№ 21
гр. Айтос , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна А. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110100206 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. М. ЕГН **********, чрез
адв. З.П., съдебен адрес: ***, ПАРТЕР, срещу Н. А. Ш. ЕГН:**********, адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че нa 20.12.2018 г. Н. А. Ш. ЕГН ********** убедил ищцата да
изтегли паричен заем от „ Сосиете Женерал Експресбанк"АД EИK ***, за което тя сключила
договор за КРЕДИТ EKCПPECO №*** c, в oбщ размер 9200.00 лева със cpoк на договора
до 10.01.2024 г. размер на погасителните вноски — 180.48 лева. Ищцата предоставила
сумата за ползване на ответника, като се уговорили вноските пo погасяването да бъдат
плащани от Н. А. Ш.. Въпреки договорката ответникът не заплащал вноските пo кредита.
Заплатените от ищцата средства представляващи главница и лихви пo кредита към момента
на подаване на Заявление за издаване заповед за изпълнение no чл. 410 ГПK пред Районен
съд били в размер на 3609.60 лева изплатени - 20 вноски всяка от които в размер на 180.48
лева , които ищцата счита,че не се дължат от нея, а от Н. А. Ш..
Ищцата подала в Районен съд град заявление за издаване заповед за изпълнение no чл. 410
от ГПК ,въз основа на която е образувано ЧГД 698/2020 r. no описа на районен съд Айтос, пo
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Посочената заповед била
връчена на длъжника. Длъжникът е подал възражение вх. №260555 от 02.02.2021 година, ,с
което отрича да дължи сумата.
Предвид изложеното ищцата счита, че за нея е налице правен интерес съдът да постанови
решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че Н. А. Ш.
,ЕГН ********** дължи на С. И. М. сумата от 3609.60 лв. cъc законна лихва cчитано oт
входиране нa заявлението дo изплащане нa дължимото както и paзнocкитe пo ч.гр.д.
1
№698/2020 г. на АРС
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от упълномощеният
представител на ответника Н. А. Ш. чрез адв.З.П.. В отговора на ИМ адв. К. излага мотиви
за допустимост на иска. Моли иска да бъде отхвърлен, т.к. е неоснователен и недоказан. По
изложените в ИМ факти отшетникът отрича да е съжителствал с ищцата и прилага
удостоверение за адрес и договор за наем. Ответникът отрича също така ищцата да му е
давала каквато и да е сума пари.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцата твърди, че ответникът я убедил да изтегли паричен заем от „ Сосиете Женерал
Експресбанк"АД EИK ***, за което тя сключила договор за КРЕДИТ EKCПPECO №*** c, в
oбщ размер 9200.00 лева със cpoк на договора до 10.01.2024 г. с размер на погасителните
вноски — 180.48 лева. Ответникът отрича да е живял с ищцата и да е получил пари от нея.
По делото са разпитани свидетелят М. и свидетелката Ш., осигурени от ищцата. Свид.М.
разказва как през 2018г при посещение в дома му страните споделили, че планират да
изтеглят потребителски креди. При следващо посещение ищцата казала, че тя е изтеглила
кредит от около 10 000лева, които дала на ответника, за да заплати пенсионните си вноски в
Т..
Свид.Ш. разказва, че е виждала в майка си много пари в момент, който съвпада с
изтеглянето на кредита. В този период ответника пътувал до Т., където казал че има да
уреди някакви лични въпроси. Страните често се карали, т.к. ответникът отказвал да дава
пари на ищцата, с които тя да погасява кредита. Това налагало всеки месец ищцата да отделя
от заплатата си, за да внася суми по кредита. Многократно ищцата говорила с ответника
след като се разделили той да започне да обслужва кредита, но той отказа, с мотива, че тя е
сключила договор с банката, а не той.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са допустими, налице е правен интерес за ищеца от предявяването на
исковете. Същите са предявени в процесуалните срокове в рамките на преклузивния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустими.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1
ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по
иска за връщане на предоставената на заем сума, респективно по установителния иск по чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД: 1/ съгласие на страните за предаване от
2
заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я
върне при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и
настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на
пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици.
Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД
писмената форма се явява форма за доказване, а не форма за действителност на договора. В
случая страните не са подписали писмен договор, който да регламентира срока на заема и
датата на връщане, а заемателят не се е снабдил с разписка, когато е предавал сумата. В
срока по чл.131 ГПК ответникът е релевирал възражение, че не е получил претендираната
сума. В този случай върху ищеца пада тежестта да докаже настъпването на положителните
юридически факти. В ИМ ищцата твърди, че е изтеглила потребителски кредит в размер на
9200лева, но претендира връщане на сумата 3609,60лв, т.к. тази сума е върнала тя самата
към банката под формата на погасителни вноски. От тези твърдения не стана ясно каква
сума е дала ищцата на ответника по силата на договора за заем. Не става ясно също така
какъв е бил крайният срок за връщане на заема, дали е било уговорено да върне сумата
наведнъж или на няколко вноски. В текста на ИМ се говори за вноските, които ищцата е
правила всеки месец към банката, но не става ясно това какво отношение има към
сключеният между страните договор за заем. В показанията си и двамата свидетели казват
само, че в последствие са разбрали, че ищцата е изтеглила потребителски кредит от банка и
е дала пари на ответника, за да плати осигурителните си вноски в Т.. Не става ясно на коя
дата е сключен договорът за заем между страните /кога са предадени парите/ , каква сума е
дадена по договора, датата на връщане. Това са все елементи от същественото съдържание
на договора, а ищцата не може да ги посочи, нито свидетелите могат да ги потвърдят. Никой
от свидетелите не твърди, да е видял предаването на парите между страните, което се
допълва от липсата на писмени доказателства /договор, разписка/, които да доказват, че това
се е случило. По мнение на решаващата съдебна инстанция използването на свид.показания,
за доказване на иска не е допустимо, поради разпоредбата на чл.164, ал.1 ГПК, според която
не се допускат свид.показания „за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000
лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия
до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително“. В случая ищцата твърди,
че е дала на ответника сумата от 9200лв. и това съдът приема за стойност на договора. Искът
е предявен като частичен –за 3609,60лв., но това не променя факта, че стойността на
договора ,така както се твърди е 9200лева, а договори на стойност над 5000лева е
недопустимо да се доказват със свидетелски показания. Разборът на доказателствата сочи, че
писмени доказателства за наличие на валидно облигационно правоотношение липсват, а
3
използването на гласни доказателства при тази стойност на договора е недопустимо.
Въз основа на изложеното се налага изводът, че ищцата не е доказала при условията на
пълно и главно доказване претенцията си, което е основание за отхвърляне на иска.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника
следва да се присъдят направените по настоящото делото разноски в размер на 500лв. за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. М. ЕГН **********, съдебен адрес: ***, ПАРТЕР, срещу
Н. А. Ш. ЕГН:**********, адрес: *** иск за признаване за установено на осн.чл.422 ГПК, по
отношение на ответника Н. А. Ш. ЕГН:********** съществуването на вземането на ищеца
С. И. М. ЕГН **********, за сумата от 3609.60 лв., произтичаща от договор за заем ,ведно
cъc законната лихва cчитано oт входиране нa заявлението -03.09.2020г дo изплащане нa
задължението.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК №
260034/ 30.09.2020г, издадена по гр.д.№ 698/2020г по описа на АРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата С. И. М., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, ПАРТЕР да заплати на ответника Н. А. Ш. ЕГН:**********, адрес: *** ,
разноски в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4