№ 252
гр. К., 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20215510103155 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „***** БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ******, ж.к.
„****** 4“, *** С., *****, чрез пълномощника си адв. В.Г. от САК, против Т.
П. Ф., ЕГН: ********** Адрес: гр. К., бул. „*******“ № ******* с правно
основание:чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, вр. с чл. 342 ТЗ и
цена на иска: 167,06 лева.
Ишецът, чрез процесуалния си представител сочи, че въз основа на подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК, Т. П. Ф. било образувано ч.гр.д №****/2021г. по описа
на РС К.. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение за парично
задължение в размер на 167,06 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги,
която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Сочи, че длъжникът Т. П. Ф. била абонат на дружеството-доставчик на
мобилни услуги „***** БЪЛГАРИЯ" ЕАД със сключен Договор за мобилни
услуги от дата 30.11.2017г. с предпочетен мобилен номер ******* с избран
абонаментен план Тотал 24,99 с неограничени национални минута и роуминг
в зона ЕС и уговорен срок на действие за 24 месеца, до 30.11.2019г. Абоантът
сключил и Договор за лизинг от същата дата 30.11.2017г., по силата на който
на абоната било предоставено за ползване мобилно устройство ***** модел 6
***** за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в
размер на 9,99лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна сума от 9,99лв. да придобие
собствеността върху лизинговата вещ /чл.1, ал.2 от договора за лизинг/.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
1
клиентския номер на абоната №*****.
Сочи, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.12.2018г.
до дата 04.05.2019г. ***** издал:
- фактура №****/05.01.2019г. за отчетния период на потребление от
05.12.2018г.-04.01.2019г. с дължима стойност за плащане в размер на 27, 19
лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора
услуги
Дължимата сума била платима в срок 20.01.2019г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- фактура №***/05.02.2019г. за отчетния период на потребление от
05.01.2019-04.02.2019 с дължима стойност за плащане в размер на 34.97лв. за
месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги
Дължимата сума била платима в срок 20.02.2019г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
- Фактура №**********/05.03.2019г. за отчетния период на потребление от
05.02.2019-04.03.2019 с дължима стойност за плащане била в размер на
34.97лв. за месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора
услуга
Дължимата сума била платима в срок 20.03.2019г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Сочи, че абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност
97.13лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец
12/2018г., за месец 01/2019г. и за месец 02/2019г. Към всяка от фактурите
имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на
ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 97.13лв., ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесните договори за услуги, като във
връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ***** прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника Т. П. Ф. за ползваните
абонаменти и издал на дата 05.05.2018г. крайна фактура № **********.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т. 12, ал.2 от Общите условия,
приложени към лизинговия договор, дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната мобилно устройство - ***** модел 6 ***** били
обявени за предсрочно изискуеми.
При сключване на процесните договори била посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 01-во число от месеца. Така, падежът на
лизинговите вноски бил указаният в месечните фактури срок за заплащане на
фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, това довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му
абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите
условия към договора за лизинг. За предсрочно изискуеми били обявени
лизинговите вноски, дължими от месеца на издаване на крайната фактура по
всеки абонатен номер, съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- За мобилно устройство марка ***** модел 6 *****, взето във връзка с
абонамента за мобилен номер *******, се дължала цената в размер на
69.93лв., представляваща 6 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими за
2
периода от месец 05/2019г. до месец 10/2019г., съгласно уговорения
погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството
в размер на 9.99лв.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „***** БЪЛГАРИЯ" ЕАД ответникът Т. П. Ф. се съгласила и
приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите
на мобилни телефонии услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, *****
имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят
е длъжен да заплаща определените от ***** цени по начин и в срокове за
плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й".
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги обусловило правото на ***** /чл.75 от ОУ/ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на Т. П. Ф..
Сочи, че в конкретния случай ответницата Т. П. Ф. е подписала договор за
услуги с мобилния оператор, ползвала е процесните мобилни номера и не е
изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднала в забава.
Издадени били фактури и в срок не ги е заплатила.
Моли съда на основание на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, да постанови
Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Т. П.
Ф., ЕГН: **********, че към нея съществува изискусмо вземане на ищеца
„***** БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в
град С., район „******", ж.к. „****** 4", *** С., *****, представлявано от
Д.К.К. и М.С., в размер на 97.13лв. (деветдесет и седем лева и 13ст.),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по договор от дата 30.11.2017г., дължими за
периода от 05.12.2018г. до 04.03.2019г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното плащане на сумата; да признае за установено по отношение
на ответника Т. П. Ф., ЕГН: **********, че към нея съществува изискуемо
вземане на ищеца „***** БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *****, в размер на 69.93лв.
(шестдесет и девет лева н 93ст.), представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от дата 30.11.2017г., за мобилно устройство
марка ***** 6 *****, дължими за периода от месец 05/2019г. до месец
10/2019г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска
за изкупуване на устройството в размер на 9.99лв., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК до окончателното плащане на сумата.
Претиндира за разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Р. А., АК-
Стара Загора, в качеството й на особен представител на ответника.
Предявените от ищеца „***** България" ЕАД срещу подзащитната ми
установителни искове са долустими, но неоснователени, поради което
оспорвам изцяло същите по основание и размер.
Сочи, че, видно от приложените към исковата молба документи процесният
Договор за мобилни услуги от 30.11.2017 год. бил двустранно подписан
между пълномощник на оператора и потребител Т. П. Ф.. Поради
3
невъзможността й като особен представител да получи лично потвърждение
относно автентичността на положения подпис на потребителя, счита
договора за редовен от външна страна. Към същия следвало да се прилагат
Общи условия на „***** България" ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, актуални към датата на
сключване на индивидуалния договор - 30.11.2017 год., т.е. общите условия,
изменени на 30.06.2017 год., а не приложените към исковата молба Общи
условия с измененията в тях от 12.04.2021 год., доколкото същите били
изрично приети от потребителя чрез полагане на саморъчен подпис под тях
съгласно чл. 147а, ал. 1 Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Напълно недоказано било изложеното в исковата молба твърдение, че в
процесния период 05.12.2018 год. - 04.03.2019 год. „***** България" ЕАД в
действителност е предоставило мобилни услуги, които подзащитната й в
качеството на потребител е ползвала. За това обстоятелство ищцовото
дружество не било ангажирало нито едно доказателство. Напротив, видно от
приложеното извлечение за общо потребление за мобилен номер ******* към
фактура № **** за отчетен период 05.12.2018 год. - 04.01.2019 год. Т. П. Ф. не
била ползвала никаква част от договорния си пакет услуги. Липсвало
потребление и през следващите два отчетни периода: 05.01.2019 год. -
04.02.2019 год. съгласно извлечение за общо потребление за мобилен номер
*******, графа трета, към фактура № ***; и за период 05.02.2019 год.-
04.03.2019 год. видно от извлечение за общо потребление за мобилен номер
*******, графа трета, към фактура № **********. Основание за плащане
представлявало не издаването на фактура за съответен отчетен период, а
действителното ползване на мобилни услуги, които абонатът потребил.
Поради това счита искът за недоказан и неоснователен, заедно с акцесорния
иск за признаване съществуването и на законна лихва за забава върху същия.
Относно иска за незаплатени лизингови вноски:
Сочи, че, видно от приложените към исковата молба документи процесният
Договор за лизинг от 30.11.2017 год. бил двустранно подписан между
пълномощник на оператора и потребител Т. П. Ф.. Поради невъзможността й
като особен представител да получи лично потвърждение относно
автентичността на положения подпис на потребителя, счита договора за
редовен от външна страна.
Напълно неоснователно било твърдението на ищцовото дружество, че поради
прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Общите
условия, приложени към лизинговия договор, всички дължими месечни
вноски за предоставеното на подзащитната й мобилно устройство ***** 6
***** са предсрочно изискуеми, а оттам и дължими.
Не били налице всички предпоставки от фактическия състав на разпоредбата,
на която ищецът основавал претенцията си.
Съгласно чл. 12, ал. 2 „месечните вноски и другите дължими плащания стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорите за
предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключен/сключени от
Лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими
съгласно тези договори плащания. "
По делото не било ангажирано нито едно доказателство относно
4
обстоятелството, че Договор за мобилни услуги от 30.11.2017 год. е
прекратен от страна на „***** България" ЕООД. Съгласно разпоредбите на
чл. 19 б, буква „в" от ОУ и чл. 75 от ОУ операторът на мобилни услуги имал
право едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител поради
неплащане на дължими суми след изтичане на определения за това срок.
Ищецът не представил нито едно доказателство, от което да е видно
собственото му волеизявление за прекратяване на договорната му
обвързаност с Т. П. Ф.. Нещо повече, в исковата си претенция „*****
България" ЕАД не посочвал и конкретна дата, от която счита за прекратен
Договора за мобилни услуги от 30.11.2017 год. поради виновното
неизпълнение на ответника. Неразвалянето на договора за мобилни услуги по
надлежния ред, препятствал клаузата на чл. 12, ал. 2 от ОУ към Договора за
лизинг да произведе правно действие.
На следващо място, липсвало и изрично волеизявление от страна на „*****
България" ЕАД в качеството му на лизингодател, отправено до подзащитната
й като лизингополучател, че изменя клаузите на сключения помежду им
Договор за лизинг от 30.11.2017 год., в частта относно заплащането на
месечните лизингови вноски, трансформирайки вземанията си в предсрочно
изискуеми. Поради това, счита, че не са налице всички предпоставки за
загубване преимуществата на срока, установен в полза ответника.
Сочи, че клаузата на чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договор за лизинг,
на която ищеца основавал претенцията си, била неравноправна по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, въвеждайки неравнопоставеност между правата и задълженията
на доставчика -търговец и потребителя.
Сочи, че подзащитната й притежавала качеството потребител по смисъла на
параграф 13, точка 1 от ДР на ЗЗП, поради което същата се ползвала от
защита по ЗЗП. Ищцовото дружество било търговец по смисъла на параграф
13, точка 2 от ДР на ЗЗП. Клаузата на чл. 12, ал. 2 от Общите условия към
Договора за лизинг била в разрез с принципа на равнопоставеност на
страните, сключили помежду си договорно правоотношение. От този основен
гражданскоправен принцип произтичало изискването към ищеца да уведоми
ответника за предсрочната изискуемост на лизинговите му вноски.
Обявяването на предсрочна изискуемост на парично вземане представлявало
изменение на договора (в този смисъл т. 18 на ТР № 4/2014 год, на ОСГТК) и
като такова следвало насрещната страна да бъде надлежно уведомена, в
случай че не се изисква нейното съгласие. Клаузата на чл. 12, ал. 2 на ОУ
обаче не предвиждала такова уведомяване, поради което потребителят било
поставен в значително по-неблагоприятно положение спрямо кредитора -
ищец. Това положение било допълнително утежнено и с оглед настъпването
на неблагоприятни последици за потребителя, а именно изгубване
преимуществото на уговорения в негова полза срок и настъпването на
изискуемост на всички останали лизингови вноски. Уведомяване на
потребителя за настъпила предсрочна изискуемост на паричното му
задължение настъпвало едва при предявяване на съдебен иск респективно при
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че подзащитната й като лизингополучател не била уведомена и към
този момент, тъй като Заповедта по ЧГрД № ****/2021 год. на РС - К., III гр.
състав, не й била връчена лично или чрез лице, което е поело задължение да
5
я предаде, поради което тя била в невъзможност да узнае това обстоятелство.
Установеното фактическо положение оставало непроменено и към настоящия
момент. Съгласно практиката на ВКС клаузи с идентично съдържание в
договорите за потребителски кредити са обявени за неравноправни - Решение
№ 109/12.08.2019 год. по търг.дело № 636/2019 год. II ТО на ВКС,
постановено по чл. 290 ГПК. Въвеждането в тежест на потребителя на
задължение да заплаща суми, представляващи в действителност цена за
ползване на вещ, за време, през което няма да получава насрещна престация
от кредитора, нарушавало равнопоставеността на страните по
правоотношението и поставяло потребителя отново в по-неблагоприятно
положение спрямо кредитора - чл. 143 ЗЗП.
С оглед обстоятелството, че клаузата на чл. 12, ал. 2 от Общите условия към
Договора за лизинг от 30.11.2017 год. не била уговорена индивидуално, а
същата е част от общи условия на „***** България" ЕАД, на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП клаузата на чл. 12, ал. 2 от тях освен неравноправна била и
нищожна. Поради това за ищцовото дружество не бела възникнало и не
съществувало право да претендира парично вземане в размер на 59,94 лева,
представляващо предсрочно изискуеми шест лизингови вноски за периода от
месец май 2019 год. до месец октомври 2019 год., поради което предявеният
иск на „***** България" ЕАД бил неоснователен, заедно с акцесорния иск за
признаване съществуването и на законна лихва за забава върху същия.
Неоснователно било искането на ищцовото дружество за заплащане на сумата
от 9,99 лева, представляваща допълнителна вноска за изкупуване на мобилно
устройство. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за лизинг от 30.11.2017 год. за
лизингополучателя се поражда право да закупи мобилното устройство -
предмет на лизинговия договор. Упражняването на това право следвало да
бъде обективирано чрез сключване на допълнително договорно
правоотношение - писмен договор за изкупуване, с цена 9,99 лева Такъв
договор между подзащитната й и ищцовото дружество не бил сключен,
поради което за „***** България" ЕАД не било възникнало право да получи
допълнителна вноска за изкупуване на мобилно устройство ***** 6 *****.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените от
„***** България" ЕАД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. ****** № 4, *** С., сграда № 6, срещу подзащитната й Т. П. Ф. с ЕГН:
********** установителни искове по чл. 422 ГПК с предмет съдебно
установяване дължимостта на сумата от 97,13 лева, представляваща дължими
и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
по договор от 30.11.2017 год., дължими за периода от 05.12.2018 год. до
04.03.2019 год., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на
сумата, както и сумата в размер от 69,93 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 30.11.2017 год. за мобилно
устройство ***** 6 *****, дължими за периода от месец май 2019 год. до
месец октомври 2019 год. съгласно уговорени погасителен план, заедно с една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер от 9,99 лева,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата, като
обезсили издадената Заповед за установяване на парично вземане по чл. 410
ГПК, издъдена по ч.гр.д. ****/2021 г. по опика на РС-К..
6
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото е приложено ч.гр.д. ****/2021 по описа на РС-К..
Видно от същото на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение № 414/02.06.2021 г. на парично задължение за сумите, предмет
на настоящото исково производство, която е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за вземането си, като в указания срок същият е завел настоящия
иск.
Към заповедното производство са приложени писмени доказателства:
Договор да мобилни услуги от 30.11.2017 г.; Договор за лизинг от 30.11.2017
г.,; Запис на заповед от 30.11.2017 г. за сумата от 229,77 лв.; Декларация-
съгласие от 30.11.2017 г.; Приложение – ценова листа за абонаментни
планове за частни и корпоративни клиенти от 30.11.2017 г.; Общи условия
на *****; както и фактура № ****/05.01.2019 г., фактура №***/05.02.2019г.;
Фактура №**********/05.03.2019г.
По настоящото дело са приети като доказателства последна покана за
доброволно плащане от 21.03.2019 год.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване
на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.
От ангажирания договор за мобилни услуги от дата 30.11.2017 г., сключен с
ищеца е видно, че ответницата е абонат на дружеството доставчик, с
предпочетен мобилен номер ******* за срок от 24 месеца по абонаментна
програма Тотал 24,99 лв. А съгласно договор за лизинг от същата дата се
установява, че е взела мобилно устройство марка ***** модел 6 ***** на
изплащане на 23 месечни вноски.
От договора за лизинг е видно, че лизингодателят се е задължил при
условията на този договор да предостави на лизингополучателя за временно и
възмездно ползване посоченото мобилно устройство, а лизингополучателят се
е задължил да заплати съответната лизингова цена с включен 20 % ДДС, като
е уговорено изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски, в размера,
съгласно вписания в договора погасителен план. В чл. 4 от лизинговия
договор е посочено, че с подписването му лизингополучателят декларира и
потвърждава, че лизингодателят му предава устройство във вид, годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените
технически характеристики и е комплектован с цялата документация,
включително гаранционна карта.
Представен е запис на заповед от 30.11.2017 лв. за сумата от 229,77 лв.
В чл. 26 от ОУ към процесния договор за мобилни услуги е посочено, че при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя, като при сключване на индивидуален договор всеки
потребител-страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която
ще му бъде издавана фактура, както и че неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дъжлимите
суми.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях се установяват
потребените от ответницата мобилни услуги, тяхната стойност, включително
7
и тази касаещи съответните лизингови вноски. Същите съвпадат с
претендираните суми и с оглед обстоятелството, че доказателства за
извършено плащане от ответницата не са ангажирани, следва да се приеме, че
задълженията са доказани и установени.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Съгласно този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Отношенията по договор
за лизинг се уреждат като при отношенията по договор за наем и
разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към разпоредбите на договор за
наем.
Няма спор по делото, че ответницата е получила мобилно устройство, чиято
лизингова цена се е задължил да изплати на 23 месечни вноски.
В конкретния случай и при ангажираните доказателства съдът приема, че
ответницата не е изпълнила задълженията си да заплати всички дължими се
вноски по договора за лизинг от 30.11.2017 г. в посочения отчетен период и
размер, съобразявайки и липсата на данни в обратна посока.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Договора за лизинг, в случай на неизпълнение на
задължението за плащане на лизингови вноски, лизингодателят има право в
съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и действащото
законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, като в
ал. 2 е предвидено, че месечните вноски стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договора за мобилни услуги.
В случая съдът намира, че без значение е фактът дали неплатените лизингови
вноски са обявени за предсрочно изискуеми, тъй като понастоящем е изтекъл
срокът, предвиден за плащане на всички лизингови вноски и няма данни
ответницата да е върнала съответното процесно мобилно устройство на
ищеца, като лизингодател. Този факт следва да бъде съобразен от съда при
решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Отделно, освен че няма данни ответницата да е върнала лизинговата вещ на
ищеца, няма данни и да е лишена от възможността да я ползва при прекратен
договор с лизингодателя - ищец.
С оглед изложеното се налага извод, че страните са били обвързани от
облигационнни отношения във връзка със сключения договор за мобилни
услуги, както и от съответния договор за лизинг и предоставянето на
крайното устройства на ответницата, като за последната е възникнало
насрещното задължение да заплаща в срок абонаментните и лизинговите
месечни вноски, което обаче, при данните по делото, не е изпълнила в
уговорените срокове.
Предвид горното, Съдът счита, че исковата претенция е основателна и следва
да бъде уважена изцяло, като се признае за установено по отношение на
ответницата, че дължи на "***** БЪЛГАРИЯ" ЕАД сумата в общ размер на
167,06 лв., от която: 97.13 лв. (деветдесет и седем лева и 13ст.),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по договор от дата 30.11.2017г., дължими за
периода от 05.12.2018г. до 04.03.2019г., както и сума в размер на 69.93лв.
(шестдесет и девет лева н 93ст.), представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от дата 30.11.2017г., за мобилно устройство
марка ***** 6 *****, дължими за периода от месец 05/2019г. до месец
10/2019г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска
8
за изкупуване на устройството в размер на 9.99лв., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК до окончателното плащане на сумата.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да
понесе направените от ищеца разноски в настоящето производство /180.00 лв.
-адвокатско възнаграждение, 25.00 лв. - платена държавна такса и 300.00 лв. –
възнаграждение за особен представител/, както и тези по ч.гр.д №****/2021г.
по описа на РС К.: 25.00 лева за платена държавна такса и 180.00 лева за
адвокатско възнаграждение /.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. П. Ф., ЕГН: ********** ,
с адрес: гр. К., бул. „*******“ № *******, че дължи на "***** БЪЛГАРИЯ"
ЕАД, гр. С., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., район
"******", ж-к "****** 4", *** С., *****, сумата в общ размер на в общ размер
на 167,06 лв., от която: 97.13 лв. (деветдесет и седем лева и 13ст.),
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги, по договор от дата 30.11.2017г., дължими за
периода от 05.12.2018г. до 04.03.2019г., както и сума в размер на 69.93лв.
(шестдесет и девет лева н 93ст.), представляваща незаплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от дата 30.11.2017г., за мобилно устройство
марка ***** 6 *****, дължими за периода от месец 05/2019г. до месец
10/2019г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска
за изкупуване на устройството в размер на 9.99лв., ведно със законната лихва,
считано от 16.04.2021 г. /датата на постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК / до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Т. П. Ф., ЕГН: ********** , с адрес: гр. К., бул. „*******“ №
******* да заплати на "***** БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж. к. "****** 4", *** С., ***** сумата в общ
размер от 205,00 лв. /25.00 лв. -платена държавна такса и 180.00 лв. -
адвокатско възнаграждение/, направени разноски в заповедното производство
по ч. гр. д № ****/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Т. П. Ф., ЕГН: ********** , с адрес: гр. К., бул. „*******“ №
******* да заплати на "***** БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж. к. "****** 4", *** С., ***** сумата в общ
размер от 505.00 лв. /25.00 лв. -платена държавна такса, 180.00 лв. -
адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. - възнаграждение на особен
9
представител/, направени разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
пред Окръжен съд- Стара Загора.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч. гр. д
№ ****/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
10