Р Е Ш Е Н И Е
260188/16.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На двадесет
и трети март две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1114 описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявена
искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., чрез юрисконсулта И.Т.срещу А.Д.А. с ЕГН **********
***. Иска се да бъде признато от съда в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане
против ответника в размер на 500 лв., представляваща главница по Договор за паричен
заем № 5462221 от 17.08.2018г., сума от 87.61 лв. лихва за периода 16.09.2018г.
до 14.05.2019г., сума от 236.25 лв. неустойка, сума от 236.25 лв. за такса за
експресно разглеждане на документите, сума от 245 лв. за разходи и такси за
извънредно събиране, сума от 24.63 лв. лихва за забава от 17.09.2018г. до
13.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.01.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 17.08.2018г. ответника
сключил договор за паричен заем №
5462221 с „Вива Кредит“ ООД, по който му били предоставени 500 лв., които се
усвоявали в търговски обект в клоновата мрежа на „Изипей“ АД, като договорът
имал силата на разписка за получаването на сумата. Заемателят се задължил да
върне сума от 823.86 лв.на 9 равни месечни вноски, всяка от 91.54 лв. С
предоставената сума от 500 лв. бил рефинансиран предходен заем от 185.08 лв.
даден по Договор № 5440832. Вземането било прехвърлено с договор за цесия от
„Вива Кредит“ ООД на ищеца на основание Рамков договор от 01.12.2016г. и
Приложение № 1 от 01.07.2019г. Предвид
неизпълнението на ответника по договора за заем по инициатива на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД било учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 141/2020г. по описа на ШРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта
била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя било указано от
заповедния съд, че следва да предяви установителни искове в едномесечен срок,
което било изпълнено. Моли се за
уважаване на исковете и се претендират разноски в двете производства.
С Определение № 260596 от 28.10.2020г. на ответника бил
назначен особен представител – адв. Н.Д., като препис от исковата молба и
приложенията към нея били редовно връчени чрез особения представител. В
законоустановения срок не постъпил писмен отговор. С Определение № 260307/27.01.2021г. особения представител бил заменен с
адв. С.М. от ШАК, поради уважителни причини – заболяване на адв. Д.. Преди
съдебното заседание постъпило становище от адв. М., в което се оспорва основателността
на исковете, поради недействителността на клаузи от процесния договор. В
заключение се моли за отхвърляне на исковете за такса за експресно разглеждане
на документите, неустойката и разходи за извънсъдебно събиране на сумата.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирано
е становище по хода на делото, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно
отсъствие. Моли се за уважаване изцяло на предявените искове, като се излага,
че същите са основателни. Представя се списък за разноски по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание за ответника се явява особения
представител – адв. С.М. от ШАК, която поддържа депозираното от нея становище и
моли за решение, съобразно доказателствата по делото.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ 141/2020г. на
ШРС, по заявление по чл.410 от ГПК подадено от ищеца – заявител, била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 32/23.01.2020г. за сумата от 500 лв. главница по договор за паричен заем, сума
от 87.61 лв. договорна лихва от 16.09.2018г. до 14.05.2019г., сума от 236.25
лв. – такса за експресно разглеждане на документите, сума от 236.25 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение, както и сумата от 245 лв. – разходи и
такси за извънсъдебно събиране, както и сумата от 24.63 лв. - законна лихва за
периода от 17.09.2018г. до 13.12.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението – 23.01.2020г. до окончателното му изплащане, както и разноски в
размер общо на 76.59 лв. Заповедта била връчена на основание чл.47 от ГПК,
поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя внесъл искова
молба, по която е образувано настоящото производство.
Съдът
констатира, че на 17.08.2018г. между „Вива Кредит“ ООД с ЕИК ********* и
ответникът е сключен Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5462221 от 17.08.2018г.. Съгласно договора
заемателят дал на ответника кредит в размер на 500 лв., като срокът на заема бил
9 месеца, разделен на 9 погасителни вноски, всяка в размер на 91.54 лв. с посочване на конкретните
дати на падеж за всяка от тях. Лихвения процент по заема бил фиксиран на 40.28
%, а годишния процент на разходите 49.44 %.
Не се оспорва от страните, че сумата е реално усвоена от ответника.
По делото е
представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г.,
сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД. Цесионера се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща
писмени уведомления до длъжниците за цесията. Такова уведомление било приложено
към исковата молба и връчено, заедно с нея.
За
изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и назначена съдебно
- счетоводна експертиза. От заключението на същата, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и пълно
дадено, се установява, че сумите по
кредита не са платени и няма отразяване на постъпили суми за погасяване на
вземанията. Общия размер на задължението бил 1 356.14 лв., формирана от
главница 500 лв., договорна лихва 87.61 лв., неустойка 236.25 лв., такса
експресно разглеждане 236.25 лв., съгласно тарифата 245 лв. и законна лихва за
забава 51.03 лв.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени доказателства, като
обосновава следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което
заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на
заявителя да предяви исковете за
вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че
ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на
ищеца на вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба размери за
главница и лихви.
По
основателността на исковете по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с
9 от ЗПК: Предмет на исковете е установяване съществуването на
вземанията по издадената заповед за изпълнение, като успешното им провеждане
предполага установяване дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената
заповед. Или в тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на
пълно и главно доказване, факта на съществуване на валидна облигационна връзка
между „Вива Кредит“ ООД и А.Д.А., усвояването на кредита и факта на настъпила
изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане по неговите
отделни пера. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е сключен валиден договор за цесия, по силата
на който на ищеца са били прехвърлени вземанията по договор за кредит с
ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както и че цесията е била
съобщена на длъжника от надлежна страна.
Съдът
приема, че съществуващите между страните отношения се основават на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който е сключен валидно и поражда действието си. От представените
доказателства се установява, че въз
основа на договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5462221 от 17.08.2018г. ищецът предоставил на ответника
сума в размер на 500 лв., като с част от тази сума е погасено старо задължение
от 185.08 лв. Установи се безспорно, че ответникът не е платил нито една
погасителна вноска по този договор. Също така съдът намира за доказано
надлежното уведомяване за цесията, тъй като то може да се извърши с връчването
на препис на исковата молба. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС
по т.д. № 1711/2013г., I т.о. Доколкото към датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК са падежирани всички погасителни вноски, то не
следва да се изследва въпроса за настъпване на предсрочна изискуемост.
За
действителността на договорите съдът следи служебно, като дори и без да е
наведен такъв довод от ответника по делото, съдът следва да има произнасяне,
предвид и приетата нова разпоредба на чл. 7, ал.3 от ГПК (ДВ, бр.100 от
2019г.), която предвижда, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. В случая обаче и особения представител
навежда доводи за недействителност на
клауза от договора – за неустойката и разходите, като излага правни
доводи за това. В настоящия случай в чл.5 от Договора се предвижда
заплащане на неустойка от кредитополучателя-потребител, при неизпълнение на задължението му да
осигури в рамките до един ден от усвояване на сумата по договора, трето физическо лице - поръчител, отговарящ на
изчерпателно посочени от заемодателя условия, включително и осигурителен доход
от 1000 лева. В случая е налице заобикаляне
на чл.33 от Закона за потребителския кредит ЗПК), която гласи, че при забава
на потребителя, кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Или се въвежда още едно обезщетение при неизпълнение и то
на едно акцесорно задължение, от което на практика не настъпват вреди за
кредитора. Следва да се отбележи, че добрата и законосъобразна търговска
практика задължава кредитната институция да провери обезпечеността на договора
за кредит преди сключването му. В противен случай се нарушава чл.8, § 1 от
Директива 2008/48 за безотговорното кредитиране, която норма е възпроизведена в
чл.33, ал.1 от ЗПК. Така клаузата за неустойка се явява неравноправна по
смисъла както на ЗЗП, така и на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските
договори.
Съдът намира, че клаузата за таксите по събиране на
вземането, също е недължимо, предвид
липсата на конкретизиране на дейностите по събиране и отделната стойност
по тях. Съгласно чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира такси за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, но те трябва да са точно и ясно
определени в договора. Претендираните такси за извънсъдебно събиране са в
размер на 245 лева, което е половината от размера на предоставения заем на лицето. Видно от представения стандартен формуляр и Договора
такива не са посочени. Горното представлява нарушение на закона и подлежи на
отхвърляне, поради противоречие със закона.
Съгласно
чл.22 от ЗПК когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както се
установи безпорно по делото, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съобразно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия
случай дължимия към момента размер на чистата стойност на кредита е 500 лв.,
представляваща размера на дължимата и незаплатена главница по него.
Поради
изложеното следва да се уважи искът само за главница, като останалите подлежат
на отхвърляне, като неоснователни.
По отношение
разноските в производството: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в исковото и в заповедното производство. Предвид изхода на делото,
то разноските направени от ищеца следва да се възложат в тежест на ответника,
съразмерно с уважената част от иска. В заповедното производство разноските са в
общ размер на 76.59 лв., от които 26.59 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсулско възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер от 826.49 лв., от които 223.41 лв. заплатена
държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско възнаграждение, определено от съда,
323.08 лв. заплатено възнаграждение за особен представител и 180 лв.
възнаграждение за вещо лице. Предвид уважаването само на установителния иск за
главница, то ответницата следва да заплати в исковото производство разноски в
размер на 310.77 лв., а в заповедното 28.80
лв.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в
отношенията между страните, че А.Д.А. с ЕГН **********
*** дължи на “Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., чрез юрисконсулта И.Т.сумата от 500 лв. (петстотин лева),
представляваща главница по Договор за паричен заем „Вивакредит План“ № 5462221 от 17.08.2018г., сключен между
ответника и „Вива Кредит“ ООД, ведно със законната лихва върху вземането, считано от 23.01.2020г.
– датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 32/23.01.2020г. по
ч.гр.д. № 141/2020г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка
с чл.415, ал.1 от ГПК искове за
признаване на установено, че А.Д.А. с ЕГН **********
*** дължи на “Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., чрез юрисконсулта И.Т.сумата от 87.61 лв. (осемдесет и седем лева и шестдесет и
една стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 16.09.2018г. до 14.05.2019г.,
сумата от 236.25 лв. (двеста тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща такса експресно разглеждане на документи, сумата от 236.25
лв. (двеста тридесет и шест лева и
двадесет и пет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, сумата от 245 лв.(двеста четиридесет и пет лева), представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране, както и сумата от 24.63 лв.(двадесет
и четири лева и шестдесет и три стотинки), представляваща законна лихва за
периода от 17.09.2018г. до 13.12.2019г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 32/23.01.2020г. по ч.гр.д. № 141/2020г. по описа на ШРС, като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Д.А. с ЕГН ********** да заплати на “Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД
с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в
размер на 28.80 лв. (двадесет и осем лева
и осемдесет стотинки) и разноски в исковото производство в размер на 310.77 лв. (триста и десет лева и
седемдесет и седем стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: