№ 66
гр. Русе, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520104066 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 74 от ЗЗДискриминация от С. Г. Е. против В.
Б. В..
Ищецът твърди, че през 2015 г. работил в **** АД- Русе на длъжност „О*“ при
последно уговорено брутно трудово възнаграждение от 560 лева, като през 2012 г. от ТЕЛК
му била определена ТНР 90 %, а през 2014 г.-92 %.
В тази връзка работодателят разпоредил той да премине на 4- часов работен ден при
работна заплата от 280 лева. През 2015 г. ТНР била променена от ТЕЛК на 72 %. Твърди, че
през периода 01.06.-29.09.2015 г. бил подложен на системен тормоз от главния инженер на
предприятието-В. Б. В., който накърнил честта и достойнството му, създавайки враждебна,
обидна, унизителна и застрашителна среда на работното място, което счита, че представлява
дискриминация по защитни признаци “увреждане“ и “лично положение“. Сочи, че
ответникът, при знание, че той е с предхождащи увреждания, го карал да записва във
въведена от него тетР. минута по минута какви действия извършва по време на изпълнение
на трудовите задължения, късал листа с изписаното, защото не му харесвало и го карал да
стои след края на работното време, без за това да му се заплаща, хвърлял по него метални
тръби, лостове, ключове и други предмети, застрашавайки здравето и живота му, използвал
обидни думи (“Н.“, “Г.“, „Т..“, “Н.......“) и заплахи (че ще го уволни дисциплинарно, ако не
напусне доброволно). Унижавал го пред колегите, като го изправял пред тях, за да дава
обяснения как изпълнява трудовите си задължения, принуждавал го да извършва дейности в
други цехове (да обезвъздушава машини, да сменя кранове по въздушната инсталация, да
включва компресори и да изолира стъклена вата тръбопроводите отвън), въпреки, че това не
влизало в кръга на служебните му задължения. Принуждавал го да му докладва как другите
работници и служители изпълняват трудовите си задължения с цел да създаде конфликт
между персонала. Всичко това уронвало престижа на ищеца, потъпквало достойнството му,
карало го да се чувства непълноценен. За посоченото поведение на главния инженер той
сезирал работодателя. Тъй като не последвала реакция, ищецът решил да напусне
1
предприятието. Твърди, че повече не успял да си намери друга работа.
На 01.10.2015 г. се регистрирал в Бюрото по труда, но всички работодатели отказвали
да го назначат, защото виждали възрастта му и че е с ТЕЛК. За период от 1 година му били
изплащани по 150 лева на месец. Сочи, че до момента се издържа само от пенсията си по
болест. Не може да си позволи да си купува необходимите лекарства (“о**“, “л....“, “м****“,
“т**** 10/10“, “л.с...“, “ф....“, “а.п....“, и...., “к....“, “л****“), както и диетични храни за Д....а,
което допълнително влошило здравословното му съС.ие. Около 7 месеца след това се
обострили наличните му до него момент заболявания (Д...., Д...., О.И., П**).
Твърди, че вследствие на отношението на ответника към него още преди
прекратяване на трудовото правоотношение в средата на м. юли 2015 г. се появили
симптоми на Б**, Г****, Л*А*, В***С*, поС.на Т...П...О.... Забавената процедура по
установяване на извършения върху него тормоз дало отражение на психиката му за много
дълъг период от време. Решението на Комисията за защита от дискриминация било
постановено чак на 13.07.2020 г. През тези пет години ищецът живеел в несигурност и
поС.на тревожност, будел се нощем със силно Г****, притеснявал се как ще се произнесе
комисията. Споменът от преживяното не го напуска и до сега.
Счита, че за проявените по отношение на него тормоз и унижения в продължение на
4 месеца, които дали отражение в психологически и здравословен аспект през следващите
пет години, ответникът следва да го обезщети. Иска В. Б. В. да бъде осъден да му заплати
обезщетения в размер на 14 160 лева за пропуснатите ползи от неполучените трудови
възнаграждения през периода 01.10.2015 г.-30.06.2020 г. ( по 130 лева за първите 12 месеца,
при приспадане на взетото обезщетение от БТ, и по 280 лева за останалото време) и 34 200
лева (57 месеца по 600 лева) за неимуществените вреди, които претърпял вследствие на
тормоза, на който бил подложен по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., ведно със законната
лихва върху тях от 02.07.2021 г., както и разноските по делото.
Особеният представител на ответника оспорва исковете. Направено е възражение, че
претенциите са погасени по давност. Претендира отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
В исковата молба се твърди, че периодът, през който е осъществявана дискриминация
по отношение на ищеца от ответника е 01.06.-29.09.2015 г.
Според решения № 73 от 12.06.2013 г. по гр. д. № 311/2012 г. и № 350 от 20.10.2015 г.
по гр. д. № 1730/2014 г. на ІV ГО на ВКС проявата на дискриминация е деликтно основание,
при което се прилага специалният закон-разпоредбите на чл. 74, ал. 1 и чл. 71 от Закона за
защита от дискриминация. В същите решения обаче е посочено, че исковете по този закон
могат да се предявят както срещу прекия извършител на дискриминационното действие,
така и срещу юридическото лице - възложител. Няма ограничение за вида на вредите, за
които може да се претендира обезщетение – важи общият принцип на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че
подлежат на обезщетение всички вреди, пряка последица от увреждащото действие.
В настоящия случай първоначално С. Е. е сезирал КЗД с жалба против
изпълнителния директор на **** АД- В. Р..
По предявен от С. Г. Е. против В. М. Р. иск е образувано гр.д. № 3045/2020 год. по
описа на РРС. Съдът е квалифицирал иска като претенция за неимуществени вреди от
непозволено увреждане и предвид цената на иска- по 600 лева месечно от 01.10.2015 год. до
първото съдебно заседание или общо 69600 лева, и е изпратил делото по подсъдност на
РОС.
Образувано е гр.д. № 465/2020 по описа на РОС. След оставяне на исковата молба без
движение, с Определение № 834/02.12.2020 год. е назначен адвокат Б. Ж. за процесуален
представител на ищеца по реда на ЗПП. Той е депозирал молба, в която уточнява
2
претенциите. РОС преценява, че исковете са с правна квалификация чл. 71 от
ЗЗДискриминация, но не повдига препирня за подсъдност, а изпраща делото на РРС по
подсъдност.
След връщане на делото в РРС, е образувано ново дело- 115/2021 год.
Производството е спряно с Определение № 41/13.01.2021 год. до приключване на адм.д. №
446/2020 год. по описа на АдС- Русе.
На 02.07.2021 год. постъпва молба от ищеца с вх. № 11840, с която моли:
1/На основание чл. 230, ал. 1 да бъде възобновено производството по делото.
2/На основание чл. 228, ал. 1 от ГПК да бъде заменена ответната страна В. М. Р. с В.
Б. В., ЕГН **********, който да се счита ответник по делото.
3/На основание чл. 228, ал. 3 от ГПК да бъда допуснато насочването иска за
обезщетение срещу В. Б. В., ЕГН ********** без негово съгласие като настоящата искова
молба да се счита предявена от момента на постъпването й в Съда.
4/Да бъде постановено Решение, с което да бъде осъден В. Б. В., ЕГН ********** да
плати на С. Г. Е., ЕГН ********** по 600 лева на месец за периода от 01.06.2015 г. до
30.06.2020 г. в общ размер 36 600 лева обезщетение за пропуснати ползи от неполучени
трудови възнаграждения и претърпени неимуществени вреди вследствие тормоз по смисъла
на чл. 4, ал. 1 3акона за защита от дискриминацията /ЗЗДискр./във връзка с чл. 5 от ЗЗДискр.
във връзка с §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение считано от датата на депозиране на настоящата молба /02.07.2021 г./ до
окончателното му изплащане, ведно с всички съдебно- деловодни разноски направени от
ищеца по настоящото дело.
На основание чл. 228, ал.2 от ГПК ищецът се отказва от предявения иск срещу В. М.
Р..
С Определение № 1473/03.07.2021 год. съдията докладчик прекратява
производството по делото изцяло, а не само по отношение на първия ответник, и
разпорежда цитираната молба от ищеца с вх. № 11840/02.07.2021 год. да се образува в ново
дело. Определението е връчено на страните и като необжалвано е влязло в сила.
След като влиза в сила прекратителното определение по гр.д. 115/2021 год. е
образувано настоящото- гр.д. № 4006/2021 год.
С молба вх. № 19920/14.10.2021 год. ищецът прави искане да бъде привлечено като
ответник и предприятието- **** АД. С влязло в сила Определение № 3205/29.11.2021 год.
молбата, квалифицирана като искане за привличане на трето лице- помагач, е оставена без
уважение.
Настоящият съдебен състав намира, че претенциите следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, тъй като са погасени по давност. В случая приложима е общата 5- годишна
давност, съгласно чл. 110 ЗЗД от момента на увреждането – 01.06.- 29.09.2015 год., когато е
прекратено трудовото правоотношение по молба на ищеца. Това е и денят, в който спрямо
ищеца би могло да бъде осъществено дискриминационно деяние и срокът, в който той би
могъл да иска установяване на дискриминация и обезщетение за щети е 29.09.2020 год.
Исковата молба е заведена на 21.07.2021 год.
Неоснователно е възражението на ищеца, че давността започва да тече от момента на
установяване на дискриминацията с решението на КЗД, тъй като той е разполагал с избора
да осъществи своята защита пред съда или КЗД (която няма компетентност да присъжда
вреди). Давността не е прекъсната съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД и не е спирала да тече по
време на административното производство пред КЗД, защото негов предмет не са били
претенциите за установяване на вредите от дискриминацията и присъждане на обезщетение
за тях, както давността би се прекъснала и би спряла да тече съгласно чл. 116, б. "б" и чл.
3
115, б. "ж" ЗЗД, ако ищецът беше предявил иск по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. Предприемането на
мерки за защита на правото по административен ред не е предявяване на иск, възражение
или на искане за почване на помирително производство, поради което давността не прекъсва
и не спира докато трае административното производство.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В случаите, когато дискриминационното действие е установено в производство по Гл.
IV, Раздел I от ЗЗДискр. от Комисията за защита от дискриминация, съответно от
административен съд при обжалване решение на КЗД, претенцията за обезщетение за вреди
от установеното дискриминационно действие, се квалифицира по чл. 74 ЗЗДискр.
Облигационният иск е от компетентността съответно на общите или от административните
съдилища /чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр./, в зависимост от вида на отношенията, по повод на
които е осъществено дискриминационното третиране - дали са отношения на
равнопоставеност или на власт и подчинение.
Предвидената в ЗЗДискр. защита - по съдебен ред и пред КЗД са алтернативи, които
засегнатите от дискриминационното третиране лица могат да избират. Но КЗД няма
компетентност да се произнесе за вида и размера на претърпените вреди от
дискриминационното действие, както и да обезщети пострадалия. Претенцията за парично
обезщетение може да бъде предявена пред съд /административен или общ/ наред с иска за
установяване на нарушението по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр., при което ще е налице
обективно кумулативно съединяване на искове, в който случай съдът ще установява и
дискриминационното поведение. Няма пречка, искът за обезщетение да бъде предявен и по-
късно, при вече влязло в сила съдебно решение по чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. - той се
разглежда по общия ред и е с правно основание чл. 74 ЗЗДискр.
В случаите, когато дискриминационното действие е установено от КЗД или от
административен съд по пътя на обжалването, съдът по иска за обезщетение за вреди по чл.
74 ЗЗДискр. не установява повторно осъществена ли е дискриминация, от кого и срещу кого,
а преценява единствено има ли причинени на пострадалото лице вреди, какви са те, пряка
последица ли са от дискриминационното нарушение и какъв е размерът на обезщетението.
Съгласно установената съдебна практика началният момент на погасителната давност
по исковете с правно основание чл. 71 и чл. 74 от ЗЗДискр. е от извършване на нарушението
– в случая датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца- 29.09.2015 год.,
при което към датата на предявяване на иска (21.07.2021 г.) е изтекла общата 5- годишна
давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД (в този смисъл Определение № 1415/08.11.2011 г. по гр. д.
№ 788/2011 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 265/23.03.2018 г. по гр. д. № 3798/2017 г. на
ВКС, ІV г. о. и др.). При това положение, искът е неоснователен /погасено е правото да се
предявят субективните материални права пред съд, а не самите права/ и следва да се
отхвърли без да се разглежда спора по същество.
Ищецът не дължи на ответника суми по чл. 78 ГПК, независимо от резултата по
спора (Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Г. Е., ЕГН **********, поС.ен адрес: гр. Русе, ул.
В.В. № 3, представляван от назначения по реда на ЗПП адвокат Б. Ж. против В. Б. В., ЕГН
**********, адрес: гр. Русе, ул. С.П. № 45, вх. 1, ет. 3, представляван от особен
представител адвокат И. К. искове да му заплати обезщетения в размер на 14 160 лева за
пропуснатите ползи от неполучените трудови възнаграждения през периода 01.10.2015 г.-
30.06.2020 г. (по 130 лева за първите 12 месеца, при приспадане на взетото обезщетение от
4
Бюрото по труда и по 280 лева за останалото време) и 34 200 лева (57 месеца по 600 лева) за
неимуществените вреди, които претърпял вследствие на тормоза, на който бил подложен по
смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискриминация, ведно със законната лихва върху тях от
02.07.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5