Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2024г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори ноември, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 7146 по описа за 2019г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск на „М.Ф“ АД срещу  Р.М.Г., при участието на „Л.“ АД в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик по давност, чрез владение осъществявано в качеството на недобросъвестен владелец, за периода от 1991г. до предявяване на иска, на недвижим имот, а именно:  ГАРАЖ с идентификатор по КК № 68134.305.8.14.101, с площ 60.77кв.м., представляващ самостоятелен обект в сутерена на Административна сграда, при съседни самостоятелни обекти съгласно схема на АГКК: на същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - няма, който съгласно архитектурния проект на сградата представлява Гараж Б при съседи: подземна улица, склад магазин, приемно и акумулаторно, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото с административен адрес на имота: гр.София, р-н Възраждане, бул.“********В исковата молба „М.Ф“ АД твърди, че дружеството установило владение върху имота на 14.05.1991г., когато му било предадено от праводателят му ДФ „П.“, за което бил съставен Приемо-предавателен протокол от 14.05.1991г. От този момент до предявяване на иска дружеството владеело и ползвано имота необезпокоявано от никого, като с изтичане на 10 годишният давностен срок го придобило по давност.

Излага, че при опит да се снабди с нотариален акт за собственост се установило, че ответникът се легитимира като собственик на същия имот по силата на дарение обективирано в н.а. № 193/05.04.1919г., извършено в негова полза от родителите му С.П.Г.и М.Р.Г., те придобили го по давност, за което е съставен н.а. № 62/25.03.2019г.  Твърди, че ответникът не е могъл да придобие правото на собственост по дарение, т.к. праводателите му не са били собственици по давност на дареният имот. 

Ответникът оспорва иска. Възразява, че ищеца не е собственик на имота на твърдяното основание, т.к. сам е собственик на същия по силата на дарение обективирано в н.а. № 193/05.04.1919г., извършено в негова полза от родителите му С.П.Г.и М.Р.Г.. Майка му С.П.Г.придобила собствеността върху имота по давност, за което е съставен н.а. № 62/25.03.2019г. 

Излага, че С.П.Г.установила владение върху процесния имот на 16.08.1991г., по силата на неформален писмен Договор за покупко продажба от 16.08.1991г., сключен между Ликвидационната комисия на ДФ „П.“, с председател Х.Д.П., като продавач и С.П.Г., като купувач, на недвижими имоти собственост на продавача, един от който е процесния ГАРАЖ „Б“, ведно с проход за снабдяване при гараж от подземна улица, находящ се в сутерена на административна сграда на бул. „**********, с площ от 60,77кв.м. С.П.Г.заплатила на Фирма „П.“ уговорената в Договора за покупко-продажба цена в размер на 39000.00лв., с Квитанция (приходен касов ордер) от 18.08.1991г., след което установил фактическа власт върху закупения имот – ГАРАЖ „Б“, находящ се в сутерена на административна сграда на бул.„"**********с площ от 60,77 кв.м., предаден и във владение с Акт за предаване на основни средства от 18.08.1991г., подписан от председателя на ликвидационната комисия на фирма П." Х.П., както и от счетоводителя, касиера и домакина на фирма „П.". От 18.08.1991г. С.П.Г.установила постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно владение върху процесния имот и с изтичане на 5 годишен срок, в качеството на добросъвестен владелец го придобила по давност, за което се снабдила с н.а. № 62/25.03.2019г. 

Оспорил е истинността – верността на съдържанието и автентичността на Приемо-предавателен протокол от 14.05.1991г. и е поискал да бъде представен в оригинал.

В отговор ищеца е оспорил истинността – автентичността на Договор за покупко продажба от 16.08.1991г. с възражението, че не е подписан от соченото като негов автор лице за продавач – Х.П., в качеството на председател на ликвидационната комисия. Оспорил е и истинността – автентичността на Акт за предаване на основни средства от 18.08.1991г., с възражението, че не е подписан от сочените като автори лица - председателя на ликвидационната комисия на фирма П." Х.П., както и от счетоводителя, касиера и домакина на фирма „П.". Оспорил е и истинността – автентичността на Квитанция (приходен касов ордер) от 18.08.1991г. с възражението, че не е подписан от лицата, сочени като автори – заемали длъжността главен счетоводител и касиер към датата на съставяне на документа.

Третото лице помагач на страната на ответника „Л.“ АД оспорва иска по съображения идентични с изложените от ответника.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От показанията на свидетеля на ищцовата страна М.З.М. се установява, че работила в „Мода Ф“ от 1970г. до 2011г., като последните десет години била и член на борда на директорите.

Доколкото знаела, процесният гараж бил собственост на „Мода Ф“. Знаела това от документи, които виждала и от разговори. „Мода Ф“  го ползвала от 1998-1999г., когато всичко се разделило след закриването на ДСО „П.“, до 2011г. непрекъснато. Не знаела някой друг да го ползва. Вътре се паркирала кола или някакви машини или по дребни части, които нямало къде да държат складирали там.

През есента на 2004г „Мода Ф“ започнала ремонт на този подземен гараж. Свидетелката се грижела за ремонта. Изчистили гаража. От тавана течала вода. Затова купили специални разтвори да се намаже тротоара над гаража, за да не се пуска вода. От вътрешна страна монтирали специален найлон, за да не тече вода по пода. Ремонта бил извършен за сметка на „Мода Ф“. Свидетелката предполага, че за ремонта е заплащан труда на работници и за материали. Изчистили и измазали стените. Извикали ел.техник да оправи осветлението. Свидетелката отключвала на работниците.

Познавала Г.Г.. Тя била шеф на втория етаж. Като служител в администрацията в „Мода Ф“ се занимавала с домакински работи. Плащали сметките на Г-жа Г.. Всеки месец и пускали фактури какви суми дължат и вече в края на 2010-2011г. започнали да спират тока и водата и разбрали, че не са плащани сметките дълго време. „Мода Ф“ плащали сметките за ток и вода и на фирмата на Г. и за всички офиси в сградата. За процесния гараж имало само една лампа. Нямало водомер и електромер.

При ремонта първо изчистили долу всички коридори, за да се стигне до този гараж. До него се стигало като се влезе м сградата, след това наляво, после направо през дълъг коридор, надолу по стълби към мазето, направо по дълъг коридор и надясно през метална врата със стъкло. От външна страна се влизало през уличката на гърба на сградата, през огромна метална, заключена врата. Била заключена, защото от там се влизало в подземни станции на Топлофикация и Енергото. Още като дошли била заключена. Отключвала се и „Мода Ф“ имала ключ, за да дадат достъп за профилактика на Енергото и на Топлофикация всяка година.

Съгласно показанията от началото на ремонта през есента 2004г., за един два месеца свидетелката всеки ден поне по два пъти слизала в гаража. Там била и непрекъснато докато работят майстори. Преди това от 1998г. до 2011г. слизала в този гараж поне два пъти в седмица.

От показанията на свидетеля на ответната страна З.Ж.С.се установява, че познава С. или Т. Г. от 1989-1990г. В началото след промените работили заедно. Свидетелката била търговски посредник. В периода след 1989г до 1997г. посещавала сградата на бул. „********и се срещала с Г.. Водела и клиенти от Русия и Германия. Посещавала сградата на два, три месеца, на половин година, по повод. Срещите правели на четвъртия етаж в сградата, където имало зала. Случвало се с автомобил да излиза от сградата, защото пътували от там до Етрополе и на други места. Пътували с кола на „Еко тек“ ин а Т. Г., с нейния шофьор. Тя държала няколко гаража долу в сградата и слизали през първия етаж, през една метална врата, през стълби и през вътрешна врата. След това излизали от задната част на сградата, през една уличка. Свидетелката не паркирала собствен автомобил, но пътували с колата на Г. – тъмно червена, луксозна. Слизали в гаражите и от там тръгвали. Там имало офиси, други помещения и гаражи. Това били техни гаражи и според свидетелката Т. имала ключ. Заключвал шофьора и. Освен офисите ходили към училището, от другата страна на сграда. Там Г. имала магазин на нивото на улицата за обувки и кожени изделия. Свидетелката не виждала никой друг освен Г. и шофьорът и да ползват гаража. Цялата част била тяхна.

От показанията на свидетеля на ответната страна М.И.Х.-Д.се установява, че познава С. Г. от 1992г. Работили в една и съща сграда на бул.“*********. Свидетелката извършвала услуги на нейната фирма. Г. стопанисвала почти цялата сграда. Свидетелката също ползвала гаража с позволение на Г. през периода от 1992-93г. до 2010-13г. Оставяла свои неща – стари ксерокопия, машини и други. Г. имала ключ и и разрешила. Само Г. ползвала гаража. Там си държала служебния автомобил. Персоналът и също го ползвал. Шофьор или друг. Подземието на сградата, което било предвидено за Кафе-клуб дълго време било в ремонт. Само този гараж бил в този му вид. Свидетелката не знае дали другите гаражи са били използваеми. Не влизала в тях. Влизала в процесния гараж не с кола, а само по стълбите. Преминавало се през целия Кафе-клуб с ремонта и се стигало в дъното на коридора, до гаража.

Видно от н.а. № 62/25.03.2019г.  С.П.Г.е придобила по давност собствеността върху недвижими имоти в гр.София, бул. „Ал.*********, а именно: КАФЕ КЛУБ с идентификатор по КК № 68134.305.8.14.102 и ГАРАЖ с идентификатор по КК № 68134.305.8.14.101, с площ 60.77кв.м., представляващ самостоятелен обект в сутерена на Административна сграда, при съседни самостоятелни обекти съгласно схема на АГКК: на същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - няма, който съгласно архитектурния проект на сградата представлява Гараж Б при съседи: подземна улица, склад магазин, приемно и акумулаторно, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото.

Видно от н.а. № 193/05.04.1919г., Р.М.Г. е придобил по силата на дарение извършено в негова полза от родителите му С.П.Г.и М.Р.Г., следният недвижим имот: КАФЕ КЛУБ с идентификатор по КК № 68134.305.8.14.102 и ГАРАЖ с идентификатор по КК № 68134.305.8.14.101, с площ 60.77кв.м., представляващ самостоятелен обект в сутерена на Административна сграда в гр.София, бул. „Ал.*********, при съседни самостоятелни обекти съгласно схема на АГКК: на същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - няма, който съгласно архитектурния проект на сградата представлява Гараж Б при съседи: подземна улица, склад магазин, приемно и акумулаторно, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото.

Видно от Приемо-предавателен протокол от 14.05.1991г., на основание Заповед РД-16-116/09.04. на 14.05.1991г., когато му било 1991г. и писмо на „П.“ от 10.05.1991г., на фирма „Мода Ф“ са прехвърлени следните ДМА: микробус Тойота, модел Ф – 1бр., подземен гара на бул. „*********-2, с вход от ул. „Жеко Димитров“ – 1бр. Протокола е подписан с графичен знак за предал - „П.“ и за приел - „Мода Ф“, без посочени имена на лица, с поставен печат на фирмите.

Видно от Договор за покупко продажба от 16.08.1991г., между Ликвидационната комисия на ДФ „П.“, с председател Х.Д.П., като продавач и С.П.Г., като купувач, е сключен договор за покупко продажба на недвижими имоти собственост на продавача, един от който е ГАРАЖ „Б“, ведно с проход за снабдяване при гараж от подземна улица, находящ се в сутерена на административна сграда на бул. „**********, с площ от 60,77кв.м. Договора е подписан с графичен знак и печат за продавач от Х.П., като председател на ликвидационен комитет и за купувач от С. Г..

Видно от Квитанция (приходен касов ордер) от 18.08.1991г. Квитанция (приходен касов ордер) от 18.08.1991г., С.П.Г.заплатила на Фирма „П.“ уговорената в Договора за покупко-продажба от 16.08.1991г. цена в размер на 39000.00лв., за имоти гараж и кафе клуб в сутерен в гр.София, бул. „Ал.Стамболийски“ 125-2.

Видно от Акт за предаване на основни средства от 18.08.1991г., съставен между Ликвидационната комисия на Фирма П. и С. Г., на последната са предадени във владение имотите по Договора за покупко-продажба от 16.08.1991г., общо на стойност идентична с посочената в Квитанция (приходен касов ордер) от 18.08.1991г., включително имот -  ГАРАЖ „Б“, находящ се в сутерена на административна сграда на бул.„"*********, с площ от 60,77 кв.м. Акта утвърден от Председател на ликвидационна комисия на фирма П., с подпис и печат. Акта е подписан с графичен знак за предал от счетоводител, касиер и домакин, без посочени имена, и за приел от С.П.Г..

При така установеното съдът намира следното:

 Предявеният иск е положителен установителен, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

За да се приеме, че е основателени в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, че е собственик на процесния имот по давност, чрез владение осъществявано в качеството на недобросъвестен владелец, с изтичане на предвиденият 10 годишен срок, за периода от 1991г. до предявяване на иска

В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, респ. да установи, че ищецът не е собственик, т.к. сам е собственик на твърдяното основание – дарение, а праводателят му – по давност.

В настоящото производство  само ответникът в правния спор се легитимира с нотариален акт за собственост върху процесния имот придобита по силата на дарение. Праводателят му се легитимира като собственик с констативен нотариален акт за правото си на собственост, признато по реда на чл. 587 ГПК. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост по реда на чл. 587 ГПК, в тежест на ищеца, като оспорваща страна, която не разполага с документ за собственост, е да установи главно и пълно, че не съществува признатото от нотариуса право, респ. да установи, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик /така ТР № 11/21.03.2013г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012г., ОСГК, докладчик съдията В.М./.

Ищецът, носещ доказателствената тежест да обори отразеното в нотариалния акт удостоверяване, легитимиращ ответника като собственик на процесния имот, не е провел успешно пълно доказване. Не се събраха доказателства, от които да е видно, че ищецът е отблъснал или смутил владението на праводателя на ответника и е прекъснал придобивната давност, на която С.П.Г.се е позовала при издаването на констативния нотариален акт.

Приемо-предавателен протокол от 14.05.1991г., сочен като основание и начален момент, от който ищците са установили владение върху процесния имот, е изключен от доказателствата по делото на основание чл. 183 ГПК, поради непредставяне на оригинал на същия. Затова в тежест на ищците е да установят с всички допустими доказателствени средства от кога и с какви действия е демонстрирано намерение за своене на имота, респ. кога е установено владението.

За установяване на давността са събрани свидетелски показания на св. М.З.М.. Съдът намира показанията и за дадени в резултат на повърхностни, откъслечни впечатления от фактите и обстоятелствата във връзка с ползването и собствеността върху процесния гараж. В голямата си част те са резултат от умозаключения и предположения на свидетеля, а не на преки, непосредствени впечатления. М. е работила в „Мода Ф“ от 1970г. до 2011г., но показанията и обхващат изключително периода от два месеца през есента на 2004г., когато е извършен ремонт на сутерена на административна сграда на бул.„"*********, където е разположен и процесният гараж. За времето на ремонта, както и за останалата част от релевантният период от тях не може да бъде направен извод, че „Мода Ф“ е упражнявала фактическа власт с намерение за своене постоянно, спокойно, несъмнено, явно и несмущавано, демонстрирайки намерението си пред С.П.Г.върху процесния имот. По скоро показанията сочат на съвместно ползване на сутерена, включително на външният, заключен вход през уличката на гърба на сградата от „Мода Ф“ и Г.. „Мода Ф“ плащали сметките за ток и вода и на фирмата на Г. и за всички офиси в сградата, включително за процесният гараж. Че гаража е собственост на „Мода Ф“ свидетелката знае само от разговори и документи със случаен характер, без същите да са конкретизирани. Само предполага, че ремонта през 2004г. е за сметка на „Мода Ф“. Поради липсата на конкретика от показанията и не може да бъде направен категоричен извод, че  за периода 1998г. до 2011г. е слизала в точно процесния гараж поне два пъти в седмица или, че в същия, а не в други помещения на ищеца в сутеренния етаж са съхранявани вещи на „Мода Ф“.

От друга страна показанията на свидетелите М.И.Х.-Д.и З.Ж.С.са дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, те са вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото. Те да достатъчно конкретни и въз основа тях може да бъде направен извод, че Г. е ползвала като свой именно конкретният имот – гараж, находящ се в сутерена на сградата на бул.„"*********, без по какъвто и да е начин владението и да е било смущавано или прекъсвано от страна на ищеца през релевантния период. Г. имала ключ от гаража, ползвала го за паркиране на автомобил и за съхранение на вещи, както свои така и на допуснати от нея трети лица, включително по време на ремонтните работи в сутерена.

Поради изложеното съдът не дава вяра на показанията на свидетелят М.З.М., а показанията на свидетелите М.И.Х.-Д.и З.Ж.С.кредитира изцяло. Владелческите действия, като елемент на придобивната давност, трябва да съдържат всички признаци на владението - фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително, с намерение да се свои вещта. Субективния елемент на владението предполага и довеждане до знанието на действителния собственик, че вещта се владее като своя. Тези признаци могат да имат различно проявление при владението на различни имоти според техния вид, предназначение и начин на ползване. Осъществяването на всеки един от тези елементи се преценява по конкретното дело, въз основа на установените факти. С гласните доказателства ищецът не е установил главно и пълно, че е придобил собствеността на твърдяното основание – давност.

Горното и предвид предмета на иска – правото на собственост на ищеца върху процесния имот, обезмисля обсъждане на останалите доказателства по делото, включително касаещите правото на собственост на ответника, и е достатъчно за да се приеме, че искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Съобразно изхода от спора в полза на ответника следва да се присъдят съдебни разноски, които са в претендиран размер от  2300.00лв.

Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „М.Ф“ АД,  ЕИК********, представлявано от изп.директор И.Г.Д., със съдебен адрес:***, адв. В.Т.Т., предявен срещу  Р.М.Г., ЕГН **********,***, при участието на „Л.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изп.директор А.Т.,  в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, за установяване в отношенията между страните, че ищецът е собственик по давност, чрез владение осъществявано в качеството на недобросъвестен владелец, за периода от 1991г. до предявяване на иска, на недвижим имот, а именно:  ГАРАЖ с идентификатор по КК № 68134.305.8.14.101, с площ 60.77кв.м., представляващ самостоятелен обект в сутерена на Административна сграда, при съседни самостоятелни обекти съгласно схема на АГКК: на същия етаж - няма, под обекта - няма и над обекта - няма, който съгласно архитектурния проект на сградата представлява Гараж Б при съседи: подземна улица, склад магазин, приемно и акумулаторно, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на мястото с административен адрес на имота: гр.София, р-н Възраждане, бул.“**********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „М.Ф“ АД,  ЕИК********, представлявано от изп.директор И.Г.Д., със съдебен адрес:***, адв. В.Т.Т., ДА ЗАПЛАТИ на  Р.М.Г., ЕГН **********,***, при участието на „Л.“ АД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, р-н „Младост“, бул. „**********, представлявано от изп.директор А.Т.,  в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, сумата 2300.00 /две хиляди и триста/лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: