№ 615
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Т. Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000503457 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба на ответника Застрахователна компания „УНИКА“ АД срещу Решение
№ 263882 от 14.06.2021 г., постановено по гр.д. № 147/2019 г. по описа на
Софийски градски съд, І-20 състав, с което съдът е уважил предявените срещу
ответното дружество искове и е осъдил последното да заплати обезщетение за
неимуществени вреди на ищците в размер на по 100000 лв., ведно със
законната лихва, следствие на настъпил пътен инцидент от 22.06.2016 г.
Решението се обжалва в неговата цялост.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с
което да отхвърли изцяло предявените искове, евентуално да редуцира
размера на обезщетението.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон. Счита, че правилно съдът е установил
механизма на произшествието, предвид приетата КСМАТЕ и дадените
обяснения от вещото лице в съдебно заседание, но неправилно от правна
страна е извел изводите си за съвина на двамата водачи, респ.вина на
застрахования в ответното дружество шофьор на л.а.м. „Шкода Фелиция“ с
1
рег.№ *******. Твърди, че единствената причина за крайните последици, а
именно настъпване на сблъсъка между двете превозни средства са действията
на водача на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег.№ *******. Счита, че в тази
връзка не следва да се кредитират показанията на свидетелите Н. и М., тъй
като показанията на първата свидетелка не са безпристрастни, а при вторите-
свидетелят М. не е възприел лично сблъсъка. Поддържа, че самият сблъсък е
настъпил в платното за движение на л.а.м. „Шкода Фелиция“ с рег.№
*******. Твърди, че същият не би настъпил, ако водачът на лек автомобил
Фолксваген не бе предприел маневра „наляво“. Твърди, че този водач не е
реагирал правилно нито от техническа гледна точка, нито с оглед законово
предписаното му поведение. Поддържа, че спасителната маневра не е
правнорегламентирано поведение на участниците в движението по пътищата
и за да се освободи от отговорност водачът следва при тази маневра да не е
причинил вреди, свързани с увредата на здравето или отнемане на живота на
други лица и на следващо място, за да е спасителна една маневра, то тя трябва
да е предизвикана от неправомерното поведение на друг участник в
движението, но и да не може да бъде преодоляна по някой от предвидените в
чл.20, ал.2 ЗДвП начини. Твърди също така, че водачът е задължен
предварително да се подготви за усложнена пътна обстановка и преди всичко
да намали скоростта, за да не изпадне по своя вина в положение да извършва
спасителна маневра. Поддържа също така, че когато водачът на превозното
средство, както е и в случая, при възникване на опасност на пътя не е
предприел незабавно мерки за задействане на спирачния механизъм, а е
предприел други действия, като отклоняване на автомобила „наляво“ и
настъпят вредоносни последици, той ще носи отговорност за извършеното и
негова следва да е вината. Твърди, че водачът на л.а.м. „Фолксваген голф“ с
рег. № ******* с действията си виновно се е поставил в положение да
извърши спасителна маневра, той е бил длъжен и е могъл да възприеме
насрещния автомобил, но не е предприел мерки да намали скоростта и
преустанови движението си.
В условията на евентуалност, счита че присъдените обезщетения са крайно
завишени и несъответстващи на реално претърпените вреди.
Претендира направените разноски в производството за юрисконсултско
възнаграждение.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни-ищците и чрез своя
процесуален представител депозират отговор, с който оспорват въззивната
жалба като неоснователна. Поддържат, че вината на водача Добрин Добрев,
управлявал л.а.м. „Шкода Фелиция“ с рег.№ ******* за настъпване на
процесното ПТП е безспорно установена. Твърди, че водачът на л.а.м.
„Фолксваген голф“ с рег. № ******* е бил принуден да предприеме такива
действия по изменение на посоката си на движение, тъй като е създадена
реална непосредствена опасност за живота и здравето му, както и за живота и
здравето на пътуващата с него Т. Н.. Твърди, че опасността не е могла да бъде
предотвратена по предвидените в чл.20, ал.2 ЗДвП начини-чрез намаляване на
скоростта или спиране на МПС. Поддържа също така, че претендираното
обезщетение в общ размер от по 200 000 лв. е единственото справедливо
обезщетение, което следва да бъде присъдено на ищците, тъй като отговаря на
действителния размер на моралните вреди, причинени на ищците, както и на
установената в тази насока съдебна практика на съдилищата.
Въззиваемите страни молят съда да остави без уважение въззивната жалба и
да потвърди обжалваното решение. Претендира се адвокатско
възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата.
Третото лице помагач в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, не представя отговор.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез процесуалния си
представител моли съда да уважи въззивната жалба и да отмени решението на
първата инстанция. Претендира разноски, съобразно представен списък по
чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемите страни-ищци чрез своя
процесуален представител молят съда да остави без уважение жалбата и да
потвърди решението на първата инстанция. Адвокат Н. претендира разноски
по чл.38, ал.2 от ЗА. Представя списък. Излага подробни съображения в
писмени бележки.
Третото лице помагач, редовно призован, не изпраща представител не
изразява становище в хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на
въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
3
От доклад за пътно-транспортно произшествие от 22.06.2016 г., изготвената
към него скица на местопроизшествието, фотоалбум, показанията на
свидетеля М. и на свидетелката Н.-очевидци на настъпилото произшествие,
както и от неоспореното от страните заключение на КМАТЕ се установява, че
на 22.06.2016 г. около 10,30 часа в Гърция, при дневна светлина по пътя и в
посока от Граничен пункт «Орменио» към Александруполи, в района на 121
км, преди гр.Орестиада, се е движел л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. №
*******, управляван от Д. И. А. със скорост около 100 км/ч. Пред него се е
движил л.а.м. „Тойота Хайлукс“, със скорост 80 км/ч, управляван от
свидетеля Х. М.. В същото време в обратната посока от гр.Орестиада към
Граничен пункт „Орменио“ в дясната си пътна лента се е движил л.а.м.
„Шкода Фелиция“ с рег.№ *******, управляван от Д. Д. Д. със скорост около
70 км/ч., който по неизвестни причини се отклонява на ляво и се насочва към
лентата за насрещното си движение, като на около 55 м преди мястото на
удара навлиза в нея срещу лек автомобил "Фолксваген голф“, който в този
момент се е намирал на около 77 м преди мястото на удара и на 132 м от лек
автомобил „Шкода Фелиция“. В определен момент водачът на лек автомобил
Шкода, виждайки опасността от удар с лек автомобил Фолксваген,
предприема връщане в дясната си пътна лента, като завива надясно. От своя
страна водачът на лек автомобил Фолксваген виждайки движещия се
насреща, навлязъл цялостно в лентата му лек автомобил Шкода, предприема
спасителна маневра, завивайки наляво с цел да навлезе в лентата на лек
автомобил Шкода и така да се разминат двата автомобила. В същото това
време водачът на лек автомобил Шкода също предприема маневра връщане в
дясната си пътна лента, като по този начин и двата автомобила се насочват и
навлизат в лентата за движение в посока към граничния пункт „Орменио“,
където настъпва челен кос удар между тях, основно между предните леви
части на двата автомобила. Към момента на инициалния удар предните челни
части на двата автомобила са се намирали основно в лентата за движение на
лек автомобил Шкода, като предното дясно колело на лек автомобил
„Фолксваген голф“ се е намирало върху средната двойна разделителна линия.
Поради ексцентрицитета на ударния импулс, лек автомобил „Фолксваген
голф“ придобива силна ротация в посока обратна на часовника, гледан отгоре
и с остатъчната си скорост след удара се придвижил напред в първоначалната
си посока и отклонен наляво, като се завърта на около 120 градуса и се спира
4
в лентата за движение на лек автомобил „Шкода“. При удара скоростта на
последния е погасена и намалена до нула, след което той е отблъснат назад и
към дясната си мантинела, с ротация в посока на часовниковите стрелки и се
спира завъртян на около 90 градуса облегнат до мантинелата почти
вертикално, изминавайки път около 9 м изправен с наклон върху
деформираната си предна част.
Навлизането на л.а.м. „Шкода Фелиция“ с рег.№ ******* в насрещната лента
за движение се установява и със свидетелските показания на свидетелката Т.
К. Н. и свидетеля М..
В пряка причинна връзка от така настъпилото произшествие настъпва
смъртта на пътуващия в л.а.м. „Шкода Фелиция“ с рег.№ *******, А. Й. С.,
причина за която е получената съчетана травма с несъвместими с живота
увреждания на жизнено важни органи-разкъсване на сърце, аорта и черен
дроб.
Между страните не е било спорно, а и с приетото по делото удостоверение за
наследници изх.№ 573/11.07.2017 г. на Столична община, район Триадица, се
установява, че починалият А. Й. С. е съпруг на първата ищца Е.С. и баща на
ищците А. и С. С..
Също така не е било спорно, а и с представените справки от Информационния
фонд на Гаранционен фонд се установява, че към 22.06.2016 г. за л.а.м.
„Шкода Фелиция“ с рег.№ ******* е имало валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена
на 21.12.2015 г., обективирана в застрахователна полица №
BG/05/115003125462, валидна от 24.12.2015 г. до 23.12.2016 г., а за л.а.м.
„Фолксваген голф“ с рег. № *******-при третото лице помагач „Дженерали
застраховане“ АД, сключена на 24.09.2015 г., обективирана в застрахователна
полица № BG/08/115002398281, валидна от 24.09.2015 г. до 24.09.2016 г.
Съобразно заключението на приетата по делото комплексна експертиза,
причина за настъпване на произшествието са субективните действия и на
двамата водачи: водачът на лек автомобил «Шкода», който е допуснал
навлизане на управлявания от него автомобил в лентата за насрещно
движение, при наличие в опасна близост на насрещно движещ се автомобил.
Водачът на лек автомобил «Фолксваген» от своя страна е реагирал
непрофесионално и неадекватно, предприемайки маневра завиване наляво и
5
навлизане в лентата за движение на лек автомобил Шкода, където и настъпва
челния удар между двата автомобила, вместо да предприеме незабавно
спиране и отклоняване на автомобила си надясно към лента на аварийно
спиране.
Установява се още, че уврежданията в областта на гръдния кош и корема на
пострадалия А. С. /множество счупвания на ребрата двустранно и излив на
кръв в гръдните кухини, разкъсвания на белите дробове, разкъсване на
аортата в гръдната й част, разкъсване на сърцето отпред, разкъсвания на
черния дроб и далака, излив на кръв в коремната кухина/ дават основание да
се приеме, че е налице силно притискане между твърди тъпи предмети, което
от своя страна дава основание на вещите лица да приемат, че и с, и без
правилно поставен предпазен колан биха се получили такива увреждания.
Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на Р. С.
Б., Е. В. С. и Г. В. Б..
Свидетелката Р. Б.-сестра на ищцата Е.С., установява, че познава семейството
на Е. и А., а с последния се познават от 1985 г. Свидетелката установява, че
със сестра си са отрасли заедно и имат много близки отношения. Установява,
че Е. и съпруга й А. били в много добри отношения, приятелски, основани на
обич и взаимно уважение, хармонични, бракът им продължил повече от 30
години. Свидетелката установява, че смъртта на А. се отразила много тежко
на сестра й, включително и на психичното й състояние. Тя се затворила в себе
си, не можела да спи, вдигнала кръвно, били й изписани антидепресанти.
Стресът се отразил и на зъбите на ищцата, по ръцете й започнали да излизат
мехури, които лекарите установили, че са от стрес. С очите също имала
проблеми. До смъртта си А. винаги подкрепял съпругата си във всяко
отношение, имали активен живот, помагали си, никога не са се разделяли,
живеели при родителите на А. и се грижели и за тях. аГ
Свидетелката Е. С. установява, че нейният баща и починалия А. са близнаци,
първата ищца съответно е нейна леля, а другите две ищци-нейни първи
братовчедки. Свидетелката установява, че инцидентът се отразил върху
живота на С., която в началото била в пълен шок. А. бил любящ баща, винаги
прекарвал със семейството много време заедно, обгрижвал ги, забавлявал се с
тях, много пътували. А. се грижел за финансовото състояние на С., давал й
6
пари.
Свидетелят Г. Б. установява, че е във фактическо съжителство с ищцата А. и
познава семейството й от месец декември 2010 г. Свидетелят установява, че
до смъртта на А. той и семейството му били в много близки отношения.
Откакто се запознал с тях, разбрал колко се обичат и в какви морални,
семейни и емоционални отношения са. С А. заживяли заедно от края на 2012
г. и тъй като били студенти, след това докторанти, през този период А. им
помагал финансово. В деня на смъртта на баща си, А. била в напреднала
бременност. От стреса А. имала проблеми с бременността, детето се родило
недохранено, а самата А. имала проблеми с кръвообръщението в краката,
което в последствие наложило извършването на скъпа операция.
При така установените безспорно по-горе факти, първоинстанционният съд е
приел, че вина за настъпване на процесното произшествие имат и двамата
водачи. Приел е, че застрахованият при ответника водач на лек автомобил
«Шкода» е нарушил нормите на чл.20, ал.1, чл.5, ал.1, чл.16, ал.1 от ЗДвП.
Приел е също така, че съобразно константната съдебна практика, при
съпричиняване по чл.53 от ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти,
застрахователят по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с един
от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до
размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент.
Приел е също така, че претърпените от ищците неимуществени вреди ще
бъдат възмездени чрез парично обезщетение от по 130 000 лв., а предявеното
от ответника възражение за принос – неоснователно, с оглед на което е
уважил изцяло частично предявените претенции от по 100 000 лв. на всеки
един от ищците.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият
съдебен състав приема следното от правна страна:
Предявени са активно субективно съединени искове за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, който
съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило
7
тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и
обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, както правилно е приел
и първоинстанционния съд.
Неоснователни са въведените от въззивника възражения срещу правилността
на извода на първоинстанционния съд за вина на застрахования в ответното
дружество водач на л.а.м. „Шкода Фелиция“ с рег.№ *******.
Изводът на съда е правилен и в пълно съответствие със събраните по делото
гласни и писмени доказателства.
Безспорно както с показанията на двамата свидетели очевидци, така и с
неоспореното заключение на КМАТЕ и разпита на вещото лице А. в открито
съдебно заседание на 10.05.2021 г. се установява, че първопричината за
създаване на опасността за движението, са субективните действия на водача
на л.а.м. „Шкода Фелиция“ с рег.№ *******, който в нарушение на забраната
на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, на пътно платно с двупосочно движение, е
навлязъл в лентата за насрещно движение.
Това навлизане безспорно се установява с показанията на свидетелите
очевидци, като свидетелят М. установява, че лично възприел навлизането на
лек автомобил Шкода /сочещ я като бялата кола/ в насрещното платно за
движение, в което в този момент се движел свидетеля, а след него и лек
автомобил Фолксваген. Свидетелят възприел белия автомобил и когато
последният бил изцяло в неговото платно за движение, отбил управлявания
8
от него автомобил в аварийната лента и по този начин избегнал удара с
автомобила. За разлика от него движещият се след автомобила на свидетеля
водач на л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег. № *******, не реагирал
професионално и вместо да извърши същата маневра, отклонение на
автомобила в дясно /което видно от показанията на свидетеля М., е било
обективно възможно и е довело до предотвратяване на удара/, което
кореспондира и с извода на вещите лица за обективна възможност на водача
на лек автомобил Фолксваген да предотврати настъпването на челния удар,
предприел навлизане в насрещното платно за движение, което в края на
крайщата е довело до сблъсъка на двете превозни средства.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че изводът за вина на
застрахования при него водач, не следва да почива на свидетелските
показания на Н. и М., тъй като първата е заинтересовен свидетел, доколкото
също е завела срещу ответното дружество искове за заплащане на
застрахователно обезщетение от същото застрахователно събитие, а вторият
свидетел не е възприел лично сблъсъка между двете превозни средства.
Според настоящия съдебен състав свидетелските показания са логични,
непротиворечиви, дадени са добросъвестно и най-вече кореспондират със
събраните по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства.
Свидетелят М. не е заинтересован пряко от изхода на производството и дори
да не е възприел сблъсъка между двете превозни средства, той е възприел
лично навлизането на лек автомобил «Шкода» в неговото платно за
движение, съответно в платното за движение на лек автомобил Фолксваген.
Това навлизане е първопричината, създала опасност за движението, в пряка
причинна връзка с което са и последвалите действия на водача на лек
автомобил Фолксваген, които не биха възникнали и не биха били предприети,
ако водачът на лек автомобил Шкода не бе навлязъл в лентата за насрещно
движещите се автомобили.
По горните съображения извод на първоинстанционния съд за основателност
на исковата претенция е правилен и обоснован, съответстващ на събраните по
делото доказателства.
По възраженията на въззивника, че определените от първоинстанцинния съд
обезщетения са крайно завишени и несъответстващи на реално претърпените
вреди.
9
Същите са неоснователни.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване
на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени
от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните
периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за
всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са
приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-
високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези
суми са съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай с оглед датата на събитието-22.06.2016 г. Конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат
на което на ищците са причинени неимуществени вреди от смъртта на техния
родственик/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото
разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения,
10
постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело
№ 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011
г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т.
о. и други съдебни актове.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при
причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото
му положение, отношенията между пострадалия и претендиращия
обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат,
както и други обстоятелства.
Съдът намира, че приетия за справедлив от първоинстанционния съд размер
от 130 000 лв. удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот,
преценени към датата на увредата, с оглед на конкретните обстоятелства по
делото.
Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.
Първата ищца и към деня на смъртта на своя съпруг е била на 52 години, а
съпругът й на 58, двамата създали и изградили сплотено семейство и били в
брак повече от 30 години. Създали семейство изградено на основата на добри,
приятелски отношения, основани на обич и взаимно уважение, хармонични.
До смъртта си съпругът на ищцата винаги я е подкрепял във всяко
отношение, имали активен живот, помагали си, никога не са се разделяли,
живеели при родителите на А. и се грижели и за тях. Отгледали и възпитали
заедно децата си, осигурили им добро образование. Към деня на смъртта на
А., дъщеря му С.С. била приета студентка дентална медицина, а дъщеря му
А.С.-докторант в СУ „Св.Кл.Охридски“. Съпругът на ищцата бил човек с
добро обществено положение, образован човек и човек на науката. Ищцата
преживяла тежко ненавременната и неочаквана смърт на своя съпруг, което
се отразило и на психичното й състояние- затворила в себе си, не можела да
спи, вдигнала кръвно, били й изписани антидепресанти. Стресът се отразил на
здравословното състояние на ищцата.
Втората ищца А.С.-дъщеря на починалия при процесното ПТП А. и към деня
на неговата смърт била в напреднала бременност. Двете дъщери на починалия
11
загубили моралната и финансова подкрепа, която получавали от своя баща,
който бил любящ баща, винаги прекарвал със семейството много време
заедно, обгрижвал ги, забавлявал се с тях, много пътували. Осигурявал
финансите за образованието на своите две деца.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият
състав намира, че определените от първоинстанционния съд обезщетения не
са завишени по своя размер, спрямо действително установените по делото
факти и не противоречат на принципа на справедливостта.
Така мотивиран въззивният съд намира, че въззивната жалба като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно ще следва да бъде
потвърдено.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото разноски на въззивника не се дължат.
Въззиваемите-ищци са представлявани безплатно в настоящото производство
от адвокат Я. Н., поради което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, въззивникът
ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. съответното адвокатско
възнаграждение.
При обжалваем материален интерес от 300 000 лв. минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
възлиза на сумата от 7 530 лв.
Водим от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263882 от 14.06.2021 г., постановено по гр.д. №
147/2019 г. по описа на Софийски градски съд, І-20 състав.
ОСЪЖДА ЗК „УНИКА“ АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК
12
*********, с адрес и седалище на управление гр.София, бул. „Тодор
Александров“ № 18 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата на адвокат Я. Л. Н., гр.***, ул. „***“ № **, ет.*, ап.* адвокатско
възнаграждение в размер на 7 530 лв. /седем хиляди петстотин и тридесет лв./.
Решението е постановено при участието на ЗК „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков” № 68 в качеството
му на трето лице помагач на страната на ищците.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13