№ 72
гр. С., 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за защита срещу домашното
насилие.
Производството пред РС-С. е било образувано въз основа на молба от В. СТ. СТ. от с.
Д.о., Община С. против АТ. Г. Б. – съпруг на дъщерята на молителя Г. Б.а, починала на
10.10.2017 год., с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното
насилие. В молбата са изложени твърдения, че през 1997 год. молителят прехвърлил с
договор за дарение на двете си дъщери собственият си недвижим имот, находящ се в с. Д.о.
с н.а. № 107, дело № 180/1997 год. на нотариус при РС-С.. След смъртта на дъщеря му,
отношенията със зет му много се влошили – той започнал да се държи агресивно с него и да
го тормози психически, заключил къщата, като дори го лишил от собствените му дрехи и
вещи за лично ползване. Непрекъснато се заканвал, налитал да го бие и заплашвал да
подпали къщата, а него – да унищожи. Въпреки, че С. имал запазено право на ползване
върху целия имот, ответникът заградил двора, заключил стаите, където се намирал
собствения на молителя багаж – дрехи и лични вещи. На 11.05.2021 год. ответникът отишъл
в имота и започнал да прегражда двора, като след направена забележка от страна на
молителя започнал да се заканва, че ще запали къщата и ще го унищожи. Молителят се
почувствал обиден и унижен в собствения си дом, започнал да страда от безсъние и
емоционална нестабилност. Моли съда да издаде заповед за защита, с която да наложи на
ответника съответните мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
Ответникът в представения по делото писмен отговор оспорва молбата като
1
неоснователна. Поддържа, че изложените в нея твърдения за извършено насилие не
отговарят на действителното фактическо положение. Твърди, че още приживе на съпругата
му ползването на имота било разпределено по устна уговорка, като семейството на
ответника ползва северната част на двора с по-малката къща, а молителят ползва южната
част на имота. След смъртта на съпругата му нейната сестра Р.М. се озлобила срещу
ответника и в продължение на една година и половина се опитва да го отстрани от имота,
като целенасочено му пречи да го ползва и настройва своя баща против него. Вече близо две
години А.Б. ползва само част от дворното място, тъй като къщите са заключени и няма
достъп до тях. Оспорва да е упражнявал каквото и да било насилие срещу молителя,
включително на 11.05.2021 год. Сочи, че на тази дата отишъл в с. Д.о. около 9.00 ч., като
молителят бил сам на вилата и там не е имало трети лица – „очевидци“, както се твърди в
молбата за защита. Ответникът почистил двора, засадил цветя и зеленчуци и към 16.00 ч. си
тръгнал. Моли съда да отхвърли молбата за защита, като неоснователна.
Със заповед за незабавна защита № 1/17.05.2021 год. по гр.д. № 501/2021 г. на С.ския
районен съд ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на В.С., като на ответника е забранено да приближава на по-малко от 30 метра
него и жилището му, както и местата за социални контакти и отдих за срок до влизане в
сила на решението на съда по молбата за защита от домашно насилие.
Според показанията на св. М. – дъщеря на молителя, отношенията между страните се
влошили, когато около една година след смъртта на съпругата му ответникът довел в имота
друга жена, на което молителят и дъщеря му се противопоставили. Ответникът се
разпореждал в имота като в своя собственост, като дори заключил вратата за втория етаж на
къщата, където се намирали лични вещи на молителя. В отговор на това свидетелката и
баща й заключили първия етаж на старата къща в дворното място. Ответникът преградил и
двора. Имали спорове и по отношение ползването на кладенеца в имота. Б. тормозел
молителя психически с думите, че го чака да умре, за да покаже на дъщеря му „какъв имот
ще търси от баща си“.
Според показанията на св. Д. – бивш кмет на с. Д.о., когато същият срещнел
молителя в селото, последният непрекъснато се оплаквал от зет си за това, че е заградил
имота му и не му дава да ползва втория етаж на къщата. Притеснявал се и от това, че
ответникът водел в имота друга жена след смъртта на дъщеря му. Велин се оплаквал също
така, че не може да ползва кладенеца в дворното място.
Съгласно показанията на св. К., страните ползват съвместно процесния имот, като
след смъртта на Г. Б.а отношенията между нейната сестра Р- и ответника се влошили.
Сестрата не искала ответникът да пребивава в имота, като постоянно му създавала пречки
да го ползва – заключвала врати и др. Не знае за скандал между страните през месец май
2021 год. Ответникът никога не е проявявал агресия към В.С., а се отнасял с уважение към
него.
В представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН В.С.
възпроизвежда посочените по-горе обстоятелства във връзка с твърдяното домашно насилие.
2
С решение № 19/20.07.2021 год. РС-С. е отхвърлил молбата за защита, като
неоснователна.
Решението е обжалвано от молителя като неправилно, с искане за отмяната му и за
уважаване на молбата за съдебна защита.
Въззиваемият оспорва жалбата.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Молбата по чл. 4 ЗЗДН е допустима - подадена е в едномесечния срок от извършване
на твърдения акт на домашно насилие и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3 от
закона. По същество молбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По
делото не се установи да е извършен посочения в декларацията акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от цитирания закон. Това е така с оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства, които опровергават твърденията в декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН.
Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка. По делото не се установи извършването на посочения в молбата и
декларацията акт на домашно насилие, а именно: не се доказа на посочената дата –
11.05.2021 год. ответникът да се е заканвал на молителя, че ще запали къщата и ще го
унищожи. Свидетелката М. на посочената дата не е присъствала в имота, като от
показанията й се установява единствено, че отношенията между страните се влошили след
смъртта на съпругата на ответника, когато възникнали спорове за ползването на имота и
посещенията на трети лица в него. От показанията на св. Д. се установява, че молителят
често се оплаквал от зет си, който не му давал да ползва втория етаж на къщата, но този
свидетел също не е бил очевидец на каквото и да било агресивно поведение от страна на
ответника, включително на процесната дата. Показанията на св. К. опровергават изнесеното
в декларацията, тъй като същата заявява, че ответникът никога не е проявявал агресия към
В.С., а се отнасял с уважение към него. От приобщените по делото записи от охранителните
камери в имота в о.с.з. на 15.06.2021 год. по реда на чл. 204 от ГПК също се вижда, че на
процесната дата – 11.05.2021 год. в имота са били само молителят и ответника, като А.Б. е
вършел работа по двора, а молителят влизал и излизал от приземния етаж и го наблюдавал,
като не се установява каквото и да било агресивно поведение от страна на ответника.
По изложените съображения съдът намира за изцяло неоснователна молбата за
налагане на мерки по чл. 5 от ЗЗДН.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Настоящият състав споделя и препраща и
към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 500 лв., представляваща направени в настоящото производство
3
разноски.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/20.07.2021 год. по гр.д. № 501-Н/2021 год. по описа
на РС-С..
ОСЪЖДА В. СТ. СТ. ЕГН ********** от с. Д.о., Община С. да заплати на АТ. Г. Б.
ЕГН ********** от гр. С. сумата 500 лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4