Определение по дело №12/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на разглеждане е жалбата на Г. П. Т. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. В. Ч., срещу обективираното в разпореждане по чл. 64 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) от 02.01.2025 г. на мл. инспектор при РУ – Хасково към ОДМВР – Хасково, с което на лицето е разпоредено да не дублира по определените маршрути изцяло и частично вътрешноградските превози и да спазва Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Наредба на Община Хасково, разпореждане за предварително изпълнение на акта.

С Определение № 564 от 22.01.2025 г. по настоящото дело, заместващият настоящият съдия-докладчик съдия е оставил без разглеждане жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на акта и е прекратил производството по делото.

С Определение № 2920/20.03.2025 г. Върховният административен съд е отменил така постановеното определение на Административен съд – Хасково и е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, като е приел, че обжалваното разпореждане, с оглед на своето съдържание, така и от формална страна (същото е в писмена форма и съдържа изброените в чл. 64, ал. 5 ЗМВР реквизити), съставлява административен акт по смисъла на чл. 64, ал. 1 ЗМВР, поради което и съгласно изричния текст на чл. 64, ал. 7 ЗМВР подлежи на съдебно оспорване по реда на АПК.

Като прецени доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, съдът приема следното:

Жалбата против допуснатото предварително изпълнение е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в тридневния срок от съобщаване на разпореждането, в който срок същото може да се оспори, независимо от наличието на жалба срещу самия административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Както бе посочено, с разпореждане от 02.01.2025 г., издадено на основание чл. 65 от ЗМВР от мл. инспектор в РУ - Хасково към ОДМВР – Хасково, по отношение на Г. П. Т. е разпоредено: „Да не дублира по определените маршрути изцяло и частично вътрешноградските превози. Да спазва ЗДвП и Наредба на Община Хасково“. На основание чл. 60, ал. 1 от АПК с разпореждане от административния орган е допуснато предварително изпълнение на издадения административен акт, което разпореждане е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно чл. 60, ал. 1 АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

Безспорно е, че именно чл. 60, ал. 1 АПК е разпоредбата, която оправомощава административния орган да допусне предварително изпълнение на своя индивидуален административен акт, но, както е видно, разпоредбата съдържа пет различни хипотези, като три от тях съдържат по две възможности. В случая административният орган не е посочил нито една от възможните хипотези. Разпореждането му за допускане на предварително изпълнение е абсолютно немотивирано – нито правно, нито фактически.

Тогава, когато разпоредбата, която оправомощава органа да издаде даден акт, съдържа различни хипотези, органът е длъжен да посочи точно коя счита за осъществена, като съдът не може сам да подвежда фактите по делото към релевантната от възможните хипотези на разпоредбата. Всеки административен акт, в това число и разпореждането за допускане на предварително изпълнение, следва да бъде надлежно фактически и правно мотивиран, като законодателят изрично е регламентирал това изискване в чл. 60, ал. 2 АПК.

Следователно, разпореждането за допускане на предварително изпълнение е незаконосъобразно поради липса на фактически и правни основания за неговото издаване. При оспорване на разпореждане за допускане на предварително изпълнение доказателствената тежест е на административния орган и той трябва да докаже фактическите основания, посочени в разпореждането, за допускане на предварително изпълнение. При липса на посочени фактически и правни основания нито органът може да извърши релевантно доказване, нито адресатът на акта може ефективно да упражни правото си на защита, нито съдът може да изпълни конституционното си задължение по чл. 120, ал. 1 от Конституцията.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че допуснатото с разпореждане на административния орган предварително изпълнение на административния акт следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 60, ал. 7 от АПК, Административен съд - Хасково

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ обективираното в разпореждане по чл. 64 от ЗМВР от 02.01.2025 г. на мл. инспектор при РУ – Хасково към ОДМВР – Хасково, с което на Г. П. Т. е разпоредено да не дублира по определените маршрути изцяло и частично вътрешноградските превози и да спазва ЗДвП и Наредба на Община Хасково, разпореждане за предварително изпълнение на акта.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.