Р Е Ш
Е Н И Е
№ 81/17.02.2020 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка Бойчева
при секретаря Петя Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 59 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК /редакцията на разпоредбите след
изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.), във
връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба от Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Враца към
Изпълнителна агенция ”Автомобилна администрация”, чрез Началника на ОО ”АА” гр.Враца
– И. Т*** против Решение №490 от 10.12.2019година на Районен съд - Монтана,
постановено по АНД № 1447 по описа за 2019 година. С обжалваното съдебно
решение съдът е отменил в цялост Наказателно постановление № 26-0000190/31.07.2019год.
издадено от Началника Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Враца. С наказателното постановление на „Л*** 1991” ЕООД с
ЕИК * , със седалище и адрес на управление *** с управител И.А.Г., за извършено административно
нарушение по чл.7а, ал.1 във вр. Чл.7, ал.1, изр. 2 от ЗАвПр., на основание чл.96,
ал.1, т.1, предл. последно от ЗАвПр., е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3000.00 лева /три хиляди/.
Касационният жалбоподател Началника на ОО ”АА” гр.Враца – И. Т*** редовно призован не се явява. В
жалбата навежда доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението на въззивната инстанция поради допуснати
нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди, че съдът е направил необосновани изводи, че
извършеното административно нарушение не е доказано, тъй като с изпращане на
административната преписка е посочил за призоваване и разпит в качеството на
свидетели на актосъставителя – К*** К*** и участвалия при проверката – Н*** Г***
, които съдът не е допуснал за разпит в това им качество. В същото време е
приел, че извършеното административно нарушение е маловажно, без да събере
доказателства в тази насока. Сочи, че изложеното в съдебното решение за липса
на доказателства за датата на извършване на административното нарушение, не
кореспондира със събраните по делото доказателства. По отношение на
компетентността на органа издал АУАН и НП също са приложени надлежни
оправомощаващи заповеди, поради което става ясно кои е издателя им и не води до
ограничаване на правата на административно наказаното търговско дружество. Иска се отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП, като правилно и законосъобразно.
Ответника по касационната жалба „Л*** 1991” ЕООД с ЕИК * , със седалище и адрес на
управление *** чрез управителя И.А.Г., редовно призован не се явява, не се представлява и не
взема становище по касационната жалба.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето
производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че
жалбата е неоснователна, поради което атакуваното решение на въззивния съд
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във
въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно,
при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, прие следното: касационните основание, които са заявени и поддържани
пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във
вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил издаденото
наказателно постановление, съставът на Районен съд – Монтана е приел от
фактическа страна, че на 18.07.2019г. около 10,50часа в гр.Враца, бул.”В. К*** ”
в ОО ”АА” гр.Враца била извършена проверка от инспектори към автомобилната
администрация – К*** К*** и Н*** Г. на търговеца „Л*** 1991” ЕООД притежаващ лиценз на Общността за превоз на пътници №0567
валиден до 13.05.2027г. При проверката е констатирано, че дружеството, в
качеството му на превозвач е осъществил превоз на пътници на територията на РБ
с автобус марка „С*** С*** ” с рег. № М*** на дата 26.06.2019г. по редовна
автобусна линия с маршрутно разписание №12201 от гр.Ч*** до гр.С*** с МПС,
което не е включено в лиценза на търговското дружество към 26.06.2019г. видно и
от дневника приложение №9 от Автогара гр.Враца. Съставен е АУАН връчен на
управителя на търговското дружество, като във възражения, същия отразил „ ..че
на следващия ден автобуса е включен в лиценза…”.
При тези факти, въззивния съд приел, че административно
наказващия орган е изградил своето вътрешно убеждение за извършено
административно нарушение въз основа на предположения. Приел е че са допуснати
съществени неотстраними нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон, като е отменил издаденото НП.
Настоящата касационна инстанция не споделя доводите изложени
досежно допуснатото нарушение при издаване на обжалваното НП касаещо нарушение
на процесуалните правила, както и такива свързани с квалификацията на
извършеното административно нарушение, по следните съображения:
При
разглеждане на настоящето административно наказателно производство е нарушен
основен принцип на чл.13 от НПК и по силата на чл.
14, ал. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН в съдебното производство констатациите на
административно наказващия орган действително нямат обвързваща доказателствена
сила, но съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи, чрез
допустимите доказателствени средства, дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено (чл. 13 НПК). Принципът означава чрез активните
си действия водещият процеса орган да стигне до обективната истина относно
всички факти от значение за случая, и то действителните факти, в цялата им
пълнота (чл. 7, ал. 1 и 2 АПК), като използва не само фактическия и
доказателствен материал, представен от страните, но и този, който сам е
издирил. Редът за събиране и преценяване на доказателствата се характеризира с
устност и непосредственост за свидетелите и вещите лица, свободна преценка на
доказателствата и т.н. Принципът на обективната истина придобива особена
важност в административнонаказателния процес, където става дума за
осъществяването на пряка принуда и репресия спрямо една от страните в процеса –
нарушителя. Той се опира на изписването за пълното покритие на издирванията и
констатациите на административнонаказващия орган с обстоятелствата и фактите,
свързани с извършеното административно нарушение. В административноназателния
процес трябва да бъдат разкрити по възможност всички значими за делото факти и
обстоятелства, независимо от това каква ще бъде тяхната роля за вземане на
крайното решение. Принципът на обективната истина допринася в максимална степен
за правилното и законосъобразно решаване на делата. Съгласно т.7 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС което не
е загубило сила „…отразените в акта за констатиране на
административното нарушение фактически констатации не се считат за установени
до доказване на противното и затова административнонаказателното обвинение
следва да се установи с допустимите от закона доказателства. Съгл. т.10 от същото Постановление при
наличие на очевидци при извършване на нарушение или при констатиране на същото
следва те да се посочат в акта като свидетели, за да се осигури разкриването на
обективната истина.
В настоящето
производство ответника е поискал да бъдат разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – К*** К*** и участвалия при
проверката – Н*** Г*** , видно от л.3 от делото, които съдът не е допуснал за
разпит, в противовес с процесуалната разпоредба на чл.61 от ЗАНН, където
законодателя е разписал, че при разглеждане на делото пред районния
съд се призовават нарушителят, поискалите обезщетение, ………. и учреждението или
организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния
фиш, както и допуснатите от съда свидетели, което в случая не е сторено и е
довело до отразяване в мотивите на постановеното решение че са налице
„…..предположения……..от административно наказващия орган…..”
Наред с това в този случая е
нарушен и друг основен принцип на равенството на страните в процеса, произтичащ и от Конституцията и свързващ
се с равенството на всички граждани пред закона.
За пълнота следва да се отбележи, че наличието на преценен
от съда „маловажен случай” не може да почива на предположения, а следва воден
от принципа за разкриване на обективната истина да събере и оцени
доказателствата в подкрепа на тези му изводи, не само относно деянието и
неговата съставомерност, но и относно дееца, както и относно обществената
опасност на деянието, което в настоящия случай не е сторил.
С оглед на така установеното,
касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото
върнато за разглеждането му от друг състав на същия съд, който следва да се
произнесе в цялост по законосъобразността на издаденото и обжалвано Наказателно
постановление № 26-0000190/31.07.2019год. издадено от Началника Областен отдел
„Автомобилна администрация” гр.Враца, като допусне, призове и разпита
поисканите от административно наказващия орган свидетели, след което да извърши
преценка на събраните доказателства досежно изпълнителното деяние и обективната
страна на административното нарушение.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2
от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд - Монтана,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Решение №490 от 10.12.2019година на
Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 1447 по описа за 2019 година и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Районен съд Монтана, при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: