№ 15
гр. Смолян, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 614/04.02.2021г., постановено по гр.д.№ 688/2019г. по описа на
Смолянски районен съд са отхвърлени като неоснователни обективно съединените
установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Горовладелска кооперация „Чифлика“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Стърница. община Баните, обл. Смолян, представлявана
от Сл. Б. К., срещу „Еко форест груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Смолян, ул. „П.Б." № 11, представлявано от Ат. Ст. С., с които се иска да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 184/03.05.2019 г.,
издадена по ч.гр.д. № 375/2019 г. по описа на СмРС, за сумите: 10 979,40 лв.,
представляваща стойността на продадени трупи, от която 5 420,58 лв. по фактура №
**********/14.11.2018 г. и 5 558,82 лв. по фактура № **********/27.11.2018 г. и сумата от
449,04 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците по фактурите, съответно по
фактура № ********** в размер на 231,90 лв. за периода 15.11.2018 – 17.04.2019 г. и по
фактура № ********** в размер на 217,74 лв. за периода 28.11.2018 – 17.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2019 г. до окончателното заплащане
на задължението, поради погасяването на вземанията чрез съдебно прихващане на насрещни
вземания на ответника „Еко форест груп“ ЕООД срещу ищеца Горовладелска кооперация
„Чифлика“ със сумата от 2 913,48 лв. с ДДС, представляваща стойността на извършена сеч,
1
по фактура № **********/20.05.2019 г. и със сумата от 9 504 лв. с ДДС, представляваща
стойността на направата на горски път, по фактура № **********/20.05.2019г..Осъдена е
Горовладелска кооперация „Чифлика“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Стърница. община Баните, обл. Смолян, представлявана от Сл. Б. К. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Еко форест груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Смолян, ул. „П.Б." № 11, представлявано от Ат. Ст. С.
направените деловодни разноски в общ размер 1 164 лв., от които 1044 лв. адвокатско
възнаграждение и 120 лв. за вещо лице.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 60338/24.02.2021г. от
Горовладелска кооперация „Чифлика“,с ЕИК ********* представлявана от председателя Сл.
Б. К., чрез пълномощника му адв.Л. С. в частта му, с която са отхвърлени предявените
искове и в частта за разноските, а именно до размера на признатото от съда прихващане на
вземанията на ищеца срещу ответника със сумата 1527.91 лева, представляваща част от
цената на услугата сеч на 80.930 куб.м. трупи по фактура № ********** от 20.05.2019г.,
издадена за общия размер 3276 лева с ДДС и до размера на признатото от съда прихващане
на вземанията на ищеца срещу ответника със сумата 2322.80 лева с включен ДДС,
представляваща част от цената на услугата направа на временен горски път по фактура №
********** от 20.05.2019 г., издадена за общия размер 9504 лева с ДДС, поради което моли
в тези отхвърлени от първоинстанционния съд части да бъде отменено решението на
районния съд, заедно с присъдените на ответника разноски и да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 3850.71 лева, представляваща част от
общата сума 10979.40 лева, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 184/03.05.2019 г. по ч.гр.д.№ 375/2019 г. по описа на Районен съд Смолян и
представляваща цената на продадени трупи по фактури № 2488/14.11.2018г. и №
2493/27.11.2018г, заедно със съответните лихви и направени разноски по делото.Претендира
и за разноски по делото за двете съдебни инстанции. Излагат се доводи, че решението в
обжалваната част е неправилно, поради съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост. Твърди се, че настоящето производство по чл.422 от ГПК е образувано в
изпълнение на разпореждане № 1218/14.06.2019 г. по ч.гр.д. № 375/2019 г. по описа на
СмРС, с което е указано на ищеца, че от ответника е постъпило възражение по чл.414, ал.2
от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 184/03.05.2019 г. по
ч.гр.д.№ 375/2019 г. по описа на СмРС и че следва в едномесечен срок да предяви иск
против длъжника за установяване на вземането, за което е издадена заповедта да
изпълнение.Сочи, че възражението е постъпило в съда на 27.05.2019г., а преди това на
20.05.2019г., т.е. в срока по чл.412, ал.2 от ГПК ответникът е издал процесиите две фактури
№ **********/20.05.2019 г. и № **********/20.05.2019 г. на обща стойност 12780 лева и на
23.05.2019 г. е връчил на ищеца изявление за прихващане на сумата от 12780 лева по двете
фактури с всички вземания, които са предмет на издадената заповед за изпълнение, а
именно: сумата на общата главница в размер 10979.40 лева, представляваща цената на
продадени трупи по фактури № 2488/14.11.2018 г.и № 2493/27.11.2018 г.; плюс общата сума
в размер 449.04 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
2
до 17.04.2019 г. плюс начислената от самия длъжник присъдена законна лихва върху общата
главница от 10979.40 лева, считано от датата 18.04.2019 г. до датата на изявлението за
прихващане - 23.05.2019 г. плюс присъдените със заповедта разноски по заповедното
производство - общо 850.58 лева или общата сума от 12388.81 лева. Твърди се, че с
изявлението за прихващане длъжникът е направил пълно признание на всички вземания,
присъдени със заповедта за изпълнение, дължими по нея към датата на изявлението на
прихващане и ги е прихванал срещу своето вземане в пълния им размер. Сочи се, че вместо
да приложи чл.414а от ГПК неправилно съдът е указал на заявителя да установи вземанията
си по издадената заповед за изпълнение. По повод възражението за прихващане съществува
спор относно действителния размер на претендираните от ответника вземания против
ищеца, който рефлектира и върху действителния размер на вземанията на ищеца, останали
след датата на издаване на заповедта за изпълнение, вследствие направеното от ответника
изявление за прихващане на насрещни вземания на ответника към ищеца по фактури,
издадени на датата 20.05.2019 г. и предявени на ищеца на 23.05.2019 г., доколкото ищецът
не приема за верни вписаните във фактурите обеми, а съответно и цени на отразените в тях
услуги. Така вместо ищецът да предяви иск за установяване на своето вземане само до
размера на оспорваната част от вземанията на ответника, предмет на прихващането, е
принуден да установява цялото си вземане по заповедта за изпълнение.Доколкото
вземанията на ищеца са безспорни, спорния въпрос е само относно действителния размер на
вземанията на ответника срещу ищеца.По спора относно верността и дължимостта на
сумата 3276 лева с ДДС за извършена услуга сеч на 80.930 куб.м.трупи по фактура №
**********/20.05.2019г. не е спорно,че услугата сеч на процесиите 80.930 куб.м. трупи е
извършена от ответника и че това е станало със съгласие на ищеца. Твърди се, че цена на
услугата сеч между страните не е договаряна. За пръв цената на извършената от ответника
сеч се появява в издадената от него фактура на 20.05.2019 г., в която е посочена сумата
33.73 лева за сеч на един куб.м трупи. В жалбата се сочи, че такава цена на услугата сеч не
съществува,тъй като до такъв размер на цената би се стигнало само, ако услугата включва
наред със сечта, кастрене и разкройване, извоз до временен склад и то на значително средно
разстояние - над 900-1000 м плюс рампиране, т.е. складиране на извозените трупи. Във
фактурата не е фактурирана услуга извоз до временен склад и рампиране. Не е налице
основание да се фактурира такава услуга, тъй като в конкретния случай извоз и рампиране
не е имало. По делото категорично и безпротиворечиво се установява от показанията на
разпитаните свидетели, включително и тези посочени от ответника, че отсечените трупи са
били оставени от секачите в зоната на просеката покрай изграждащия се горски път и от там
са натоварени на автомобили на трето лице превозвач, което ги е извозило до склада на
ответника, без да се извършва услуга извоз до временен склад и рампиране, като няма
никакви доказателства този начин на натоварване на трупите да е оскъпил тяхното
транспортиране. От заключението на вещото лице М. се установява, че средната цена на
услугата сеч, без в нея да се включва извоз и рампиране е 18 лева на един куб.м.
дървесина. Тази оценка е обективна и на нейна база вещото лице е изчислило и общата
цена на услугата сеч на 80.930 куб.м.трупи по процесната фактура в размер 1456.74 лева без
3
ДДС, върху която сума се дължи ДДС в размер 291.35 лева или общо 1748.09 лева. До този
размер следва да се приеме за валидно изявлението за прихващане, а за разликата над сумата
1748.09 лева до размера на сумата 3276 лева, следва да се приеме, че не е извършено
прихващане, тъй като тази разлика в размер 1527.91 лева не се дължи от ищеца на ответника
по процесната фактура № ********** от 20.05.2019г. Твърди се, че без основание районният
съд е приел, че на ответника му се дължи и възнаграждение за извоз за процесния дървен
материал. Необосновано съдът е избрал цена за извоз от 30 лева, дадена в заключението от
23.09.2020г., която цена не се основава на нито едно конкретно обективно обстоятелство,
установено при проучването на средните цени на този вид услуги. В заключението липсват
каквито и да е конкретни данни тази средна цена в какви конкретни случаи е договаряна и за
какво средно извозно разстояние се е отнасяла. В заключението, изготвено на 06.02.2020г. и
изслушано в заседанието от 09.06.2020 г., вещото лице е дало средна цена от 25 лева за сеч
и извоз на 1 куб.м. трупи, на базата на конкретни документи на ищцовата кооперация за
други подобни случаи, които също включват и сеч и извоз. В заключението, изслушано в
заседанието от 17.12.2019 г. вещото лице дава заключение за средна цена за сеч и извоз
между 26 и 28 лева за 1 куб.м. трупи, без да уточнява също тази средна цена при какво
извозно разстояние е договорена. Необосновано съдът приема, че се дължи възнаграждение
и за извоз, въпреки че от събраните по делото гласни доказателства, включващи показанията
на разпитаните свидетели и на двете страни, които са имали преки възприятия от
извършената процесна сеч, категорично и безпротиворечиво се установява, че услуга извоз
не е извършвана и че отсечените, окастрени и нарязани трупи са оставяни от секачите на
ответника на мястото на което са отрязани край новозграждащия се процесен временен
тракторен горски път, групирани по няколко дървета, от където са натоварени на
транспортно средство и са закарани в склада на ответника и че и в издадената по този повод
фактура услуга извоз не е включена.
Необосновано съдът елиминира дадената от вещото лице цена от 18 лева със съображения,
че в технологичния план е записано, че добитият дървен материал от просеката за
временния горски път ще се товари от временен склад, като така е записано и в превозните
билети, поради което е приел, че е извършена и услугата извоз до временен склад, който
временен склад всъщност е на самия новопрекарващ се горски път.Съдът не е съобразил, че
технологичните планове са осем - по един за всеки отдел, съответно подотдел засегнати от
просеката за предвидения за изграждане горски път и всичките са приложени към първото
заключение на в.л. М., като в тези планове се има предвид точно определен временен
склад с ясна локация спрямо отделите и буквите, в които е предстояло да се извърши сечта и
се е намирал на мястото очертано с триъгълник с плътен черен цвят на легендата към всеки
от осемте технологични планове в рамките на отдел 229, подотдел „б“, от който е започвало
началото на трасето на процесния път. Във всеки от осемте технологични планове се вижда,
че в зависимост от отдалечеността на съответния отдел и подоткдел от временния склад са
различни и извозните разстояния за всеки отдел, които започват от средно 40 метра за най-
близкия отдел 229, подотдел „б“ до 980 метра до най- далечния отдел 233, подотдел 1.
Обстоятелството, че в технологичните планове е записано, че трупите трябва да се
4
експедират от временния склад и че в превозните билети пише, че са експедирани от
временен склад не дава основание за се изплаща възнаграждение за извоз и рампиране, при
положение, че извоз до временния склад съгласно технологичния план не е имало, а трупите
са товарени от мястото където са добити. След като се претендира възнаграждение за
извършена услуга приоритет има фактът дали услугата е извършена действително, а не
фактът, че според технологичния план добитият дървен материал е трябвало да се извози от
точно определен временен склад. След като услугата извоз не е извършена и не е отразена
в издадената по този повод фактура за нея не се дължи възнаграждение на ответника. Като е
приел средна цена 30 лева за сеч и извоз на 1 куб.м.дървесина, без ответникът да е
извършвал услугата извоз и без да е таксувал такава услуга в издадената от него
фактура,съдът е постановил необоснован и противоречащ на закона съдебен акт.
Относно спора за верността и дължимостта на сумата 9504 лева с ДДС за
извършена услуга направа на временен горски път по фактура № **********/ 20.05.2019г. в
жалбата се твърди, че не е налице спор, че процесния временен тракторен горски път е
направен, като ответникът не е извършил тази услуга със своя техника, работна ръка и
средства, а е възложил услугата да бъде извършена от трето лице, без ищецът да го е
упълномощавал за това. Поради това жалбоподателят счита, че на ответника не се дължи
възнаграждение на извършената услуга, а се дължи възстановяване на направените от него
разходи и то само доколкото те са били необходими и полезни и са направени от него с
грижата на добър стопанин при условията на водене на чужда работа без
пълномощие.Отчитането на услугата е извършено от машиниста Б., управлявал багера, с
който е прокаран процесния път, като е представил в управлението на фирмата изпълнител
„Мурджев Транс“ ЕООД три броя сменни рапорти от 29.10.2018 г., от 06.11.2018 г. и от
16.11.2018 г. за изпълнени общо 22 цели машиносмени на процесния горски път.Твърди се,
че от показанията на св. М., работещ като лесовъд при ответника, се установява, че върху
работата на багериста не е упражняван ежедневен контрол от страна на ответника като
възложител относно действителното начало и действителния край на работните смени,
относно времето на реална работа и реален престой на машината. Самият машинист при
разпита му пред съда обяснява, че е работил на обекта средно по 6-7 часа за дните, през
които е отчел машиносмени, но независимо от това е отчел всички МСМ по 8 часа.
Свидетелят сочи, че машината му е с GPS устройство и отчита времето на работа и времето
на престой на машината. От изисканата от съда разпечатка с данните от GPS устройство на
процесния багер за времето на стоителството на пътя, доколкото в разпечатката липсват
обобщени данни за времето на работа и за времето на престой на машината,
жалбоподателят твърди, че възложена от съда експертиза не е отговорила на нито един от
поставените й въпроси, поради липса на компетентност, но въпреки това съдът е приел
експертизата за обективна и компетентна. Същата е дала заключение, че машината е
работила на обекта 28 дни на базата само на изготвените четири картографски справки
обхващащи четири периода за времето от 29.10.2018 г. до 25.11.2018 г., с множество
координатни точки, в които се е намирала машината, работейки или преминавайки през
процесиите осем отдела и подотдели. Въпреки, че вещите лица декларират, че заключението
5
се базира и на технологичния план за прокарването на пътя, комбинираната експертиза не
отговаря на въпроса защо приема за време на работа и времето през което машината се е
намирала извън очертанията на трасето на пътя според технологичния план, че машината е
работила със 6 дни повече отколкото е отчел машиниста и че машината е работила на
процесния път и през времето, когато въобще не е била в района на процесната гора, а се е
намирала далеч от нея. Според технологичния план най-северния отдел е отдел 229„б“,
северната граница на който е трасето на електропровод. От приложение № 1 е видно, че
машината дълго време е пребивавала северно от трасето на електропровода или в
очертанията на трасето на електропровода, т.е. извън трасето на временния горски път
според технологичния план. Същото се отнася и за южния край на пътя, който според
технологичния план завършва на южната граница на отдел 233-1. В приложение № 4 е
видно, че значително време машината се е намирала доста далеч от тази южна граница,
като е пребивавала в горска територия, обслужвана от друго горско стопанство. Това
очевидно е частта от пътя с дължина 140 метра, в която част, според първата експертиза на
в.л.М. нищо не е копано, тъй като е било равна ливада, но независимо от това експертизата
го е зачела като работа на обекта. В комбинираната експертиза е заявено, че не може да
отговори на въпросите колко дни и по колко часа на ден е работила машината на обекта,
като се е основала на приложеното към делото писмо на фирмата доставчик на процесния
багер, в което се посочва, че системата на багера отчита само разход на гориво, сигнали за
възникнал технически проблем, информация за настъпване на сервизно събитие за
поддръжка и информация за географското положение на машината. Поради факта, че
софтуерът на GPS устройството не е извършвал ежедневен анализ и обобщаване на
постъпващите данни за времето на работа и на престой на машината е назначена съдебно-
техническата експертизата, която следва да направи това чрез проверка на подаваните
данни от GPS устройството през исковия период от време, съдържащи се в представената по
делото разпечатка.След като комбинираната експертиза не е отговорила на поставените
въпроси, без да назначи повторна експертиза на компетентно вещо лице, съдът е разрешил
спора на базата на необективната и некомпетентна експертиза на в.л.М., която на първо
място е определила цената на извършените изкопни работи само на основата на една
единствена изпълнена обществена поръчка касаеща рамонтни дейности на автомобилен
горски път, при която цената на изкопните работи включва и всички останали съпътстващи
дейности във връзка с ремонт на автомобилен горски път, без вещото лице да изложи
съображение защо при определяне на цената на процесната услуга е взело предвид само по-
високите разценки за изкопани земни маси - 4.10 лева за 1 куб.м. и за скални почви- 6 лева
за 1 куб.м., относими за ремонтни работи по автомобилни горски пътища, но не и
значително по- ниските разценки за друг обект -3 лева за 1 куб.м. изкопани земни маси и
3.50 лева за 1 куб.м. изкопани скални почви, приложена към същото заключение, след като
става въпрос за средни цени. На второ място вещото лице обосновава по-висока цена с
довода, че няма понятие тракторен горски път, а че процесния път е с параметри на
автомобилен и затова е взета разценката от приложената извадка от обществена поръчка за
ремонтни работи на автомобилен горски път, което противоречи на закона. Съдът въпреки
6
оспорването и наличието на детайлна правна уредба и в Закона за горите /вж чл.54, ал.1,
т.1, б.“а“, чл.152 и чл.153, ал.1, т.1 от Закона за горите/ и Глава четвърта от Наредба № 5 от
31.07.2014 г. за строителството в горските територии без промяна на предназначението им
не излага мотиви по този въпрос. В посочените нормативни актове ясно е изяснено какво е
траен автомобилен горски път и какво временен тракторен горски път. В приложение № 2 и
3 към наредбата са дадени минималние параметри и за автомобилен и за тракторен горски
път. Минималната ширина на най-ниския четвърти клас автомобилен горски път е 4 метра
плюс половин метър банкет,като тези пътища се изграждат въз основа на одобрени
технически проекти при спазване на изискванията на ЗУТ и се състоят от множество пътни
елементи, каквито в тракторните пътища нямат. Минималната ширина на тракторен горски
път е също 4 метра без изискване за банкет. Тракторият път се състои само в оформяне на
едно платно за движение, без никакви настилки и без никакви допълнителни съоръжения и
съгласно закона не се смята за строителство в горските територии, поради което за тези
пътища не се прилага ЗУТ. Вещото лице М. в първото си заключение е установило, че
средната ширина на процесния път е 3.5 метра, поради което неоснователно се твърди, че
процесният път представлява автомобилен горски път. В подкрепа на оспорването на
заключението на вещото лице по този въпрос са представените копия от реализирани
обществени поръчки през процесния период от време по изграждане и поддръжка именно на
временни горски пътища, в които се виждат разценките на изкопните работи, които са два
пъти по-ниски от приетите от вещото лице М.. От представените за съпоставка и извадки от
единните норми в строителството в частта за изкопни работи поддържани от Консорциум
СЕК, валидни към месец ноември 1918 г., също е видно, че цените за машиносмените са
много по-ниски от приетата от в.л. М. цена.На трето място вещото лице е добавило към
оценката си и недопустим за случая коефициент за „разбухване“, който е неприложим за
такъв вид изкопни работи, а се прилага само при изкопни работи съчетани с натоварване на
изкопаните маси на транспортно средство и не касае самите изкопи и тяхната цена, а
превозната услуга, тъй като едва при натоварването на транспорното средство земната маса
се разрохква /разбухва/ и заема по-голям обем. При изкопни работи, при които изкопаното
се оставя от страни на изкопа, което се нарича „изкоп на отвал“ този коефициент не се
прилага, тъй като това е неразделна част от самата изкопна дейност и влиза в цената за
изкопната дейност. С недопустимото прилагане на този коефициент вещото лице е
завишило цената на услугата със сумата 1781.73 лева без ДДС по което оспорване съдът не
е изложил мотиви. Без конкретен анализ на данните от GPS устройството на процесната
машина в периода 29.10.2018 г. до 25.11.2018 г. включително, вещото лице М. е дало
заключение, че те съответстват на отчетените от машиниста Б. машиносмени. След като е
базирал решението си на необективната експертиза, съдът е приел, че цената на
извършеното строителство на процесния горски път е 10618.60 лева с ДДС, а не твърдяната
от ответника цена от 9504 лева с ДДС. Съдът не е анализирал представените разпечатки от
GPS устройството на машина за процесния период, а е мотивирал решението си с
неправилното тълкуване на писмото от фирмата доставчик на процесния багер, в което се
сочи, че системата на багера отчита разход на гориво, сигнали за възникнал технически
7
проблем, информация за настъпване на сервизно събитие за поддръжка и информация за
географското положение на машината. От приложената по дело разпечатка е видно, че сред
сигналите подавани от GPS устройството са точния момент на изключване и спиране на
двигателя и точния момент на ново стартиране на двигателя, между интервалите на които
ясно се вижда времето на работа, съответно времето на престой на двигателя. Тези данни
следва да бъдат анализирани от съда, защото са обективни и са относими към правния спор.
Твърди се, че районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила,
като е отказал сам да ги прецени с мотива, че са изключително подробни, както и да
възложи това на компетентно вещо лице. Назначената комбинирана експертиза от геодезист
и икономист, чието заключение без основание е прието като компетентно и обективно, не
дава отговор на този въпрос. Неоснователно съдът е приел за ирелевантно,въпреки
показанията на св. Б., че реалните му работни смени са били средно по 6-7 часа, а е отчел 22
броя 8 часови смени, колко време е процесният багер е престоявал, колко време е работил
двигателя на багера, колко пъти е спиран, при положение, че безспорно е установено, че
горския път е прокаран от ответното дружество.Спорът между страните не е дали
процесният път е прокаран или не, а за колко машиносмени е прокаран той, тъй като
услугата е отчетена и оценена в машиносмени. Необосновано съдът е приел, че при
определяне цената на услугата по прокарването на пътя е отчел спецификата на
прокарването на пътя, която не се състои в простото извършване на механизираните
дейности, а и в тяхната непрекъсната и последователна взаимовръзка, съобразени с
отдалечеността на обекта от населеното място, горските особености на терена, денивелация,
наличие на камъни, метеорологични условия и т.н. без да посочи на каква нормативна
основа и с какви доказателства е изяснил тези въпроси. Необосновано също съдът е приел,
че нямат фактическо и правно значение фактите, съдържащи се в разпечатката от GPS
устройството, че на 29.10.2018 г. багерът се е придвижил от гр.Смолян до обекта, намиращ
се в землището на с.Стърница, община Баните с п.к.5947, отчетен от GPS устройството,
където е пристигнал в 13.01 часа, когато е изключен двигателя на машината и до следващия
ден той не е работил; че на 08.11.2018 г. двигателят на машината е изключен в 12.47 часа и
повече не е работил до другия ден; че на 14.11.2018г. двигателят на машината е изключен в
9.47 часа и повече не е работил до другия ден; че на 24.11.2018г. машината е била в
очертанията на обекта до 11.28 часа, след което се е изтеглила най-напред извън очертанията
на обекта, намиращ се в землището на с.Стърница с п.к.4957, и е тръгнала в посока на
с.Манастир с п.к.4245, в землището на което село е навлезла в 11.43 часа, движила се е през
това землище до 13.13 часа, след което е излязла от землището на с.Манастир в посока
местност Хайдушки поляни, местност Рожен, като в 14.28 часа на 24.10.2018 г. е паркирана
на паркинга пред Мотел КООП Рожен в местността Роженски поляни в координатните
точки 41,6688731, 24,7389319, където е оставена в престой; че на 25.11.2018 г. машината е
била в престой на същото място пред Мотел КООП Рожен в местността Роженски поляни и
не е работила. За всичките тези дни машинистът е отчел пълни осемчасови смени, и така са
фактурирани. По делото е представена обобщена справка от ищеца, в която е прието за
стопански значим всеки престой на машината в рамките на 2 и повече минути, тъй като
8
цената на 2 машиноминути е 1.50 лева, което не е пренебрежимо малко в отношенията
между стопански субекти, особено при често повторение на такива престои, а и няма
нормативно предвиден минимален престой на машината, който да трябва да се отчита като
работа, а не като престой.Обобщените данни в справката са обективни и самият машинист в
показанията си сочи, че устройството отчита времето на работа и времето на престой на
машината. От разпечатката се вижда, че това отчитане става чрез подаване на сигнал за
точния час и минута на всяко изключване и спиране на двигателя и точния час и минута на
всяко последващото ново включване и стартиране на двигателя. За изчисляване на времето
на работа и престой не се изискват специални знания, а се касае за обикновени аритметични
действия. От обобщената справка за времето на работа и престой на машината за всеки от
дните в периода 29.10.2018 г. до 25.11.2018г. е видно, че за времето от 29.10. до 25.11.2018 г.
процесният багер е бил с работен режим на двигателя в рамките на строящия се горски път
общо 132 часа 48 минути, заедно с времето за придвижване до обекта и обратно. Тези
работни часове на двигателя се равняват на 16 МСМ по 8 часа плюс още 4 часа и 48 минути,
поради което невярно са отчетени от машиниста 5 МСМ плюс 3 часа и 21 минути.Цената
на 16 МСМ по 360 лева се равнява на 5760 лева плюс още 216 лева за 4 часа и 48 минути
или общо 5976 лева без ДДС, а с 1195.20 лева ДДС общата сума е 7171.20 лева. Начислената
цена на прокарания горски път по процесната фактура от 20.05.2019г. е за 22 цели МСМ в
размер 9504 лева с включен ДДС или е начислена в повече сумата 2322.80 лева. Тази сума
не се дължи,тъй като е начислена за време, през което багерът е бил с изключен и спрян
двигател. В жалбата се твърди още, че районинят съд неправилно е приложил и самото
прихващане. Доколкото ответникът не е извършил прокарването на горския път със своя
работна ръка, техника и средства, той не е имал изискуемо вземане срещу ищеца към датата
на изявлението за прихващане.От счетоводната експертиза е установено, че към момента на
изявлението за прихващане 23.05.2019г. ответникът не е бил направил никакъв разход за
заплащане на услугата по посочената фактура и на това основание не е имал изискуемо
вземане към ищеца. Сумите по тази фактура са заплатени на фирмата изпълнител на два
пъти - 4504 лева на 25.06.2019г. и 5000 лева на 16.09.2019г. От тези дати следва да се считат
за възникнали и изискуеми вземанията на ответника към ищеца по посочената фактура и
едва към тези дати може да се счита за настъпил ефекта на прихващането.Освен това за тази
услуга не се дължи цялата фактурирана сума.Твърди се, че неправилно са присъдени
разноските на ответната страна, тъй като ищецът не е оспорил цялото вземане на ответника,
а го е оспорил частично и затова не дължим всичките направени от него разноски. Освен
това ответникът е допринесъл с поведението си за завеждане на делото, защото е направил
възражението си по реда на чл.414, ал.2 от ГПК, а не по реда на чл.414а от ГПК, което е
принудило ищеца да установява цялото си вземане по заповедта за изпълнение, за да се
запази предмета на прихващане и защото едва след връчването на заповедта за изпълнение
ответникът е издал процесните фактури срещу ищеца, каквито фактури не са саществували
към датата на издаване на заповедта за изпълнение. Моли да бъде уважена жалбата ведно
със законните последици.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Еко
9
Форест Груп" ЕООД, чрез пълномощника му адв.Ел. Д.-Р. с който се оспорва същата като
неоснователна. Сочи се, че твърденията на жалбоподателя са неоснователни и
необосновани.Твърди се, че не отговаря на истината твърдението в жалбата, че ищецът не
оспорил наличието на договор между страните, нито пък частично не оспорвал и заявеното
от ответника прихващане. Още в начало на исковия процес такова оспорване е налице.
Внесеното от „Еко Форест Груп" ЕООД възражение по заповедното дело е обстойно
мотивирано, но въпреки това в исковата молба не е отчетено нито едно обстоятелство от
възражението и исковата претенция е заявена в нейната цялост. Не съществуваше
процесуална пречка исковата претенция да бъде съобразно спорната според ищеца част от
вземанията, като съответно заповедта ще бъде обезсилена частично. Вместо това ищеца е
заявил в цялост претенцията си по издадената заповед за изпълнение, поради което
твърденията за неправилност на съдебния акт в частта на присъдените разноски е
неоснователно,тъй като ответникът с поведението си не е дал повод за образуване на
производството.По отношение на оспорването цената на добива на дървения материал
няма как да се изключат от цената на услугата дейностите по извоз и рампиране, защото
такива реално са извършени, независимо дали за извоза на дървесината е използвана ръчна
сила или техника, както независимо дали това е ставало на голямо разстояние или на
малко.Безспорно се установява, че цялата дейност от сечта до товаренето на дървесината е
извършено само от ответното дружество.Св.М. сочи, че работниците на„Еко Форест
Груп"ЕООД са извършвали сечта на маркираната дървесина, кастрене, разкройване,
рампиране, измерване /кубиране/, като рампирането е извършвано на самия път съобразно
технологичния план и дървесината не е подвозвана на друго място.Св.П. сочи, че той с
председателя на кооперацията е ходил да експедира дървесината, като е извършвал
окачествяването й, т.е всички други дейности, включително по рампирането и измерването
на дървесината са били извършени. Неоснователно е оплакването в жалбата, че поради
липсата на извоз на дървесината, цената на дейността по сеч трябва да бъде редуцирана.
Жалбоподателят не сочи тогава кой е извършвал изтеглянето на дървесината от трасето,
рампирането й и измерването й. Ищецът при издаването на превозните билети е
удостоверил, че дървесината се извозва от временния му склад. Опровергаването на издаден
официален удостоверителен в тази му част документ със свидетелски показания е
недопустимо.Ако пък ищецът твърди, че издадените от него превозни билети, в които е
отбелязана начална точка от временен склад са неистински и дървесината не е товарена от
обозначения по трасировъчен план временен склад, а същевременно е издаван билет от
временен склад, то ищецът признава съставянето на документ с невярно съдържание, за
което следва да бъде подаден сигнал до РП-Смолян за разследване на документно
престъпление! Вещото лице в съдебно заседание на 17.12.2019г. също сочи, че задължение
именно на ищеца чрез експедиращия лесовъд е да проследи дали правилно е извършено
измерването на сортиментите, като проследи законосъобразността на извършения добив,
включително и дали експедирането е от съответния временен склад съобразно с
технологичния план. Вещото лице сочи, че цената на сечта се определя за всички дейности
комплексно, като не се практикува разделянето на дейностите. Същото в съдебно заседание
10
от 17.12.2019г. подробно обяснява, че основната тежест е върху сечта, кастренето и
разкройването, но дори на подобен вид обекти, където не се налага подвоз до временен
склад, от зоната на сечта до зоната на товарене дървесината трябва да бъде привлечена по
някакъв начин и когато тази дейност е извършвана ръчно, какъвто е и настоящия случай,
цената на сечта се увеличава с 10 % до 12 %, като става до 33-34 лева на куб.м., която цена
съответства изцяло на цената, фактурирана от ответника.Отчитайки, че извозът до временен
склад в случая се е състоял с придърпване и изтегляне на дървесината от зоната на сеч,
вещото лице е намалил тази стойност на 30 лева за куб.м. и е формирал общата цена от 2
427.90 лева без ДДС или 2 913.48 лева с ДДС съгласно т.З от допълнителното заключение по
СЛТЕ от 23.09.2020г. Заключението му по т.4,на която се базира тезата на жалбоподателя в
случая, не следва да бъде възприето с оглед на обстоятелството, че разделянето на
дейностите в него е извършено на база на случаи, в които дейностите по сеч са възлагани на
едно лице, а дейностите по извозване до временен склад са възложени на друго лице, което в
случая не е налице. Безспорно дейността по извозване до временен склад включва и
дейностите по рампиране и измерването й, като чисто технологично рампиране и измерване
не е възможно да се извърши преди пристигането на дървесината на мястото на товарене т.е.
временния склад. Обстоятелството, че в случая разстоянията от зоната на сеч до временния
склад не е голямо и не се налагало товаренето им и подвоза на дърветата, не означава, че
тази дейност не е извършена изобщо. Именно отчитайки особеностите на конкретния
случай, вещото лице е дало средната пазарна стойност на в размер на 30 лева за куб.м.
Тежестта да докаже стойността на отделните дейности е на ищеца, който е въвел подобно
твърдение, с което същият не се е справил. В съдебно заседание на 01.10.2020 година
вещото лице посочва, че по делото липсват данни за отделно договаряне, като при
фактурирането на дейността цената е обща, без да се разделя за отделните дейности. Сочи,
че изводите си по т.4 е направил на база на предишни години на процесната, когато една
фирма е извършвала сечта, а друга е извършвала извоза до временен склад, като тази
практика е преустановена и в процесния период няма подобен аналог. Вещото лице
уточнява, че в експертиза от 06.02.2020г. цената на сечта е дадена по цени, формирани от
ГВК „Чифлика“, а в експертизата от 23.09.2020г.е дал пазарна цена за сеч в периода на
2018г. между юридически лица. Правилно районният съд е приел, че пазарната стойност на
извършената сеч е в размер на 2 427.90 лева без ДДС или 2 913.48 лева с ДДС съгласно т.З
от допълнителното заключение по СЛТЕ.
Несъстоятелни са и изложените във въззивната жалба твърдения относно направата на
горски път. Не може да се приеме, че в случая е налице института на гестията. Независимо,
че ответникът е извършил дейността чрез наета техника, това не превръща
правоотношението в гестия. Налице са доказателства за наличието на договорни отношения
между страните и именно по силата на постигнатите договорки, ответникът започнал
прокарването на пътя, за което ищцовата кооперация му е предоставила технологичен план.
Ищецът твърди, че не е възлагал изграждането на пътя и няма договор в тази насока, като
според ответникът е следвало да прокара пътя изцяло за своя сметка. Последното твърдение
обаче не се доказа от страна на ищеца. Същото е лишено от правна и житейска логика едно
11
търговско дружество да реши за своя сметка да прокара горски път, който е на стойност
около 8000-10 000 лева, за да получи насреща дървесина, която му се фактурира на
абсолютно пазарни цени, без каквато и да е отстъпка на стойност 10 979 лева или общата
стойност на придобитата за него дървесина да е на практика двойна на пазарните цени, тъй
като общата й себестойност за ответника би била 10 979 лева + 8000/10000 лева или общо
около 20 000 лева. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е
предоставил на ответника технологичния план и позволителни за сеч, предприел е действия
по регистриране работниците на „Еко Форест Груп“ ЕООД за достъп до сечището в отдел №
228а, 2286, 228в. 229а. 2296, 229в. 233-1, в землището на с.Стърница, община Баните, за
което същите са регистрирани в системата на ИАГ по заявление на самата кооперация-
собственик на гората, а това са лицета Д. К. К., Н. К. К., Сл. М. Мл., М. М. Мл.. Това
обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице, като едва след експертизата
се признава от ищеца, който е посочил изрично терена на прокарването на пътя на
ответника, следил е периодично работата на обекта, експедирал е дървесината от този обект.
Св.Г. М. подробно посочва начина на постигане на договорката, технологичната
последователност на работата на обекта, както и че от проведените пред него разговори и
договорки между двете страни останал с убеждението, че цената на дървесината трябва да
се приспадне от прокарването на пътя. За наличието на договор между двете страни
свидетелства и доведения от ищеца св.Д., който сочи, че е бил служител в ищцовата
кооперация през процесния период от време и знае, че шефът му бил наел фирмата от
Смолян да пусне пътя и да вземе трупите.Показанията и на двете групи свидетели в тази си
част са напълно еднопосочни и безспорно установяват постигането на договорка
прокарването на пътя да е за сметка на добитата дървесина. В тази насока са и косвените
доказателства, описани по-горе и предприети действия от страна на ищеца, без който
ответникът не би могъл да извърши каквито и да било действия в този район по добив и
прокарване на път. От изслушаните по делото експертизи на вещото лице М. и вещото лице
Сулинаджиев се установява, че именно в подотделите по технологичния план е прокаран
горски път и същият съществува на терен. В първоначалното си заключение вещото лице
М. сочи, че след проучване на различни субекти, както частни фирми, така и държавни
горски стопанства, работата с багер марка JCB-CX се отчита с показателя машиносмени,
така както е фактурирано и в процесния случай от страна на „Мурджев транс“ ЕООД към
ответното дружество. Безспорно от разпечатките от GPS-устройството в багера, се
установява, че машината е работила на мястото на прокарване на пътя за периода
29.10.2018-25.11.2018 и съответства именно на 22 машиносмени. Доколкото по делото няма
спор относно стойността на една машиносмяна, а само относно техния брой от една страна,
а от друга страна цената на машиносмяната, фактурирана от ответника изцяло съответства
на стойността на машиносмените, фактурирани от трето лице „Мурджев транс“ ЕООД на
пазарен принцип, то следва да се приеме, че действително прокарването на горския път е на
стойност 9 504 лева. От допълнителната СЛТЕ от 06.02.2020г. се установява след измерване
на действителния обем дейности, че крайната цена на работата на обекта е 8848.83 лева без
ДДС или 10 618.60 лева, която стойност е по-висока от претендираната от ответника. При
12
обосновката си вещото лице е извършило реални замервания на терен, като е обосновал
приложените цени и коефициенти с аналогични такива, прилагани от държавните горски
стопанства на аналогични терени и в период от време, съвпадащ с процесния
такъв.Несъстоятелно е твърдението на ищеца, че себестойността на пътя би била 1931,52
лева, ако самата кооперация е извършвала дейността. Посочените цени не се доказват в
хода на делото, като представените такива изходящи от страна на самата кооперация са
оспорени от ответника, като същите представляват частни документи, съставени от страна
на ищеца за целите на самия процес. Себестойността на пътя не се доказва с това какво би
струвало на самата кооперация тази дейност, а с реалното й извършване и цена в каквато
насока е заключението на вещото лице М. от 06.02.2020г.Кооперацията не доказва
наличието на собствена техника за процесния период от време същата няма регистрирана
горска техника на свое име в Служба „Контрол на горската техника“ към Областна служба
,,Земеделие“-Смолян. Наличието на закупен през 2016 година багер не доказва
съществуването му към 2018 година. Отделно от горното вещото лице е посочило в
експертизата си, че не са открити първични документи относно прокарването на горския път
в самата кооперация.Относно оспорването на себестойността на пътя от страна на ищеца,
то св.Д. изрично сочи, че пътят е доста широк, на него ската е голям и се получава голямо
сечение, затова насипа също е голям.Обсъждането на себестойността на горския път при
направата му от самата кооперация е неотносим към делото въпрос от една страна, а от
друга страна по делото безспорно се установява, че е налице договорно отношения между
ищеца и ответника именно за прокарването на горски път. В случая себестойността на този
път от страна на ответника се равнява именно на претендираната стойност от 9504 лева,
като същият не е реализирал търговска печалба, а реално е заплатил горната сума и за него
това се явява себестойността на пътя! С тази сума той е обеднял, дори да предположим
хипотетично, че преценката следва да се извърши на базата на неоснователното обогатяване.
А процесната кооперация се е обогатила със стойността на пътя, който според вещото лице
М. е в размер на 10 618.60 лева с ДДС. Несъстоятелни са оплакванията във въззивната
жалба и относно момента на настъпилото прихващане. От самото начало ищецът е наясно,
че не следва да се претендират парични суми между страните, а да се прихващат дейности и
преценката му да не спази тази уговорка се проявява в издаването на фактурата и
завеждането на делото. Компенсаторният момент обаче би следвало да се счита за
възникнал от момента на изпълнението на престациите и на двете страни. Моли да бъде
потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски за въззивна
инстанция.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Л. С. поддържа
жалбата си.
Въззиваемият чрез адв.Р. оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на
събраните по делото доказателства по единично и в тяхната съвкупност счита, че въззивната
13
жалба е постъпила в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца Горовладелска кооперация
„Чифлика“ срещу ответника „Екофорест груп“ ЕООД обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с които е претендирано да се признае за установено по отношение на ответника,
съществуването на вземането на ищеца по издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
375/2019 г. по описа на СмРС за сумата от 10 979,40 лв., представляваща стойността на
продадени трупи по фактури с №№ 2488/14.11.2018 г. и 2493/27.11.2018 г. и сумата от
449,04 лв., представляваща мораторна лихва върху главниците по фактурите, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2019 г. до окончателното заплащане на
задължението и направените деловодните разноски в исковото и в заповедното
производство. Поддържани са твърдения, че вземането произтича от продаден от
Кооперацията на ответното двружество дървен материал през м.ноември 2018г., за което са
издадени две фактури: № 2488/14.11.2018 г. за продадени общо 43.25 куб.м. различни
сортименти обли борови и смърчови трупи и ОЗМ на обща стойност 5420.58 лева с ДДС и
№ 2493/27.11.2018 г. за продадени общо 42.96 куб.м. различни сортименти обли борови и
смърчови трупи и ОЗМ на обща стойност 5558.82 лева с ДДС, по които фактури ответното
дружество не е извършило плащане. Претендирани са и лихви за забава по фактура №
2488/14.11.2018 г. в размер 231.90 лева за периода от 15.11.2018 г. до 17.04.2019 г. върху
главницата от 5420.58 лева
и по фактура № 2493/27.11.2018 г. в размер 217.74 лева за периода от 28.11.2018 г. до
17.04.2019 г. върху главницата от 5558.82 лева, както и законна лихва.
Тъй като ответното дружество не е изпълнило задължението си да заплати цената
на закупения дървен материали по посочените две фактури Кооперацията е подала
заявление с вх.№ 3517/1.04.2019г. срещу „Екофорест груп“ ЕООД по реда на чл. 410 от
ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 375/2019 г. на СмРС и е издадена Заповед за
изпълнение № 184/03.05.2019г. за претендираните суми и разноски в заповедното
производство.
Заповедта е съобщена на длъжника на 15.05.2019г. и същият в срока по чл.414,ал.2
от ГПК е подал възражение срещу нея на 25.05.2019г. Във възражението твърди, че между
страните е било постигнато споразумение, по силата на което Кооперацията е следвало да
му продаде дървен материал срещу което „Еко форест груп“ ЕООД да извърши сеч в отдели
№ 228а, 228б, 228в, 229а, 229б, 229в, 233-1 в землището на с. Стърница, община Баните и да
прокара горски път,съгласно одобрения за това Технологичен план на Кооперацията, поради
което не дължи плащане по заповедта. С възражението е представено и Изявление за
прихващане, с което „Еко форест груп“ ЕООД е предявило за прихващане по реда на чл.104
от ЗЗД срещу претендираното от Кооперацията вземане своето вземане срещу
Горовладелска кооперация „Чифлика“ в общ размер на 12780 лева, от които 3276 лева по
14
фактура № **********/20.05.2019г. за извършена сеч от отдели № 228а, 228б, 228в, 229а,
229б, 229в, 233-1 в землището на с. Стърница, община Баните и 9504 лева по фактура №
**********/20.05.2019г. за направа на горски път за 22 машиносмени в периода
29.10.2018г.-25.11.2018г., като след извършеното прихващане Горовладелска кооперация
„Чифлика“ дължи на „Еко форест груп“ ЕООД сумата от 391.19 лева, която сума е поканена
да плати банков път.
С Разпореждане № 1218/14.06.2019г. заповедният съд е указал на заявителя, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви срещу длъжника иск за
установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ. Разпореждането е връчено на
заявителя на 18.06.2019 г. и същият в срок на 17.07.2019г. е подал искова молба с вх.
№6236/17.07.2019г.,по която е образувано гр.д.№ 688/2019г. по описа на СмРС, с оглед на
което искът е допустим.
Не е спорно между страните, че през декември 2018г. ищцовата кооперация е
продала на ответното дружество дървен материал, за което са издадени представените по
делото две фактури № 2488/14.11.2018 г. на стойност 5 420,58 лв. с ДДС за 43,25 куб.м и №
2493/27.11.2018 г. на стойност 5 558,82 лв. с ДДС за 42,96 куб. м. или общо дървен материал
на стойност 10 979,40 лева с ДДС.
От заключението на вещото лице по приетата по делото СИЕ се установява, че двете
фактури са осчетоводени от ищеца през м. ноември 2018 г. и са включени в дневника за
продажбите и справка-декларацията за м. 11.2018 г.. ДДС е деклариран в законния срок до
14.12.2018 г.. Спазени са изискванията на чл. 124 и чл. 125 от ЗДДС за водене на отчетни
регистри и деклариране на данъка. Стетоводното отчитане е осъществявано в хронологичен
ред на стопанските операции при спазване на изискванията на ЗСч.
В счетоводството на ответника „Еко форест груп“ ЕООД двете фактури са
осчетоводени съответно първата в м. ноември 2018 г., а втората в м. декември 2018 г.,
включени са в дневника за покупките и справката – декларация за тези месеци и е ползван
данъчен кредит. Няма плащане по фактурите, както и подписан протокол за прихващане.
От „Еко форест груп“ ЕООД е отправено към Горовладелска кооперция „Чифлика“
Изявление за прихващане заведено в кооперацията с вх. № 14/23.05.2019г. Въз основа на
изявлението за прихващане в счетоводството на ответното дружество са взети счетоводни
операции, с които са покрити задълженията по двете фактури № 2488/14.11.2018г. и №
2493/27.11.2018г., в резултат на което по сметка 411 „Клиенто“ по портидата на ГВК
„Чифлика“ е останало дебитно салдо 1800,60 лева, дължимо от кооперацията.
По делото не е спорно, че ищецът е превозил и доставил добития материал от
землището на с. Стърница, общ. Баните до посочен от ответника склад в гр. Смолян. В
представените превозните билети изрично е посочено, че дървесината е натоварена от
временен склад, съгласно технологичния план на кооперацията.
Плащането на дървения материал е договорено чрез платежно нареждане видно от
фактурите, от което следва, че падежът на това плащане настъпва в дните, следващи датите
на издаването на фактурите. Ответното дружество не твърди да е извършило плащане по
15
фактурите, поради което е изпаднало в забава. Ищецът претендира плащане и на лихва за
забава по двете фактури, която след проверка от съда с изчислителния модул за лихви в
системата на НАП се установява, че лихвата за забава върху главницата по фактура №
2488/14.11.2018 г. за периода 15.11.2018 г. – датата следваща издаването до 17.04.2019 г.
е 231,90 лева, а лихвата за забава върху главницата по фактура № 2493/27.11.2018 г. за
периода 28.11.2018 г. – датата следваща издаването до 17.04.2019 г. е 217,74 лева или
общо 449,04 лв..
От ищеца не се оспорва, че ответното дружество през октомври-ноември 2018 г. е
прокарало временен горски път по него възлагане, съгласно одобрения за това
Технологичен план на Горовладелска кооперация „Чифлика“, в отдели от ГСК №№ 228а,
228б, 228в, 229а, 229б, 229в, 233-1 в землището на с. Стърница. община Баните, за да се
осигури достъп до терена за сеч, която впоследствие дружеството е щяло да извърши. Във
връзка с прокарването на този временен горски път на „Еко форест груп“ ЕООД са издадени
позволителни за сеч в посочените отдели и е било дадено разрешение негови служители да
извършат сечта, както и на ответника са издадени превозни билети за добитата дървесина.
От заключението на вещото лице по приетата СИЕ се установява, че във връзка с
направата на горски път на 15.10.2018г. ответното дружество е сключило договор за услуга с
„Мурджев транс“ ЕООД, по силата на който „Еко форест груп“ ЕООД кано възложител е
възложило на „Мурджев транс“ ЕООД като изпълнител направата на горски път на обект
„връх Свобода“. Изпълнителят „Мурджев транс“ ЕООД е приел извъшването на
възложените му дейности със собствена машина багер JCB – 4CX с рег. № См 01524 с
машинист на фирмата, изцяло за своя сметка и на собствена отговорност. От представената
по делото фактура № 1064/28.11.2018г., издадена от „Мурджев транс“ ЕООД и сменни
рапорти №№3198, 3199 и 3200 на Б. Здр. Б. е видно, че „Мурджев транс“ ЕООД е
извършило възложената от „Еко форест груп“ ЕООД услуга с багер JCB – CX См 01524,
управляван от машиниста Б. Здр. Б., като е направило горски път към връх Свобода в
периода 29.10.- 25.11.2018г. за 22 машиносмени на стойност 9 504 лв. с ДДС.Вещото лице
посочва, че фактура № 1064/28.11.2018г. на стойност 9 504 лв. с ДДС е осчетоводена в
счетоводството на „Еко форест груп“ ЕООД в ноември 2018 г., като фактурата е включена в
дневника за покупките и справката – декларация за ДДС за м. ноември 2018 г. и е ползван
данъчен кредит. Плащането по фактурата е извършено от „Еко форест груп“ ЕООД на два
пъти по банков път – съответно на 25.06.2019 г. – 4 504 лв. и на 16.09.2019 г. – 5 000
лв.Вещото лице посочва още, че „Еко форест груп“ ЕООД осъществява в хронологичен ред
стетоводното отчитане на стопанските операции в съответствие със ЗСч.
За извършената сеч в посочените отдели ответното дружество е издало фактура №
**********/20.05.2019 г. на стойност 3 276 лв. с ДДС с получател ГВК „Чифлика“, в която е
посочен начин на плащане с превод по сметка. За прокарването на временния горския път и
22 машиносмени ответникът е издал фактура № **********/20.05.2019 г. на стойност 9 504
лв. с ДДС с получател ищеца и начин на плащане-превод по сметка. Вещото лице по СИЕ е
посочило в заключението си, че в ищцовата кооперация е посъпило от ответника Изявление
16
за прихващане с вх. № 14/23.05.2019г. с приложени към него ф-ри № **********/20.05.2019
г. и № **********/20.05.2019г. В това изявление е посочено, че дължимата от „Еко форест
груп“ ЕООД сума е в общ размер на 12388,81 лева, като в тази сума са включени
задълженията по фактури № 2488/14.11.2018г. и № 2493/27.11.2018г. на обща стойност
10979,40 лева, а разликата от 1409,41 лева (12388,81 – 10979,40 ) включва 449,04 лева лихва
за забава върху главниците и 850,58 лева разноски в запоредното производство. Вещото
лице установява, че фактури № **********/20.05.2019г. и № **********/20.05.2019г. не са
осчетоводени в счетоводството на ГВК „Чифлика“ и не са включени в дневника за
покупките и справка-декларацията за м. 05.2019 г. и следващи периоди и не е ползван
данъчен кредит за тях. Няма писмен договор за направата на горския път по втората
фактура, няма и извършени плащания по фактурите и липсва съставен протокол за
извършено прихващане. Същите фактури са осчетоводени в счетоводството на „Еко форест
груп“ ЕООД в месеца, в който са издадени – май 2019 г., включени са в дневниците за
продажбите и справката декларация за м. май 2019 г., като са спазени изискванията на ЗДДС
за деклариране в срок на данъка, водене на отчетни регистри. След извършените счетоводни
операции в счетоводството на „Еко форест груп“ ЕООД във връзка с изявлението за
прихващане, в сметка 411 „Клиенти“, по партидата на ГВК „Чифлика“ е записано дебитно
салдо 1800,60 лв. като дължими от кооперацията. Така по изявлението за прихващане
остават 391,19 лева (1800–1409,41).
От заключение на вещото лице инж.Здр. М. по приетата СЛТЕ от 10.12.2019 г. е
видно, че при извършена проверка в ГВК „Чифлика” с. Стърница, общ. Баните е
установено, че през 2018 г. е одобрено план-извлечение за промяна вида на сечта в
недържавни горски територии, собственост на кооперацията, за подотделите: 228а, 228б,
228в; 229а, 229б, 229в и 233-1 по горскостопанската карта на ТП ДГС Славейно.
Одобреното план-извлечение касае провеждането на техническа сеч в цитираните подотдели
за изграждане и поддръжка на обекти по чл. 54, ал. 1 и във връзка с чл. 153, ал. 1, т. 1 от
Закона за горите за изграждане на временни горски пътища. Съгласно това е извършено
проектиране на трасето и очертаване на терен през засегнатите насаждения /подотдели/,
които попадат в поземлен имот с идентификатор № 70158.3.139 по кадастралната карта на с.
Стърница, общ. Баните. Общата дължина на проектирания път е 1153 метра, като
засегнатата площ е 8,8 дка. След извършеното описване на дърветата, попадащи в трасето на
пътя и бъдещата просека, са изготвени сортиментни ведомости по дървесни видове, карнет-
описи и технологични планове за всеки подотдел. Тези документи са налични към всяко от
досиетата и са издавани позволителни за сеч и протоколи за освидетелстване за времето на
сечта в периода 14.09.2018 г. до 30.12.2018 г. Към всяко от издадените позволителни за сеч
са вписани четири лица за достъп до горските територии в горните подотдели. От
констативните протоколи за освидетелстване на сечищата към всяко от досиетата е видно
колко и какви по вид са количествата добита дървесина. От извършената проверка на терен
вещото лице е установило, че извършената сеч е в съответствие с издадените позволителни
за сеч в подотделите 228–а, б, в; 229-а, б, в и 233-1 и е прокаран/построен горски път,
съгласно проектираното трасе, през октомври и ноември 2018 г.. Общата дължина на пътя
17
от измерването е 1290 метра, като реално извършените земно- изкопни работи с
механизирана техника е 1150 метра. Разликата от 140 метра е участък без извършени земно-
изкопни дейности, защото терена е равен, без налични дървета и не е имало нужда.
Показателите на оформеното пътно платно са средна ширина- 3,50 метра; средна височина
на ската - 1,80 метра; общ обем на изкопните работи - 1150x3,50x1,80 = 3623 м.куб., от които
земни маси - 76% или 2753 м.куб. и скални маси 24 % или 870 м.куб.. Земните маси са с
нормална плътност, т.е. почвата е дренирана и не е сбита. Скалните маси представляват
фракции от отломки /камъни/ с различни размери неравномерно разпределени по целия
участък. Видно от характера на извършената механизирана работа не са извършвани
взривни дейности, а изкоп и пробутване, предхождано от изкореняване на пъновете на
отрязаните стъбла. Имайки предвид, че в рамките на очертаното на терена трасе е имало
дървета, освен земно-изкопните дейности е извършвана сеч, кастрене, механизирано
извличане на цели стъбла до готовия участък от строящия се път, разкройване и измерване с
клупа на сортиментите. ГВК „Чифлика” е собственик на багер JCB, придобит чрез договор
за покупко-продажба, сертификат, план-сметка за разхода на 1 работен час, допълнително
споразумение към трудов договор и протокол за измерване разхода на гориво. Относно
обемните капацитетни възможности и среден линеен метраж за една машиносмяна на багер
марка „JСВ-СХ” при извършените проучвания вещото лице е установило, че навсякъде се
работи с показателя „машиносмяна”, т.е. това е начина на остойностяване на свършената
работа в лева за 1 машиносмяна. В спецификациите за тези багери няма обемен показател за
изпълнение на единица работа, напр. метри кубични изкоп и пробутване на скални или
земни маси за единица време. Съгласно одобреното план-извлечение от 08.08.2018 г. и
издадените позволителни за сеч за подотделите 228-а, б, в, 229-а, б, в, 233-1 е прокаран/
построен горски път по проектираното трасе и е спазен приложеният технологичен план.
Пътят е прокаран през месеците октомври и ноември 2018 г. В ГВК „Чифлика” не са
намерени първични документи относно прокарването на пътя от самата кооперация. ГВК
„Чифлика” с. Стърница разполага със собствен багер марка JСВ”, с който са прокарвали
горски пътища по стопански начин в други участъци.Вписаните лица в интернет-базираната
система на Изпълнителната агенция по горите /ИАГ/с право на достъп в подотделите 228-а,
б, в, 229-а, б, в, 233-1 в периода месец октомври - ноември 2018г. са: Н. К. К., Д. К. К., М. М.
Мл. и Сл. М. Мл..На терен има извършена сеч в подотделите 228-а, б, в, 229-а, б, в, 233-1 от
„Екофорест Груп” ЕООД гр.Смолян, като от констативните протоколи за освидетелстване
на сечищата към всяко от досиетата, количествата дървесина от дървесен вид смърч, са
следните: Едра -85 м.куб., Средна -15 м.куб., Дърва – 24 м.куб. или общо 124 м.куб.
Средната пазарна цена за дейността „сеч, кастрене, извоз до временен склад, разкройване и
измерване” варира от 26 лв. до 28 лв. за 1 м.куб. без ДДС, без да са разграничени случаите
дали дейността се извършва при добив на дървесина от просека за горски пътища или от
маркирана сеч по площта на подотдела. Обикновено при възлагане на сеч в даден подотдел
или участък се договаря цена за добив до временен горски склад, като тя важи и за случаите
на сеч за прокарване на горски пътища. Дължината на реално изграденият временен горски
път в подотделите 228-а, б, в, 229-а, б, в, 233-1, на територията на ГВК „Чифлика” с.
18
Стърница, общ. Баните е 1150 метра. Общият обем на изкопните работи е 3623 м.куб..От
допълнителното заключение, изготвено след извършено измерване в 64 точки от
построеното трасе, се установява, че ширината на изкопаната част от пътя – изкопа е средно
2 метра, а на насипаната част – изкопа средно е 1,50 метра. Общият обем на изкопните
работи е 1593 м.куб., като от него в земни почви е 1311 м.куб. и в скални почви е 282 м.куб.
Това е обемът само на изкопаната част – изкопа. Определена е обща цена само на изкопа
7067.10 лв. без ДДС, а след разбухване – 8848,83 лв. без ДДС или 10 618,60 лв. с ДДС. От
приложените данни от разпечатка на GPS системата за работа с багер JCB 4CX рег. № СМ
01524, собственост на „Мурджев-транс” ЕООД гр. Смолян, за периода 29.10.2019г. –
25.11.2018 г., става ясно времето за работа на машината и времето за придвижването й до
обекта със съответните спирания. Периода съвпада с приложените към делото сменни
рапорти от машиниста на багер JCB 4CX СМ 01524. В съдебно заседание от 09.06.2020г.
вещото лице уточнява, че в технологичния план са отбелязани временните складове по
проектирания път.Отрязаните дървета остават където са отрязани и е необходимо с някаква
техника да се издърпат до площадката, от която ще се товарят. Ако е извършена само сеч
дърветата трябва да са на място. Дадената цена е за сеч и извоз до временен склад, което се
установява и от протоколите за примане на дървесината преди нейното експедиране.
Издаваните превозни билети са за извоз от временен склад. Лицето, преди да издаде
превозния билет извършва контрол на дървесината във временния склад дали е от участъка
за сеч, дали по видове отговаря на позволителното за сеч и да проконтролира измерването
на сортиментите. Дейността на изпълнителя по направата на временния горски път е
наблюдавана от представители на възложителя по време на изпълнението и от същите не са
постъпвали възражения и забележки относно начина на изпълнение. Вещото лице уточнява
още, че дейността по направата на пътя е не само изкопаване на почвата и оставянето й
встрани, но включва и изкореняване на пъновете, преместването им, както и преместването
на земните маси и подравняването им, за да се оформи леглото (профила) на пътя.Сочи, че
използвания коефициент е в рамките на минимално преместване от 2-3м, но все пак е имало
обработка.Целта на направата на временен горски път е да бъде използван за извозване на
добитата дървесина с автомобили, а не само с трактори да се извозват малки количества до
временните складове. При направения оглед в присъствието на представител на
кооперацията не се установява да има купчини пръст по пътя, а същият е с параметри на
временен горски път съгласно технологичния план.
От второто допълнително заключение на вещото лице по СЛТЕ е видно, че средната
пазарна цена на услугата сеч и извозване до временен склад между юридически лица е 30
лева за 1 куб.м. за трупите и 18 лева за 1 куб.м. за дървата. Вещото лице сочи, че не е
открило случаи на договорени отделни цени само за сеч, кастрене, разкройване на сечище;
извозване, кубиране и рампиране на временен склад.Ако дейността се извършва с
механизиран извоз цената с намалявас 12-15 % д 26-28 лева за 1 куб.м. за трупите, а ако
изтеглянето спускането и подрежсдането се извършва ръчно цената се увеличава с 10-12%
до 33-34 лева за 1 куб.м. за трупите. Договаряне науслуга само сеч,кастрене,разкройване на
сечище не се практикува, както и само извозване до временен склад с измерване и
19
подреждане. В случая за комплексната услуга „добив на дървесина до временен склад“ са
създавани протоколи за количествата и издавани фактури на тази база от изпълнителите на
дейността. Цената на добива на дървесината до временен склад за 80,930 куб.м. х 30 лева е 2
427,90 лв. /без ДДС/ или 2 913,48 лв. с ДДС, а при условие, че се извършва само сеч,
кастрене и разкройване на сечището общата цена за 80,930 куб.м. х 18 лева е 1 456,74 лв.
/без ДДС/ или 1748,09 лв. с ДДС.
От заключението на вещото лице инж.Сулинаджиев по назначената комбинирана
СТИЕ, на изготвените приложения № 1, № 2, № 3 и № 4, в М 1:2000 върху
лесоустройствения проект са поставени облак от точки с координати, дати и часове,
отчетени от JPS - системата за работата на багера JCB 4CX СМ 01524, взети от приложеният
допълнително по делото Диск с файлове от „Мурджев транс“ ЕООД по процесиите дати в
периода 29.10.2018 - 25.11.2018 г., касаещи прокарването на временния горски път. За
процесните дати в периода 29.10.2018 - 25.11.2018 г е преминавано или е работено с багера в
отдели и подотдели както следва: от 29.10.20118 г. до 04.11.2018 г. включително в отдели и
подотдели: 228в, 228 г, 229 -1, 229-2, 229-3, 229 а, 229 б - Приложение № 1; от 05.11.20118 г.
до 11.11.2018 г. включително в отдели и подотдели: 2286, 228 в, 229 -1, 229-3, 229 а, 229 6 -
Приложение № 2; от 12.11.20118 г. до 18.11.2018 г. включително в отдели и подотдели:
228а, 228 6, 229 -1 б, 233 б - Приложение № 3 - от 19.11.20118 г. до 25.11.2018 г.
включително в отдели и подотдели: 228 а, 228 6, , 233 - 1 , 233 б , 233 в - Приложение № 4.
От приложените по делото разпечатка от JPS системата за работата на багера JCB 4CX СМ
01524, технологичния план за прокарването на временен горски път в отдел № 228 а, 228 б,
228 в, 229 а, 229 б, 229 в, 223 -1 в землището на с. Стърница, община Баните, е установено,
че за прокарването на процесния временен горски път на терен багерът е работил общо 28
дни. От получения отговор от „Си Ем Ел България" АД е видно, че JPS системата на багер
JCB 4CX СМ 01524 отчита данни за разход на гориво, подава сигнали при възникнал
технически проблем, информира за настъпване на сервизно събитие за поддръжка и дава
информация за географското положение на машината, поради което не може да се отговори
на въпросите колко дни, съответно по колко часа на ден и колко общо машиносмени са
отработени.
Свидетелят Ас. Ас. П., на работа в ищцовата кооперация като лицензиран лесовъд
сочи, че е ходил на пътя докато са го правили и след това. Присъствал е при товаренето и
експедирането на добитата от пътя дървесина. Твърди, че дърветата били отстрани на пътя,
събрани по 4-5, може и повече бройки, товарили се от мястото им на пътя. Имало е места, на
които не е имало дървета. Зависи къде е паднало дървото при сечта и може да е блъснато
встрани. Твърди, че е ходил да експедира, окачествява и маркира задно и председателя на
кооперацията един-два пъти. Свидетелят сочи, че той е издавал превозните билети след като
маркира, описва, окачествява кубатурата на трупите, марката и след това всичко се вкарва в
билета. Твърди, че дърветата са били измерени и той прави контролно измерване, за да се
уточни дали трупите отговарят на кубатурата.
Свидетелят Ас. Тр. Д. твърди в показанията си, че е работил преди в кооперацията
20
до 01.01.2019г. като багерист. Сочи, че председателят на кооперацията наел фирма от
Смолян за прокарването на пътя и да вземе трупите. Докато е работил в кооперацията е
прокарвал път с багер и верижна машина. Кооперацията има багер JCB 3 СХ. Пътят е пуснат
през 2019г. ходил е през лятото да го види. Този път е доста широк. На този път ската е
голям и се получава голямо сечение, затова насипа също е голям.
Свидетелят Г. Ст. М. установява в показанията си, че председателят на кооперацията е
възложил на ответната фирма да прокара пътя с техника на фирмата, която тя нямала и се
наложило да наемат. Твърди, че с началника му Ат. С. и с председателя на кооперацията
отишли на съответното място по трасето, където ще се прокара пътя. Председателят на
кооперацията обяснил, че трябва да се направи път, като стойността на дървения материал
около 600 куб.м, добит от самата просека следвало да се приспадне от стойността на пътя.
Дейността е извършвана от работници на „Еко форест груп“ ЕООД Сл. М. Мл., М. М. Мл.,
Д. К. и Н. К., а с наетия багер работил човек на име Бисер. Работниците на ответника
извършили сечта на маркираната дървесина, кастрене, разкройване, измерване /кубиране/,
рампирането се извършва на самия път, отстрани, за да не пречат на машината. Извозът е
извършен с наети от ответника коли. След прокарването на пътя е трябвало ответникът да
продължи добива на същия обект, но тъй като районът е високопланински не може да се
работи през цялата година.След прокарването на пътя са преустановили работа, като е
следвало да продължат през пролетта. Свидетелят сочи, че не му е известно защо не са
продължили. Твърди, че работи като лесовъд в ответното дружество. При започване на
работа техните работници са записани от лесовъда на кооперацията за достъп. Просеката е
очертана и маркирана.Първо секачите са отсичали дърветата, имало и дървета, които са
падали под пътя и са били издърпвани, а след това минава трактор и дървесината е товарена
от пътя.
Свидетелят Б. Здр. Б. установява в показанията си, че през есента на 2018г. около
месец е работил като багерист на багера на „Мурджев транс“ ООД – колесен, многокофов
работил средно по 6-7 часа и е почивал през определено време. Накрая на месеца е дал
отчет за дните и часовете, през които е работил. Участъкът е гора, с камъни и земна маса, и
единични камъни, морени/съвкупност от струпани камъни на едно място/. Този багер има
GPS система, но той няма достъп до нея.Секачите - трима или четирима, които правили
просеката, са били бригада на С.. Председателят на кооперацията е ходил на място, за да
види как върви работата. Машината оставял на обекта, а той нощувал в Смолян. Машината
зареждал с туби, от бензиностанцията. Зареждането се отразява с фактура и на фактурата се
пише името на този, който е заредил. За да се направи път трябва да се изкопае около два и
половина - три метра широчина. Камионите са тежки и трябва да вървят на здрав път, а не
по насип. Твърди, че машината не е напускала обекта през периода на работа.
От първоначалното и допълнителното заключение на вещите лице инж.М. и инж.К.
по назначената във въззивната инстанция комплексна съдебно-техническа експертиза се
установява,че общата дължина на трасето на пътя е 1254 м, като реално извършените земно-
изкопни работи с механизирана техника е 1129 м. Върху разликата от 125 м не са
21
извършвани земно-изкопни работи, тъй като терена е равен. Вещите лица са приели, че че от
цялата дължина на пътя само 25 м между км 0+963 и км.0+988 има по-едри скални късове,
поради което само в този участък е извършен изкоп на скални почви с обем 60 куб.м. За
извършения изкоп на земни маси вещите лица на направили заснемане на 40 напречни
профилана характерни места на пътяи така са изчислили обема на изкопаните земни почви
на 2490,95 куб.м. или общият изкоп за направа на пътя е 2490,95 куб.м , от които 2430,95
куб.м.земни почви и 60 куб.м. скални почви. Стойността на дейността по направата на
процесния временен горски път вещите лица са оценили на 6 169,41 лв. без ДДС, а при
съобразяване на сключените договори с коефициента на инфлация на 6 298,16 лева без ДДС.
Стойността на изкореняване на дънери е 133,25 лева, а цената на транспорта на машината от
домуването й в гр.Смолян, кв.Устово до обекта и обратно е 429 лева без ДДС или общо
6860,41 без ДДС или 8 232,49 лева с ДДС. Вещите лица сочат, че дейностите по
подравняване, профилиране и оформяне на земното платно с багер са включени в
операцията „Изкоп на земни/скални почви“. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че
като ориентир са взели цените, които Консорциум СЕК издава на тримесечие осреднени
цени в строителството за цялата страна. Сочат още, че коефициента за разбухване показва
обема на земните маси, когато се изкопаят, и той влияе само, ако изкопните земни маси
трябва да бъдат извозени, тъй като в природата са слегнали, а при разкопаването се
разбухват и увеличават обема си. В случая изкопаната земна маса не е извозвана. Терена е с
денивелация и изкопаното се слага от долната страна на пътя в ниската част, като се
изравнява където се налага. Има и заграждане и подравняване като се пробутват земните и
скални маси с багера.Сочат, че в извадките от СЕК има изкоп с багер с едно или с две
утежнени условия и такова е изкореняването на дънери след отсичането на дърветата, като
дадени от тях цени са осреднени от приложените договори като с две утежняващи условия.
При така установеното от фактическа страна правилно районният съд е
квалифицирал предявеният иск по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Правилно също е приел, че е налице основание за съдебно
прихващане на две насрещни изискуеми и ликвидни парични вземания до размера на по-
малкото от тях.
Правилно също е прието, че вземането на ищеца, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 184/03.05.2019г. по ч.гр.д.№ 375/2019г. по описа на СмРС в
неговата цялост относно главница, лихва за забава, законна лихва и съдебни разноски, е
признато от ответника с направеното в хода на производството в рамките на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, извънсъдебно признание с отправеното писмено
изявление за прихващане, получено от ищеца на 23.05.2019г.
Спорът между страните се свежда до това дали е основателно съдебното
възражение за прихващане, в какъв размер, какъв е размера на насрещното вземане на
ответника срещу ищеца и дали то погасява изцяло вземането на ищеца срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД на прихващане подлежат насрещни
изискуеми и ликвидни парични вземания или еднородни и заместими вещи. Изявлението за
22
прихващане е отправено по реда на чл.104,ал.1 от ЗЗД от ответника към ищеца с изрично
писмено изявление и е получено от последния на 23.05.2019г..
Правилно районният съд е приел за безспорно установено твърдението на ответника,
че ищецът му е възложил прокарването на временен горски път в землището на с. Стърница,
общ. Баните за сметка на дружеството, като форма за изпълнение на задължението му по
фактурите за продадената дървесина. Отделно от това му е възложил да извърши сеч в
рамките на трасето на пътя, съгласно изготвения технологичен план, също за сметка на
ответника. Макар в направеното от ищеца възражение във връзка с отговора на исковата
молба, че кооперацията е била със съзнанието, че пътят ответника стои за своя сметка,
поради което ответникът му дължи стойността на добития дървен материал, впоследствие
ищецът е направил признание, че общата цена на услугата по прокарването на пътя е
6 731,66 лева без ДДС(с изключение на коефициента на инфлация в размер на 128,75 лева,
поради липса на основание за заплащането му) или в размер на 8077,99 лева с ДДС,
съгласно заключението на комплексната СТЕ, назначена във въззивната инстанция.
Твърдението на ищеца, че уговорката е била ответникът за своя сметка да извърши сечта и
да прокара временния горски път, както и да заплати цената на добития дървен материал по
издадените от ищеца фактури е лишено всякаква логика, тъй като ответникът като търговец
няма никакъв интерес от това да заплати двойно по-голяма цена, за да получи дървен
материал, каквато цена би заплатил при закупуване на същото количество дървен материал
и без да извършва сеч и прокарване на временен горски път за своя сметка.
От ищеца не се оспорва и се признава факта, че сечта е извършена от ответника в
рамките на просеката, през която е минавало трасето на новоизграждащия се горски път,
както и че временния горски път е изграден от ответника. Не се твърди и не се установява
между страните да е договаряна цена за извършената сеч от ответното дружество. Съгласно
заключението на вещото лице инж.М. по приетата СЛТЕ пазарната стойността на
извършената сеч на 80,93 куб м. дървесина е 2 427,90 лв. без ДДС или 2 913,48 лв. с ДДС,
която стойност включва сеч, кастрене, разкройване, извозване до временен склад, измерване
и подреждане. Правилно районният съд е приел за неоснователно възражението на ищеца,
че в случая се дължи цена само за сеч, кастрене и разкройване без стойността на извоз до
временен склад и рампиране, тъй като такива не са фактурирани и не са извършени от
ответника. Неоснователно е и твърдението на ищеца, че отсечените и разкроени трупи са
оставяни от секачите на мястото на отсичането им до самия път, от където са натоварени на
превозните средства и превозени до склада на ответника, поради което не следва да заплаща
цена и за извоз до временен склад. От показанията на св.Г. М. се установява, че работниците
на ответника са извършили сечта на маркираната дървесина, кастрене, разкройване,
измерване /кубиране/ и рампирането е извършено на отстрани на самия път, за да не пречат
на машината. В технологичния план са посочени площадките за временен склад. В
позволителното за сеч е описано, че материалите се извозват до временен склад, съгласно
технологичния план. В превозните билети, издадени от свид. П., лицензиран лесовъд на
работа в кооперацията-ищец изрично е посочено, че дървесината е взета от временен склад,
23
съгласно технологичния план. Оттам са товарени на наети транспортни средства.
Свидетелят Д. твърди, че някои от дърветатаа при отсичането им са падали под пътя и са
били издърпвани. Свидетелят П. изрично сочи, че дърветата са товарени от мястото им на
пътя, където били събирани по 4-5 и повече бройки. Тези показания кореспондират и със
заключението на вещото лице инж.М., който сочи, че отрязаните дървета остават където са
отрязани и е необходимо с някаква техника да се издърпат до площадката, от която ще се
товарят. Ако е извършена само сеч дърветата трябва да са на място. Дадената цена е за сеч и
извоз до временен склад, което се установява и от протоколите за приемане на дървесината
преди нейното експедиране. В исковата си молба ищецът изрично прави признание, че
трупите са били натоварени на товарен автомобил с ремарке от временни складове, поради
което признанието на неизгоден за него факт представлява доказателствено средство в
процеса. В §1,т.6 от ДР на ЗГ е дадено легално определение на понятието „временен склад“
и това е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за складиране на
добитата от сечището дървесина преди транспортирането . След като дървесината се е
намирала на утвърдени в технологичния план временни складове, от каквито ищецът
признава в исковата си молба, че е натоварена на товарни камиони с ремаркета, то
неоснователно е възражението на ищеца, поддържано и във въззивната жалба, че не следва
да се плаща цена за извоз до временен склад, поради което дължи пълната пазарна цена на
тази дейност по сеч и добив до временен склад, като без значение е на какво разстояние са
били премествани дърветата от мястото, където са били отсечени, до мястото, където са
били складирани в страни от пътя, за да не пречат на механизираните дейности. В този
смисъл възражението за прихващане с вземането за сечта на дървесината, извършвана във
връзка с прокарването на горския път, е основателна до сумата от 2 913,48 лв. с ДДС,
съгласно заключението на вещото лице инж.М., а не до размера от 3 276 лв., за която сума
ответникът е издал фактура № **********/20.05.2019 г.
Относно възлагането от ищеца на направата на временен горски път на ответника,
действително няма съставен писмен договор, но от показанията на свидетелите Д. и М. се
установява, че председателят на кооперацията е наел фирма от Смолян – ответника „Еко
форест груп“ ЕООД, която да прокара пътя с нейна техника, но тъй като ответникът не е
разполагал с такава техника, се наложило да наеме багера от третото лице „Мурджев транс“
ЕООД, което не е страна по делото. Обстоятелството, че ищцовата кооперация притежава
такъв багер не е причина да се приеме, че не би възложила прокарването на пътя на
ответника, тъй като както самият свид. Д. в показанията си сочи, че той като багерист с
багера на кооперацията е прокарвал пътища, но на друго място. Нещо повече, председателят
на кооперацията освен, че първоначално е посочил трасето на управителя на ответното
дружество С. и на свид. М., същият впоследствие е ходил на място, за да провери как е
вървяла работата според показанията на свидетеля Б. и е присъствал и на товаренето на
добитата дървесина, което се установява от показанията на свидетеля П., издал превозните
билети. Председателят на кооперацията не е направил каквито и да е възражения, както във
връзка с извършваната сеч, така и във връзка с прокарването на пътя, което се извършва с
машина на трето неучастващо в делото лице „Мурджев транс“ЕООД. Свидетелят Б. твърди,
24
че се е познавал с председателя на кооперацията, поради което на същия е било известно, че
за направата на пътя ответникът е ангажирал подизпълнител. В този смисъл неоснователно
е възражението на ищеца, че ответникът е прокарал пътя при условията на гестия – водене
на чужда работа без пълномощие.
От показанията на свидетелите М. и Б., както и от заключението на СЛТЕ и
комбинираната СТИЕ безспорно се установява, че в периода 29.10.2018 – 25.11.2018г.
свидетелят Б. като багерист е изпълнил възложената на ответника работата по
прокарването на пътя, съгласно технологичния план, с наетия от ответника багер,
собственост на „Мурджев транс“ ЕООД. Правилно районният съд е приел за неоснователно
оспорването на ищеца, че тъй като смените не били пълни 8-часови, според записа от GPS –
системата на багера, то не следва да заплати 22 машиносмени, а 16 пълни машиносмени по
8 часа плюс 4 часа и 48 минути.
От приложеното по делото писмо от „Си Ем Ел България“ АД по изисканата от съда
информация се установява, че в GPS – системата на багера се отчитат данни за разход на
гориво, сигнали при възникване на технически проблем, информация за настъпване на
сервизно събитие за поддръжка и информация за географско местоположение на машината.
В показанията св.Б. сочи, че е работил средно по 6-7 часа на ден, но от представените
сменните рапорти, които изрично не са оспорени от ищеца е видно, че е във всеки един от
посочените дни реално е работено с багера по трасето на пътя, което се установи от
разпечатката на GPS – данните, от заключението по комбинираната СТИЕ, а и като извод
фигурира и в първото допълнително заключение по СЛТЕ. Машиносмените, описани в
сменните рапорти и включени в издадената от „Муржев транс“ ЕООД фактура, са с
единична цена 360 лв. без ДДС. Фактурирана е стойността на услугата - направата на
горския път с багера като стойност на 22-те машиносмени. По същия начин ответникът е
фактурирал направата на пътя като стойност на машиносмени и с възражението за
прихващане претендира същата сума от 9 504 лева с ДДС, която е заплатил на „Мурджев
транс“ ЕООД.
От заключението на вещото лице инж.М. от 10.12.2019г. се установява при
направения оглед и измерване на параметрите на пътя, че общата му дължина е 1290 м, като
земно-изкопни работи с механизирана техника са извършвани на 1150 м, а върху разликата
от 140 м не са извършвани,тъй като е равен участък. Посочено е че средната ширина на пътя
е 3,50 м , а средната височина на ската при 22 направени профила е 1,80 м, като височината
на ската е от 60 см до 3 м. Общият обем на изкопните работи при тези параметри на пътя е
3623 куб.м, от които 2753 куб.м земни маси или 76% и 870 куб.м. скални маси или 24%,
които представляват фракции от отломки с различни размери неравномерно разпределени
по целия участък на пътя. Освен изкопни работи е извършено и пробутване на земни маси и
подравняване на насипа,като преди това са изкоренявани пъновете на отсечените дървета и
същите са премествани.Вещото лице е посочило, че единствено по време на извършване на
работата на машината може да бъде установено за единица време(една машиносмяна) какъв
обем земни и скални маси могат да бъдат изкопани и съответно пробутани и изравнени. В
25
допълнителното заключение от 06.02.2020т. вещото лице инж.М. е посочило, че при
извършеното ново измерване в 64 точки от построеното трасе се установява, че ширината на
изкопната част на пътя е 2м, а на насипната 1,5 м. Общият обем на изкопните работи е 1593
куб.м, от които 1311 куб.м. земни почви и 282 куб.м. скални почви, като това е обемът само
на изкопа.От представената информация от ЮЦДП-Смолян за цени на изкопни работи с
багер при строителни дейности по направата на горски пътища в ДГС вещото лице е
посочило, че цената на изкоп на земни почви е 4,10 лева за 1 куб.м. , а на скални почви -6,00
за 1 куб.м., но тъй като при изграждането на горски пътища изкопаната земна/скална маса
се оформя в насип с допълнителни операции и време от машината, съгласно практиката в
строителството насипаната част се умножава с коефициент за разбухване, който за земните
маси е 1,30, а за скалните -1,10. Така обемът на насипаната част става 1311куб.м. х 1,3 =
1704,30 куб.м. земни маси и 282куб.м. х 1,10=310 куб.м. скални маси, като цената за изкоп
на земните маси е 6987,63 лева, а на скалните маси 1861,20 лева или общо 8848,83 лева без
ДДС, а с ДДС цената е 10618,60 лева.
При съпоставка на заключението на вещото лице М. със заключението на
назначената във въззивната инстанция комбинирана СТЕ се установява, че вещите лица
инж.М. и инж.К. посочват, че дължината на пътя е 1254 м,като реално извършените изкопни
работи са на 1129м,тъй като разликата от 125 м е равен терен. Вещите лица са направили 40
напречни профила на характерни места, описани в таблица Приложение № 3, от което са
установили, че общият изкоп за направата на пътя е 2490 куб.м, от които 2430,95 куб.м.
земни почви и 60 куб.м. скални почви, като са посочили, че при огледа са установили един
участък от 25 м, в който има по-едри скални късове, макар преди това да сочат, че по цялата
дължина на пътя има неравномерно пръснати дребни и средни скални фракции и отделни
единични камъни от 40-50 см. За остойностяване на извършените изкопни работи вещите
лица са взели осреднени единични цени на изкоп с багер от реални договори от ЮЦДП
гр.Смолян за 2017-2017г. на ДГС Крумовград, ДГС Пещера, ДГС Михалково и ДГС Широка
лъка. С оглед направеното оспорване от страна на въззиваемия на заключението на вещите
лица съдът се запозна от сайта на ЮЦДП-Смолян, който е публично достъпен с Рамково
споразумение № 114/11.10.2017г. с предмет „Проектиране, авторски надзор и строителство в
съответствие с нуждите на ЮЦДП, в което ед.цена на изкоп на земни маси машинно е
определена на 6,46 лева без ДДС.В представения по делото договор на ДГС Широка лъка е
видно, че ед.цена е 4,10 лева без ДДС за „изкоп за направа на пътища земни почви и всички
свързани с това разходи“, а за скални почви ед.цена е 6,00 лева без ДДС.
Въззивният съд счита, че следва да се кредитира заключението на вещото лице
инж.М., като обективно и компетентно изготвено. Определената средна единична цена въз
основа на посочените договори от вещите лица инж.М. и инж.К. съдът счита, че не
съответства на реално извършената работа,тъй като вещите лица сочат, че извършените
дейности по подравняване, профилиране и оформяне на земното платно са извършвани
едновременно с изкопа и са влючени в операциите „изкоп на земни/скални почви“.
Единствено в договора на ДГС Широка лъка изрично е посочено в графата изкоп на
26
земни/скални маси и свързаните с това разходи, докато в договорите на ДГС Крумовград,
Карлово и Смолян изрично има включени отделни позиции за пробутване на земни и на
скални почви. Макар вещите лица по комбинираната СТЕ да установяват, че освен
изкопните дейности за направата на процесния път машината извършва и пробутване на
изкопаните почви ,изравняване, уплътняване, профилиране и оформяне на пътното платно
тези дейности не са оценени и включени в единичните цени, поради което въззивният съд не
кредитира това заключение, а приема , че стойността на прокарания горски път възлиза на 8
848,83 лв. без ДДС или 10 618,60 лв. с ДДС, съгласно допълнително заключение по СЛТЕ
от 06.02.2020г. на вещото лице инж. М..
Претендираната сума за направата на пътя по възражението за прихващане е по-малка,
в размер на 9 504 лв. с ДДС. Правилно районният съд е приел, че в счетоводната практика
цената на една машиносмяна се определя от сбора от фиксираните разходи, оперативните
разходи и разходите за труд. В случая „Еко форест груп“ ЕООД и „Мурджев транс“ ЕООД
са се договорили за 360 лв. без ДДС единична цена на машиносмяна и тази договорена цена
е платена, а безспорно горският път е прокаран от ответното дружество. След като
вещото лице определя пазарната цена за прокарване на пътя повече от заявената от
дружеството стойност, за която е издадена фактура, възражението за съдебно прихващане
със стойността на направата на пътя до заявения размер от 9 504 лв. с ДДС е основателно.
Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя, че ако кооперацията беше прокарала
пътя, то цената му е щяла да бъде по-ниска, след като безспорно се установява, че е
възложила на ответника прокарването на процесния временен горски път. Ако
кооперацията е имала намерение да прокара сама пътя с притежавания от нея багер, ако е
разполагала с такъв през процесния период, то не би се стигнало до възлагане на направата
на пътя на ответника. Освен това при извършваните проверки на място от председателя на
кооперацията, същият не се е противопоставил на прокарването на пътя чрез машина,
собственост на трето лице, след като се е познавал със свидетеля Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат
погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се
извърши.
Дължимото от ответника на ищеца вземане за стойността на продадената дървесина
е в размер на 10 979,40 лв. /5420,58 + 5558,82 лв./– главница; 449,04 лв. лихва за забава към
17.04.2019 г., ведно със законната лихва от 18.04.2019 г. до окончателното плащане и
деловодните разноски по заповедното производство в размер на 850,58 лв.
Правилно районният съд е приел, че прихващането на дължимата сума от 2 913,48 лв.
с ДДС за извършената сеч по фактура № **********/20.05.2019 г. е настъпила в хода на
процеса, на 23.05.2019 г., когато изявлението за прихващане е заведено в деловодството на
ищеца. Прихващането на сумата от 9 504 лв., за която е издадена фактура
**********/20.05.2019 г. е настъпила също в хода на процеса, на 23.05.2019 г., когато
изявлението за прихващане е заведено в деловодството на ищеца, като без значение е кога
„Еко форест груп“ ЕООД е извършило плащане на „Мурджев транс“ ЕООД. С оглед на
27
това законната лихва върху главницата на вземането на ищеца към 23.05.2019 г. е 559,44 лв.,
а общият размер на вземането на ищеца към ответника, включващо главница, лихва за
забава и законна лихва е 12389,42 лева, а не както неправилно е изчислил районния съд в
размер на 11 988,48 лв..
Общият размер на вземането на ответника от ищеца е 12 417,48 лева, при което
ответникът е погасил чрез прихващане пълния размер на вземането на ищеца.
Като е достигнал до същия извод районният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено. Ще следва на основание чл.81 във вр. с 78,ал.3 от ГПК да
бъде осъден жалбоподателя за заплати на въззиваемия направените по делото разноски в
размер на 1344 лева, от които 1044 лева адвокатско възнаграждение и 300 лева разноски за
експертиза.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 614/04.02.2021г., постановено по гр.д.№ 688/2019г.
по описа на Смолянски районен съд.
ОСЪЖДА Горовладелска кооперация „Чифлика“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Стърница. община Баните, обл. Смолян, представлявана от Сл. Б. К.,
да заплати на „Еко форест груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Смолян, ул. „П.Б." № 11, представлявано от Ат. Ст. С. разноски по делото за
въззивна инстанзция в размер на 1344 лева, от които 1044 адвокатско възнаграждение и 300
лева разноски за експертиза.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28