№ 245
гр. Бургас, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120200703 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „Дани – 2005 – Й. Й.“, ЕИК:
*********, чрез адв. С. Ч. от БАК, срещу Наказателно постановление № 1138-
F722316/18.10.2023г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП - Бургас, с което на
основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба
№ Н-13/17.12.2019г.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат
подробни доводи за неговата незаконосъобразност. В открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано
писмено становище от адв.Ч., с което същият поддържа жалбата и претендира за
присъждане на разноски.
За Административно - наказващия орган, се явява юрисконсулт К. надлежно
упълномощена, която оспорва жалбата. Моли за потвърждаване на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (НП е било връчено на представител на жалбоподателя на 18.01.2024г., а процесната
жалба е депозирана на 31.01.2024г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните
съображения:
На 30.08.2023г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че като осигурител е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО,
като не е подал в срок до 27.02.2023 г. данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за
месец януари 2023г. Мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в
ТД на НАП-Бургас лице е в сградата на ТД на НАП - Бургас в гр.Бургас, ул.”А.ска” № 26,
1
ет.1.
Декларация Образец 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО,
УПФ, здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и
облагаемия доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде, както следва –до 25–то число на медеца,
следващ месеца, за който се отнасят данните, или при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е начислено или
изплатено възнаграждението.
Декларацията била подадена по интернет с КЕП на дата 30.06.2023г. и приета с вх. №
02000233300107.
До лицето е била изпратена покана с изх.№ 02000233300107/16.08.2023г. за явяване в
ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В
указания срок не се е явил упълномощен представител на лицето и актът е бил съставен в
негово отсъствие.
Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел
фактическите констатации за безспорно установени и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.2 от
Наредба № Н-13/2019г. на МФ, на основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка по същество не се оспорва и от страните.
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на
НАП).
Задължението за осигурителя да подава декларация Образец № 1 е регламентирано в
чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата - декларация
Образец № 1 с данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, УПФ,
здравното осигуряване, ДЗПО, вноските за фонд ГВРС, дните в осигуряване и облагаемия
доход по ЗДДФЛ, следва да се подаде: до 25–то число на медеца, следващ месеца, за който
се отнасят данните, или при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след
този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението.
Производството по установяване на административни нарушения и издаване на
наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно
регламентирани срокове, част, от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Съгласно въпросната разпоредба - сроковете са давностни (Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от
28.12.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982г.
по н. д. № 96/82 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 44 от 29.12.1983 г. по н. д. №
29/82 г., ОСНК на ВС). Наказателната и административнонаказателната доктрина приема, че
давността е институт на материалното право. Следователно за давността по чл.34 от ЗАНН
съдът трябва да следи служебно.
В тази връзка съдът споделя изложеното в жалбата възражение за неспазване от АНО
2
на предвидения в чл.34, ал.1 ЗАНН срок за издаване на АУАН. Декларацията образец 1 е
следвало да бъде подадена от жалбоподателя до 27.02.2023г., като при неспазване на този
срок нарушението се счита за извършено на следващия ден (28.02.2023г.). Следователно от
тази дата е започнал да тече тримесечният срок по чл.34, ал.1 за съставяне на АУАН. Както
се установи от фактическа страна АУАН срещу жалбоподателя е бил съставен на
30.08.2023г. т.е. не е бил спазен срокът по чл.34, ал.1 ЗАНН.
Необходимо е да се отбележи също така, че под откриване на нарушителя следва да
се разбира не моментът, в който съответното длъжностно лице е изградило своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в
който е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би
означавало, че предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на
едно длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога
същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният
давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и
решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. Държавните
органи притежават правомощия. В теорията „правомощието“ се определя едновременно
като право и като задължение. При наличие на съответните законови условия, всеки орган
не просто може да упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът
да го направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на
проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с оперативна
самостоятелност (последната е типична само за административното право, но не и за
административнонаказателното право). Затова реализацията на
административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на усмотрението на
овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите субективни
представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите белези на
нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и налагането на
административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове еx officio (служебно, по свой почин) да предприемат действия
по установяване на лицата осъществили състава на нарушението. След като пред органа са
били налице всички документи, от който да направи извод за извършено нарушение, то
следва да се приеме, че нарушението е установено и от този момент текат сроковете по чл.
34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение №678/10.04.2018г. по к.адм.н.д. №355/2018 г. на
Административен съд – Бургас, Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по
описа на Адм. С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на
АдмС-София, и др.
Отделно от горното, при описване на процесното нарушение погрешно е направена
привръзка с т.2 от чл.4, ал.1, от Наредба № Н-13/17.12.2019г., която касае държавните
служители по Закона за държавния служител, а не работниците и служителите. При това
положение процесното деяние се явява и несъставомерно по дадената му правна
3
квалификация.
На следващо място, нито в АУАН, нито в НП, е посочено лицето, за което се твърди,
че не е подадена Декларация Образец 1. Името на лицето безспорно е елемент от
фактическия състав на нарушението, доколкото чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО говори за „конкретно
лице”. Непосочването на името на лицето, за което не е подадена декларацията
възпрепятства възможността на наказвания субект да се защити, доколкото той е поставен в
невъзможност да представя доказателства дали тази декларация е била подадена в срок, или
не. Изобщо не може да бъде преценено дали е следвало да бъде подавана декларация. Също
така, разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда различни срокове за подаване
на декларацията, като след като в АУАН и НП не е посочено име, не може да се установи
кой от сроковете е приложим за това лице.
Освен това, неподаването на декларация образец 1 за всяко отделно лице
представлява отделно нарушение. При непосочване на конкретните лица не става ясно за
кое осигурено лице се санкционира осигурителя, респ. не може да се проследи дали същият
не е наказан повече пъти за едно и също нещо. В горепосочения смисъл е и Решение
№341/27.06.2014г., постановено по КНАХД №518/2014г. на Административен съд- гр.
Плевен.
В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в нарушение на
процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател се следва
присъждане на разноски в претендирания размер от 400лв., съобразно представените
договор за правна защита и съдействие и разписка /л.49-50 от делото/.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1138-F722316/18.10.2023г., издадено от
заместник-директор на ТД на НАП - Бургас, с което на основание чл.355, ал.1 от КСО на
жалбоподателя - ЕТ „Дани – 2005 – Й. Й.“, ЕИК: *********, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.4,
ал.1, т.2 от Наредба № Н-13/17.12.2019г.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите да заплати ЕТ „Дани – 2005 – Й. Й.“,
ЕИК: *********, разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4
5