№ 101
гр. Бургас, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120204875 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. Ж. К., ЕГН: **********, против
Наказателно постановление № 487/07.11.2024г., издадено от Директора на РДГ- Бургас, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 190, ал. 2, т. 1,
вр. чл. 108, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е
наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и необоснованост.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и
не се представлява.
За административно - наказващия орган, се явява юрк. С.а, която моли за
потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от известието на л. 23, НП е връчено на 15.11.2024 г., а жалбата е подадена на
19.11.2024 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 07.08.2024 г. в землището на с. Вършило, Държавна горска територия в обхвата
на III- ти ГСУ на ТП "ДГС Бургас"била извършена проверка от служители на РДГ-Бургас-
актосътавителят Д. Д. и св. С. С.. Двамата констатирали извършване на незаконна сеч в
подотдел 140:м на 14 бр. дървета от дървесен вид благун без позволително за сеч и без
контролна горска марка, за което бил съставен протокол Серия ЖОО №0039438 от
07.08.2024 г.
Актосъставителката счела, че в периода от 01.01.2024 г. до 07.08.2024 г.,
жалбоподателят, в качеството си на длъжностно лице - служител на ТП „ДГС Бургас” -
1
горски стражар, не изпълнил задълженията си възложени му със Заповед РД10-75 от
28.06.2017 г. да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и
увреждания, което е довело до извършване на незаконната сеч. На К. бил съставен АУАН №
0105788/21.10.2024 г., като същият депозирал писмено възражение.
АНО възприел фактическите констатации в акта и издал обжалваното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е
съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано
в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния
акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
С оглед изложеното, съдът намира, че липсват формални основания за отмяна на
обжалваното постановление.
Съставът обаче намира, че постановлението е необосновано, като не се доказва
извършване от страна на жалбоподателя на вмененото нарушение.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че е нарушил чл. 257, ал. 1, предложение 1,
т. 1, предложение 1 от Закона за горите във връзка е чл. 190, ал.2, т.1 от ЗГ и чл. 108, ал.1, т.1
от ЗГ. Съгласно чл. 190, ал. 1 от ЗГ функциите по опазване на горските територии,
независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско образование, а
съгласно ал. 2, т. 1 от същата разпоредба лицата по ал. 1 опазват поверените им горски
територии от незаконни ползвания и увреждания.
В конкретния случай е констатирана сеч без наличие на позволително за извършване
на такава съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ за периода от 01.01.2024 г. до 07.08.2024 г. за
землището на с. Вършило, Държавна горска територия в обхвата на III- ти ГСУ на ТП "ДГС
Бургас", подотдел 140:м.
По мнение на съда, в конкретния случай, изводът, че жалбоподателят не е изпълнил
задълженията си до опазва горските територии почива само и единствено на
предположение, което стъпва единствено на заеманата от него длъжност. Действително, на
същия е вменено задължение за опазване на горските територии и конкретно на визирания в
НП подотдел. За да е налице обаче нарушение на чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ следва да се
установи, че с конкретни свои действия или бездействия, К. е допринесъл за настъпване на
незаконната сеч, т.е. че между двете има причинно-следствена връзка. От субективна страна
пък деецът следва да съзнава или допуска, или да е могъл и да е бил длъжен да предположи,
че с действията/бездействията си ще допринесе за извършване на сеч.
Вариантите могат да са различни, като К. може да е знаел или да е допускал, че се
извършва сеч, при което да не е предприел съответните действия. При тази хипотеза на
умишлена форма на вина следва да се установи, че по някакъв начин жалбоподателят в
работно или извънработно време е знаел или е допускал, че се извършва сеч. По делото
обаче липсват каквито и да е доказателства в тази насока, поради което и няма как да се
приеме, че е налице бездействие от негова страна. Също така, може да се касае за немарливо
изпълнение на задълженията му, при което при условията на непредпазливост да се е
стигнало до незаконна сеч. При тази хипотеза пък следва жалбоподателят да е могъл да
положи съответните усилия и да е бил длъжен да го стори, но да не го е сторил. Тук е
мястото да се изясни един ключов въпрос по делото, а именно- кога жалбоподателят следва
да изпълнява законовите си задължения. Видно е, че същият е назначен на трудов договор,
2
ползва почивни дни и платен годишен отпуск. Както юридически, така и житейски, не може
да се очаква от едно лице да изпълнява вменените му трудови функции непрестанно, а това
се очаква от него в работното му време. С оглед на това, за да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя, следва незаконната сеч да е била извършена (или поне част
от нея) през работното му време, в която хипотеза би се мислило дали той е могъл да я
предотврати. Изключение се явява хипотезата, когато в извънработно време се получат
данни за незаконна сеч, при което да се очаква от жалбоподателя да предприеме някакви
действия, но тогава би бил налице умисъл, за което както бе посочено вече, липсват данни.
Липсват и доказателства сечта да е била извършена в работното време на жалбоподателя,
когато той е бил длъжен да изпълнява задълженията си, при което да се приеме, че е налице
немарливо изпълнение на задълженията му. Всъщност, изобщо не е ясно кога е извършена
сечта, като в постановлението е посочен период от повече от седем месеца. Очевидно, не
може да се очаква денонощно лицата по чл. 190, ал. 1 от ЗГ да следят за опазването на
горските територии, като законът не им вменява обективна отговорност при констатиране на
незаконно ползване.
Всички тези обстоятелства в съвкупност водят до извода, че не е доказано по
несъмнен начин извършването на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, тъй
като не се доказа да е налице действие или бездействие от негова страна, вследствие на
което в поверената му горска територия да е била извършена констатираната незаконна сеч.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде отменено като
материално незаконосъобразно.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 487/07.11.2024г., издадено от Директора на
РДГ- Бургас, с което на Д. Ж. К., ЕГН: **********, за нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1,
пр. 1, вр. чл. 190, ал. 2, т. 1, вр. чл. 108, ал. 1, т. 1 от Закона за горите (ЗГ), на основание чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3