МОТИВИ
към
решение по АНД № 6553/2020г. по описа на ПРС - IХ н.с.
Производството е по реда на чл. 4 и
следващи от УБДХ.
Образувано
е въз основа на Aкт за констатиране
на проява на дребно хулиганство от 20.10.2020г. срещу П.Г.П.
– роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, средно специално
образование, към момента не работи, неосъждан, ЕГН **********за това, че на 20.10.2020 г. в периода от 14,30 часа до
14,45 часа в гр. Пловдив, на ул.
„Йоаким Груев“ до входа на
бариерата на ОДМВР – Пловдив и входа на частен паркинг
на бул. „Шести септември“ № 152 е извършил непристойна проява на публично
място, изразяваща се в отправяне на обидни думи
и псувни към служителя на ОДМВР – Пловдив Г. Д. и към служител на частен
паркинг, а именно думите: „***!“, които повторил на висок
глас няколко пъти, с което е нарушил обществения ред и спокойствието.
Защитникът
на нарушителя П. – адвокат Г. посочва, че от приложени доказателства става ясно,
че на вчерашния ден е имал пререкание, свада, по повод паркиране в паркинга в
близост до ОДМВР – Пловдив, подзащитният му подробно
е обясни, че два пъти е правил опит да спре в паркинга, който е частен, но не е
получил такова позволение, както и че първо е отишъл със свои приятели, които
са имали работа при адв. К., и като са я приключили,
той е отишъл да ги прибере, като пак е застанал на мястото, където не е бил
допуснат в съответния паркинг, възникнал е спор, пререкание. Поддържа, че нарушителят
П. е заявил, че съжалява за думите, които е казал на това лице, категорично е заявил,
че не е обиждал, не е ругал или псувал, не е използвал неприлични изрази спрямо
лицето, което е охрана на паркинга на ОДМВР – Пловдив. Посочва още, че той не е
осъждан, с добри характеристични данни е, има семейство, с ***годишно дете, за
което се грижи, вчера е трябвало да сключи договор за работа в заведение, но
това не се е случило поради факта, че през целия ден е бил проверяван от
органите на реда, след което е бил задържан. Взема становщие,
че в случая може да му се наложи административно наказание „Глоба“ по ал. 1, т.
2, не счита, че същият трябва да бъде задържан в структурно звено на органите
на МВР, доколкото се грижи за семейството си и за малкото си дете, както и с
оглед ситуацията в цял свят и кризата, не би се отразило добре на него и
семейството му, ако пребивава в структурно звено на МВР. Предлага да му бъде
наложена глоба в минимален размер.
Нарушителят
П. се явява пред съда, сочи, че е съгласен с казаното от своя защитник, съжалява
за цялата ситуация и за това, че си е изпуснал нервите, но обстановката е била
напрегната.
В последната си дума заявява, че съжалява
за това, което се е случило, предлага ако е възможно да му се наложи глоба.
Съдът, като съобрази доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Нарушителят
П.Г.П. – роден на *** ***, ***, български гражданин, неженен, средно специално
образование, към момента не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Съдът
намира са установено, че на 20.10.2020 г. в периода от 14,30 часа до 14,45 часа
в гр. Пловдив, нарушителят П.Г.П. спрял управлявания от него автомобил марка
„Ауди“ на входа на частен паркинг на бул. „Шести септември“ № 152. При това
служител на последния частен паркинг му направил забележка, че може да спира
там, при което нарушителя П. отправил обидни суми и псувни към служителя, а именно
думите: „***!“, които повторил на висок глас няколко пъти. Ставайки свидетел на
горното, свидетелят Г. Д. – служител на ОДМВР – Пловдив, охраняващ входа на ОДМВР
– Пловдив, направил забележка на П., но последния му казал „***“, с което е
нарушил обществения ред и спокойствието.
Веднага
след това нарушителят П. преместил управлявания от него автомобил марка „Ауди“
и го спрял в непосредствена близост до същото място - на ул. „Йоаким Груев“ до
входа на бариерата на ОДМВР – Пловдив. При това свидетелят Г. Д. – служител на
ОДМВР – Пловдив отново направил забележка на П., че не може да спира на
мястото, тъй като пречи на входа на ОДМВР – Пловдив, при което нарушителят П.
отправил обидни суми и псувни към Д., а именно думите: „***!“, които повторил
на висок глас няколко пъти, с което е нарушил обществения ред и
спокойствието.
Нарушителят
П. бил задържан от пристигналия екип на Четвърто РУ при ОД МВР – Пловдив.
Така
възприетата фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
цялата доказателствена съвкупност по преписката, включително обяснения от
Г.
И. Д. и Т. М. К., които последователно описват горната фактическа обстановка и чиито
обяснения съдът намира за логични, последователни и непротиворечиви, добре
кореспондиращи както по между си, така и с останалата доказателствена
съвкупност по делото и кредитира същите като истинни.
Горната
фактическа обстановка се установка частично и от обясненията на самия нарушител
П., дадени пред съда, който макар да омаловажава действията си и да сочи, че не
бил обиждал служител на МВР, същевременно признава, че бил в конфликт със
служителя на частния паркинг, както и че си изпуснал нервите. Съдът намира, че в
тази им част обясненията на нарушителят П. напълно кореспондират с описаното от
горните свидетели и приема същите като истинни, а в частта им, в която сочи, че
не бил обиждал служител на МВР, съдът намира последните за израз на една
защитна позиция, доколкото не кореспондират с останалата доказателствена
съвкупност.
При така установената безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че с действията си нарушителят П.Г.П.
– роден
на *** ***, ***, български гражданин, неженен,
средно специално образование, към момента не работи,
неосъждан, ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.1,
ал.2, във вр. ал.1 от УБДХ, за това, че на 20.10.2020
г. в периода от 14,30 часа до 14,45 часа в гр. Пловдив, на ул. „Йоаким Груев“
до входа на бариерата на ОДМВР – Пловдив и входа на частен паркинг на бул.
„Шести септември“ № 152 е извършил непристойна проява на публично място,
изразяваща се в отправяне на обидни думи и псувни към служителя на ОДМВР –
Пловдив Г. Д. и към служител на частен паркинг, а именно думите: „***!“, които
повторил на висок глас няколко пъти, с което е нарушил обществения ред и
спокойствието.
От обективна страна се установява непристойна
проява на публично място, а именно – отправяне на обидни
думи и псувни към служителя на ОДМВР – Пловдив Г. Д. и към служител на частен
паркинг, а именно думите: „***!“, които били повторени на висок глас няколко
пъти, които действия следва да се подведат под състава на чл.1, ал.2, във вр.
ал.1 от УБДХ.
От
субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като П. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от поведението си и е целял
тяхното настъпване. Същият е знаел и не е могъл да не знае както обществено
неприемливия характер на действията си, така и че осъществява същите на
публично място, при възприемането им от неограничен кръг лица.
Същото
така, от субективна страна, се установява и специалния субективен признак -
хулиганския мотив. Следва да се има предвид, че не се установява причина за
случая да е някакъв личен конфликт между нарушителя – от една страна и Г. Д. и
служителя на паркинга – от друга страна, напротив - установява се, че мотива на
нарушителя П. е именно да се осъществи една открита демонстрация на незачитане
на установения ред.
Така
установеното деяние обаче не следва да бъде преценено като престъпление по
смисъла на чл. 325 от НК, доколкото разкрива една значително по-ниска степен на
обществена опасност от тази, предвидена от законодателя в съставна на
престъпното деяние, описано от в последната разпоредба на НК. В случая се касае
за безспорно неприемливи действия, които обаче, с оглед възприетия и описан
характер на деянието, не мотивират извод за засягане на обществения ред в тежка
степен, съответстваща на понятието за престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието, Съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за проява на дребно хулиганство, която
се характеризира с не висок интензитет, която намира израз в отправяне на
словесни изрази, без данни за физическо. С оглед на това съдът счита, че от
двете алтернативно предвидени наказания, задържането в структурно звено на МВР
би било прекомерно тежко наказание за настоящото нарушение. Поради това съдът
намира, че на нарушителя следва да бъде наложено наказание „глоба“. При
индивидуализиране на същото по-леко наказание глоба и като отчете, че
смекчаващите обстоятелства вече са съобразени при избора да бъде наложено
наказание „глоба“, още като взе и и предвид отегчаващите обстоятелства, а
именно – а именно, че се касае за думи отправени към служител на МВР, при
изпълнение на служебните му задължения, съдът намери, че наказанието „глоба“
следва да се индивидуализира в размер близък до минималния, но все пак не равен
на него. Ето защо съдът определи наказание „глоба“ в размер на 150 лева като
намери, че така определеното по вид и размер наказание в най-пълна степен
съответства на тежестта на нарушението, личността на нарушителя и характера на
обществените интереси, които са накърнени и които Указът защитава, а именно
обществения ред и спокойствие.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.