Решение по дело №1062/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 292
Дата: 25 април 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20252120201062
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Бургас, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201062 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на „Р и А КРЪСТЕВИ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, *********, представлявано от
управителя Р. К., срещу Електронен фиш серия К №7891130, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с
който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във
вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание
дружеството - жалбоподател, редовно призовано, не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 29.07.2023г, в 15:27 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция
Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – „ЯГУАР И ПЕЙС“, peг. № **
**** ** се движел с наказуема скорост 97 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за
движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.
Нарушението е установено и заснето от „MultaRadar SD580“ с отчетен толеранс на
измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП от жалбоподателя не е попълнена
декларация по чл.188 от ЗДвП.
АНО приел, че в случая е превишаване на разрешената максимална скорост за
1
движение в населено място с 17 км/ч., с което виновно е нарушен чл.21, ал.2 ЗДвП, във
връзка с което е бил издаден Електронен фиш серия К № 7891130, с който на основание
чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 14.03.2025г., а
процесната жалба е депозирана на 25.03.2025г. Жалбата е подадена и от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
Съгласно чл.13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и
налагат следните изчерпателно предвидени административни наказания: обществено
порицание; глоба; временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност. Тези наказания се предвижда само по отношение на нарушители физическите лица,
тъй като, за да се определи като административно нарушение едно деяние, то трябва да е
извършено виновно, а вина могат да формират само физически лица. Имуществената
санкция, като вид административно-наказателна санкция, се извежда в специална
разпоредба от ЗАНН, а именно чл.83, ал.1 като обективна, безвиновна отговорност на
юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата
или общината при осъществяване на тяхната дейност. В цитираната разпоредба
законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като
правни термини и правни институти доколкото същите имат самостоятелна регламентация и
се въвеждат с различни нормативни разпоредби. В този смисъл глоба не е сред
административните наказания, които визира чл.83, ал.1 от ЗАНН, които се налагат за
извършени административни нарушения от юридически лица.
В конкретния случай, видно от връченото от дружеството - жалбоподател копие на
ЕФ /л.4 от делото/ като „собственик, на когото е регистрирано МПС респ. негов ползвател“ е
посочено дружеството „Р и А КРЪСТЕВИ“ ЕООД, ЕИК: *********, като никъде в текста на
самия фиш не се посочва името на неговия управител. От изложеното и при извършване на
граматическо и логическо тълкуване на текста на обжалвания административен акт следва да
се заключи, че в случая се санкционира именно дружеството „Р и А КРЪСТЕВИ“ ЕООД,
ЕИК: *********, за допуснато нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. В същото време обаче
наложеното наказания е „глоба“ в размер на 50лв., която не е сред наказанията, които могат
да се налагат на ЮЛ. Ето защо, така допуснатото очевидно противоречие в ЕФ, касаещо
несъответствие на определената административна санкция за субекта, носител на
административната отговорност, се явява достатъчно основание да се отмени порочното
наказателното постановление.
По отношение на ЮЛ и ЕТ налагането на имуществена санкция няма характер на
глобата като реализиране на административнонаказателна отговорност, която както вече бе
посочено, е лична и може да се носи само от физически лица, тъй като за да бъде определено
като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно – чл.6
от ЗАНН, а вина могат да формират само физическите лица.
2
Действително, прави впечатление, че към административно – наказателната преписка
е представено копие на ЕФ, в което като „собственик, на когото е регистрирано МПС респ.
негов ползвател“ е посочен Р. Р. К.. Изложеното съставлява изключително съществено
разминаване между връчения на нарушителя ЕФ и наличния такъв при АНО, тъй като в
двата са посочени два съвсем различни субекта, чиято административно – наказателна
отговорност е ангажирана. Поради изложеното съдът приема, че правото на защита на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е нарушено. Накърнена е
и възможността да се извърши преценка от страна на съда, кое е лицето, чиято отговорност е
ангажирана респ. кое е лицето, което е легитимирано да подаде жалба /т.е. не може да се
извърши преценка и по отношение на допустимостта на жалбата/. Накърнена се явява и
възможността на БРС да прецени, дали наложеното наказание е било определено правилно
по вид по отношение на нарушителя.
По аргумент на разпоредбата на чл.6 от ЗАНН и принципа, въведен в
административнонаказателния процес за законоустановеност на съставите на
административни нарушения и следващите се от тях наказания, е недопустимо лицето,
привлечено към административнонаказателна отговорност да не знае какво точно наказание
му е наложено - глоба или имуществена санкция, както и дали действително е ангажирана
именно неговата административно – наказателна отговорност. Поради изложеното съдът
намира, че въведеното в чл.57, ал.4 и ал.1, т.7, предложение първо от ЗАНН изискване да се
посочат три имена, ЕГН и адрес на нарушителя, както и вида на наказанието, е
императивно и нарушаването му е основание за отмяна на НП.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л.23 от делото), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв., което с оглед изхода на делото следва да се присъди в полза на
жалбоподателя.

Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №7891130, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който
за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр.
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя - „Р и А КРЪСТЕВИ“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, *********, представлявано от управителя Р.
К., е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.
3

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на „„Р и А КРЪСТЕВИ“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, *********, представлявано от
управителя Р. К., съдебно - деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
400 (четиристотин) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4