О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...…………./06.06.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в закрито
заседание, проведено на шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
14217 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени при условията на субективно
кумулативно съединяване отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 440 ГПК от А.Г.П.,
гражданин на Руската федерация, роден на *** г., и О.А.П., гражданин на Руската федерация, родена на *** г., срещу „Б.и.е.л.” ЕООД, ЕИК *********, и „Т.б.“
ООД, ЕИК *********, за установяване в отношенията между страните, че
длъжникът по изпълнително дело № 20178950401221 по описа на ЧСИ Людмил Станев с
рег. № 895 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна - „Б.и.е.л.” ЕООД, не е собственик на следния
недвижим имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, а именно: апартамент
№ С-4 с идентификатор 10135.2571.4690.1.4 по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. Варна, к.к. „Чайка“, бл. С, ет. 2, с площ от 70.76 кв.м. и съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 10135.2571.4690.1.3, под
обекта - 10135.2571.4690.1.20, над обекта - 10135.2571.4690.1.8, находящ се в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2571.4690, ведно
с принадлежащите му 2.9840 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж.
По твърдения в исковата молба и уточнителната такава на
л. 34 от делото, ищците са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот по силата на влязло в сила съдебно решение № 1271/13.06.2013 г.,
постановено по гр.д. № 3137/2012 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е
уважен предявеният от тях срещу „Б.и.е.л.” ЕООД иск с правно основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД. Исковата молба била вписана на 15.11.2012 г., а съдебното решение –
на 25.11.2013 г. На 09.04.2013 г. била вписана възбрана върху имота по изп. дело № 125/2013 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева с
рег. № 807 на КЧСИ (стар номер 678/2011 г.), с която била подновена предходна
възбрана върху имота, и същата била заличена на 11.04.2014 г. Изпълнителните
дела пред ЧСИ Надежда Денчева били прехвърлени при ЧСИ Людмил Станев с рег. №
895 на КЧСИ и било образувано пред него изпълнително дело № 1221/2017 г., по
което взискател е „Т.б.“ ООД (след извършена цесия),
а длъжник - „Б.и.е.л.” ЕООД.
Ищците намират, че възбраната не може да им бъде
противопоставена (тъй като е вписана след исковата молба и отделно – понеже е
заличена), поради което считат, че с извършването на изпълнителни действия по
отношение на собствения им имот са нарушени техните права, с което обосновават
интереса си да се установи в отношенията им с ответниците, че длъжникът по
изпълнителното дело не е собственик на недвижимия имот, върху който е насочено принудителното
изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника „Т.б.“
ООД (взискател по изпълнителното дело), в който оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Твърди, че на 30.11.2011 г. по изп. дело № 678/2011 г. по описа на ЧСИ Надежда Денчева била
вписана възбрана върху процесния апартамент, която не е заличена и към
настоящия момент. На 22.05.2012 г. взискателят по и.д.
№ 678/2011 г. на ЧСИ Денчева - Тамара Юриевна Вашкевич, била прехвърлила вземането си по изпълнителното
дело, заедно с всички възбрани, на физическите лица Милко Петков Димов, Бояна
Декова Григорова и Тодор Николов Григоров, а последните – на „Т.б.“ ООД с последващ договор за цесия от 25.04.2013 г. След
извършените цесии вписаната на 30.11.2011 г. възбрана ползвала ответника и,
доколкото същата предхожда вписването на исковата молба на ищците, техните права
върху имота (които ответникът не оспорва) са му непротивопоставими,
на основание чл. 453, т. 2 от ГПК. Ответникът оспорва фактическите твърдения, наведени в исковата молба относно вписаните възбрани, като
излага, че изп. дело
№ 678/2011 г. и изп. дело № 125/2013 г. на ЧСИ
Надежда Денчева били две различни дела, по които са наложени две отделни
възбрани върху имота – едната съответно на 30.11.2011 г. и втората – от
09.04.2013 г., като само втората е заличена на 11.04.2014 г. по молба на взискателя Милко Петков Димов.
Вторият ответник - „Б.и.е.л.” ЕООД (длъжник по
изпълнителното дело) не е депозирал отговор на исковата молба в предоставения
едномесечен срок.
След като съобрази
доводите на страните и служебно изисканите доказателства, относими към
допустимостта на производството, съдът намира следното:
Отрицателният
установителен иск с правно основание чл. 440 ГПК е предвиден е
закона като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение
за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на
длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. За допустимостта на същия
е необходимо съществуването на правен интерес, като такъв е налице, когато по
започнало и неприключило принудително изпълнение за парично вземане са
предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на
третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението.
Целта е при уважаването на иска да бъде установено, че тази вещ не принадлежи
на длъжника и по този начин да се отрече възможността да се насочи
принудителното изпълнение за негово задължение върху имущество, което
принадлежи на трето лице (в този смисъл – т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2015
г., ОСГТК на ВКС).
В разглеждания случай страните в исковото производство не
спорят относно обстоятелството, че към настоящия момент длъжникът не се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот, тъй като е уважен
предявеният срещу него от ищците конститутивен иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Не е спорен и фактът, че по силата на
влязлото в сила съдебно решение, постановено по въпросния иск, ищците са
придобили собствеността върху имота. Спорът се съсредоточава върху действието
на вписаните по изпълнителните дела възбрани върху имота и приложението на чл.
452 и чл. 453, т. 2 ГПК, т.е. върху правото на взискателя
в изпълнителното производство - „Т.б.“ ООД да се удовлетвори
от стойността на имота, предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, исковата молба по
който е вписана след вписване на възбраната през 2011 г.
Липсата на спор относно
принадлежността на правото на собственост по отношение на имота, върху който е
насочено изпълнението, обуславя и липсата на правен интерес за ищците от
предявяване на иска по чл. 440 ГПК. В този смисъл е налице и
съдебната практика, обективирана в определение
№ 131 от 21.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3589/2017 г., I г. о., в което е
прието, че при спор относно действителността на вписването на възбраната
и нейната противопоставимост на третото
лице-последващ приобретател, последното има правен
интерес от установяване на тази недействителност, респ. непротивопоставимост,
но не и от установяване на безспорното си право на собственост.
Отделно от това, от постъпилите по делото служебно
изискани документи – справка по лице и удостоверение за вписвания, отбелязвания
и заличавания за „Б.и.е.л.” ЕООД, издадени от Службата по вписванията, се
установява, че преди 15.11.2012 г., на която дата е вписана исковата молба на
ищците срещу длъжника (л. 30 от удостоверението), на 30.11.2011 г. е вписана възбрана
върху процесния имот по изп. дело № 20118070400678,
която не е заличена (на 11.04.2014 г. е заличена последваща възбрана, вписана по
изп. дело № 20138070400125 на 09.04.2013 г. – л. 24 и
л. 11 от удостоверението). Следователно, дори и да се разгледа предявеният иск
по същество и да се приеме за установено със сила не пресъдено
нещо, че имотът не е собственост на длъжника, това не би било пречка взискателят да се позове на разпоредбата на чл. 453, т. 2
от ГПК и да иска продължаване на изпълнението върху същия имот, доколкото вписаната
по-рано възбрана му дава правото да се удовлетвори, независимо в чий патримониум се намира този имот. При това положение
крайната цел на предявения иск по чл. 440 ГПК (осуетяване на принудителното
изпълнение) не може да бъде осъществена, тъй като в настоящия случай правото на
взискателя да събере вземането си от продажбата на
процесния имот не следва от правото на собственост на длъжника „Б.и.е.л.” ЕООД
върху него, а от вписаната върху имота възбрана преди вписването на исковата
молба по конститутивния иск, предявен от ищците срещу
длъжника, от постановеното съдебно решение по който ищците черпят своите права.
С оглед на гореизложеното и предвид липсата на правен интерес като абсолютна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи
служебно, производството по делото е недопустимо и следва да бъде прекратено,
на основание чл. 130 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 14217/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви
състав, като недопустимо поради липса на правен интерес от предявените исковете
по чл. 440 от ГПК, на основание чл. 130 ГПК;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: