РЕШЕНИЕ
№ 17787
гр. С., 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110109492 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК. Софийският районен съд е
сезиран с искова молба от "***" ЕАД, ЕИК ***, срещу Ф. Л. Е., с ЕГН:
**********, от гр. С., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника за заплащане на сумата от 3 390,37 лева (три хиляди триста и
деветдесет лева и 37 стотинки), представляваща главница за дължима цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С., ж.к.
"**" 2, бл. *, вх.*, ап. *. аб. № **** за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва за периода от 25.03.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 498,29 лева (четиристотин деветдесет и осем лева и 29
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до
10.03.2022 г., 67,94 лева (шестдесет и седем лева и 94 стотинки),
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва за периода от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 12,31
лева (дванадесет лева и 31 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г. По така подаденото заявление било
образувано гр.дело № 15818/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била
1
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът подал възражение, поради което са налице предпоставките на чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така
изложените факти и като поддържа, че ответника, като потребител на
топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. "**" 2, бл.
*, вх.*, ап. *. аб. № ****, е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2018
г. до 30.04.2021 г., като не е заплатил начислената сума, ищецът моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че същия дължи
заплащане на сумата от 3 390,37 лева (три хиляди триста и деветдесет лева и
37 стотинки), представляваща главница за дължима цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С., ж.к. "**" 2, бл. *,
вх.*, ап. *. аб. № **** за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за периода от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 498,29 лева (четиристотин деветдесет и осем лева и 29 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г.,
67,94 лева (шестдесет и седем лева и 94 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 25.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 12,31 лева (дванадесет лева и 31 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г.
Към исковата молба са приложени документи в заверено от
процесуалния представител на ищеца копие, които се иска да бъдат приети
като доказателства по делото. Поискано е допускане на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертизи с формулирани в исковата молба задачи,
както и привличане на трето лице – помагач, а именно дружеството топлинен
счетоводител.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ф. Л. Е., чрез адв. Х., е депозирал
отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по
подробно изложени съображения. Оспорва количеството и качеството на
доставената топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Конституираният в качеството на трето лице помагач – „***“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Проф. Г. П.“ № *,
представлявано от М. П. С. и С. М., чрез пълномощника си юрк. Г., е
2
представил отчетните документи за процесния период съгласно дадените му
указания от съда, като същият поддържа становище, че са спазени всички
относими нормативни изисквания, действащи през процесния период, при
определяне разхода на топлинна енергия в горепосочения имот. Твърди, че в
процесния имот са налице уреди за дялово разпределение
(радиоразпределители) с радио дистанционен отчет, чиито показания се
отразяват автоматично в електронната база данни на дружеството.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, установи следното от фактическа
страна:
Видно от приложеното гр.д.№ 15818/2022 г., 90 състав, по описа на
Софийски районен съд, на 25.03.2022 г. от ищцовата страна е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх №
59101, за сума в общ размер на 3 390,37 лева (три хиляди триста и деветдесет
лева и 37 стотинки), представляваща главница за дължима цена на доставена
от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр. С., ж.к. "**" 2, бл.
*, вх.*, ап. *. аб. № **** за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за периода от 25.03.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 498,29 лева (четиристотин деветдесет и осем лева и 29 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г.,
67,94 лева (шестдесет и седем лева и 94 стотинки), представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за периода от 25.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 12,31 лева (дванадесет лева и 31 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2019 г. до 10.03.2022 г.,
както и направените деловодни разноски в размер на 25 (двадесет и пет лева)
и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от ГПК.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че в справката на фирмата за дялово разпределение
„***“ ЕООД, се съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от
абонатната станция и разходите за имота, като изчисленията са правени
съгласно нормативната уредба. Изчислена е потребена топлинна енергия за
3
сградна инсталация, отопление и БГВ, както и съответните изравнявания за
периоди по ФДР. Топлинният счетоводител е извършил дялово разпределение
съобразно действалите Наредби за топлоснабдяване. В имота на ответника
през процесния период е имало 4 бр. отоплителни тела с поставени ИРРО с
дистанционен отчет, както и 1 бр. водомер за топла вода. Заложената в
подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение
съответства на отчетената по общия топломер.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че начислените суми за топлинна енергия, касаещи
процесния период, а именно 01.05.2018 г. – 30.04.2021 г. в размер на 4 166,94
лв, от които 3 372,53 лв. главница и 794,41 лв. законни лихви върху размера
на главницата, не са платени от страна на ответника. Размерът на дължимите
суми за главница и лихви, които касаят период след м. 05.2018 г., т.е.
тригодишен период преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на
25.03.2021 г., считано от 25.03.2019 г. до 30.04.2021г., които не са погасени по
давност са в размер на 2 312,12 лв. главница и 544,64 лв. законни лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Искът е частично основателен.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест по
реда на чл.154, ал.1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при условията на
пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно че
ответникът е бил собственик или ползвател на имот, който през процесния
период е ползвал топлинна енергия, доставена от ищеца, както и
количеството потребена енергия и нейната цена. С оглед правния интерес от
предявяването на установителен иск, ищецът е следвало да докаже и че в
негова полза е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК,
както и да докаже основанието, на което претендира сумите и техния размер,
ползването на топлоенергията от ответника през процесния период в
количеството, съответстващо на начислените суми - за БГВ, ползването на
топлоенергия и размера на задължението за сградна инсталация и за общите
части на сградата и размера на задължението за такса мощност, периода и
размера на обезщетението за забава. При направени от ответника възражения,
4
касаещи отрицателни факти, в тежест на ищеца е било да докаже
съществуването на онези от тях, от които извлича благоприятни за себе си
последици.
Ответникът е следвало да докаже положителните факти, от които черпи
своите права.
Съдът приема, че в настоящия случай е било проведено успешно
доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има
данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия. В тази насока следва да се има предвид и че ответникът, чрез
процесуалния представител в открито съдебно заседание заяви, че не е
оспорва, че е собственик на процесния недвижим имот. Не е оспорено и
писмо от СО, район Искър от 16.11.2021 г., от което е видно, че процесното
жилище е закупено на 26.01.1993 г. са договор за продажба на държавен
недвижим имот от родителите на ответника, а именно Л. Ф.ов Е. /поч. на
15.07.2003 г./ и Ники Василес Аравиду /поч. 29.09.2006 г./, оставили законни
наследници – ответника и отказалия се от наследството Радослав Л. Е., видно
от представените на л. 16-18 2 бр. удостоверения за наследници и
удостоверение за отказ от наследство от 07.12.2006 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
5
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесния недвижим имот е осъществявано от „***“ ЕООД, видно от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
В контекста на изложеното, съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от
съдебно-техническата експертиза.
Като взе предвид изложеното в съдебно-счетоводната експертиза, съдът
счита за установен размера на дължимите, неплатени от ответника суми за
реално използваната топлинна енергия за процесния период.
За преценка основателността на иска съдът ще следва да разгледа и
възражението на ответника за изтекла погасителна давност.
Съдът намира същото възражение за основателно, поради факта, че е
налице изтекла тригодишна погасителна давност, според чл. 111, б.в. от ЗЗД.
Начислените суми за топлинна енергия преди 25.03.2019 г., с оглед
депозираното заявление по чл. 410 от ГПК на 25.03.2022 г., а именно за
сумата 1 078,25 лв., представляваща главница за ТЕ, с включена главница за
дялово разпределение, видно от изложеното в съдебно-счетоводната
експертиза, като в този случай вземането се явява погасено по давност и
искът в тази част се явява неоснователен. Видно от заключението на вещото
лице по ССЕ изчислената лихва е върху непогасена по давност главница,
поради което в тази част исковете се явяват основателни.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал. 8 вр. ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 721.48 лв.,
представляващи държавна такса в исковото производство, депозити за вещи
лица и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, с включени
разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 15818/2022 г., 90 състав, по
описа на Софийски районен съд. Съдът намира направеното от ищцовата
страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на спора и размера
на претенцията, като в тази връзка възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 696.89 лв., а уговореното и платено
6
възнаграждение в размер на 800 лв. не е прекомерно. На ответника се дължат
разноски в размер на 296 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение, според изхода на делото.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124,
ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „***” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.“***” № *, против Ф. Л. Е., с ЕГН: **********, с
адрес: в гр. С., ж.к. „***“ 2, бл. *, вх. *, ап. *, че дължи на „***” ЕАД сумата
от 2 312,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия, за периода от 25.03.2019 г. до 30.04.2021 г. с включена главница за
дялово разпределение, ведно със законна лихва за забава върху главницата,
считано от депозиране на заявлението 25.03.2022 г. до окончателното
плащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер
на 510.60 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 10.03.2022 г., с включена законна
лихва върху главницата за дялово разпределение, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница до пълния предявен размер за главница в размер на 3 390,37 лева
(три хиляди триста и деветдесет лева и 37 стотинки), представляваща
главница за дължима цена на доставена от дружеството топлинна енергия и за
периода от 01.05.2018 г. до 24.03.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10427 от 14.04.2022 г.
постановена по ч.гр.д. № 15818 от 2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА Ф. Л. Е., с ЕГН: **********, с адрес: в гр. С., ж.к. „***“ 2, бл.
*, вх. *, ап. * да заплати на „***” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.“***” № *, направените по делото разноски в размер на 721.48 лв., с
включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 15818 от 2022 г.
по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул.”***” № *, да заплати на Ф. Л. Е., с ЕГН: **********, с адрес: в гр. С., ж.к.
„***“ 2, бл. *, вх. *, ап. * сума в размер на 296 лв., представляващи разноски
по делото.
7
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „***“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Проф. Г. П. № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8