РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 31.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 15 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5392 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в обективно съединение искове са с
процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327,
ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Русе твърди, че в периода от 25.08.2018г.
до 21.02.2019г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност 582,21 лева в имота на
ответника И.Д.П. с ЕГН: **********,*** с абонатен N: 09000610200.
Твърди, че ответникът не заплатил
дължимата за това цена от общо 582,21 лева по издадените за
посочения период 6 бр. фактури. Поради забавата в
плащането претендира и мораторна лихва в общ размер на 16,03 лева за периода от падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда.
Поддържа, че за посочените суми се
снабдил със заповед № 1739/ 29.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3207/
2019г. по описа на РРС. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира
деловодните разноски в заповедното и
исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено следното:
Основно
задължение на ищеца
„Топлофикация Русе“, съгласно притежавания лиценз N: Л-030-05/15.11.2000г.
е да снабдява своите контрагенти по
договор с топлинна енергия. Ищецът
е представил писмени доказателства ( 6 броя фактури ), с които е удостоверил, че през процесния период е доставял
топлинна енергия на ответника.
Видно от
представения по делото договор N:287/ 13.11.1998г. между ищеца и
етажната собственост на бл. „Потсдам-1“ е договорена доставка за топлинна
енергия.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената и изготвена СТЕ, в сградата в която
се намира процесния имот е въведено дялово разпределение на топлинната енергия
с договор за индивидуално отчитане на разходите за отопление, сключен между
етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД гр.София.
Установява се, че за този имот за процесния период в база данни на ищеца е регистрирано потребление на битова гореща вода, като няма потребление на топлинна енергия за отопление на общи части
на
сградата. За отоплителните месеци е начислено
топлинна енергия за дял „Сградна инсталация"
и за едно отоплително тяло, което е без уред за дялово разпределение, за другите две отоплителни тела с уреди не
е отчетена консумация на топлинна енергия.
Видно от
заключението на експерта, с отчитане таксите за услуга „Дялово разпределение на
топлинната енергия за БГВ“ общата дължима сума за процесбния абонат 583,37 лева
.
При така
установените по делото доказателства съдът приема, че предявеният главен иск се явява основателен до предявения размер от 582,21 лева. С оглед основателността на главния иск,
основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихва в размер на 16,03 лева.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ищецът има право на разноски за исковото производство
в размер на 75,00 лева - държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно уважената част на иска, по
аргумент на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, както и сумата
от 300,00 лева за възнаграждение на вещо лице по назначената и изготвена СТЕ.
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, които в случая са в размер на 75,00 лева.
Така общият размер на разноските, на
които ищецът има право за исковото и заповедното производства, възлиза на 550,00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
И.Д.П. с ЕГН: **********
*** че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Русе, представлявано от изп. директор Севдалин Желев,
сумата от общо 582,21 лева представляваща неплатената цена на доставената разпределена топлинна енергия по 6 бр.
фактури за периода от 25.08.2018г. до 21.02.2019г. в имота на
ответника И.Д.П. с ЕГН: **********,*** с абонатен N: 09000610200, както и сумата от общо 16,03 лева – мораторна
лихва за периода от падежа на задължението по всяка една от фактурите до датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.05.2019г. до окончателното й изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № 3207/ 2019 г. по описа на Русенския районен съд е
издадена заповед № 1739/ 29.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.П. с ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
сумата общо от 550,00 лева –
деловодни разноски в исковото и заповедното производства.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/