№ 2021 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав , в закрито
заседание на 19.03.2021 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д. № 458 / 2021 г., по описа на съда, за
да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по предявени от З.Т., срещу Република България и Върховен
административен съд искове с правно основание по чл.2в от З-на за отговорността
на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
След преглед на съдържанието на исковата молба съдът констатира
нередовност на същата, предвид следното
:
Съгласно чл. 7, ал.1 от ЗОДОВ, подсъдността на делото се определя
според мястото на увреждането или в
случая по настоящ адрес на ищеца. В исковата молба не е посочено нито едно от тези две релевантни за подсъдността
обстоятелства .
Доколкото активната процесуална легитимация на ищеца не е
обвързана с упражняваната от него професия , а в исковата
молба като идентифициращи ищецът данни
са посочени тези свързани с адвокатската
му професия, то при така направеното в молбата изложение не става
ясно дали посоченият адрес в гр. Варна,
ул. „.“ № . ет.., ап. . е такъв на адвокатска кантора , или настоящ адрес на
ищеца.
Във връзка с искът за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди като правопораждащи претенцията факти са посочени в исковата
молба такива по сключването на договор за заем с
лихва в размер на 31 191,17 лв. , както и такива за частично направени разходи в
същият размер по плащане на съдебни такси
за издаване на изпълнителен лист по ч. гр. дело № 163/2013 г. по описа на Районен съд- Търговище.
Изложението в тази част на исковата молба е неясно не само по отношение на
второстепенния въпрос за подсъдността , но и по отношение на главния такъв
за основанието на предявеният иск. Неясно
е дали става въпрос за претърпяна загуба от плащане на лихви по договор за заем
или за такава от плащане на съдебни такси, като при първата
хипотеза неясни поради липсата на изложение са идентифициращите договора за заем данни , а при втората неясни по същият начин са данните за връзката между ищеца и цитираното
дело на Районен съд-Търговище. Така липсващото в исковата молба изложение има
за последица от една страна неяснота
относно определящото подсъдността на
делото място на увреждането, а от друга неяснота относно фактите за пряката причинно-следствена връзка между посоченото като причиняващо вредата
действие на данъчните власти по запориране имуществото на ищеца и описаните като резултат от това действие
плащания от ищеца на лихви или на съдебни
такси. От значение за въпросната връзка са фактите за съотношението между обемите на запорираното и разполагаемото имущество
на ищеца , а такива данни не се съдържат в исковата молба.
За отстраняването на така констатираните от съда нередности
в исковата молба е необходимо да се направи от ищеца с
препис за противните страни , допълващо изложение за горепосочените обстоятелства имащи значение
за определянето на подсъдността на делото, както и за тези относно правопораждащите факти на искът за обезщетение за имуществени вреди.
Исковата молба съдържа петитум не само за присъждане на
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди , а включително и за
установяване на нарушения на правото на ЕС извършени от данъчните власти, Административен
съд-Варна, Върховен административен съд
/ВАС/ и РБ, като за ответници са
посочени само РБ и ВАС. Независимо от регламента за отговорност на Държавата,
то като се имат предвид изложените в исковата молба факти, направеното в нея посочване
като ответник на РБ противоречи на разпоредбите на чл.2в, т.1 от ЗОДОВ във вр. с
чл.203, ал.3 и чл.205, ал.1 от АПК, съобразно които ответници са съответните
ЮЛ. В тази връзка и доколкото описаните в исковата молба факти касаят инстанционен
контрол по отношение на цитираният ревизионен акт при който обжалването по адм. ред представлява задължителен етап, то изложените обстоятелства
са такива за съпричиняване обуславящо солидарна отговорност на ответниците,
което от своя страна предполага процесуалната фигура на необходимото другарство
в съдебния процес. Последното е условие за допустимост на предявените искове,
което налага конституирането като ответници и на Националната агенция по
приходите /НАП/ и Административен съд-Варна. Изключение е налице само по
отношение на искът за неимуществени вреди, за който описанието на фактите е свързано само и
единствено с предприетите от данъчните власти действия за наказателно
преследване на ищеца, поради което ответник по този иск би следвало да бъде
само НАП. По сходен начин, изложението
на правопораждащите за този иск факти е
неясно – не са посочени в исковата молба
време, място, данъчния орган извършил
неправомерното според ищеца действие, каквито и да било данни за делото обективиращо
твърдяното наказателно преследване ,
възприемането на тези действия в обществото със следващия от тях ефект за уронване
доброто име на адвокатската практика на ищеца.
За отстраняването на тези нередности е необходимо в
исковата молба да бъдат посочени като ответници Националната агенция по приходите и Административен съд-Варна, както и да се
направи с препис за противните страни допълващо изложение за правопораждащите
факти на искът за обезщетение на неимуществени вреди, който следва да бъде
предявен само срещу НАП.
Предвид изложеното и
на основание чл.204, ал.5 от АПК във вр. с чл.129, ал.2 от ГПК , съдът
Р
А З П О Р Е Д И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на З.Т. за отстраняване в
едноседмичен срок от съобщението на посочените в мотивите на това разпореждане
нередности.
УКАЗВА, че при не отстраняване в
срок на нередностите, исковата молба ще бъде върната.
Препис от разпореждането да се
връчи на ищеца по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :