№ 11
гр. Търговище, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500001 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от К. А. П. от
гр. Търговище чрез неговия процесуален представител адвокат Н. С. от ТАК,
против постановеното по гр. дело № 75/2022 година по описа на Търговищкия
районен съд Решение № 472 от 26.10.2022 г. по посоченото дело, само в
частта му, в която е признато за установено по отношение на К. А. П. с ЕГН-
********** от гр.Търговище, ул.“Т.“ № 41, че П. А. П. с ЕГН-********** от
с.С., общ.Търговище, ул.В.П. № 15 е собственик на следните недвижими
имоти, находящи се в гр.Търговище, ул.“Т.“ № 41: на ¼ ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор № 73626.511.265 с площ от 796 кв.м., на ¼ идеална
част от жилищен имот с идентификатор № 73626.511.265.1 и с площ от 77
кв.м., както и на ¼ ид.ч. от сграда с идентификатор № 73626.511.265.2 с площ
18 кв.м., на осн. чл. 124 от ГПК, като в останалата част и до пълния
претендиран размер от право на собственост върху ½ ид.ч. от тези имоти е
отхвърлен иска като неоснователен.
Във въззивната жалба се излагат следните съображения: Въззивникът не е
съгласен с извода, до който е достигнал първоинстанционният съд, а именно,
че той не е успял да докаже възражението си за упражнено давностно
1
владение, чрез което да придобие цялата собствеността върху процесния
имот. С оглед наличието на конфликт между страните по спора, възникнал
преди повече от 15-20 години, и с оглед на факта, че само една от тях е
упражнявала фактическа власт върху имота и извършвала през годините
множество строително- монтажни работи в него, според въззивникът е ясно,
че той владее еднолично и необезпокоявано целия имот от 1997 г. досега на
правно основание, годно да го направи собственик, каквото е Нотариален акт
№ 130, том VII. дело 3370/97 г. и при положение, че лишеният от фактическа
власт ищец не е оправил никакви претенции за това към ответника. Представя
Декларация по ЗМДТ с вх.№ 19996/28.03.1998 г., с която той е декларирал
себе си и съпругата си Татяна П.а като единствени собственици на процесния
имот 4 месеца, след като го е получил от родителите си през ноември 1997 г.,
която моли да се приеме като доказателство. Твърди, че от 28.03.1998 г. до
момента включително само той и неговата съпруга са заплащали дължимия
данък за имота. От 1998 г. до момента ищецът не е дължал и съответно не е
платил никакъв данък за този имот.
С оглед гореизложеното, въззивникът К. А. П. моли съда да отмени
атакуваното решение в обжалваната му част като отхвърли предявения от П.
А. П. иск за собственост върху така описания имот.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ищеца П. А. П.
чрез неговия процесуален представител адвокат Й. Й. от ТАК, в който се
изразява следното становище:
Преценявайки събрания доказателствен материал съдът правилно е признал
за установено, че той е собственик на ¼ ид. част от процесния имот. Твърди,
че данъците за имота са заплащани от родителите му до тяхната смърт. Моли
да се потвърди решението в обжалваната му част. Доказателствени искания
няма.
В съдебно заседание въззивникът чрез адвокат С. поддържа въззивната
жалба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат Й. Й. –
АК - Търговище, който моли съда да потвърди съдебния акт в обжалваната му
част като правилен и законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
2
представените доказателства и констатира следното с оглед предмета на
въззивното производство:
Пред ТРС П. А. П. е предявил срещу брат си К. А. П. установителен иск за
собственост на ½ идеална част от недвижим имот – дворно място, ведно с
построената в него жилищна и спомагателна постройки, находящо се в гр.
Търговище, обосновавайки правото си на собственост с извършена в негова
полза и в полза на брат му разпоредителна сделка, обективирана в нотариален
акт № 82,том. 1, дело 146/1989 година на нотариус при ТРС. Ответникът К. А.
П. твърди, че е изцяло собственик на описания имот по силата на давностно
владение. Съдът е уважил предявения иск, но не за ½ идеална част от
процесния имот, а за ¼ идеална част от него като в отхвърлителна част на
съдебното решение по този иск въззивна жалба не е постъпила. Въззивната
жалба е подадена от ответника К. А. П. в частта на съдебното решение, в
която брат му е признат за собственик на ¼ идеална част от имота.
Фактите по така изложения спор са следните:
Не е спорно, че П. А. П. и К. А. П. са братя. Майка им В.К. А.ае починала
на 15.02.2015 г., а баща им - А. П. А. е починал на 29.08.2019 г.
1. С нотариален акт за прехвърляне на имот срещу гледане № 82, том.1,
дело 146/1989 година, А. П. А. и В.К. А.а са прехвърлили на синовете си ½
ид.част от собствения си недвижим имот, представляващ дворно място,
цялото от 900 кв.м. по нотариален акт и около 800 кв.м. по скица, както и
същата част от построените в него масивна жилищна сграда, изба, масивна
лятна кухня, навес и гараж, за който имот е отреден пл. сн. № 3980, в кв.72 по
плана на града, срещу задължението на двамата да поемат необходимите
грижи във връзка с гледането на родителите си, като им осигурят спокоен и
нормален живот, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху целия имот. Тук следва да се отбележи, че на двамата братя е
прехвърлена общо ½ идеална част от имота, а не на всеки от тях по ½ идеална
част от него.
2. С последващ нотариален акт за прехвърляне на имот срещу гледане №
130, том VII, дело 3370 от 07.11.1997 г. А. П. А. и В.К. А.а са прехвърлили на
сина си К. А. П. собствения си недвижим имот, представлявящ Дворно място
с площ от 790 кв.м., заедно с построената в него къща и стопанска постройка,
за което е отреден парцел IX-3980 в кв.193 по плана на гр.Търговище, срещу
3
задължението да полага всестранни грижи за родителите си, като им осигурят
спокоен и нормален живот, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху имота.
В тази връзка следва да се отбележи, че А. П. А. и В.К. А.а, макар да не са
били собственици на ½ идеална част от имота поради факта на разпореждане
на тази идеална част от имота в полза синовете си с посочения по-горе
нотариален акт от 1989 година, те са извършили разпореждане с целия
недвижим имот.
3. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 31, том II, рег.№
1424, дело № 103 от 09.06.2000 г. А. и В. А.и продават на сина си К. А. П. и
съпругата му Т.И. П.а - Масивна сграда - Фурна с площ от 120 кв.м.,
изградена в парцел IX-3980 в кв.193 по плана на гр.Търговище, за сумата от
2000 лв. Фурната е изградена в периода 1993-1995 година /Разрешение за
ползване № 76/26.06.1995 г./ като собствеността върху същата не е предмет
на обсъждане във въззивното производство. Със съдебното решение, част от
което е предмет в настоящото въззивно производство, е прието, че П. А. П.
няма собственост върху тази фурна като съдебното решение е влязло в сила.
4. Със съдебното решение, част от което е предмет в настоящото въззивно
производство, е отхвърлен предявения от К. А. П. насрещен иск за разваляне
на договора за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт за
прехвърляне на имот срещу гледане № 82, том.1, дело 146/1989 година, като
решението в тази част също е влязло в сила.
Предвид изложените факти, предмет на обсъждане в настоящото въззивно
производство е дали К. А. П. е придобил по силата на давностно владение
притежаваната от брат му по силата на нотариален акт за прехвърляне на
имот срещу гледане № 82, том.1, дело 146/1989 година, ¼ /една четвърт/
идеална част от процесния имот. Несъмнено, поради прехвърлителната сделка
с нотариален акт за прехвърляне на имот срещу гледане № 130, том VII, дело
3370 от 07.11.1997 г., ответникът К. А. П. се е считал за собственик на целия
имот. Въпросът е доколко това е било известно на брат му П. и как, по какъв
начин К. е манифестерил спрямо брат си, че не само държи, но и владее
неговата идеална част с намерението да стане собственик върху нея.
Тук се поставя въпроса дали в настоящото производство е доказано, че К. е
доказал всички елементи на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС -
4
упражняване на явно, несъмнено и непрекъснато владение в продължение на
повече от 10 години, като владелецът е демонстрирал по отношение на
собственика на вещта, че упражнява собственически правомощия само за
себе си. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на
придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по
време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да
се брани.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е
необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.
Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му
елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху
веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.
Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят
установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за
другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. В
отношенията между съсобственици не е изключено приложението на
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки
от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след
възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ,
той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите
съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е
необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите
съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.
Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт
/макар, че може да съществува и такъв/. За да се осъществи фактическият
състав на чл. 79, ал.1 ЗС е нужно още владението да е несъмнително
/осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да
държи вещта като своя/ и явно – т.е. намерението на владелеца да свои вещта
за себе си да е противопоставено на собствениците; това намерение да се
упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за него, като
5
тежестта на доказване на тези признаци на владението е на лицето, което се
позовава на придобивна давност. В мотивите на ТР № 1/2012 г. на Общото
събрание на Гражданска колегия на ВКС изрично е отбелязано: „Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен
начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се
позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за
собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени
до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и
осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи
своене, освен ако това е обективно невъзможно.“ В Определение № 50016 от
18.01. 2023 г. гр. д. № 2232/2022 г. , ГК, Първо отделение, се изяснява още, че
„състоянието на обективна невъзможност е изключение и поради това не
може да бъде прилагано разширително. То се отнася за случаи, при които
съсобствениците или изобщо не се познават, или между тях не съществуват
никакви отношения поради трайна отдалеченост във времето и разстоянието.
Ето защо, когато съсобствениците се познават, но живеят в различни
населени места в страната, то непосещаването на населеното място, където е
имотът, непроявяването на интерес към него и неизвършването на действия, с
които пряко се упражнява правото на собственост, не обуславят обективна
пречка /невъзможност/ за демонстриране на намерението за своене от страна
на владеещия съсобственик, който желае да се ползва от придобивната
давност.“
В настоящия случай е установено, че родителите на П. и К. са живели в с.
С., община Търговище. В къщата в град Търговище не са живеели. Докато К.
и П. били ученици, те живеели в къщата. Впоследствие П. се установил в с.
С., където имал къща, отделна от тази на родителите му. Братът К.
първоначално живеел с родителите си в с.С., а впоследствие, към 1994
година, се преместил в процесния имот със съпругата си, след което била
построена фурната, а те започнали да развиват дейност по производство на
хляб и продажбата му на различни магазини. Първоначално двамата братя са
6
работили заедно, но в един момент бизнесът се поема единствено от К..
Несъмнено К. и съпругата му, които са живели в къщата са правили различни
ремонти по нея. Свидетелката Марияна Комитова заявява, че е виждала П. в
къщата, но по празници, като гостенин. Същата заявява следното: „Не знам
защо двамата братя са се скарали. Доколкото съм чувала, заради претенции
към къщата. Когато те се скараха, родителите им вече бяха починали.“
Свидетелите А. П. и И.Ю. знаят, че имотът в гр. Търговище е прехвърлен и
на двамата братя. Не са чували за последващо прехвърляне само в полза на
К.. Св. Ю. заявява, че В. и А. като родители на двамата братя, не са показвали
пристрастие към някой от тях и не „са ги делили“. Свидетелите на ответника
пък дават показания, че В. и А. разчитали основно на К. и съпругата му да ги
гледат и и специално В. се оплаквала от недобро отношение от страна на П.,
като отношенията между П. и родителите му били прекъснати.
Анализът на свидетелските показания води до следния извод: След
изграждане на фурната, която е в експлоатация от 1996 година, животът на К.
и семейството му е свързан с този бизнес и с имота, в който фурната е
построена. К. и съпругата му са заживели в къщата и в един момент
родителите на двамата братя са приели, че е най-добре къщата да бъде в
собственост на К.. Затова са извършили прехвърляне на целия имот през 1997
година в полза на К., игнорирайки обстоятелството, че през 1989 година са
прехвърлили вече ½ идеална част в полза на синовете. Със снабдяването на К.
с нотариален акт за дворното място и къщата, а впоследствие – и с нотариален
акт за фурната, той се е чувствал като собственик на целия имот. П. обаче е
знаел, че притежава идеална част от къщата по силата на нотариалния акт от
1989 година, но докато са били живи родителите му, не е имал претенции за
ползване на имота, респ. – за обезщетение, че брат му ползва целия имот.
Своите претенции П. е предявил към брат си К. след смъртта на баща си,
която е настъпила през 2019 година и тогава е разбрал, че имотът се води
изцяло на името на К.. Последният твърди, че от 1997 година е започнал да
владее имота като свой собствен, завладявайки и притежаваната от П. идеална
част. Съдът обаче не вижда какво негово действие е афиширало спрямо П.
съзнанието му, че се чувства собственик на целия имот. По делото няма
установен акт, дори само навеждащ на мисълта, че К. е започнал да държи
идеалната част на брат си П. за себе си с намерение да я свои, като този акт
или действие да са доведени до знанието на П.. Имотът е деклариран пред
7
общината като собственост на К. и съпругата му, но този акт сам по себе си не
води до извода за отблъскване на владението на съсобственика, доколкото не
е доведен до неговото знание. Плащането на данъци е публично задължение
към самата община и не би могло да се третира като изява за своене на имота.
Плащането на данъците и такса смет за имота са обикновени действия, които
в никакъв случай не сочат, че претендиращият съсобственик за пълен
собственик на имота е отблъснал владението на останалите
съсобственици/наследници. В този смисъл решение № 204 от 11.01.2013 г. на
ВКС по гр.д.№ 272/12 г. ІІ г.о., произнесено по реда на чл.290 ГПК, решение
№ 34 от 04.02.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 611/12 г. І г.о., решение № 183 от
01.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 847/12 г. на І г.о., решение № 161 от
19.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1163/13 г. ІІ г.о. и мн.др.
В обобщение съдът приема, че П. А. П. се явява собственик на процесната
¼ идеална част от процесния имот. Същата не е придобита от брат му К. А. П.
въз основа на давностно владение. Предявеният иск е основателен и доказан
за ¼ идеална част от процесния имот. Като е стигнал до същия правен извод
Търговищкият районен съд е постановил правилно и законосъобразно
решение в обжалваната му част, което следва да се потвърди.
По разноските: Въззиваемата страна няма претенции за разноски.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 472 от 26.10.2022 г. , постановено по гр.
дело № 75/2022 година, в частта му, в която е признато за установено по
отношение на К. А. П. с ЕГН-********** от гр.Търговище, ул.“Т.“ № 41, че
П. А. П. с ЕГН-********** от с.С., общ.Търговище, ул.В.П. № 15, е
собственик на следните недвижими имоти, находящи се в гр.Търговище,
ул.“Т.“ № 41: на ¼ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор № 73626.511.265
с площ от 796 кв.м., на ¼ идеална част от жилищен имот с идентификатор №
73626.511.265.1 и с площ от 77 кв.м., както и на ¼ ид.ч. от сграда с
идентификатор № 73626.511.265.2 с площ 18 кв.м., на осн. чл. 124 от ГПК,
като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от
8
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд – София само
при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9