Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
гр. Велико Търново, 02.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, първи касационен
състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и
участието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия
Данаилова касационно НАХД № 10214/2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания.
С Решение
№ 260019 от 06.07.2020г. по НАХД № 784/2020г. по описа на Районен съд Велико
Търново е потвърден електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство Серия Г № 0008481 на ОДМВР - В.
Търново, с който на Б.К.М., ЕГН: **********, за административно нарушение на чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 и чл.
461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00
лв.
В законния срок срещу решението е подадена
касационна жалба от Б.К.М. ***, чрез ***
Б.З. от ВТАК. Поддържаните
касационни основания са, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие
с приложимия материален закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл.
63 от ЗАНН. Абсолютно недопустимо намира да се
сочат едновременно за едно нарушение две административнонаказателни разпоредби,
което според него представлява едновременно нарушение и на материалния закон, и
на процесуалните правила, тъй като нарушителят не може да разбере в какво точно
е обвинен. Като допълнително съображение за отмяна излага, че в преписката по
първоинстанционното дело липсва протокол за използване на АТС, който протокол,
съгласно специалната наредба, е абсолютно задължителен. Моли да се отмени
процесното решение и респективно отмени
незаконосъобразния и неправилен ЕФ. Претендира разноски за две съдебни
инстанция в размер на 750лв.
Ответник касационна жалба -
ОД на МВР В. Търново не се явява и не заема становище по делото.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на жалбата. Счита, че при издаването на ЕФ са допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неточно посочване на
нарушената правна норма. Административно-наказващият орган е допуснал
смесването на два различни състава на административно нарушение, с което е
нарушил правото на защита на наказаното лице и което е основание за отмяна на
ЕФ. Като е приел, че същият е законосъобразен, районният съд е допуснал
нарушение на материалния закон, поради което предлага да се отменят решението и
ЕФ.
Съдът, след като се запозна
с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
съдебно решение, установи следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212
и чл.
213 от АПК, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Същата е процесуално допустима за разглеждане в
настоящото производство, а по същество е основателна.
При проверката по чл.
218, ал. 2 от АПК, вр. с чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на наличните в
делото доказателства, въззивният съд е установил следното:
На
07.10.2019год., в 12.07 часа, в гр.Велико Търново, ул. "В.Левски" до
№1 в посока ул."Независимост" с АТСС САИРН m*SPEED 2 D е установено и
заснето управление на МПС лек автомобил "Киа Сеед" с рег. № ВТ0565КН,
за което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност“, като за административно нарушение на чл. 483,
ал.1, т. 1 от КЗ, вр. с чл.638, ал. 4, вр.
чл. 638, ал. 1, т. 1 и чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложена глоба в размер на 250
лева. Нарушението е установено с техническо средство АТСС САИРН m*SPEED 2 D. Видно
от удостоверение от 20.02.2018г., на БИМ,
АТСС САИРН m*SPEED 2 D е одобрен тип, вписан под №5133 в регистъра на одобрените
за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до
20.02.2028г. МПС с рег. №ВТ0565КН е собственост на Б.К.М.. Видно от приложената
справка към 07.10.2019год., за МПС с рег. № ВТ0565КН, не е била налице
действаща застраховка гражданска отговорност според справката на Гаранционен
фонд. Такава е била сключена със ЗК "Левинс" АД с начална дата на
покриване 21.05.2019г., но е прекратена на дата 06.09.2019г.
За да потвърди електронния фиш
районният съд е приел, че при издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като от формална страна същият съдържа всички изискуеми
реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Правилно наказващият орган бил установил
фактическата обстановка, описана по надлежен и достатъчно подробен начин в
констативната част на обжалваният електронен фиш. Тя се потвърждавала и от
всички събрани в рамките на съдебното следствие писмени доказателства – справка
от публичния регистър на "Гаранционен фонд" за валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите , разпечатки от заснет с
цитираното във фиша техническо средство видеоклип, справка за собственост на
процесното МПС. По
приложението на материалния закон, съдът е изложил аргументи за съответствие на
установената фактическа обстановка по посочената в ЕФ. В
електронния фиш фигурирала и нарушената норма на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
поради което същият се явявал законосъобразен и с него отговорността на
жалбоподателя била правилно ангажирана. Нормата на чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, съдържа два състава на нарушения, като първия касае неизпълнение на
задължението на собственика да сключи договор за гражданска отговорност по
отношение на автомобила, а втория касае несобственик, който управлява МПС, без такава застраховка. Подчертано
е, че се предвижда административнонаказателна отговорност, както за
несключването на задължителната застраховка гражданска отговорност, за
притежаваното МПС – задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, така и за управляването на моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Без правно
значение е намерено обстоятелството дали е установено и друг път/на друго място
и по друго време/ управление на същия автомобил без сключена гражданска
отговорност. Касаело се за отделно деяние, което осъществява състава на друго
административно нарушение, което е еднакво с процесното. При това бил
неприложим института на продължаваното престъпление, като са налице две отделни деяния, а не фактическо
усложнение на едно деяние. При администратинво- наказателната отговорност бил
неприложим института на групиране на
наложените наказания. Наказанието е в точно определения и предвиден в закона
размер, поради което не подлежи на изменение.
Настоящата инстанция
намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон. Съображенията за това са
следните:
Разпоредбата на чл. 483,
ал. 1 от КЗ вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано
на територията на Република България и не е спряно от движение, като
неизпълнението му е скрепено със санкция по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Алинея
четвърта на същата разпоредба предвижда, че когато с автоматизирано техническо
средство е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, се налага санкцията по алинея първа. Неизпълнение на
задължението на собственика на МПС да сключи договор за ГО, който състав на
нарушение се явява довършен независимо от това дали МПС е в движение или в
престой или паркирано. Съответно разпоредбата на чл.
647, ал. 3 от КЗ гласи, че когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и
по реда, предвидени в Закона
за движение по пътищата.
От систематичното тълкуване
на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл.
638, ал. 1 КЗ следва, че за да бъде
реализирана отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен
състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
1. Наказаният субект да е собственик на процесното МПС; 2. За процесното МПС да
няма сключен валиден договор за задължителна застраховка гражданска
отговорност; 3. Да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа в
страната, независимо кой е бил неговия водач; 4. Управлението да е установено с
АТСС, по реда предвиден в ЗДвП, тоест по реда на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда аз използване на автоматизирани технически
средства за контрол и правилата за движение по пътищата. В този смисъл
настоящата инстанция изцяло споделя становището на представителя на ВТОП, че в
конкретния случай са посочени разпоредби на две отделни нарушения, които са
самостоятелни основания за ангажиране на административно- наказателната
отговорност на нарушителя, като допуснатото смесване на двата състава е довело
до нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да
разбере в какво точно нарушение е обвинено.
Формулировката, обективирана в процесния електронен фиш, която е
установено нарушение на Кодекса за застраховането, очевидно не води до яснота
на повдигнатото обвинение и не може да бъде приета като описание на деянието,
което според административнонаказващия орган съставлява административно
нарушение. Това представлява нарушение на особените процесуални правила,
предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща. То е съществено по своя
характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на нарушението
винаги, дори и при изрично и вярно посочване на нарушените норми, води до
нарушение на правото на защита на наказаното лице, респективно до отмяна на
санкциониращия го акт. Със спазване изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
описание на съставомерните факти се изпълнява не само гаранционната функция на
разпоредбата за осигуряване правото на защита, но и за спазване на законността
при ангажиране на административно наказателната отговорност по отношение
забраните за повторни наказателни преследвания.
Настоящият касационен
състав намира, че с оглед на гореизложеното следва да бъде отменено решението
на ВТРС и се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалвания
ЕФ.
При този изход на делото основателно е
искането на касатора за присъждане на направените от него разноски. Платеният общо ***ски
хонорар възлиза на 750лв., от които 400лв. пред ВТРС и 350 лв. пред ВТАдмС по
договори за правна защита и съдействие от 21.05.2020г. /л. 6 от делото пред
ВТРС/ и 18.09.20г. /л. 34 от настоящото дело/, в които е посочено, че същият е
платен в брой. По отношение на размера им не е направено
възражение за прекомерност от ответната страна, поради което, по аргумент от чл.
63, ал. 4 от ЗАНН, съдът не може служебно да ги редуцира.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2 и 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260019 от
06.07.2020г. по НАХД № 784/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство Серия Г № 0008481 на ОДМВР - В. Търново, с който на Б.К.М.,
ЕГН: **********, за административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
вр. с чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 и чл. 461, т. 1 от КЗ, е
наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Велико Търново да заплати на Б.К.М.,
ЕГН: **********,*** сумата от 750лв.
(седемстотин и петдесет лева), представляващи разноски за две съдебни
инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.