сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнание, са довели до
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
останалите описани травматични увреждания са причинили болка и
страдание.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена от гласните доказателства, установени с гласните доказателствени
средства - обясненията на подсъдимия Д. К., дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, на които е дал вяра отчасти;
показанията на разпитаните по делото пред първоинстанционния съд
свидетели И. И., Ж. И., М. Л., Д. Н., Н. А., Ю. М., Ю. Е., Д. Х., С. О. и И. С.,
които е кредитирал изцяло; както и от писмените доказателства по делото,
приети и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред от
първоинстанционния съд.
За да приеме описаната по-горе фактическа обстановка за безспорно
установена, първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на
свидетелите И. И., Ж. И., М. Л., Д. Н., Н. А., Ю. М., Ю. Е., Д. Х., С. О. и И. С.,
като е намерил същите за логични, последователни и кореспондиращи както
помежду си, така и с останалите доказателства по делото, с изключение на
част от обясненията на подс.К.. Настоящата инстанция също намира, че
показанията на посочените свидетели изграждат безпротиворечиво
фактическата обстановка такава, каквато е приета от първоинстанционния съд
и от въвззивния съд, като макар и косвени, същите установяват по правдив и
достоверен начин фактите и обстоятелствата, относими към извършеното от
подс.Д. К. престъпление, предмет на повдигнатото му по частен ред
обвинение. Така, свидетелите И. И., Ж. И. и И. С. установяват влошените от
години отношения между частната тъжителка и подсъдимия, като същите
свидетели непосредствено са възприели състоянието на частната тъжителка Т.
С. на инкриминираната дата след случилото се, вкл. и нараняванията на
същата. Свидетелите Н. А., Ю. М., Ю. Е., Д. Х. и С. О. - ********, също
установяват с показанията си фактите на подаване на сигнал до РУ – К. за
пострадала жена на ул. „П.“ в гр.К.; изпращането им за проверка на сигнала от
дежурния полицай в РУ - К., срещата им както с частната тъжителка /при
която непосредствено възприели наличието на наранявания на тъжителката и
5
кръв в областта на главата/, така и с подсъдимия К., при които срещи частната
тъжителка заявила на полицейските служители, че подсъдимият я е ударил с
някаква метална тръба, респ. подсъдимият К. признал за физическо
съприкосновение с тъжителката, казвайки им, че последната го заляла с вода и
той я бутнал; а така също и извикването на линейка, с която тъжителката С.
била откарана в СПО на МБАЛ „Д.“ АД – гр.К., където й била оказана
медицинска помощ. Показанията на посочените свидетели се подкрепят
косвено и от писмените доказателства – съдебномедицинско удостоверение №
198/2023 год., в което са отразени констатираните телесни увреждания на
тъжителката при освидетелстването й на 16.08.2023 год., както и Епикриза на
тъжителката, издадена от Хирургично отделение при МБАЛ „Д.“ АД – К., от
което се установява, че частната тъжителка Т. С. е постъпила за лечение в
отделението на 12.08.2023 год. с диагноза „Мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма“ и придружаващо заболяване „Травма на главата,
неуточнена“, като е била изписана на 16.08.2023 год.
Изцяло споделими са и съображенията на първоинстанционния съд, с
които не е дал вяра на обясненията на подс.Д. К. в частите им, в които същият
отрича да е нанасял удари на частната тъжителка в областта на главата с
някакъв предмет, както и да я е бутал. Обясненията на подсъдимия в тези им
части са изолирани, нелогични и не се подкрепят от други доказателства по
делото, а напротив - опровергават се по категоричен начин от доказателствата,
кредитирани от съда, обсъждани по-горе в мотивите, като обосновано
първоинстанционният съд е приел тези обяснения за опит за изграждане на
защитна версия от подсъдимия, целяща да го оневини.
Правилно първоинстанционният съд не е обсъждал и не е подлагал на
анализ и оценка показанията на св.К. С., приемайки ги за неотносими към
предмета на доказване по делото.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка,
настоящата инстанция намира, че подсъдимият Д. К. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.1 от НК – на
инкриминираните дата и място – на 11.08.2023 год. в гр.К., причинил на Т. И.
С. от гр.К. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на
главата, кръвонасядания на горните крайници и състресение на мозъка без
загуба на съзнание, довела разстройство на здравето, извън случаите на чл.128
6
и чл.129 от НК, до какъвто правилен и обоснован краен извод е достигнал и
първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил
цялостен анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е
изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с
мотивите си за това, като същите се споделят напълно от настоящата
инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.
От обективна страна престъплението е осъществено от подс.К., чрез
нанасяне на удари с твърд предмет /дървен или железен прът/ в областта на
главата на тъжителката, при което е увредил телесната й неприкосновеност,
причинявайки й разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядания на
горните крайници и състресението на мозъка без загуба на съзнание, като
разкъсно-контузната рана на главата и състресението на мозъка без загуба на
съзнание са довели до разстройство на здравето на тъжителката, извън
случаите на чл.128 и 129 от НК, а другите посочени телесни увреждания са й
причинили болка и страдание. Налице е вредоносния резултат от деянието на
подсъдимия – причинена лека телесна повреда на тъжителката по смисъла на
чл. 130 ал.1 от НК. Или, настоящият състав намира, че съвкупността от
косвени доказателства по делото водят до единствено възможния извод
относно авторството на деянието – че автор на същото е именно подсъдимият
Д. К., както и установяват времето, мястото и начина на осъществяването му,
като същевременно изключват каквато и да било друга възможност телесните
увреждания на тъжителката да са причинени на друго място, по други време и
начин, както и от друго/други лице/лица.
От субективна страна престъплението подсъдимият К. е извършил при
форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му
– от начина на причиняване на телесната повреда /нанасяне на удари с твърд
тъп предмет/, както и от силата на ударите и тяхната насока /в областта на
главата/, при което подсъдимият, с оглед възрастта, придобития житейски
опит и нивото на физическото му и психическо развитие, е съзнавал и пряко
целял неминуемото настъпване на вредоносния резултат. С оглед изложеното
по-горе, настоящата инстанция споделя крайният извод на
първоинстанционния съд – че подс.К. следва да бъде признат за виновен в
извършването на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, за което му е
7
повдигнато обвинение по частен ред.
За извършеното престъпление, посочено по-горе, при условията на чл.
54 от НК, с обжалваната присъда съдът е осъдил подсъдимия К. на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложил
на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години. За да определи и наложи на
подс.К. посоченото наказание, първоинстанционният съд е съобразил като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства типичната степен на
обществена опасност на деянието, ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия, напредналата му възраст, обясненията му, с които допринася за
разкрИ.е на обективната истина; а като отегчаващо такова – предходните му
осъждания. Съдът е намерил, че две от предходните осъждания на подс.К. –
тези по Присъда № 18/07.10.1993 год. по Н.ч.х.дело № 237/1993 год. по описа
на РС – К., с която за извършено престъпление по чл.130 ал.2 от НК му е
наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.; и по Присъда №
14/31.03.1998 год. по Н.о.х.дело № 457/1997 год. по описа на Районен съд – К.,
с която за извършено престъпление по чл.323 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК
му е наложено наказание „глоба“ в размер на 5 000 лв., с които на същия са
наложени наказания „глоба“, не са пречка за приложението на института на
условното осъждане по чл.66 от НК за деянието, предмет на настоящото
производство. По отношение на осъждането му за извършено престъпление по
чл.148 ал.1 т.1 и т.3, във вр. с чл.146 ал.1 от НК с Присъда 16/10.05.1995 год.
по Н.о.х.дело № 118/1995 год. на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК
за срок от три години от влизане на присъдата в сила съдът е приел, че същото
осъждане не препятства приложението на института на условното осъждане
по чл.66 ал.1 от НК, тъй като престъплението по чл.148 от НК се преследвало
по тъжба на пострадалия, т.е. подс.К. не бил осъждан на „лишаване от
свобода“ за престъпление от общ характер. Изложил е в тази връзка още и
съображения, че по отношение на посоченото осъждане на подс.К. биха могли
да се приложат и правилата на реабилитацията, разяснени в Тълкувателно
решение № 2/28.02.2018 год. на ОСНК на ВКС, като е посочил, че след
последователно изтичане на двата законови срока – давностния и срока за
реабилитация, настъпва реабилитация по чл.88а от НК.
При налагане на наказанието на подсъдимия К. за извършеното
престъпление, първоинстанционния съд е нарушил материалния закон, тъй
8
като неправилно е приел, че подс.К. е осъждан, което обстоятелство е отчел и
като отегчаващо отговорността му обстоятелство. Действително, за никое от
посочените три осъждания на подс.Д. К. не е настъпила реабилитация по
право, нито за тях същият е реабилитиран по съдебен ред. Настояшата
инстанция намира, обаче, че за всички три описани по-горе осъждания на
подс.Д. К. е настъпила реабилитация на основание чл.88а от НК. Това е така,
тъй като за всяко от посочените по-горе осъждания на подс.К. е настъпила
т.нар. абсолютна давност за изпълнение на наложените на подсъдимия
наказания „глоба“ и „лишаване от свобода“. Съгласно разпоредбата на чл.88а
ал.1 от НК, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на
този по чл.82 ал.1 от НК и осъденият не е извършил ново умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“, осъждането и последиците му се заличават, независимо от
предвиденото в друг закон или указ. От друга страна, както правилно е
посочил и първоинстанционният съд, реабилитацията на осъден, неизтърпял
наложеното му наказание, чиято изпълнимост е погасена по давност, е
възможно да настъпи след последователното изтичане на давностния срок за
изпълнение на наказанието и срока за реабилитация, като по отношение на
предпоставките за реабилитация последиците от изтичане на давностния срок
за изпълнение на наказанието са идентични с тези от изтърпяването му. В
случая няма данни по делото наказанията „глоба“ в размер на 1 000 лв. и
„глоба“ в размер на 5 000 лв., наложени на подсъдимия по две от предходните
му осъждания, да са заплатени /изпълнени/ от същия, нито пък за тях да са
образувани изпълнителни производства. При това положение, за всяко от тези
наказания е изтекъл давностния срок по чл.82 ал.1 т.5 от НК /две години/ , след
което е изтекъл и срокът за реабилитация по чл.88а ал.1, във вр. с чл.82 ал.1 т.5
от НК /две години/, т.е. тези срокове са изтекли на 21.10.1997 год. – за
осъждането му по Н.ч.х.дело № 237/1993 год. по описа на РС – К., и на
14.04.2002 год. – за осъждането му по Н.о.х.дело № 457/1997 год. Изтекъл на
24.05.2003 год. е и срокът по чл.88а ал.3 от НК за осъждането на подс.К. по
Н.о.х.дело № 118/1995 год. по описа на Районен съд – К. на наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е било
отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Или,
тъй като сроковете по чл.88а ал.1 - ал.3 от НК за всички осъждания на подс.К.
са изтекли, то е настъпила реабилитация по чл.88а от НК за същия, при което
9
подсъдимият следва да се счита за неосъждан, въпреки наличието на
постановени по отношение на него предходни присъди. Подсъдимият К. не е
освобождаван и от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК. Същевременно, за
извършеното от подсъдимия К. умишлено престъпление законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” до две години, а алтернативно – по-леко
наказание “пробация”, като от престъплението няма причинени имуществени
вреди, които да не са възстановени. С други думи, налице са всички
предпоставки за приложението на чл.78а от НК. А щом са налице
предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова
разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и
няма алтернатива. Ето защо, съдът намира, че следва обжалваната присъда да
бъде изменена в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 130 ал.1
от НК на подсъдимия Д. К. е наложено наказание “лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от
НК за срок от 3 години, като на основание чл.78а от НК същият следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно
наказание “глоба”. При определяне размера на глобата следва да се вземат
предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства така, както са приети и от първоинстанционния съд, като към
смекчаващите отговорността му обстоятелства следва да се добави и чистото
му съдебно минало, респ. не следва да бъде отчитано като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство обремененото му съдебно
минало. С оглед на тях съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде
наложено административно наказание в минималния предвиден в закона
размер, а именно: “глоба” в размер на 1 000 лв.
Обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна и в гражданско-
осъдителната й част. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че
като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно
поведение на подс.К., на тъжителката С. са били причинени телесни
увреждания, от които същата е претърпяла немалки по интензитет
неимуществени вреди - болки и страдания. Несъмнено, същите следва да
бъдат възмездени от подсъдимия Д. К., като настоящият състав споделя
извода на първоинстанционния съд, че с оглед критерия за справедливост,
установен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, за обезщетяване на претърпените от
10
престъплението неимуществени вреди от престъплението, са необходими и
достатъчни 1 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
деня на увреждането - 11.08.2023 год., до окончателното й изплащане. При
определяне на размера на обезщетението за претърпените от престъплението
неимуществени вреди следва да се има предвид, че на тъжителката са били
причинени не само съставомерните по чл.130 ал.1 от НК телесни увреждания
/разкъсно-контузната рана в областта на главата и мозъчно сътресение без
загуба на съзнание/, но и други такива увреждания, попадащи в приложното
поле на чл.130 ал.2 от НК – кръвонасядания на горните крайници, от които
тъжителката също е търпяла болки и страдания, и които също следва да бъдат
възмездени от подсъдимия, макар и в наказателно-правно отношение да са
погълнати от по-тежкия съставомерен резултат. В останалата му част и за
разликата до пълния му предявен размер от 6 000 лв., правилно - обосновано и
законосъобразно предявеният от частната тъжителка срещу подсъдимия
граждански иск е бил отхвърлен, като неоснователен.
Правилно, в съответствие с материалния закон и изхода на делото,
първоинстанционният съд е възложил в тежест на подсъдимия заплащането на
направените от частната тъжителка разноски по делото за адвокатско
възнаграждение; осъдил е подсъдимия К. да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважената част на гражданския иск и
държавна такса за изготвяне на справка за съдимост; както и се е разпоредил с
вещественото доказателство по делото.
С оглед изложеното, съдът намира, че в останалата й част, извън
наложителното й изменение, свързано с освобождаване на подс.К. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при
постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване,
поради което следва същата да бъде потвърдена в тази част.
Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.334 т.3 и т.6,
във вр. с чл. 337 ал.1 т.4 и чл.338 от НПК , Окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 57/31.10.2024 год. по Н.ч.х.дело № 785/2023 год.
11
по описа на К.йския районен съд, в частта й, с която за извършеното
престъпление по чл. 130 ал.1 от НК на Д. Т. К. от гр.К., с ЕГН **********, е
наложено наказание “лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението
на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, като
на основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност и
му налага наказание “глоба” в размер на 1 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12