Р Е Ш Е Н И Е
По В.Н.О.Х.Д. № 2698/19 г.
28.10.2019 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийският
Градски съд , Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното
съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесетата
година , в състав
Председател : Николай Младенов Членове: Веселина Ставрева
мл.с.Павел Панов
При участието на съдебен секретар Ст.Александрова и
прокурора Г.Герасимов, разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВНОХД№ 2698/19 г.по описа на
СГС , като за да се произнесе по същество взе предвид следното :
Производството
е по Глава ХХІ-ва от НПК/Въззивно производство/,чл.313-340 от НПК.
Постъпили
са Въззивни Жалби от защитника на подсъдимия
Ш.Н.Х. и от самия подсъдим/ръкописен и машинописен текст/ срещу Присъда на
СРС,НО,99-ти състав по НОХД № 15444/2019 г.С тази Присъда визираният състав на СРС признал за виновен
подс.Н. в извършването на престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, като
му наложил по реда на чл.54 от НК наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца, като отложил изпълнението на
основание чл.66,ал.1 от НК за срок от 3 години.Възложени са му разноските
с оглед изхода на процеса.
В
своята ВЖ защитата твърди ,че СРС е постановил една неправилна и
незаконосъобразна Присъда ,постановена също така при съществени проц.
нарушения.Конкретика към всеки един от претендираните пороци на Присъдата
защитата не сочи.Поради горните си доводи защитата безалтернатовно иска от съда
отмяна на осъдителната Присъда и постановяване на нова оправдателна такава.
Във
ВЖ на самия подсъдим се твърди неправилност и незаконосъобразност на Присъдата
на СРС.Добавя се ,че подс. на свой ред бил заплашван от „човек с пистолет на
име Валери“, както и пострадалата „водела лъжливи и фалшиви свидетели-В.и Ш.“.Последният
бил недоволен ,че тя го напуснала , за да заживее с подсъдимия.Проблемите на
самата пострадала Л.бил „големия й хазарт“, а сам подс. Х. се определя като
човек , който „прави път и на мравките“.В своя втора лична ВЖ подс. добавя
отново сходни аргументи, вкл. че е
асиро-вавилонец, изповядващ християнската религия.Заявява ,че и след инцидента
пак били приятели с пострадалата.Прави доказателствени искания/по които съдът
се е произнесъл в процедурата по чл.327 от НПК/
В СЗ пред въззивния съд въззив.жалбоподател и подсъдим се явява лично и
със защитника си.СГП изпраща прокурор.
Съдът
след докладването на постъпилата ВЖ с Допълнението при липсата на искания от
страните, прочете доказателствените материали ,събрани в двете фази на процеса.
Защитникът на подсъдимия иска от съда да
отмени Присъдата на СРС,НО,99-ти състав поради съображенията , изтъкнати във ВЖ
/нейната и на подзащитния й/.Същите доводи се преповтарят от защитника и в
пледоариите пред въззивния съд.Освен това защитата счита ,че бащата на
пострадалата не е познавал подсъдимия, а се е доверил на дъщеря си, която го е
излъгала.Пострадалата не може да знае кой е звънял на баща й , а може само да
предполага нещо в тази посока.Според защитата пострадалата твърди неистини в процеса.СРС
неправилно преценил показанията на св.С.,че е чул определени думи от
разстояние.при разговор между подсъдим и пострадала.Не било възможно подс. да
каже ,че ще убие пострадалата ,преди това да е казал ,че ще се
самоубие.Нелогично първата инстанция приема ,че щом подс. е казал ,че ще се
самоубие,то значи се заканил и с убийство на пострадалата.Накрая защитата
намира ,че обстановката е повлияла на СРС при постановяването на Присъдата ,
тъй като по същото време били извършени няколко жестоки убийства на жени, което
е предизвикало общественото внимание.При тези си съображения защитата иска безалтернативна отмяна на
Присъдата и постановяване на нова оправдателна такава от въззивния съд.
Подсъдимият по същество заявява ,че се
присъединява към доводите на защитника.
Прокурорът по същество предлага на
въззивния съд да остави ВЖ без уважение като неоснователна и да потвърди
Присъдата на СРС като правилна и законосъобразна.Първата инстанция е ценила
коректно доказателствената съвкупност.Извършеното престъпление е осъществено от
подсъдимия, както от обективна, така и субективна страна и е доказано по
изискуемия начин, поради което следва ВЖ да се остави без уважение.Видът и
размерът на наложеното наказание отговарят на тежестта на извършеното.
При последна дума подс. заявява ,че не
е виновен.Пострадалата лъже всички , играе хазарт,взела е множество кредити с
голяма лихва.Заявява ,че сам е подавал сигнал на тел.112 срещу нея преди
процесния инцидент.Пострадалата лъжела ,тъй като нямала избор
Въззивният съд като взе предвид доводите и аргументите във ВЖ ,аргументацията
на страните във въззивното производство пред СГС , както и събраните
доказателства по делото и след служебна проверка на атакувания
първоинстанционен съдебен акт, намира за установено следното :
Първоинстанционният
съд в производството пред себе си е установил фактическата обстановка и е извел
оттам коректните правни изводи.Не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Установено
е от фактическа страна ,че подсъдимия Ш.Н.Х./с установена самоличност пред СРС/
и пострадалатаЛ.Ц./ се познават и са имали близки лични отношения за времето от
2015г. до м.май 2016 г.По инициатива на свидетелката обаче връзката им била
преустановена.Това не се харесало на подсъдимия , който желаел да продължи да
общува с Ц., като за целта я следял и пресрещал на различни места.Обаждал се по
различно време и по телефона на свидетелката.Недоволен от отказите на
свидетелката да се вижда с него,подс. дапочнал да се заканва със саморазправа.
Притеснена за здравето и живота си, пострадалата помолила свой познат св.Ш. Ш.да
я придружава при движение до дома й , тъй като се опасявала от тормоз от страна
на подсъдимия.
На
10.06.2017 г. пострадалата Ц.и свид.Ш.се срещнали с подс.Х. пред заведение
„Олив“ в гр.София,на бул.“Княгиня Мария Луиза“.подс. и Ц.се отделили встрани
,за да водят разговор относно раздялата им, а св.Ш.останал встрани.Подс.Ш.Х.
започнал да говори на висок тон и да заплашва свидетелката Ц., като отправил
закани за лишаването й от живот с думите „Ще
те убия,после ще се самоубияКазал ,че той няма семейство и деца и няма за
какво да живее , но и тя няма да живее.Ц.се притеснил за живота си,преустановила
разговора и си тръгнала.
След
няколко дни подс.Х. , който знаел къде работи пострадалата , отишъл отново пред
заведението/описано по-горе/,където работел и свид.Ш.и го извикал на
разговор.Свидетелят дошъл и тогава подс.Х. заявил на Ш.да предаде на св.Ц.,че
ще закупи пистолет ,за да я гръмне , след което сам ще се гръмне , за да сложи
край на живота си,тъй като нямал семейство и деца ,за да има за какво да
живее.Заявил ,че обича свидетелката , но и тя нямало да живее.Свидетелят
посъветвал подсъдимия да се успокои.След около десет дни още веднъж подс.
срещнал св.Ш.,но този път в жк.“Младост“,пред бл.502.Отново повторил горните
думи ,че ще намери пистолет, с който ще застреля Ц.и после себе си , тъй като
не можел да диша без нея.
През
средата на м.юни 2017г. св.Ц., която имала дрехи и лични вещи в дома на подс.Х.,му
ксазала че иска да си вземе вещите от дома му.Подс. казал да дойде ,но да е
сама.Св.Ц.обаче се страхувала да отиде сама в дома му ,поради възприетите
закани на подсъдимия.Дошла заедно със свид.В.С.на адреса на подсъдимия в
жк.“Хиподрума“,ул.“Найден Геров“ № *********.Св.В.С.не отишъл пред входната
врата на подсъдимия , а изчакал малко по-надолу на стълбите.Ц.позвънила на
звънеца ,но подс. не отворил.Тогава свидетелката го потърсила по телефона,на
което обаждане подс. отговорил ,че е в близък магазин и сега ще дойде.подс.Х.
обаче не дошъл, а след малко той позвънил на телефона на Ц.с думите „Курво, ще
те убия ! Защо не си дошла сама ?“ Като чул тези думи св.С.отишъл до
свидетелката , взел телефона от ръката й и заявил на подс.Х. да й върне
вещите.Афектиран подсъдимият отговорил ,че Ц.е негова жена и ще я убие ,след
като е с друг мъж, а след това сам ще се самоубие.Уплашена свидетелката Ц.напуснала
заедно със свидетеля сградата.
В
резултат на горните заплрахи Ц.трудно заспивала и не се концентрирала добре на
работното си място , поради страховите представи , които изпитвала.Не смеела да
се движи сама навън, като за целта търсела придружител.Тези изживявания създали
допълнителен дискомфорт в ежедневието й.
Тази фактическа обстановка се
установява от подробния и логичен анализ на доказателствените материали
,направен от първата инстанция.Последният е извършен прецизно в съответствие с
процесуалните правила и формалната логика.Въззивният съд се присъединява към
този анализ, както и не намира основания да установи нови фактически
положения,различни от приетите от първоинстанционния съд.Също така, доколкото
се възприема от възз.съд като правилен анализът на доказателствената съвкупност
в обж.съд.акт, то СГС не намира за нужно да коригира изводите на СРС в тази
посока.
Въззивната
Жалба на защитата се явява неоснователна
, тъй като правилно и законосъобразно първоинстанционният СРС е признал за виновен
подс.Ш.Н.Х. в извършването на престъпление
по чл.144,ал.3,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1
от НК.Не са налице основания за отмяна на осъдителната Присъда и за
постановяване на нова въззивна Присъда , с която да бъде признат за виновен
подсъдимия/в каквато посока е искането към въззивната инстанция/.
Наличието
на състав на извършено престъпление по горната правна квалификация от страна на
подсъдимия е достатъчно и детайлно коментирано в Мотивите на първоинстанционната
Присъда.Към този анализ се присъединява и въззивния съд без забележки.
Доказателствените
материали са преценени поотделно и в съвкупност, като оценката им е извършена с
оглед тяхното действително съдържание.С оглед предмета на доказване и кръгът от
обстоятелства, подлежащи на доказване при така зададената правна рамка от
обвинението и дължимо произнасяне от страна на сезирания съд, следва да се
посочи ,че леките противоречия в показанията на свидетелите/при това по
несъществени обстоятелства/, не могат да променят установената фактология
касателно основните въпроси на
наказателното производство.В една логическа последователност СРС е посочил
начина на формиране на вътрешното си убеждение въз основа на обективен анализ
на доказателствените материали.Първата инстанция убедително излага в Мотивите
своите съображения касателно въпросите кои доказателства кредитира и кои не ,
както и поради какви причини, с което са изпълнени процесуалните нормативни и
тълкувателно приети изисквания за оценка и анализ на доказателствената
съвкупност.
Касателно
наведените доводи във ВЖ за неправилни
фактически и правни изводи в Мотивите на СРС относно интерпретацията на
показанията на някои свидетели с оглед възможна заинтересованост,въззивният съд
намира ,че такива съмнения не са налице.В прочита на показанията на тези
свидетели от страна на защитата се излага съмнения относно субективната
възможност да се възприемат определени факти и обстоятелства.Свидетелите дават
показанията си под страх от наказателна отговорност по чл.290,ал.1 от НК.Независимо
от това , въззивната инстанция не намира да има съмнения в достоверността на показанията
на свидетелите, които да водят до
съмнения в доказаността на обвинението на фона на останалите доказателства ,
особено категоричните и последователни
показания на пострадалата.Свид.С.не може да бъдат упрекнат ,че е проявили
загриженост към здравето и живота на своя близка,доколкото по време на телефонния разговор е бил близо до нея , за да я подкрепи и така е
възприел част от телефонния разговор с подсъдимия.Въззивният съд не намира за
нужно да анализира емоционалните доводи
в личните ВЖ на подсъдимия, в които се дава оценка на начина на живот на
пострадалата , което е извън предмета на доказване.
Наказанието
е индивидуализирано от първата инстанция по реда на чл.54 от НК, като
детайлно е посочено защо не се определя наказанието по реда на чл.55
от НК.Размерът на наложеното наказание 6 месеца „ЛОС“ е над минимума и
под средния размер. Това е аргументирано с липсата на многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства.Следва да се добави и че не е налице
прекомерна продължителност на воденото наказателно производство спрямо
подсъдимия.При липса на съответна Жалба – за изменение на Присъдата в частта за
наказанието , въззивният съд дължи съображения в тази насока поради принципа на
„ревизионно начало“ в хода на въззивното производство.Наказанието се явява
правилно отмерено,не не нито завишено,нито занижено.Това е така,тъй като се
касае за две деяния в рамките на „продължавано престъпление“,което сочи на
извод за трайно отношение на подс. към обекта на престъплението и защитените от
наказателно право обществени отношения ,гарантиращи свободното проявление на
волята,в този текст от Особената част на НК.От друга страна , степента на
засягане на защитените от НК обществени отношения при този състав на
престъпление не е толкова интензивно ,че да е нужно засилване на наказателната
репресия.
Извън това , следва да се отчете
,че съдебното минало на подсъдимия е необременено,поради факта на настъпили
реабилитация по право.
На
фона на горните си доводи ,въззивният съд не намира основания да измени
Присъдата чрез намаляване срока на наказанието, а на фона на липсата на
Въззивен Протест,то не е възможно
влошаване на положение на подсъдимия.При служебната проверка не се
намериха основания за отмяна или изменение на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт.
С
оглед горното обжалваната Присъда на СРС следва да се потвърди изцяло като
правилна и законосъобразна.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъдата на СРС,НО,99-ти състав по
НОХД№ 15444/2018 г. , с която подс.Ш.Н.Х. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, тъй като същата е правилна и законосъобразна,
а депозираните Въззивни Жалби са неоснователни.
Решението
не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1
Членове :
2: