Решение по дело №9900/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2673
Дата: 15 юли 2022 г. (в сила от 15 юли 2022 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20215330109900
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2673
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330109900 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Амиго Финанс“ ЕООД /с предишно
наименование и пр.ф. „Мого България“ ООД/, ЕИК ********* против К. К. Д., ЕГН
**********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с вр. чл. 342, ал.
2, вр. с чл. 345 ТЗ; чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди между страните да е възникнало облигационно правоотношение
по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността от
02.01.2019 г., с предадено МПС „Субару“ с ДК № ...., съгл. ПП протокол, уговорена
лихва от 41,16 %, месени вноски от 148,36 лева и краен падеж: 20.12.2020 г.
Плащанията били преустановени на 18.11.2019 г., след което с връчено известие
– договорът – развален от 08.01.2020 г., а лизингованата вещ – иззета на 17.01.2020 г.
Твърди да има неплатени суми по договора, както следва: 290,51 лева
главница по вноски за периода 20.11.2019 г. – 21.01.2020 г.; 159,35 лева – лихва по
вноски за периода 20.11.2019 г. – 21.01.2020 г.; 2,41 лева – неустойка за забава по
чл.15.1 ОУ за периода 20.11.2019 г. – 21.01.2020 г; 445,08 лева – неустойка по чл.15.5
ОУ /три мес. вноски/ - за прекратяване на договора по вина на ответника; 142,11 лева
разходи за данъчни задължения за 2019 г. /чл.8.6, вр. с чл.8.7.4 ОУ/; 660 лева - разходи
по чл. 14.4, вр. с чл. 8.7.10 ОУ/ за възстановяване на лизингования актив; 3250 лева
1
обезщетение за вреди по МПС. Снабдил се за същите със Заповед по чл. 410 ГПК
262179/07.12.2020 г. по ч.гр.д. № 16094/20 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал.5,
вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в
срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им, ведно със законна лихва. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, макар исковата
молба и приложенията към нея да са редовно връчени. Същият е бил редовно призован
за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по
чл.140 ГПК № 3818/06.04.2022 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.
238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове
да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са
доказателства за сторени такива в размер на 331,01 лева – платена ДТ. Претендира се и
юрк. възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева,
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.
Дължат се и разноските в заповедното производство /т.12 на ТР №4/18.06.2014г.
на ВКС, ОСГТК/, които възлизат на 98,99 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 26 от
НЗПрП, предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и
правна сложност.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. К. Д.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Амиго Финанс“ ЕООД /с предишно наименование и
пр.ф. „Мого България“ ООД/, ЕИК *********, следните суми: 290,51 лева – главница
по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността от
02.01.2019 г., по вноски за периода 20.11.2019 г. – 21.01.2020 г.; 159,35 лева – лихва по
вноски за периода 20.11.2019 г. – 21.01.2020 г.; 2,41 лева – неустойка за забава за
периода 20.11.2019 г. – 21.01.2020 г; 445,08 лева – неустойка за прекратяване на
договора по вина на ответника; 142,11 лева – разходи за данъчни задължения за 2019
г.; 660 лева - разходи за възстановяване на лизингования актив; 3250 лева
обезщетение за вреди по МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от постъпване на заявлението в съда - 02.12.2020 г. до окончателното погасяване, за
които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК № 262179/07.12.2020 г. по ч.гр.д. №
16094/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА К. К. Д., ЕГН **********, с адрес: ... да плати на „Амиго Финанс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор
Г.М. Димитров“ № 16-А, следните суми: общо 431,01 лева /четиристотин тридесет и
един лева и една стотинки/ - разноски за настоящото производство и общо 148,99 лева
/сто четиридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/ - разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 16094/20 г. на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3