Определение по дело №51/2025 на Административен съд - Търговище

Делото е образувано по жалба на М. Н. Е., [ЕГН] от гр.Омуртаг, против Решение №2153-25-359/03.12.2024 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-1113-5/21.10.2024 г., издадено от К. Д. - главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, съгласно Заповед № 1015-25-47/12.04.2023 г., с което е отпуснато ПОБ, в размер на 23,52 лв. дневно, считано от 16.09.2023 г. до 15.05.2024 година. Твърди се в жалбата, че оспореното решение е незаконосъобразно. Издадено е при неправилно позоваване и тълкуване от страна на административния орган на приложените и цитираните от него разпоредби, въз основа на който е обоснован и неправилен извод и начин на изчисляване на обезщетение за безработица. Мотивите за така определения размер на отпуснатото ПОБ /парично обезщетение за безработица/ - са изведени при неправилно тълкуване и прилагане на чл. 62 от Регламент/ЕО/ № 883/2004 г. Обезщетението, което се изчислява на осн. чл. 54б от КСО, във вр. с чл. 62, nap. 1 и 2 от Регламент /ЕО/ №883/2004 г. трябва да се основава на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, като се отчита изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение, съгласно посоченото законодателство. Този начин на изчисление се явява незаконосъобразен. Ето защо според жалбоподателката, при издаване на разпореждането, потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ Търговище е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело и до неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че нормата на чл.54б, ал.8 КСО е неотносима към казуса. Излага подробни доводи за неправилно определяне на размера на ПОБ. Претендира се отмяна на акта. Претендира разноски.

Съдът намира следното:

Постановено е Определение № 500/03.02.2025 година по АД №1559/2024 година по описа на Административен съд – Благоевград и от което следва, че това административно дело е образувано по жалба срещу Решение №1040-01-343/16.10.2024 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Благоевград, с което е потвърдено разпореждане [номер]-00-1741-3/13.09.2024 година, издадено от длъжностно лице при това поделение, като се оспорва определения с разпореждането размер на парично обезщетение за безработица. От мотивите следва, че се касае за безработно лице с постоянно пребиваване в България, но с последна заетост като сезонен работни за период от 28 дни в Испания. В процедурата по разглеждане на подаденото заявление за ПОБ осигурителният орган е приложил нормата на чл. 54б, ал. 8 КСО при определяне размера на ПОБ като е приел, че правилата на чл. 62, § 1 и § 2 от Регламент № 883/2004 са дерогирани при условията на чл. 62, § 3 от регламента и съответно не са приложими. Наред с това е прието, че чл. 54б, ал. 8 КСО „преурежда съществуващите правоотношения за в бъдеще“ и действа „незабавно спрямо бъдещи последици на положение, създадено при действието на предходната норма“. След анализ на относимата правна уредба Административен съд – Благоевград е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: 1) Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска изчисляването на размера на обезщетение за безработица да не се определя изключително от трудовото възнаграждение, получавано в периода на последната заетост, когато законодателството на държавата членка, прилагано от компетентната институция, предвижда специален изискуем период за определяне на основа (база) за изчисляване на обезщетенията и когато периодът на последната заетост е по-малък от изискуемия специален период, но целият или част от периодите на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?

2) Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва ли да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което предвижда различен ред за изчисляване на размера на обезщетението за безработица, когато необходимите периоди на заетост съгласно това законодателство са завършени изцяло съгласно същото и когато целият или част от необходимите периоди на заетост са завършени съгласно законодателството на друга държава членка?

Производството по АД № 1559/2024 година по описа на Административен съд - Благоевград е спряно до произнасяне на Съда на Европейския съюз по отправеното запитване.

От направена служебна справка на страницата на СЕС – InfoCuria, Съдебна практика, е видно, че е образувано Дело С-116/25 по подадено на 04.02.2025 година преюдициалнто запитване от Административен съд – Благоевград в областта на социалната сигурност и със страна НОИ – Благоевград. Статусът на производството е висящо.

Настоящият състав като съобрази предмета на посоченото АД № 1559/2024 година по описа на Административен съд – Благоевград прецени, че оспореният размер на ПОБ е изчислен изцяло въз основа на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, а не съгласно чл. 62, §1 и §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, което е и предмет на настоящият правен спор.

При така изложените данни съдът приема, че произнасянето на СЕС по Дело С-116/25 има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК в настоящото производство, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК предвижда, че производството, по което съдът е отправил преюдициалното запитване, се спира. Тази норма обаче не изключва приложението на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК при наличие на връзка между предмета на делата. Това тълкуване се налага и предвид изричната разпоредба на чл. 633 ГПК за задължителния характер на решенията на СЕС за всички съдилища и учреждения в Република България. В този смисъл отправените преюдициални запитвания, по които се очаква произнасяне от СЕС, съставляват основание за спиране на обусловените производства по други дела, тъй като е налице висящ правен спор пред друг съд, в случая СЕС, решението по който има задължително и преюдициално значение за тези дела. Предвид констатацията, че Дело С-116/25 е преюдициално за настоящото дело, то с оглед правилното му решаване последното следва да бъде спряно.

Водим от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 631 и чл. 633 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ, с което делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2025 г. от 11.30ч.

СПИРА производството по административно дело № 51/2025 година по описа на Административен съд – Търговище до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено с Определение № 500/03.02.2025 година по АД № 1559/2024 година по описа на Административен съд – Благоевград, по което е образувано дело С-116/25 на СЕС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

ПРЕПИС да се изпрати на страните.