№ 128
гр. Разград, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330101939 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл.422 ГПК.
Депозирана е искова молба от Йеттел България ЕАД, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата от сумата от на 392,34 лв.,
формирана както следва: 133,17лв, дължими задължения за предходен период от 25/08/2019
до 24/12/2019 година, задължения за вноски за лизинг за периода от 25.12.2019г. до
24.01.2020г. в размер на 161,31лв,като цялата сума е за устройството NOKIA 1 Plus Dual
Black по договор за лизинг от 22.8.2019г, договорени неустойки за предсрочно прекратяване
на услуги в общ размер на 97,86лв, формирани както следва: по договор за мобилни услуги
за предпочетен номер ************ сума в размер на 47,92лв, представляваща три
стандартни месечни такси и сума в размер на 49,94лв за устройството NOKIA 1 Plus Dual
Black, представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на
устройство при сключване на абонаментен план, както и дължима законова лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Ищецът твърди,че с ответника имат сключен договор за мобилни услуги от 22.8.2019г. с
предпочетен номер ************. На 22.8.2019г. е сключен и договор за лизинг за
устройството NOKIA 1 Plus Dual Black, като на длъжника е предоставена преференциална
цена.
Длъжникът не е изпълнил задълженията си по споразуменията, в следствие на което те са
прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД на 20.01.2020г., поради което като към
25.01.2020г. е имал незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди в
размер на 133,17лв., за които са издадени Фактура № ***********/ 25.9.2019 година,
1
Фактура № **********/ 25.10.2019г., Фактура № **********/ 25.11.2019г., Фактура №
*********/ 25.12.2019г., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано
вземането:
-85,64 лв. дължими за период 25/08/2019-24/09/2019 година, от които: 8,49 лв. вноска за
лизинг за устройството NOKIA 1 Plus Dual Black по договор за лизинг от 22.8.2019 година;
77,15 лв. представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги от 22.8.2019 година с предпочетен номер ************;
-21,47 лв. дължими за период 25/09/2019-24/10/2019 година, от които: 8,49 лв. вноска за
лизинг за устройството NOKIA 1 Plus Dual Black по договор за лизинг от 22.8.2019 година;
12,98 лв. представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги от 22.8.2019 година с предпочетен номер ************;
-21,47 лв. дължими за период 25/10/2019-24/11/2019 година, от които: 8,49 лв. вноска за
лизинг за устройството NOKIA 1 Plus Dual Black по договор за лизинг от 22.8.2019 година;
12,98 лв. представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по Договор
за мобилни услуги от 22.8.2019 година с предпочетен номер ************;
-4,59 лв. дължими за период 25/11/2019-24/12/2019 г., от които: 4,59 лв. вноска за лизинг за
устройството NOKIA 1 Plus Dual Black по договор за лизинг от 22.8.2019г;
Наред с това длъжникът има и задължения за вноски за лизинг за периода 25.12.2019-
24.01.2020г. в размер на 161,31лв, като цялата сума е за устройството NOKIA 1 Plus Dual
Black по договор за лизинг от 22.8.2019г.
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 97,86лв, формирани както следва: по
договор за мобилни услуги за предпочетен номер ************ сума в размер на 47,92лв,
представляваща три стандартни месечни такси и сума в размер на 49,94лв за устройството
NOKIA 1 Plus Dual Black, представляваща разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване
на устройство при сключване на абонаментен план.Тези задължения на А. са обединени във
Фактура № **********/25.1.2020г. за клиентски номер **********.
Претендираните от ищеца суми за неустойка се формира чрез кумулиране на две
самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни престации на кредитора- по
договор за мобилни услуги, представляваща три месечни такси и по договор за мобилна
услуга, чрез който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено
устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при
прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване
на устройство при сключване на абонаментен план. Така формулирани двете неустойки не
протИ.речат на добрите нрави и не излизат извън обезщетителната си функция, поради
което са действителни, породили са действие и обвързват страните.
Клаузата за неустойка по договорите за мобилни услуги, в частта, в която е обвързана с
2
размера на месечните абонаменти такси в процесиите договори, изначално поставя праг на
максималния размер на неустойката до трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Така формулирана, при договорен срок на договорите от две години, клаузата в
тази й част не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор и не излиза извън обезщетителната си функция, поради което, счита, че в тази част
на исковата молба липсват отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето
на претенцията, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договорите за
мобилни услуги/ Договор за услуга интернет за дома в размер на три стандартни месечни
абонаментни такси. Следва да се има предвид, че този размер на неустойката е изцяло
съобразен с договорения с КЗП максимален размер на неустойки със спогодбата от
11.01.2018 г.
По отношение на частта от неустойката, представляваща разликата между стандартната цена
без отстъпка на устройството и преференциалната цена при сключване на договора, счита,
че и в тази част клаузата не протИ.речи на закона и добрите нрави и не се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, нито е налице обоснована
вероятност за това. Съобразно чл.143, ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Видно е, че неустойката е така формулирана, че при предсрочно
прекратяване на договора за абонамент на мобилни услуги възстановява в полза на
мобилния оператор пълния размер на отстъпката, направена за устройството. В процесния
случай за всички устройства претендираната неустойка е на значително по-ниска стойност
от разликата между цента на устройството по ценова листа и цената на която същите са
предоставени на длъжника. Този размер на неустойката видно не протИ.речи на
добросъвестността и не води до значително неравновесие между правата на търговеца и
потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП. Предвид това счита, че и в тази част на иска липсват
отрицателните предпоставки, които да обуславят отхвърлянето му и същият следва да бъде
уважен в цялост.
Преценката за нищожност на клаузи дори по договори с потребители, следва да се извършва
в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при
съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението.
На отделно основание, моли съда да вземе предвид, че разпоредбата на чл.143 ЗЗП дава
легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с
потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Видно е, че процесиите договори са индивидуални
3
договори, които са били предмет па договаряне между двете страни. Длъжникът е имал
възможност да влияе пряко върху съдържанието на клаузите за неустойка, чрез определяне
от негова страна на срока на сключваните договори и устройствата, които е
закупувал/получавал за ползване по силата на договор за лизинг. Чрез определянето на тези
параметри, се определя и размера на дължимата от длъжника неустойка. Според чл. 146, ал.
1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално.
При сключването на договор с Йеттел България ЕАД, всяко лице получава един или повече
клиентски номера, под които Иеттел България ЕАД обединява всички сключени и
действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща фактура за
задълженията по тях. Под един клиентски номер може да има един или повече мобилни
номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице,
носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от Иеттел България ЕАД фактура
има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението,
индивидуализирано по вид и размер. В случай, че към момента на издаване на фактурата
клиентът има непогасени задължения от предходен период, тази сума се включва в
стойността на новоиздадената фактура като „задължения от предходен период“. При
констатиране на неизпълнение на задълженията по един или няколко договора, сключени от
дадено лице под един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски
номер се деактивират, а непогасените и дължими към момента задължения се обединяват в
една фактура като дължими за предходни периоди, като във фактурата се начисляват и
съответните неустойки. В системата на Йеттел България ЕАД длъжникът А. А. А. е с
клиентски номер **********.
Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника към Теленор България ЕАД в
размер на 392,34 лв. са обединени във Фактура № **********/ 25.1.2020г. за клиентски
номер **********, със срок на плащане 15 дни от датата на издаването им. Към датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 ТПК и настоящата искова молба посочената
фактура не е заплатена изцяло от длъжника.
В следствие на неправомерното поведение на длъжника, ищецът бил принуден да търси
защита на правата си по съдебен ред. В резултат на това дружеството кредитор е направило
съдебно-деловодни разноски за образуване на ч. гр. дело № 20222120102868/2022г, по описа
на РС- Бургас, в общ размер на 385лв, от които 25лв - платена държавна такса и 360лв с
включен ДДС, платено възнаграждение за адвокат.
С установяване дължимостта на главното задължение по договорите, цитирани по-горе, се
установява и дължимостта на акцесорното вземане за дължима лихва, наред с това, моля да
присъдите на доверителя ми сумата в размер на 385лв, представляващи разноски, направени
в хода на ч. гр. дело № 20223330101062/2022г, по описа на РС - Разград и дължима законова
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
вземането.
Ответникът А. А. А. е призован при условията на чл.47 ал.6 ГПК.Назначеният му особен
4
представител счита предявените обективно съединени искове за допустими, но недоказани
по основание.
Страните са сключили договор за мобилни услуги и лизинг, съответно на 22.08.2019г., за
подробно посочените в исковата молба, услуга за мобилен номер и за апарат.
Клаузите на процесния договор и ОУ са неравноправни, нарушаващи правата на
потребителя и протИ.речащи на добрите нрави. Условията на договора са изготвени
предварително от по- силната страна, те обслужват само оператора, абонатът не може да
влияе и е поставен в неравностойно положение. Процесният договор е сключен при
предварително определени условия от едната страна по правоотношението - доставчикът на
мобилни услуги. Видно е от самият договор, същият бланков и не е бил предмет на
предварително договаряне между страните, респективно ответникът, не е имал възможност
да влияе върху съдържанието му, като не се установява клаузите за неустойки да са били
индивидуално договорени. Според чл.146 ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
5.4.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с чл. 13а, т. 9 отДР на ЗЗП. Общите Условия са предварително подготвени ,
което нарушава изискванията за добросъвестност при сключването на договора.
В случая ответникът безспорно, притежава качеството потребител по смисъла на § 13 т. 1 от
ДП на ЗЗП.
По делото липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата на сключения
договор за мобилни услуги операторът реално е предоставил на ответника такива услуги,
дали същите са били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите
и дали са правилно тарифирани, а оттук- и дали са коректно фактурирани. Няма
доказателства кредиторът да се е възползвал от правото си да прекрати договора, за което
надлежно да уведоми ответника, поради което в неговата правна сфера не е възникнало
вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на същите.
В случая с оглед начина на попълване на договора и обстоятелството, че полетата се
попълват от представител на мобилния оператор, се налага извод, че ответника не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.
Счита претендираната неустойка за неоснователна, дължима в конкретните случаи, когато е
предоставено устройство за ползване на услуги по договори с неизтекъл срок, които обаче са
прекратени. Твърди се, че ответникът дължи и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключването на договора и заплатената от него при предоставянето му/ в брой
или съответно лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия
срок на договора. Никъде в договора, нито в исковата молба и в приложените от ищеца
писмени доказателства няма данни каква е стойността на предоставеите мобилни
5
устройства, нито как точно ищецът е определил този размер на неустойката. Предвид на
това, претенцията се явява неоснователна и недоказана.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установи следната фактическа
обстановка:
Страните са сключили договор за мобилни услуги от 22.8.2019г. с предпочетен номер
************ с месечен абонамент от 12.99лв. без ДДС и 15.99лв. с ДДС.
На 22.8.2019г. е сключен и договор за лизинг за устройството NOKIA 1 Plus Dual Black, като
на длъжника е предоставена преференциална цена от 250.27лв.,при първоначална вноска от
50лв. и 23 месечни вноски от 8.49лв..
Длъжникът не е изпълнил задълженията, в следствие на което ищецът твърди,че е
прекратил договорите едностранно на 20.01.2020г., поради което като към 25.01.2020г.
ответникът е имал незаплатени задължения за предоставени услуги за предходни периоди в
размер на 133,17лв., за които са издадени Фактура № ***********/ 25.9.2019 година,
Фактура № **********/ 25.10.2019г., Фактура № **********/ 25.11.2019г., Фактура №
*********/ 25.12.2019г., като във всяка фактура е посочено подробно как е формирано
вземането:-85,64 лв. дължими за период 25/08/2019-24/09/2019 година, от които: 8,49 лв.
вноска за лизинг за устройството NOKIA 1 Plus Dual Black по договор за лизинг от 22.8.2019
година; 77,15 лв. представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги от 22.8.2019 година с предпочетен номер ************;-21,47
лв. дължими за период 25/09/2019-24/10/2019 година, от които: 8,49 лв. вноска за лизинг за
устройството NOKIA 1 Plus Dual Black по договор за лизинг от 22.8.2019 година; 12,98 лв.
представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 22.8.2019 година с предпочетен номер ************;-21,47 лв. дължими
за период 25/10/2019-24/11/2019 година, от които: 8,49 лв. вноска за лизинг за устройството
NOKIA 1 Plus Dual Black по договор за лизинг от 22.8.2019 година; 12,98 лв.
представляваща абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 22.8.2019 година с предпочетен номер ************;-4,59 лв. дължими
за период 25/11/2019-24/12/2019 г., от които: 4,59 лв. вноска за лизинг за устройството
NOKIA 1 Plus Dual Black по договор за лизинг от 22.8.2019г;
Наред с това длъжникът има и задължения за вноски за лизинг за периода 25.12.2019-
24.01.2020г. в размер на 161,31лв, като цялата сума е за устройството NOKIA 1 Plus Dual
Black по договор за лизинг от 22.8.2019г.
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 97,86лв, формирани както следва: по
договор за мобилни услуги за предпочетен номер ************ сума в размер на 47,92лв,
представляваща три стандартни месечни такси и сума в размер на 49,94лв за устройството
NOKIA 1 Plus Dual Black, представляваща разлика между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване
на устройство при сключване на абонаментен план.Тези задължения на А. са обединени във
6
Фактура № **********/25.1.2020г. за клиентски номер **********.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Исковата претенция е напълно идентична с тази, заявена в заповедното производство и
представлява общ сбор от дължими суми за месечни аб.такси, и неустойка по договори за
мобилни услуги и дължима разлика в цената на предоставено устройство. Разгледана по
същество същата е частично основателна.
При преценка на договорите, съдът не установи наличието на неравноправни клаузи в тях.
Видно от представения договор за мобилни услуги за предпочетен номер ************
между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната и мобилно устройство, при съответни месечни такси и
срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената цена на
услугата- абонаментни такси. В договора се съдържа описание на тарифните планове и
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им. Договорът откъм съдържание отговаря на законовите изисквания за
договор, сключен при общи условия, като включват необходимите реквизити за страни,
предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
общите условия, които са неразделна част от него. Те са приети с положения подпис на
абоната и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр
от същите. В този смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за
нищожност на договора поради протИ.речието му с нормата на чл. 228 от ЗЕС, като същият
е редовен от външна страна и обвързва страните.
Ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца за предпочетен
номер ************, поради което съдът намира, че следва да бъде осъден да заплати
стойността на предоставените му мобилни услуги в общ размер от 133.17лв. включващи
аб.такси и лизингови вноски,преди прекратяване на договора.
Поради неизправността на ответника, ищецът твърди,че се е възползвал от правото си
едностранно да прекрати договора на 20.01.2020г.,вкл. като последица и договора за лизинг.
Начислил е уговорената в договора неустойка за едностранно прекратяване на договора по
вина на потребителя, като твърди, че е определил размерът й съобразно постигнатото с КЗП
спогодба от максимум три стандартни месечни абонамента.
Задължението за заплащане на такава неустойка се поражда в резултат на прекратяването на
договора. В договорите, сключени между страните не е регламентиран начина на
прекратяване на договора, вкл. и по инициатива или вина на абоната. Ето защо следва да се
приложат съответните разпоредби на ЗЗД и по специално чл.87 ал.1, който регламентира
развалянето на двустранния договор при неизпълнение от едната страна поради причина, за
която същата страна отговаря. Тази разпоредба предвижда при писмен договор
предупреждението за прекратяване да е писмено. Установяването на прекратяването на
договора е от значение, тъй като именно това прекратяване е юридическия факт, от който
7
възниква правото на ищеца да получи, респ. задължението на ответника да плати неустойка
по договора.
В настоящия случай няма никакви твърдения за начина на упражняване на правото на
прекратяване на договора, респ. не са представени доказателства за упражняване на това
право от страна на ищеца.По делото липсват доказателства ищецът да е отправял писмено
изявление до ответника, вкл. ПДИ че прекратява едностранно договора поради
неизпълнение. Досежно начина, по който следва да бъде развален писмен договор е налице
трайна съдебна практика. След като не е недоказано, че ищецът е упражнил правото си на
прекратяване на договора на 20.01.2020г., недоказана е и претенцията за неустойка общо от
97.86лв., тъй като прекратяването на договора е правопораждащ факт за това вземане.
Третият от исковете– за заплащане на сумата 161.31лв. разлика в цената на предоставено
устройство NOKIA 1 Plus Dual Black. В договора е посочен вида на устройството и неговата
преференциалната цена, дължимите месечни вноски. В чл.4 е предвидено,че с подписването
на договора лизингополучателят декларира и потвърждава,че лизингодателят му е предал
годно устройство от посочения модел с цялата документация,вкл. гаранционна карта.
Ищецът има право на направените в настоящото производство разноски съразмерно на
уважените искове в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК. В настоящото
производство ищецът е направил разноски в размер на 425лв. като му се дължат разноски
до размера на 319лв.
Съответно по ч.гр.д.№1062/2022г. са присъдени разноски от 385лв., които се дължат
288.97лв.
По гореизложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. А., ЕГН ********** от
************************, че дължи на „Йеттел България“ЕАД, ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда
6 сумата от 133.17лв./сто тридесет и три лева и седемнадесет / за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и лизингови вноски до 25.01.2020г., сумата 161.31лв./сто
шестдесет и един лева и тридесет и една стотинки/ дължима сума за предоставено
устройство NOKIA 1 Plus Dual Black, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение
№571/09.06.22г. по ч.гр.д.№1062/22г. КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищеца за
установяване дължимостта на неустойка за предсрочно прекратяване на договор в размер на
97.86лв.,от която 47.92лв. за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и
49.94лв. неустойка по договор за лизинг.
ОСЪЖДА А. А. А. ДА ЗАПЛАТИ на Йеттел България“ЕАД сумата 319лв. /триста и
8
деветнадесет лева/ разноски по настоящото дело и сумата 288.97лв../двеста осемдесет и осем
лева и деветдесет и седем стотинки/ разноски по ч.гр.д.№1062/2022г. на РС Разград.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.
№1062/2022г. на РРС.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9