Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 05.01.2022г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на седми
декември
две хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
при секретаря: Светла Кърлова
като разгледа докладваното
от съдия Демиревски
административно
дело № 313 по описа на съда за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 13 ал. 2 от Закона за социално
подпомагане /ЗСП/ във вр. с чл. 2 ал. 1 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /обн. ДВ, бр. 49/27.05.2008
г., изм. и доп./.
Ф.А.В. ***, обжалва Заповед № ЗСП/Д-КН/2995 от 12.08.2021 г.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Кюстендил, потвърдена с
решение №10-РД06-0014/16.09.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за
социално подпомагане /РДСП/ - Кюстендил. Релевира основанието за оспорване по
чл. 146 т. 4 от АПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с твърдението, че вместо по - високия процент 1.75% или 1.85%, като лице живеещо само над 75 г.,
и е начислен по – малко благоприятния коефициент от 1.72 %, с което
диференцираният доход надвишава с 3.04 лв. дохода й. Моли за отмяна на акта и
отпускане на исканата помощ.
В с.з. служебният пълномощник на жалбоподателката поддържа
жалбата. Допълва основанията за оспорване по чл. 146 т. 2 и т. 3 от АПК. Представя
ЕР № 0700 от 045/09.03.2015 г. и удостоверение от НОИ – ТП Кюстендил за
получени суми от пенсии и добавки за периода от месец януари до месец август
2021 г.
В писмено становище ответният
директор на ДСП – Кюстендил, а в с.з. и неговият представител оспорват жалбата
като недопустима, алтернативно като неоснователна.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
Административното производство е образувано по заявление - декларация
от В. ***/Д-КН/2995 от 21.07.2021 г. за отпускане на целева помощ за отопление
с твърдо гориво /в пари/. Деклараторката е посочила, че е вдовец, пенсионер, с
ТЕЛК от над 90% с чужда помощ, трайно намалена нетрудоспособност, с месечен
доход от пенсия в размер на 345.00 лв., с настоящ адрес *** 17, което жилище се
състои от 1 стая. Декларирала е, че семейството й не притежава движима
собственост. Към заявлението е приложила удостоверение от община Кюстендил за
липса на движимо и недвижимо имущество, собственик на земя е в с. Ц. и с. Д.,
община Кюстендил.
На 10.09.2021 г. е изготвен социален доклад след анкета по
заявлението на В.. В доклада е установено, че декларираното от лицето отговаря
на установеното при анкетата, като общият доход през предходните 6 месеца е 2567.04
лв. от пенсия. Установено е, че заявителката съжителства с дъщеря си Росица
Стоянова В., която е неомъжена, без деца, безработна с регистрация в Бюрото по
труда, на месечно подпомагане по чл. 9 от ППЗСП. Не притежава движима или
недвижима собственост, която да бъде източник на допълнителни доходи. Няма
извършено прехвърляне или продажба на недвижим имот през последните 5 години.
Не е регистрирана като ЕТ, не е собственик на капитал на търговско дружество.
Право на целева помощ за отопление имат лицата и семейства,
чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявление – декларация е по – нисък или равен от диференцирания доход за
отопление.
Общият извод от
проверката е, че лицето не отговаря на чл. 2 ал. 1 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г.
– средномесечният доход за предходните 6 месеца преди подаване на заявление –
декларацията е по – висок от
диференцирания доход за отопление.
ДДО на основание чл. 2
ал. 5 т. 20 от Наредбата е 1.72х150=258.00 лв. СМД за предходните 6 месеца е
изчислен на 261.04лв. Предложено е отказ
за отпускане на целевата помощ в пари.
Оспорената Заповед № ЗСП/Д-КН/2995 от 12.08.2021 г. на Директора
на ДСП – Кюстендил е издадена на основание чл. 13 ал. 2 от ЗСП, чл. 4 ал. 4 и
чл. 3 ал. 3 от Наредба № РД-07-5/2008 г. и Заповед № РД-01-191/08.07.2021 г. на
Министъра на труда и социалната политика, въз основа на подаденото заявление - декларация
от В. и изготвения социален доклад. Органът е отказал исканата целева помощ за
отопление с твърдо гориво /в пари/ за отоплителен сезон 2021/2022 г. /от 1
ноември до 31 март/. Отказът е мотивиран с неизпълнено условие на чл. 2 ал. 1
от Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. – средномесечният доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация е по – висок от
диференцирания доход за отопление. Надвишава ДДО с 3.04 лв.
В. е оспорила заповедта с жалба до РДСП – Кюстендил от 03.09.2021
г. с мотиви, идентични с тези по съдебното оспорване. В изготвения социален
доклад по жалбата социалният работник е потвърдил изложеното в оспорената
заповед.
С Решение № 10-РД06-0014/16.09.2021 г. Директорът на РДСП –
Кюстендил е отхвърлил жалбата на В. и е потвърдил оспорената заповед. Органът е
споделил изцяло мотивите в процесната заповед.
Решението на Директора на РДСП – Кюстендил е връчено на
адресата на 23.09.2021 г., а жалбата е подадена чрез администрацията на органа
на 05.10.2021 г.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените доказателства.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът
намира жалбата за допустима. Подадена е от представител на субект с право на
обжалване по чл. 147 ал. 1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд и в
преклузивния срок по чл. 149 от АПК по исканата социална помощ, като жалбата
срещу нея е подадена след като е изчерпан задължителния административен ред за
оспорване по чл. 13 ал. 5 от ЗСП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
В резултат на служебната проверка по
чл. 168 ал. 1 от АПК заповедта на директора на ДСП е издадена от оправомощен
орган в пределите на неговата материална, териториална и времева компетентност
по см. на чл. 13 ал. 2 от ЗСП. Страните не спорят относно компетентността на
органа.
Спазена е изискуемата писмена
мотивирана форма по правилото на чл. 13 ал. 3 от ЗСП. Заповедта е във вид на
образеца по чл. 28 ал. 1 от ППЗСП. Противно на твърдението на пълномощника на
жалбоподателя, заповедта съдържа правни и фактически основания за нейното
издаване. Посоченото материалноправно основание за отказа са нормите на чл. 2
ал. 1 от Наредба № РД 07-5/16.05.20008 г.
Заповедта е издадена при спазване на
законовата процедура и приетата по делегацията от чл. 12 ал. 4 от ЗСП Наредба №
РД 07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. Административната преписка е образувана с подаване на заявлението от
В. по реда на чл. 4 и чл. 5 от Наредбата, последвано от извършена социална
анкета и изготвен социален доклад по чл. 4 ал. 3 от Наредбата и чл. 27 от ППЗСП
с мотивирано предложение за отказ на целевата помощ. Основа за социалният
доклад е социалната анкета, съдържаща обстоятелствата по чл. 27 ал. 2 и ал. 3
от ППЗСП. Волеизявлението на органа се основава на констатациите от доклада и
приложените от заявителя документи. Жалбоподателят не оспорва констатираните
обстоятелства в социалния доклад. Противно на твърдението на отпорващия,
органът е изпълнил задълженията по чл. 35 и чл. 36 от АПК като е изяснил правнорелевантните
факти и обстоятелства за случая чрез събиране на всички относими, допустими и
достатъчни доказателства.
Заповедта е издадена при спазване на материалния закон.
Исканата социална помощ е целева по
чл. 12 ал. 1 т. 2 от ЗСП. Предпоставките за уважаване на заявлението са уредени
в чл. 2 ал. 1 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. Правото на помощта се
реализира при наличие на две кумулативни условия. Първото е семейството на В.
да има средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението,
който е по - нисък или равен на диференцирания доход за отопление /ДДО/.
Второто условие е молителят да отговаря на условията по чл. 10 и чл. 11 от
ППЗСП.
Административният орган е установил, че е
налице второто условие за отпускане на помощта – лицето отговаря на условията
по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП.
Органът е установил обаче липсата на
първото условие за отпускане на помощта. Средномесечният доход на заявителката
през последните 6 месеца преди подаване на заявлението е по - висок от ДДО,
определен по реда на чл. 2 ал. 5 т. 20 от Наредбата, като лице с трайно
намалена работоспособност 90 и над 90 на сто – 1.72, който коефициент е по – благоприятен за жалбоподателката,
а не този като съжителстващо лице по чл. 2 ал. 5 т. 12 от същата Наредба – 1.24.
ДДО е равен на 1.72 от БДО /150лв./ или това е сумата от 258.00 лв., а
средномесечният доход на лицето за предходните 6 месеца е изчислен на сумата от
261.04 лв., който надвишава ДДО с 3.04 лв.
В конкретната хипотеза и на осн.
чл. 2 ал. 5 т. 20 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г., като лице с трайно
намалена работоспособност 90 и над 90 на сто, а не като съжителстващо лице по
чл. 2 ал. 5 т. 12 от Наредбата, след извършена социална анкета и изготвен
социален доклад е прието, че средномесечният доход за предходните шест месеца
на г - жа В. е в размер на 261.04 лв. и е по – висок от диференцирания доход за
отопление /ДДО/, който съгласно чл. 2 ал. 5 т. 20 от Наредбата е 258.00 лв.
/1.72 х 150 = 258.00 лв./ Средномесечният осигурителен доход на
жалбоподателката правилно е формиран от сбора на размера на пенсията по чл. 81
от КСО, както и от получените помощи през годината. Това са доходи, които
изрично са предвидени в § 1 т. 9 б. „и“ и б. „к“ от ДР на ППЗСП и при наличието
на които се прави преценка от органа дали заявителят е правоимащо лице по чл. 2
ал. 1 от Наредбата. Правилно при определяне на средномесечния доход размерът на
пенсията е бил намален с коефициентите, предвидени в чл. 2 ал. 2 от Наредбата
/лист 23 по делото/, което обстоятелство е довело до вярно изчисление на
диференцирания минимален доход за отопление.
Представеното в о.с.з. от
служебния защитник на жалбоподателката и прието удостоверение от ТП на НОИ
Кюстендил, би довело до още по – висок доход за предходните шест месеца на г-жа
В., дори и като се изключат доходите по т. 10 б. „б“ от ДР на ППЗСП – добавка
за чужда помощ на хората с увреждания с намалена работоспособност над 90 на сто
с определена чужда помощ.
Изводът от изложеното е, че не е
налице една от двете кумулативно предвидени предпоставки по чл. 2 ал. 1 от
Наредба № РД 07-5/2008г. за отпускане на целевата помощ.
Изложеното налага извод за отхвърляне на оспорването като
неоснователно.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският
административен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на Ф.А.В. ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/2995
от 12.08.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил,
потвърдена с Решение №10-РД06-0014/16.09.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция за социално подпомагане - Кюстендил.
Решението е окончателно по см. на
чл. 13 ал. 6 изр. последно от ЗСП.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: