РЕШЕНИЕ
гр.София,26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 1941 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение от 05.12.2019 г. по гр.д. № 16077/19 г., СРС, ГО, 153 с-в ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Н.Б.,
гражданин на САЩ, със съдебен адрес:*** срещу „М.Ц.А.С.К.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, офис 4 обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца от длъжността „ерготерапевт/хиропрактик”,
извършено със заповеди № 371 и 372 от 11.02.2019 г. на прокуриста
на „М.Ц.А.С.К.” ЕООД; по чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ за възстановяването на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „ерготерапевт/хиропрактик”; и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 50 910 лв. за оставане без работа
в резултат от незаконното уволнение за периода 15.02.2019 г. - 15.08.2019 г.
ОСЪЖДА М.Н.Б., гражданин на
САЩ, със съдебен адрес:*** да заплати на „М.Ц.А.С.К.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, офис 4 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 4 900 лв. - разноски по
делото.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Във
въззивната жалба се сочи, че
решението е неправилно,необосновано,в нарушение на материалноправните норми. Навеждат следните доводи:поради неправилно възприета
фактическа обстановка съдът приел,че ищецът имал извинителна причина за
отсъствието си от работа за периода от 11.01.2019 г.до 17.01.2019 г.,по
отношение на останалите периоди,посочени в уволнителната заповед не се установило
работникът да е уведомил работодателя за
отсъствието си.Районният съд е отчел,че ищецът е заминал за САЩ на 23.01.2019
г. и се завърнал на 19.02.2019 г.,но не е отчел,че е уведомявал прокуриста на ответника Кийвни,че
на 23.01.2019 г.заминава за САЩ поради проблеми на баща си.Кийвни
прочел съобщенията,което се установявало от двойно v в долен десен ъгъл на съобщенията.Освен това ответникът е заплатил на ищеца
билета до САЩ на 10.01.2019 г.,което означавало ,че знае за причините за
отсъствието му.Неправилно е прието,че на ищеца е връчена покана за даване на
обяснения,тъй като чрез телепоща покана е изпратена
на 30.01.2019 г.на адреса му в РБългария и на
05.02.2019 г. е върната на подателя с отметка“непотърсена“.Съществували и други
комуникационни канали между страните-електронна поща.Моли да се отмени
решението и да се уважи иска.Претендират
се разноски.
Въззиваемата
страна оспорва жалбата .Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
по реда на
чл.236, ал.2 от ГПК събраните
по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна, поради следното:
Фактическите и правни констатации на СРС са правилни и съдът препраща
към тях на основание чл.272 ГПК.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
Първоинстанционното решение
е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано. То е допустимо като постановено по предявени от ищеца
допустими искове, при наличието на
положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване
и надлежно упражняване на правото на
иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.
2 КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или
не е приел писмените му обяснения,
съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда
спора по същество. Според чл. 193, ал. 3 КТ разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага,
когато обясненията на работника или
служителя не са били изслушани
или дадени по негова вина.
Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 257 от 22.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 985/2011 г., IV г.
о., ГК, такова виновно поведение на работника
или служителя, препятстващо събирането на обяснения (писмени
или устни) от него, несъмнено
е налице, когато до знанието му
е достигнало отправеното искане (писмено или устно) на
работодателя за даване на обяснения
в разумен срок, но въпреки това
работникът или служителят, без извинителна причина, в рамките на предоставения
му срок не
се яви, за
да бъде изслушан
от работодателя, или не му
предостави писмените си обяснения. Виновно
поведение на работника или служителя
по смисъла на чл. 193, ал.
3 КТ обаче е налице и тогава, когато по какъвто и да
било начин, без извинителна причина, той не
приеме или се постави в невъзможност
да получи писменото искане на работодателя за даване на
обяснения, като например: откаже да го приеме,
когато то му се връчва
лично; откаже да получи или
не предприеме действия за получаване
на пощенската пратка, съдържаща писменото искане на работодателя, макар пощата да
е удостоверила доставянето
й на адреса, посочен от работника
или служителя; промени или отсъства от този
адрес, без да уведоми работодателя
си за това
и пр.
В настоящия случай
работодателят е поискал писмени обяснения, изпращайки пратка чрез телепоща /Български пощи/ на адреса,посочен от работника в
сключения между страните трудов договор. Писмената покана до работника
за даване на обяснения по
чл. 193, ал. 1 КТ може да бъде
връчена лично срещу подпис на
лицето или чрез пощенска услуга
- чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. Съгласно задължителните указания на Решение № 283 от 06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г.
о., за да е надлежно връчването по пощата, не
е необходимо то да е извършено лично на получателя.
Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона
за пощенските услуги. В конкретната хипотеза от представената
разписка от лицензиран пощенски оператор за извършване
на универсални пощенски услуги , се установява, че писмото е
„непотърсено“, с подател работодателят и се е върнало до подателя на 05.02.2019
г..Известието
за доставяне представлява
официален свидетелстващ документ, тъй като
е издадено при упражняване на удостоверителната компетентност на съответния служител
на куриерската фирма по силата
на чл. 34 - 36 от Закона за
пощенските услуги и се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила. С оглед разпоредбата
на чл. 193, ал. 3 ГПК ищецът не е провел доказване
на твърденията си и по делото
и не са налице
други доказателства, които да опровергаят,
извършеното от служителя на пощенския
оператор удостоверяване за непотърсена пратка. От това следва,
че като е променил посочения в трудовия договор адрес или е
отсъствал от него без да уведоми работодателя си ,
ищецът е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения
да достигне до него. С достигане на изявлението до посочения от ищеца адрес,ответникът е изпълнил
задължението си за връчване на искане за писмени обяснения и това е породило
правно действие.
Дисциплинарното наказание „уволнение“ на М.Б. е наложено заради отсъствието му от работа за периодите от 11.01.2019 г. - 23.01.2019 г. и 24.01.2019 г. - 29.01.2019 г. Правилно първоинстанционният съд е установил, че само за периода от 11.01.2019 г. до 17.01.2019 г. М.Б. е имал извинителна причина за отсъствието си, а именно явяване на 14.01.2019 г. на преглед и ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност за времето от 15.01.2019 до 17.01.2019 г. включително. По отношение на останалите периоди, така, както са посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, правилно съдът е приел, че не се установява служителят да е уведомявал работодателя за отсъствието си, нито това отсъствието да е било разрешено било от работодателя, било от медицинската експертиза. Тези изводи в обжалваното решение изцяло кореспондират с доказателствения материал по делото.
Според ищеца, от представените съобщения между него и прокуриста Д.К., било видно, че последователно на
18.01.2019 г. и 21.01.2019 г. М.Б. е уведомявал Д.К. за здравословни проблеми, поради които не е в състояние да се яви на работа. Налице е процедура за уведомяването на работодателя за заболяване на служителя, съответно за удостоверяването на това обстоятелства със съответните медицински документи, както и срокове за представянето им. Тази процедура в случая не е спазена (включително за времето от 15.01.2019 до 17.01.2019 г.) и не може да бъде дерогирана от неформална кореспонденция в социалните мрежи. Не е категорично ясно, че именно Д.К. е прочел съобщения от М.Б. на посочените дати, както и на 28.01.2019 г., 04.02.2019 г. и 14.02.2019. Подобен извод не може да се направи на база т.нар. „маркер“ в долния десен ъгъл на всяко съобщение, тъй като въпросният маркер не установява кое е лицето, прочело съобщението. Не е установено да има подадена писмена молба за отпуск , което е потвърдено от събраните в хода на производството гласни доказателства.
Не е установено да са представяни болнични листове за цитираните периоди .Съдът правилно и обосновано е заключил, че М.Б. нито е уведомил за отсъствието си за периода 18.01.2019 - 22.01.2019, нито е доказал съществуването на извинителни причини за това отсъствие.Съпругата на прокуриста ,служител при ответника,не е работодател,за да разрешава отсъствието на служители.
Съдът е приел, че М.Б.
не се е явявал на работа и за останалите дни, а именно 23.01.2019 г. и
24.01.2019 г. - 29.01.2019 г. като е отчел, че за тези периоди липсват доказателства за уважителни причини за
отсъствието на служителя. Служителят е
твърдял наличието на основателни причини за отсъствието си пред работодателя си
,поради наложително пътуване до САЩ., но не е представил доказателства в
подкрепа на такива твърдения, както и не е депозирал нарочна писмена молба за
ползването на отпуск. Не е доказано,че въпросното пътуване е било предварително
планирано от М.Б., а не извънредно.
Не се установиха твърдяните
пороци на първоинстанционното
решение и то като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
На възиваемата страна се дължат разноски, сторени са такива в
размер на 4500 лв.,поради направеното възражение за прекомерност на платения
хонорар,съдът намира,че следва да го намали на сумата 3000 лв.,предвид
фактическата и правна сложност на делото и съобразно Наредба №1/2004 за МРАВ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 05.12.2019 г. по гр.д. № 16077/19 г., СРС, ГО, 153 с-в
ОСЪЖДА М.Н.Б., гражданин на
САЩ, със съдебен адрес:*** да заплати на „М.Ц.А.С.К.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, офис 4 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 3000 лв. във въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните..
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.